Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Т.,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Т.ският районен съд, гражданска колегия, в публично съдебно
заседание на пети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател:
Гергана Недева
при
участието на секретаря Д.П. като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 492/2012
г. по описа на Т.ския районен съд и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 346 и сл. от ГПК - втора фаза по
извършване на делбата
С решение № 10/
ДВОРНО
МЯСТО, цялото с площ
от 2040 кв.м. по кадастрална скица, а по документ за собственост с площ от 1980
кв.м., обозначено като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор № 73496.501.2578 по
Кадастралната карта и регистри на гр. Т., одобрени със Заповед № РД – 18-6 от
В първото по делото заседание във втората фаза на делбата е заявена
възлагателна претенция от страна на съделителя Р.Т., по реда на чл.349, ал.2 от ГПК. Съделителката С.Т. е заявила, че не желае възлагане на имота, а парично
уравнение на дела си.
В хода на производството, по искане на страните бе допусната съдебно –
техническа и ценова експертиза, която установи, че допуснатия до делба недвижим имот, съгласно чл.19, ал.1, т.1 и
т.4 от ЗУТ чл. 69 от ЗН е неподеляем, т.е. от него не могат да се обособят два самостоятелни
обекти на собственост, без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и нормативи, съгл. Разпоредбата на чл.203 от ЗУТ (в който смисъл са и мотивите към
т.7 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС), а пазарната му стойност
възлиза на 40 000 лв., съответно дяловете на всеки един от съделителите са
в размери от по 33 335 лв. – за Р.Т. и 6 667 лв. за С.Т..
Към момента на откриване на наследството – т.е. датата на смъртта на
общия на съделителите наследодател П.С.Т.. –
За да е основателна възлагателната претенция по чл.349, ал.2 от ГПК
следва да са налице следните предпоставки: на първо място допуснатия до делба
имот да е жилищен; на второ място той следва да е неподеляем; на трето място законът
въздига в задължително условие съделителя да е направил искане за възлагане по
реда на ал.2 и да е живял в жилището, при откриване на наследството, и не на
последно място - да няма друго жилище. При конкуренция между възлагателните претенции
на съделителите, освен наличието на всички предпоставки, изброени по-горе,
съдът следва да вземе предвид и да предпочете този, който предлага по-висока
цена.
При липса на колизия между няколко възлагателни претенции на съделителите,
какъвто е настоящия случай, и при наличието на предпоставките на чл.349, ал.2
от ГПК, съдът счита, че възлагателната претенция на ищеца Р.Т. се явява
основателна и доказана, поради което следва да се уважи, а делът на съделителката
С.Т. да се уравни с пари, в съответствие със заключението на вещото лице,
прието от страните без възражения.
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК сочи, че " Ако неподеляемият имот е жилище, всеки
от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не
притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като
дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато
няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят
претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който
предложи по-висока цена.”.
Основно законово изискване е делбеният недвижим имот да има характер на
жилище и да е неподеляем. Процесният недвижим имот следва да е служил за жилище
на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни
нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и т. 30 от ДР на ЗУТ (ДВ, бр.
1/2002 г.), както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на
собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция, законът поставя
отрицателното условие същият да не притежава друго жилище, както и условието
при откриване на наследството, сънаследникът да е живял в жилището на наследодателя.
В закона няма дефиниция на посоченото изискване "да е живял в него" (т.е. процесното жилище). Практиката предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използуването му по предназначение. Доказването на правно релевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно. В настоящия случай претендиращия възлагане съделител твърди, че от раждането си и до момента същия живее в него, с изключение на годините, когато е излизал в чужбина да работи. Видно от приложените като доказателства удостоверения за наследници на П. Т. и Т. Т., ищеца Р.Т. е адресно регистриран в регистрите на Община Т. на административния адрес на процесния имот в гр. Т., ул. „*****” № *. Това обстоятелство не се оспори от съделителката Т., като не се събраха и доказателства опровергаващи горепосоченото.
Предвид гореизложеното, настоящия състав на ТРС, намира предявената от ищеца
Р.Т. възлагателна претенция по чл.349, ал.2 от ГПК за
основателна и доказана, поради което следва да бъдат уважена, а дела на другата
съделителка С.Т. съответно да бъде уравнен с пари (предвид липсата на други
имоти, допуснати до делба между страните).
По отношение на направените от страните в хода на
производството пред тази инстанция деловодни разноски
и при направено искане в исковата молба от ищеца за присъждане в тежест на
ответницата на припадащата се на дела й част от същите, съдът взе предвид
приложените доказателства за извършените разходи и установи, че ищеца Т. е
направил деловодни разноски в размер на 653,52 лв. (Шестотин петдесет и три лева и петдесет и две стотинки), от които 400,00 лв. (Четиристотин лева) - адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат и 253,52 лв. (Двеста
петдесет и три лева и петдесет и две стотинки) - депозит за възнаграждение на вещото лице,
извършило назначената експертиза.
От една страна, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответниците, съразмерно с уважената част на иска. Поначало, ищецът
има право да иска от ответниците да му заплатят направените разноски, ако те са
предизвикали нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната
страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото. От друга страна обаче, чл. 355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното
производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. В
настоящия казус е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 355 от ГПК, която в случая е специална спрямо тази на
чл. 78, ал. 1 от
ГПК, относно начина на
разпределение на разноските.
Извършената съдебна делба осъществява правото на
делба на всеки от съделителите. Ето защо, всеки съделител трябва да понесе
такава част от разноските, направени от всички съделители за съдебната делба,
която съответства на размера на неговия дял в имуществената общност. Предвид
това и с оглед стойността на дяловете, които получават страните, съделителката
Т. ще следва да поеме своята част
от подлежащите на разпределение разноски по делото в размер
на 108,92 лв. (Сто
и осем лева и деветдесет и две стотинки).
На основание чл. 71 от ГПК и във връзка с чл.8 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по реда на ГПК, всяка от
страните следва да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, която - изчислена за всеки от съделителите, е,
както следва: за Р.П.Т. в размер на 1333,40 лв. (Хиляда триста тридесет и три лева и
четиридесет стотинки), а за С.П.Т. в размер на 266,68 лв. (Двеста
шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки).
Водим от гореизложеното и на основание чл. 235
вр. с чл.349, ал.2 от ГПК, Т.ския районен съд,
Р Е Ш И:
ВЪЗЛАГА
В ДЯЛ на Р.П.Т., с ЕГН **********,***
следния недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 2040 кв.м. по
кадастрална скица, а по документ за собственост с площ от 1980 кв.м.,
обозначено като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 73496.501.2578 по
Кадастралната карта и регистри на гр. Т., одобрени със Заповед № РД – 18-6 от
ОСЪЖДА Р.П.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на С.П.Т.,
с ЕГН **********, живуща *** сумата от 6 667 лв. (Шест хиляди шестотин
шестдесет и седем лева), за уравнение на дела и в шестмесечен срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА С.П.Т., с ЕГН **********, живуща *** да заплати на Р.П.Т.,
с ЕГН **********,*** сумата от 108,92 лв. (Сто и осем лева и деветдесет и
две стотинки), явяваща се съответна на дела й в съсобствения имот част от
съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в производството.
ОСЪЖДА Р.П.Т., с ЕГН **********,*** да заплати сумата от 1333,40
лв. (Хиляда триста тридесет и три лева и
четиридесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса върху стойността
на дела му, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
ОСЪЖДА С.П.Т., с ЕГН **********, живуща *** да заплати сумата
от 266,68 лв. (Двеста шестдесет и шест лева и
шестдесет и осем стотинки), представляваща дължимата държавна такса върху стойността
на дела й, в полза на държавата по бюджета на съдебната власт
по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
ПРИ ЛИПСА НА ПЛАЩАНЕ ОТ СТРАНА НА ИЩЕЦА, НА
ПРИСЪДЕНОТО УРАВНЕНИЕ, В ОПРЕДЕЛЕНИЯ 6 МЕСЕЧЕН СРОК, РЕШЕНИЕТО ЗА ВЪЗЛАГАНЕ СЕ
ОБЕЗСИЛВА ПО ПРАВО И ИМОТЪТ СЕ ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му, пред Силистренски окръжен
съд.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл.7,
ал.2 от ГПК.
Районен
съдия: