Р Е Ш Е Н И Е
... /21.2.2020 г.,гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 14 състав, гражданско отделение в открито
съдебно заседание, проведено на 21.1.2020 година в състав:
Районен
съдия: Даниела Павлова
при
участието на секретаря Кичка Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6375 по опис на ВРС за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК от Кредитор А.З.С.Н.В. ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез юриск.Наталия
Дианова Михнева - Цакова за установяване на вземането
му от длъжника Н.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес *** по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. на ВРС за заплащане
на следните суми: сумата от 1556,38 лв.(хиляда петстотин петдесет и шест лева и тридесет и
осем стотинки), представляваща незаплатена главница
по договор за потребителски кредит № ********* от 14.11.2016 г., сключен
между длъжника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, ЕИК *** (понастоящем „Файненшъл
България“ ЕООД), ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 233,39 лв. (двеста тридесет и три лева
и тридесет и девет стотинки), представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2017 г. до
10.01.2018 г., сумата от 74,96 лв. (седемдесет
и четири лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от
22.02.2017 г. до 10.01.2018 г., сумата от
380,82 лв. (триста и осемдесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода от 01.03.2017 г. до 10.01.2018 г.,
сумата от 228,60 лв. (двеста
двадесет и осем лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2017 г. до 31.01.2019 г.,
включително, които вземания са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на „И.А.М.“
АД с договор за цесия от 01.07.2017 г. и впоследствие – от „И.А.М.“ АД на
заявителя с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., за което длъжникът е уведомен.
Ищцовото дружество моли за уважаване на предявените искове и за
осъждане на ответника да му заплати
разноски за заповедното и за исковото производство.
Твърденията от които черпи права са следните:
Вземането произтича от задължения по договор за паричен заем № ********* от
14.11.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника по
иска Н.К.М. за предоставяне на заем в размер на 1950 лева, със срок на
връщането му на 60 равни седмични вноски
по 38.91 лева всяка, с посочен погасителен план по дати. В договора е
посочен ГЛП и размера на общото задължение с начислените лихви, който е 4095.45
лева. Ответникът е изпаднал в забава с повече от 30 дни от последната дата на
падежа и съгласно договора дължи лихва за забава и такса разходи за събиране на
вземането. Вземането е прехвърлено от кредитора „Файненшъл България“ ООД с
предишна фирма „Провидент Файненшъл България“ ООД на „И.А.М.” АД с договор за
прехвърляне на вземане от 01.07.2017 г. ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски.
На 01.06.2018 г. е подписано Приложение № 1
към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.”
АД с ЕИК *** и „А.з.с.н.в.“ ООД
Длъжникът е уведомен
за цесията на основание чл.99, ал.3 ЗЗД. Съгласно решение № 123/24.06.2009 г.
на ВКС, постановено по търг.дело № 12/2009 г. , второ ТО следва да се счита, че
длъжникът е уведомен за цесията с получаването на исковата молба. От тези фактически твърдения ищецът черпи
права в производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, чрез
процесуален представител. Счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло
неоснователен. Оспорва вземането по основание и по размер. Възразява срещу
същия като сочи, че ищецът не е представил доказателства за сключените два
последователни договора за продажба на вземане. Оспорва твърденията, че е цедирано вземане от „И.А.М.” АД н. „А.з.с.н.в.“ ООД. Договорът за заем № ********* от
14.11.2016 г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и Н.К.М. е
нищожен на основание чл.22, вр.чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като съгласно
изявлението на ищеца същият е сключен в същия формат в който е представеното
копие на съда. Не са налице доказателства, че вземането на кредитора от
длъжника Н.М. е цедирано на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД. Ответникът оспорва твърденията, че е уведомен
редовно за извършената цесия и към датата
на подаване на заявлението вземането не е било ликвидно и изискуемо. От това
следва, че заявителят и ищецът не са имали качеството кредитор на ответника и
на това основание не са били процесуално легитимирани лица да подадат заявление, респективно искова
молба.
Оспорва твърденията, че
приложените към исковата молба две уведомления са му изпратени и връчени.
В евентуалност ответникът
възразява, че договора за кредит е нищожен като сключен в нарушение на клаузите
на чл.10 и чл.11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите
за потребителски кредит.
В условия на евентуалност
оспорва размерът на начисления лихвен процент като прекалено завишен и
определен в противоречие с добрите нрави.
Моли за отхвърляне на
предявените искове и заплащане на разноски за производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, становищата на страните
и въз основа на закона, приема да
установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид характера на предявения иск за
установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване е върху ищеца, който следва
да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до
дължимост на претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си и другите си възражения въз основа на които претендира отхвърлянето на предявения
иск.
Видно от представените с молбата писмени доказателства, а именно договор за
потребителски кредит от 14.11.2016 г. и Общи
условия към същия се установява, че
между „Провидент файненшъл България“ ООД с
ЕИК *********, седалище *** в качеството на заемодател и Н.К.М. с ЕГН ********** – заемател
е сключен договор за паричен заем в размер на 1950.00 лева, която сума следва
да се върне съгласно погасителен план в срок до 10.01.2018 г. на 60 равни
вноски, всяка в размер на 38.91 лева главница и фиксиран годишен лихвен процент
/ГЛП/ 31.82 % и годишен процент на
разходите /ГПР/ 48.00 %. Общата стойност на кредита е 4095.45 лева, като в
същата са включени такси/комисионни. В т.Д на договора е посочена таксата за
услуга „Кредит у дома“, която е в размер на 1663.30 лева.
В чл.13 на
Общите условия е посочена отговорността
на кредитополучателя при забава в плащания на погасителна вноска, съгласно която кредиторът има
право след изпращане на обикновено уведомяване да обяви за изискуеми след
изтичане на гратисен период от 15 календарни дни всички суми, които се дължат
от клиента.
При предсрочно
погасяване на задължението таксата „оценка на досие“ става дължима към датата
на предсрочното погасяване. Ако срокът между предсрочното погасяване и
договорената дата е по-дълъг от една година кредиторът има право да търси
обезщетение за претърпени загуби от предсрочното погасяване на задължението.
Страните по договора са подписали анекс №
1 от 22.11.2016 г. с който са се съгласили, че отпада еднократната такса за
допълнителна услуга „Кредит у дома“, не отпада неизплатената към датата на
подписване част от 30% от еднократната такса за допълнителна услуга, не отпада
стойността на таксата за допълнителна услуга за седмичните посещения, които
вече са извършени.
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. „И.А.М.“ АД - продавач е прехвърлило на ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *** – купувач вземанията, дължими
на продавача от негови неизправни длъжници по договори
за парични и стокови кредити, които са просрочени и изискуеми заедно със
съпътстващите гаранции, привилегии, обезпечения и другите принадлежности на цесионера, отделени и индивидуализирани съгласно приложение
1 към всеки отделен месечен договор за цесия.
Към същият е представено допълнително споразумение от 28.11.2014 г. и от
01.11.2017 г.
С пълномощно от 09.09.2015 г. без
нотариална заверка на подписа кредиторът чрез законния си представител в
качеството на цедент е упълномощил цесионера
да уведомява на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници
/кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/ по всички вземания,
които дружеството е цедирало /прехвърлило/ н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. До ответника е изпратено с обратна разписка уведомително
писмо от 16.11.2010 г., но същото е върнато като невръчено с отбелязване, че
пратката не е потърсена от адресата.
Изпратено е второ уведомително писмо от 25.06.2018 г. Пратката е върната
като „отказана“ – лист 30 от делото.
От
изисканото и приобщено по делото ч.гр.д.№ 3156/2018 год. по
описа на ВРС, 49 състав се установява, че на 06.3.2018 г. в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжник Н.К.М., ЕГН **********,*** за азаплащане на
сумата от 1556,38 лв.(хиляда петстотин петдесет и шест лева и тридесет и
осем стотинки), представляваща незаплатена главница по договор за потребителски
кредит № ********* от 14.11.2016 г., сключен между длъжника и „Провидент Файненшъл България“
ООД, ЕИК ***
(понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
233,39 лв. (двеста тридесет и три лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2017 г. до
10.01.2018 г., сумата от 74,96 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и
шест стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от
22.02.2017 г. до 10.01.2018 г., сумата от 380,82 лв. (триста и осемдесет лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от
01.03.2017 г. до 10.01.2018 г., сумата от 228,60 лв. (двеста двадесет и осем
лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от
02.03.2017 г. до 31.01.2019 г., включително, които вземания са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на „И.А.М.“ АД с договор за цесия
от 01.07.2017 г. и впоследствие – от „И.А.М.“ АД на заявителя с приложение № 1
от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., за
което длъжникът е уведомен, както и разноски за заповедното производство. Посочено
е, че вземането произтича от задължения по
договор за потребителски кредит.
От
заключението на проведената ССЕ, ценено от съда на осн.чл.202 ГПК като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че
остатъкът от задължението по процесния договор за кредит е в размер на 1556.38
лева – главница, 233.39 лева – договорна лихва за периода 01.03.2017 г. –
10.01.2018 г., 74.96 лева – такса оценка на досие за периода 22.02.2017 г. –
10.01.2018 г. и 380.82 лева – такса кредит у дома за периода 01.03.2017 г. –
10.01.2018 г. Размерът на обезщетението за забава за периода 02.03.2017 г. –
01.02.2019 г. е 232.90 лева. Извършените плащания на вноски от
кредитополучателя са посочени в таблица 4 от която се установява, че последната вноска е направена на 12.6.2017 г.
Ответникът не оспорва в производството, че с
цитирания договор за потребителески кредит от 14.11.2016 г. е получил паричен заем от посочения в същия
кредитор исе е задължил да върне същия
при посочените условия.
Съгласно разпоредбата на чл.99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
В чл.99, ал.4 ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица
и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
По делото няма
доказателства, че на длъжника е връчено уведомление за извършено прехвърляне на
вземането на кредитора по договора за
потребителски паричен кредит от 14.11.2016 г. в полза на
ищеца „Агенция
за събиране на вземанията” АД, ЕИК *********, поради което се счита, че с получаване на исковата молба, същият е узнал
за цесията.
Крайният срок за
погасяване на задължението по процесния договор за
заем е 10.01.2018 г. и ищцовото дружество – кредитор е заявило, че не е обявявана предсрочна изисуемост
на вземането.
От заключението на ССЕ е
установено, че последната вноска е направена на 12.6.2017 г., а договорната
лихва и услуга „кредит у дома“ са начислени за периода от 01.03.2017 г., а такса
„оценка на досие“ е начислена от дата 22.02.2017 г. Кредиторът не е установил
как са отнесени внесените суми от кредитополучателя до датата на последната
вноска 12.6.2017 г. към тези задължения.
Срокът на договора е изтекъл
с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 10.01.2018 г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
Задължението на ответника за главница и за договорна лихва е установено
по основание и по размер, както от писмените доказателства, така и от
заключението на проведената ССЕ. Поради изпадане в забава на длъжника след
датата на последното плащане същият дължи и обезщечение
за забава на основание чл.86 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
От изложеното и въз основа на събраните в
производството доказателства, съдът намира, че предявения установителен
иск срещу ответника е основателен и следва да се уважи частично за главница в
размер на 1556,38 лева с настъпил падеж на задължението по договор за потребителски кредит №
********* от 14.11.2016 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 01.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, за
договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 10.01.2018 г. в размер на 233,39 лева, както и за обезщетение за забава
за периода от 02.03.2017 г. до 31.01.2019 г., поради изпадане в забава на
длъжника след падежа в размер на 228.60 лева.
По отношение на вземането в
размер на 74,96 лева за такса за оценка
на досие за периода от 22.02.2017 г. до 10.01.2018 г., както и в размер на 380,82 лева
за такса услуга „Кредит у дома“, начислена за периода от 01.03.2017 г.
до 10.01.2018 г., от заключението на ССЕ се установи, че до дата 12.06.2017 г. кредитът е обслужван и са постъпвали суми по него. Съдът
намира, че в нарушение на договорните условия, ищецът не е съобразил извършените плащания от страна
на ответника и не е установил тази претенция по основание и размер. За тези
суми заявените искови претенции са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По въпроса за
разноските:
За уважената част
на иска ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 540.03 лева.
За отхвърлената
част на иска ищецът дължи на ответника разноски в размер на 66.32 лева.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено в отношенията на страните, че Н.К.М., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес *** дължи н.А.З.С.Н.В. ЕАД ***, съдебен
адрес ***, чрез юриск.Наталия Дианова
Михнева - Цакова по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
1530/2019 г. на ВРС следните суми:
сумата от 1556,38 лв.(хиляда
петстотин петдесет и шест лева и тридесет и осем стотинки), представляваща
незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********* от 14.11.2016 г., сключен между длъжника и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, ЕИК **** (понастоящем „Файненшъл България“ ЕООД), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 233,39 лв. (двеста тридесет и три лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 01.03.2017 г. до 10.01.2018 г., сумата от 228,60 лв. (двеста двадесет и осем
лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение
за забава за периода от 02.03.2017 г. до 31.01.2019 г., включително, които
вземания са прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД
на „И.А.М.“ АД с договор за цесия от 01.07.2017 г. и в последствие – от „И.А.М.“
АД на заявителя с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение
от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 г., за което длъжникът е уведомен, на осн.чл.422 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска н.А.З.С.Н.В. ЕАД ***, съдебен
адрес ***, чрез юриск.Наталия Дианова
Михнева - Цакова срещу Н.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес *** за
установяване на вземането по заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1530/2019 г. на ВРС за следните
суми: сумата от 74,96 лв. (седемдесет
и четири лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща такса за оценка на досие за периода от
22.02.2017 г. до 10.01.2018 г., сумата от
380,82 лв. (триста и осемдесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода от 01.03.2017 г. до 10.01.2018 г., на осн.чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.К.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес *** да плати н.А.З.С.Н.В. ЕАД
ЕИК/БУЛСТАТ ***\ с адрес *** разноски за производството в размер на 540.03
/петстотин и четиридесет лева и 03 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА А.З.С.Н.В.
ЕАД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес *** да плати на Н.К.М., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес *** разноски за производството в размер на 66.32 /шестдесет и
шест лева и 32 ст./ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: