Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № ... от ... година по гр.д. № ... по описа за ... година Великотърновският районен съд е отхвърлил предявените от С. Г. Г. обективно съединени искове срещу Изпълнителна агенция ”Е. С. М. И И. С.” – гр.С., ул.Ген Г., №6, на осн.: чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване на уволнението извършено със заповед № ТД от ...г. на изпълнителния директор на ИА „ЕСМИС”, за незаконно уволнение и неговата отмяна; иск на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа; иск на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, за заплащане на сумата от 1223.50 лева, обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението за периода от 23.01.2010г. до 14.03.2010г. Районният съд е оставил без уважение претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. В законния срок решението е обжалвано от С. Г. Г. Във въззивната жалба се твърди, че неправилно районният съд е приел за пропуснат срока за обжалване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Посочено е, че делото е решено без да бъдат събрани доказателства в насока, изследване на причините за изтичане на предвидения в закона давностен срок, предвид което се посочва, че делото е решено при непълни доказателства и би следвало да се отмени постановеното от първоинстанционният съд решение, делото да се върне за ново разглеждане и да се даде възможност на жалбоподателят да направи възражение срещу становището на ответната страна и при необходимост да се представят доказателства. В срока за отговор е постъпил такъв от ответник жалба, в същият са изложени съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. В съдебно заседание жалбоподателят излага твърдения за причините, довели до пропускане на предвидения в закона двумесечен срок, за обжалване на заповедта за уволнение. Жалбоподателят твърди, че въпроса за изтичане на давностният срок следва да бъде повдигнат в съдебно заседание, като е следвало районният съд да му даде възможност да сочи доказателства относно причините за пропускане на предвидения в закона двумесечен срок за обжалване на заповедта за уволнение. Сочените пред въззивна инстанция причини за неспазване на срока са здравословното състояние на жалбоподателят в периода след оставането му без работа. Жалбоподателят лично дава обяснения в тази насока, посочва че месеци наред след уволнението е посещавал различни специалисти и е направил редица изследвания, като това е продължило до около ...г. Настоящата инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.258 ал.1 от ГПК и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване на решението, поради което и се явява процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна, с оглед на следното: Производството е образувано по предявени в условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З от С. Г. Г. срещу Изпълнителна агенция ”Е. С. М. И И. С.” – гр.С., за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението му от ответното дружество в размер на 1223.50 лева, за периода от ...г. до ...г. В постъпил отговор пред първа инстанция от ответната страна се оспорват предявените искове като неоснователни. Направени са възражения за погасителна давност, която е изтекла съгласно срока, предвиден в чл.358, ал.2 от КТ. Безспорно по делото е, че ищецът, сега въззиваем е заемал длъжността старши техник КИС”, с място на работа ДАИТС, Главна дирекция „НДМСО”, ТД „...” отдел „В. Т. 2”, ПИКС „ В. Т. 13”. Трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение №... от ...г. и с допълнително споразумение № ... от ...г., с които се променя мястото на работа и трудовото възнаграждение. В хода на процеса пред първата инстанция е представена заповед №... от ...г., на Изпълнителния директор на ИА”ЕСМИС”, на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, вр. с ПМС №... от ...г., е прекратено трудовото правоотношение със С. Г.., считано от ...г. и на осн. чл.224, ал.1, от КТ, е разпоредено изплащането на обезщетение за неизползван отпуск за 9 дни Заповедта е връчена на 21.12.2009г. От съвкупния анализ на така представените доказателства настоящият състав намира следното. В материята на трудовото правораздаване е предвидена специална давност за предявяване на искиове по трудови спорове. Тази давност е поначало по – кратка от установената в чл. 110 и чл. 111 ЗЗД . Това е продиктувано от изискването за по- голяма бързина в уреждането на трудовите отношения, с които са свързани ежедневни жизненоважни интереси на страните. Пред първоинстанционният съд от ответната страна е направено възражение за погасяване по давност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 и т. 3 КТ и съдът правилно се е произнесал първо по него с оглед наведените доводи.Районният съд е взел предвид рапоредбата на чл.358 КТ, където е предвиден давностен срок, който погасява правото на иск и е основание за неговото отхвърляне, тъй като по своята същност представлява специална давност, по-кратка от общата давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.1, т.2 КТ давностният срок за предявяването на искове, отнасящи се до прекратяване на трудовото правоотношение и защитата на работниците или служителите срещу незаконни уволнения, е двумесечен, което се отнася и досежно иска за възстановяване на предишната работа. Видно от датата на процесната заповед за прекратяване на трудовия договор на въззивника, трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед от ...г., считано от ...г г. - датата на връчване на заповедта за уволнение, а исковата молба, с която са предявени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, е депозирана в съда на ...г., т.е след изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Следователно, след като исковата молба е подадена до съда на ...г, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ се явяват предявени след изтичанена 2-месечния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1 КТ, до каквито изводи е стигнал и районният съд. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ същият не е погасен по давност, но предпоставя установено незаконно уволнение, каквото в процесния случай не е налице по изложените по- горе съображения. Изложени са съображения, че е следвало съдът да се произнесе първоначално по въпроса за давността, но въпреки това делото е завършено и съдът се произнася по същество по подадената жалба. Действията на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни. Това е така, защото при възражение за изтекла давност по трудови спорове, съдът следва да се произнесе по същество и да отхвърли иска по същество като неоснователен, а не да прекратява делото поради недопустимост на иска, какъвто би бил случаят ако сроковете по чл. 358, ал.1 КТ бяха преклузивни. По отношение искането на жалбоподателят, делото да се върне на районният съд, за да се разледат причините довели до пропускане на давностния срок, съответно налице ли са условия за спиране или прекратяване на давностния срок, е налице следното. Пред въззивна инстанция жалбоподателят посочи подробно причините, поради които е пропуснал да подаде исковата си молба в срок. Доколкото първоинстанционното решение е валидно и допустимо,въззивна инстанция следва да разгледа отново спора по същество, предвид което за да се изследватат проблемите относно спиране или прекратяване на давностния срок не е необходимо делото да се връщта на първосптепенния съд. Ето защо в компетенциите на въззивна инстанция е да се изледва въпроса относно причините, довели до пропускане на давностния срок. Доколкото друго изрично не е предвидено в чл. 358 КТ за давностните срокове, за тях следва да се прилагат правилата на ЗЗД относно тяхното изчисляване, спиране, прекъсване, служебно прилагане. Според изложените пред настоящата инстанция факти и обстоятелства, следва че не са налице нито една от предложените хипотези в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в които се визира спирането и прекъсването на давността. Ето защо изводите на районният съд са правилни и давностният срок за оспорване законността на уволнението е изтекъл, поради което неоснователни се явват претенциите по чл. 344, ал.1, т.1 и акцесорните такива по точки 2 и 3 от същия член. Поради тези изводи на настоящия състав, както и останалите мотиви на първоинстанционния съд, които се споделят изцяло, предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а решението на ВТРС като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Няма направено искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски, поради което такива не се дължат от въззивникът. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от ... г. по гр.д. № ... по описа за ... година на Великотърновския районен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните основания на чл. 280 ал.1 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |