№ 3110
гр. Варна, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110105786 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса на застраховането.
В исковата молба ищецът П. Р. П., чрез процесуалния си представител, излага, че
на 22.08.2022 г., около 07:35 ч., в гр. Варна, на пътен възел бул. „Васил Левски“ (посока кв.
„Чайка“) и ул. „Царевец“, е настъпило пътнотранспортно произшествие, причинено от
водача на лек автомобил „Шевролет Епика“, с рег. № ВТ **** ВН, който ударил спрелия
пред него лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № В **** ВР. В резултат на удара били
нанесени щети по последния. За настъпилото пътнотранспортно произшествие се излага при
ответното дружество да е образувана щета, по която му е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 369.77 лева. Твърди, че размерът на тази сума е недостатъчен и не
е могъл да покрие щетите. След направено проучване установил, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила, възлиза на 1 500 лева. Поради това и сезира съда с искане за
осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 20.00 лева, частичен иск от общо
дължимата 1130.23 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на: задна броня, леви задни светлини, заден ляв калник, задна
лява решетка въздухопровод, външна лява дръж. задна броня и заден ляв светлоотразител,
на собствения му лек автомобил „Дачия Лоджи“ с рег. № В **** ВР, причинени в резултат
на реализирано на 22.08.2022г. пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а.
„Шевролет Епика“ с рег. № ВТ **** ВН, застрахован по договор за „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 09.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира сторените по делото разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна ЗК „ЛЕВ ИНС”, депозира отговор на
исковата молба, в който оспорва исковата претенция по размер. Счита, че същата не
отговаря на действително претърпените имуществени вреди. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди, че по повод образуваната щета е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 369.77 лева, който размер е съобразен с действително претърпените вреди по процесния
автомобил. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения проект за доклад, обявен за окончателен в о.с.з. на 18.09.2023г., между
страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 22.08.2022г.
е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което на собствения на ищеца лек
автомобил марка „Дачия Лоджи“, рег. № В **** ВР, са нанесени щети по вина на водача на
лек автомобил марка „Шевролет Епика“, с рег. № BТ **** ВН, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, валиден към датата на събитието, както и
че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 369.77 лева.
От приложения на л. 6 от делото опис-заключение по щета № 0003-5000-22001335, се
установява, че при оглед на процесния лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. № В **** ВР, са
установени следните увредени детайли: задна броня, леви задни светлини, заден ляв калник,
задна лява решетка въздух, външен ляв държач на броня и ляв заден светлоотразител.
В заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като обективно дадено, експертът заключава, че средната стойност за
отстраняване на щетите при използвани оригинални части е 934.68 лева (при цена за труд –
средно аритметично на стойността на труд в сервизи с европейско качество – 45 лева за час
и не притежаващи сертификат за качество – 18 лева) и при използвани алтернативни части
894.94 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
За основателното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главно доказване, наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило застрахователно
събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди и причинна връзка
между вредите и застрахователното събитие.
В настоящия случай между страните е безспорно наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” със собственика на лек
автомобил „Шевролет Епика“, с рег. № BТ **** ВН, валидна към 22.08.2022г., на която дата
е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на застрахования
автомобил, в резултат на което са нанесени щети по лек автомобил „Дачия Лоджи“, рег. №
2
В **** ВР, изразяващи се в увреждане на задна броня, леви задни светлини, заден ляв
калник, задна лява решетка въздух, външен ляв държач на броня и ляв заден
светлоотразител.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив
размер на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни
цени не може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетата по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й,
съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът сочи, че
възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с ново от
същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да бъде извършен в сервиз
сертифициран за качество ISO, както и в такива, които нямат такъв сертификат, респ. да
бъдат вложени оригинални части или такива на производители, различни от официалния
представител на марката. Както обаче увреденият има право да получи справедливо
обезщетение, така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на
висока стойност. Ето защо обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на
средната цена между първи и втори вариант на заключението по т. 1, което именно ще даде
и средната пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите. Или, дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза в размер на 914.81 лева ((934.68+894.94) : 2). След
приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от 369.77 лева, последният е
останал 545.04 лева. При това положение предявената претенция се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена в рамките на предявения размер, ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на ищеца П.
Р. П. следва да се присъдят сторените от последната разноски, възлизащи в общ размер на
730 лева, както следва: 50 лева за заплатена държавна такса, 200 лева за заплатен депозит за
вещо лице и 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
3
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на
П. Р. П., ЕГН **********, от ****, сумата от 100.00 лева (сто лева) - частичен иск от общо
1130.23 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за настъпили
имуществени вреди, съставляващи разходи, необходими за възстановяване на лек автомобил
„Дачия Лоджи“, рег. № В **** ВР, собственост на ищеца, в следствие на виновно
причинено от водача на лек автомобил „Шевролет Епика“, с рег. № BТ **** ВН,
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.08.2022г. и изразяващи се в увреждане на
задна броня, леви задни светлини, заден ляв калник, задна лява решетка въздух, външен ляв
държач на броня и ляв заден светлоотразител, дължимо по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна към 22.08.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 09.05.2023г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Лев Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на
П. Р. П., ЕГН **********, от ****, сумата от 730.00 лева (седемстотин и тридесет лева),
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски пред първа инстанция, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца могат да бъдат заплатени по посочената в
исковата молба банкова сметка с IBAN BG33RZBB91551007843349, с титуляр адв. Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4