РЕШЕНИЕ№36
гр. Пазарджик, 09.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПАЗАРДЖИК, наказателно отделение, въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина
Джунева
ЧЛЕНОВЕ: Кристина Пунтева
Ели Каменова
при секретаря Нели
Въгларова и с участието на прокурора Таня Мадина, като разгледа докладваното от
мл. съдия Е. Каменова ВАНД № 81 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивното
производство е образувано по протест на Районна прокуратура - Пазарджик срещу решение от 11.11.2019 г. по АНД № 1989/2019 г. на
Районен съд – Пазарджик, с което В.С.Д. е признат за невиновен в това на 16.04.2019
г. в с. ****, обл. Пазарджик, по ул. „******“ да е управлявал МПС – ***************”,
модел “*********” с **************, без регистрационни табели, което не е било
регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140 ал.1 от ЗДвП и чл.2 и чл.12
от Наредба І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на пътните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и на основание
чл. 9, ал.2 от НК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 345, ал.2
във връзка с ал.1 от НК.
На основание чл. 305, ал.6 във връзка с чл. 304, ал.1
от НПК и на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено от В.С.Д.
административно нарушение по чл. 140, ал.1 изр.1 от ЗДвП, а именно за това,
че на 16.04.2019г. в село ****, обл. Пазарджик,
по ул.“*********“- път отворен за обществено ползване е управлявал *************,
което не е било регистрирано по надлежния ред, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на …лв.
В протеста и в допълнението към него се поддържа, че
решението е незаконосъобразно, тъй като не е налице разпоредбата на чл. 9, ал.2
от НК, като са изложени съображения в насока, че обществената опасност на
деянието не е явно незначителна. Иска се отмяна на решението, признаване на
обвиняемия за виновен по повдигнатото му обвинение и освобождаването му от
наказателна отговорност с налагане на административно наказания в минимален
размер. Не се сочат доказателства.
В съдебно заседание протестът се поддържа, така както
е внесен и се иска отмяна на решението.
Обвиняемият, редовно призован, не се явява за съдебно
заседание. Упълномощеният от него защитник оспорва протеста и моли за
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Пред въззивната инстанция не се събраха нови
доказателства.
Протестът отговаря на изискванията за форма и
съдържание, уредени в чл. 320 от НПК, подаден
е в срока по чл. 319 от НПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Съдът, след като се запозна с оплакванията в протеста,
с доказателствата по делото и с доводите на страните и извърши проверка в
пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313, вр. чл. 378, ал. 5 НПК на обжалвания
съдебен акт, установи следното:
При съблюдаване на процесуалните правила
за събиране и проверка на доказателствата в диференцираната процедура по глава
двадесет и осма от НПК, проведена пред районния съд, последният е направил
верни и обосновани изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото
въз основа на събраните доказателства. Съвкупният им анализ установява
фактическата обстановка, изложена в предложението на прокурора по чл. 375 НПК и
възприета и изложена от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното
решение. Между страните не се въвежда спор по фактите, като фактическите
констатации на районния съд са убедително доказателствено аргументирани и
въззивната инстанция не намира основания за промяна във фактическата обстановка
по делото, която е следната:
Обвиняемият В.С.Д. не притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство и същият е неправоспособен водач. Обвиняемият е санкциониран веднъж за нарушение на правилата
за движение през 2015 г.
На 16.04.2019 г., около 19,00 ч. в с. Д. обвиняемият В.С.Д.
управлявал мотопед марка „********, който нямал поставена регистрационна табела.
Поради тази причина той бил спрян за проверка от свидетелите С. П. У. и В. Л. Ч.
– служители при РУ – гр. П., които в този момент извършвали обход със служебния
автомобил. При извършена справка с ОДЧ полицейските служители установили, че обвиняемият
не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, като същият не им
представил и документи за мотопеда. С оглед на констатираното св. У. потърсил
съдействие от дежурния екип в Сектор „П. п.“ при ОДМВР – П., като на място
пристигнал св. Л. П. и колегата му Т. Г. - мл. автоконтрольори. След като също
констатирал, че управляваният от обв. В.Д. мотопед е без регистрационни табели,
свид. П. съставил два броя АУАН на обвиняемия за извършени нарушения по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП – за това, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС
и по чл. 150 от ЗДвП – за това, че управлява МПС без да е правоспособен водач. Обвиняемият
В.Д. обяснил пред полицейските служители, че е придобил мотопеда от неговия
племенник св. С. С., като в замяна му дал своето АТВ. От своя страна св. С. бил
закупил мотопеда от неустановени по делото лица, като загубил документите за
същото и поради тази причина мотопедът не бил регистриран. Обвиняемият пояснил,
че причината да управлява процесното МПС била да се придвижи до магазина, за да
закупи моторно масло за колата си.
При извършен в хода на досъдебното производство оглед
на процесния мотопед било установено, че същият е марка „*****“, модел „****“,
с номер на рама **********, ****
От приложената по делото справка от Сектор „П. п.“ при
ОД на МВР- П. (л. 18 от ДП) е видно, че управляваният от обвиняемия Д. м. марка
„*****“, модел „..“, с номер на рама ***********, не е регистриран като МПС на
територията на страната.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин въз основа на събраните по делото и приобщени по реда на чл.
378, ал. 2 от НПК гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а
именно: обясненията на обвиняемия, дадени в досъдебната и съдебна фаза на
процеса, показанията на свидетелите С. П. У., Т. А. К., Л. И. П., В. Л. Ч. и С.
М. С., дадени в досъдебната фаза на процеса, както и от писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.
Констатация за необремененото съдебно минало на
обвиняемия В.С., съдът вярно е направил въз основа на приложената и приета по
делото като писмено доказателство справка за съдимост.
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност
съдържа доказателства, които са безпротиворечиви и се намират във взаимна
обвързаност, последователност и вътрешно логична връзка.
В случая извършеното от обвиняемия деяние от обективна
и субективна страна осъществява признаците на престъплението по чл. 345, ал. 2 НК - същият е управлявал моторно превозно средство – ***********“, с номер ****************,
което не е било регистрирано по надлежния ред, като е действал при форма на
вина пряк умисъл, доколкото е съзнавал, че моторното превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред и въпреки това го е управлявал.
Престъплението е от категорията на формалните, при
които резултатът не е съставомерен белег.
В мотивите си районният съд по същество е изложил
доводи за явна незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла
на чл. 9, ал. 2 НК, които са обосновали решаващия му извод за оправдаване на
обвиняемия по обвинението за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и
санкционирането му по административен ред за извършено нарушение по чл. 140,
ал.1 изр.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК
предвижда две хипотези, при които деянието, макар и формално
да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, не е престъпно, тъй като поради своята малозначителност
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Съобразно задължителните за съда указания, дадени в ******************* г., ОСНК, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща и се прилага за всички престъпления по НК, тъй като
всяко престъпление може формално да осъществява признаците от състава на
престъплението, но обществената му опасност, с оглед степента и характера на
засегнатите обществени отношения и данните за личността на дееца, да бъде
толкова незначителна, че да прави обществено неоправдано третирането
съответното поведение като престъпление и да изключва наказателната репресия. Съдебната преценка по този въпрос се извършва
на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вредните последици, данните за личността на дееца и
всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност
и укоримост на извършеното, като съвкупния анализ на посочените обстоятелства
трябва да очертава или липса или явна
незначителност на обществената опасност на деянието, за да се приложи
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.
Настоящата съдебна инстанция споделя извода на
районния съд, че конкретното деяние макар и формално да осъществява признаците
на престъплението по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е съгласно чл. 9, ал. 2,
пр. 2 от НК с явно незначителна обществена опасност. Същото е продължило
изключително краткотрайно във времето, управлението е било осъществено на сравнително
кратко разстояние в рамките на населеното място, с отсъствието на технически
неизправности по мотопеда, което да е довело до застрашаване на участници в
движението, не е преследвало забранена от закона цел, не е намерило какъвто и
да е обществен отзвук, като обществените отношения, свързани с безопасността по
транспорта, контрола, регистрацията и отчитането на наличните МПС са засегнати
в незначителна степен. Не е установено
превозното средство да се е движело извън допустимата скорост, нито с
поведението си обвиняемият да е създал някаква опасност за движението. Освен
това следва да се вземат предвид и характеристиките на самото моторно превозно
средство, доколкото се касае за мотопед, който е превозно средство от най-нисък
клас и с най-ниска мощност, като не са налице и данни обвиняемият да е
управлявал мотопеда допреди тази случка, което от своя страна характеризира
извършеното от него като инцидентна и еднократна проява. Въззивният съд не
споделя довода на първоинстанционния съд, че малозначителността на деянието се
извлича и от това, че от същото не са настъпили реални вреди. Както правилно
държавното обвинение е посочило, деянието по чл. 345, ал. 2 от НК е формално и
за довършването му не е предвидено настъпването на престъпен резултат, поради
което липсата на такъв сама по себе си няма как да обоснове малозначителност на
деянието, но изброените по – горе обстоятелства в своята съвкупност обосновават
по - ниска степен на обществена опасност на деянието от типичните за този вид.
Обществената опасност на дееца е също ниска. Той е с добри характеристични
данни, чисто съдебно минало, трудово ангажиран, семеен, макар и без брак,
полагащ грижи за две деца. Демонстрирал е добросъвестно процесуално поведение в
хода на наказателното производство, признал е вината си и изразил съжаление за
стореното. До датата на деянието същият е
санкциониран само веднъж за извършено от него нарушение на ЗДвП през 2015 г.,
за което е заплатил наложената му глоба.
Отсъствието на придобита от обвиняемия правоспособност
не е достатъчно, за да се счете, че конкретното управление на МПС без надлежна
регистрация реализира обществена опасност в такъв интензитет, който закона
изисква, за да придобие качеството на престъпление. Както правилно е отчел и районният
съд обстоятелството, че обвиняемият действително е неправоспособен да управлява
МПС от тази категория, не променя извода за малозначителност на деянието, още
повече, че видно за това му е съставен отделен АУАН. В тази насока се явява
неоснователно възражението на Окръжна прокуратура – Пазарджик, че липсата на
правоспособност завишава конкретната обществена опасност на дееца до степен, че
да бъде изключено приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Не могат да бъдат
споделени и правните доводи на държавното обвинение за по-висока степен на
обществена опасност, поради хипотетичната вероятност при евентуално настъпване
на ПТП обвиняемият да би могъл да се укрие по-лесно и да избегне ангажирането
на наказателна, респ. административно-наказателна отговорност за извършеното от
него. Вярно е, че с криминализирането на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК целта
на законодателя е била да се попречи на водачи, участвали в ПТП, да се укрият и
да осуетят носенето на наказателна отговорност, като напуснат
местопроизшествието с практически неразпознаваемо МПС, но в настоящия казус не
може да остане неотчетено обстоятелството, че тези отношения са засегнати в
значително по - ниска степен, имайки предвид, че в малките населени места
хората се познават и обвиняемият при евентуално участие в ПТП трудно би останал
неразпознат.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 305, ал. 6 във вр. с
чл. 301, ал. 4 от НПК, районният съд е преценил, че при липсата на
престъпление, деянието следва да се квалифицира като административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и санкционирано по административен ред, при наличието
на административно наказателна разпоредба, отнасяща се до този вид нарушения -
чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140,
ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. Нарушаването
на тази разпоредба е санкционирано по административен ред в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 ЗДвП. Управляването на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред е санкционирано и в наказателноправен порядък с разпоредбата
на чл. 345, ал. 2 НК. Както правилно е отбелязано в протеста разграничителният
критерий между административното нарушение по чл. 175, ал. 3, вр. чл. 140, ал.
1 ЗДвП и престъплението по чл. 345, ал. 2 НК е в степента на обществена
опасност на деянието, която следва да се преценява във всеки конкретен случай. Не
могат да бъдат споделени обаче доводите, изложени в допълнението към протеста, касаещи
по-висока степен на обществена опасност на инкриминираното деяние в сравнение с
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Нито са изложени
фактически обстоятелства в постановлението на Районна прокуратура - Пазарджик
по реда на чл. 375 от НПК, нито са налице доказателства за каквото и да е
демонстративно, нетипично, показно управление на нерегистрирано МПС и за
негативно възприемане на такова поведение от страна на широк кръг лица, водещо
до завишаване на обществената опасност и укоримост на деянието в степен,
налагаща ангажирането на отговорността на дееца за престъпление по чл. 345, ал.
2 от НК вместо за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Обстоятелството, че обвиняемият е можел да се придвижи и по друг начин не
променя извода за явната незначителност на обществената опасност на извършеното
от него.
Предвид изложеното въззивната инстанция напълно
споделя мотивите на първата инстанция относно процесуалноправните и
материалноправните основания за необходимостта от реализиране на
админинистративнонаказателната отговорност на обвиняемия за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, изискващо санкцията на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В тази
насока мотивите на първоинстанционния съд се характеризират с правна
прецизност, задълбоченост и пълнота.
При определяне на наказанието районният съд правилно е
приел, че спрямо обв. Д. може да бъде наложено само едно от двете кумулативно
предвидени наказания, а именно "глоба", доколкото същият е
неправоспособен водач на МПС. При определяне размера на наказанието, съдът в съответствие
с нормата на чл. 27 от ЗАНН, се е съобразил и с вида и
тежестта на извършеното нарушение, подбудите за извършването му, както и с
обстоятелствата, индивидуализиращи обществената опасност на обвиняемия, като е
приел, че административното наказание "глоба" следва да бъде
определено в минимален размер, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Настоящата инстанция също
намира, че административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева, се
явява напълно справедливо, съответно на извършеното нарушение и ще въздейства в
достатъчна степен поправително и превъзпитателно върху дееца.
Съдът е длъжен да
следи служебно за правилото "*****", всякога,
когато разполага с данни за започнато
адмнистративно-наказателно производство срещу същото лице за същото престъпление и да изложи мотиви в тази насока. В приложената справка за нарушител/водач, изготвена
към дата 09.07.2019 г. от служител в РУ – Пазарджик, е отбелязано, че по
съставения АУАН за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП няма издадено
наказателно постановление, а преписката е била изпратена за съдебно решение, доколкото е прието, че извършеното деяние е
съставомерно по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в настоящия
случай не е нарушен принципът "***", тъй като в
рамките на започналото административно-наказателно производство не е наложено
наказание.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания за неговото изменение или отмяна.
При така установената
фактическа обстановка и правни изводи въззивният съд приема, че атакуваният
съдебен акт е обоснован, правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде
потвърден изцяло, поради което протеста и допълнителното изложение към него
като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 378, ал. 5
вр. чл. 338 от НПК‚ Окръжен съд - Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.11.2019 г., постановено по АНД
№ 1989/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.