№ 219
гр. Варна, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502181 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба от адвокат А. П. като
процесуален представител на Г. М. Ч. срещу Решение № 260279 от 13.05.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 2991 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, 19-ти състав, с
което е изменен по иска на С. Й. П. срещу въззивницата, определения с решение № 2783 от
20.06.2019 г. по гр. дело № 750 по описа за 2019 г. на ВРС и решение № 1475 от 10.12.2019
г. по описа в. гр. дело № 1884 по описа за 2019 г. на ВОС режим на лични отношения на
ищеца в качеството му на баща с детето Й.Ст. П., и е определен нов, като бащата С. Й. П.
ще има право да вижда детето Й.Ст. П., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 18 часа в четвъртък или след приключване учебните занятия на детето до 08:00
часа в понеделник, с преспиване; през лятото – за два периода от по двадесет дни, когато
майката не е в платен годишен отпуск, за времето от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа
на последния ден, с преспиване; за Великденските празници и Новогодишните празници, с
преспиване – всяка четна година за времето от 10:00 часа на първия ден до 17:00 часа на
последния почивен ден; за Коледните празници с преспиване – всяка нечетна година за
времето от 10:00 часа на първия почивен ден до 17:00 часа на последния почивен ден; всяка
четна година – първите три дни от зимната ученическа ваканция, така както е определена от
МОН за времето от 10:00 часа за първия ден до 18:00 часа на третия ден с преспиване; всяка
година на рождения ден – 27.10 и именния ден – 27.12 на бащата за времето от 10:00 часа до
19:00 часа; на рождения ден на детето - всяка четна година за времето от 10:00 часа до 18:00
часа; на именния ден на детето – всяка нечетна година за времето от 10:00 часа до 18:00
часа; на първия учебен ден - всяка четна година за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, на
основание член 59 ал. 9 от СК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
1
решението. Същото било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че иска е неоснователен, тъй като няма промяна в обстоятелствата, както и не били
разкрити нови такива, които да обосноват изменение на режима. Навежда доводи, че
определените от съда срещи с бащата са в противоречие с най-добрия интерес на детето.
Аргументира се с нравствените и възпитателни качества на С. П., с начина му на живот,
неуважението към другия родител и настройване на детето срещу него и други членове на
семейството. Твърди се, че примерът на бащата е неморален и отклонява детето Й. от
доброто образование и нормалното умствено, психическо и социално развитие. С. П. се
противопоставя на установения от майката режим на социални и образователни дейности,
като вместо това води детето на места и събития, които според Г. Ч. не са подходящи за
възрастта на Й.. Сочи се, че бащата все още изпитва чувства на реваншизъм към майката,
което рефлектирало върху детето. Същият настройва Й. срещу неговата майка, в резултат на
което детето предпочита бащата, който му угажда, глези го със скъпи вещи, позволява му да
отсъства от училище, да пропуска извънкласни дейности - спортни събития и лагери. Според
въззивницата целите на ищеца са основно да я нарани. Твърди се, че детето трябва да бъде
възпитавано и насърчавано да постига само целите си и да се образова, което доказано по
делото не било приоритет на бащата. Поради това се сочи, че определените срещи през
учебни дни не са в интерес на детето. Твърди се още, че както е заключено и в експертизата,
в резултат на непристойното поведение и лошо отношение на С. П. към втория съпруг на
майката и полубратята на Й., в детето са се породили чувства на тревожност, притеснения и
вина, че разочарова баща си. За пример дава случка от 15.06.2022г., когато ищецът е звънял
на Ч. по телефона, за да я заплашва, като искал детето да не бъде в присъствие на нейния
втори съпруг. Когато пристигнал на място, С. П. започнал да крещи, гонел детето и дърпал
майката. Сочи се още, че не само тогава, но и многократно преди това бащата карал детето
да избира между него и майка му. Разказва се за поведението на С. П. на 27.10.2020 г., за
когато се твърди, че същият обиждал и отправял закани в присъствието на Й.. Навеждат се
твърдения, че бащата не спазва определения режим. Експертизата била категорична, че
разширяването на режима следва да се направи след като се преустанови травмата от
раздялата и конфликта между родителите, които доказва се били все още много обострени.
Допълва се, че С. П. не осъзнава, че желанието му за отмъщение към Г. въвлича детето в
конфликтни ситуации и го травмира. Доказано било, че ищецът не проявява желание да
коригира поведението си. Поради това намира, че установеният с решение №
2783/20.06.2019 г. по гр. Дело № 750/2019 г. по описа на ВРС и решение № 1475/10.12.2019
г. по описа на ВОС режим на лични отношения е подходящ и адекватен, поради което и
няма нужда от неговото изменение. Моли се съда да отмени така постановеното решение и
охвърли иска.
Въззиваемият С. Й. П., чрез адвокат В. Д. в писмен отговор оспорва жалбата като
нередовна и неоснователна. Излага се, че същата страда от порок по смисъла на чл. 100а ал.
1 от ГПК. Използваните думи и изрази: “плейбой –жени и алкохол“; такива с които се
твърдяло , че С. П. проявява капризи, които били заплащани от баща му; бил „разглезен
безделник“; както и, че същият отправял към съда „жалейки“ били израз на излишна
емоционалност. Моли се съда да предприеме необходимите процесуални действия. По
същество посочва, че са налице множество изменения в обстоятелствата, релевантни за
режима на бащата с детето и категорично се установявало неефективността в предходно
определения такъв. Вещите лица потвърдили, че С. П. е добър баща и е необходимо да му се
позволи да полага адекватни грижи, като се увеличи личния контакт. Аргументира се с по-
високата възраст на детето и заключението на вещите лица, което установило сигурната и
защитена среда, която му се осигурява от бащата. Моли съда жалбата да се остави без
уважение.
В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК С. Й. П., чрез адвокат Д. депозира и насрещна
въззивна жалба, в която намира решението за неправилно. Сочи като нарушение на
материалния закон начина, по който е определен режима на личен контакт, което било в
противоречие интереса на детето. Навежда, че съда не е съобразил месеците с пета седмица,
като така е ограничил срещите му с Й., вместо да постанови всяка нечетна седмица от всяка
2
календарна година. Пропуск на съда било и невключването на личен контакт в официалните
празници и други поводи съобразно искания на стр. 13, буква „Е“ от исковата молба.
Обосновано с оглед най-добрия интерес на детето било да се позволят срещи и през други
ваканции освен постановените от районния съд. Вещите лица заключавали, че има нужда от
по-разширен режим. Установено било, че детето иска да прекарва повече време с
жалбоподателя. Отправя се молба към съда да бъде изменено решението в изложения
смисъл, както и да бъдат присъдени сторените разноски.
В отговор Г. М. Ч., чрез адв. П. оспорва изцяло насрещната въззивна жалба. Намира я
за бланкетна и необоснована. Относно описанието на седмиците от месеца обръща
внимание, че ВРС е запазил тази част от режима, както е бил определен в предходните
решения. За ваканциите и официалните празници сочи, че срещи са определени и
неоснователно се твърди обратното. Отново излага, че експертизата и установеното
поведение на бащата обосновават единствен извод, че не е в интерес на детето да се
разширява режима. Отправя искане да се остави без уважение жалбата и моли за присъждане
на разноски.
Подадена е и частна жалба от С. Й. П., чрез адв. Д. срещу Определение № 260583 от
29.06.2022 г., постановено по гр. Дело № 2991 по описа за 2021 г. на ВРС, 19-ти състав, с
което е оставена без уважение молба на частния жалбоподател за изменение в частта за
разноските на решение № 260279 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по описа за
2021 г. на ВРС, 19-ти състав. Излага се нарушение на процесуалния закон. Твърди се и се
цитира практика на ВКС, че правилата на ГПК за възстановяване на сторените по делото
разноски са приложими и в производство по спорна съдебна администрация, каквото е
настоящото. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания акт и да постанови
осъждане на насрещната страна за разноски съобразно представен списък.
В срок по чл. 276,ал. 1 от ГПК насрещната страна – Г. М. Ч., чрез адв. П. депозира
отговор, в който оспорва частната жалба като неоснователна. Навеждат се подробни доводи
и се цитира практика на ВКС в обратна насока на изложеното от жалбоподателя – разноски
се дължат само при обжалване. В условията на евентуалност обосновава искане за
редуциране на претенцията съобразно уважената от ищеца част, като излага, че в настоящия
случай следва да се съобрази доколко съответства постановения извод на първа инстанция с
петитума на исковата молба.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ Варна не са изразили
становище по депозираните жалби.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.59 ал.9 СК се
излагат следните твърдения от страните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С. Й. П., ЕГН ********** с предявен
срещу Г. М. Ч., ЕГН**********, иск за изменение на установените с решение
№2783/20.06.2019г. по гр.д.750/2019г. по описа на ВРС, 41с-в мерки относно родителски
права - режим на личен контакт с детето Й.Ст. П., ЕГН**********.
В исковата молба се излага, че страните са бивши съпрузи и родители на Й.Ст. П.,
ЕГН**********, роден на 30.11.2011г. С решение № 2783/ 20.06.2019г. по гр.д. 750 от
2019г. по описа на Районен съд - Варна, 41 С-в, е прекратен с развод брака между страните,
като по отношение на роденото по време на брака дете - Й. Ст. П., съдът е предоставил на
майката родителските права, а на бащата е определил режим на личен контакт, изменен с
Решение № 1475/10.12.2019г. на Окръжен съд-Варна по в.гр.д.1884/2019г., влязло в законна
сила, както следва: всяка първа и трета седмици от месеца от 18.00ч. в петък, до 17.00ч. в
неделя, с преспиване; Два периода от по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.; По време на Коледните празници на всяка нечетна година и на
3
Великденските и Новогодишните празници на всяка четна година от 10,00ч. на първия
почивен ден до 17.00ч. на последния почивен ден, съобразно официално одобрените
празнични дни; Всяка година на рождения ден на бащата - 27.10., както и всяка четна
година на рождения ден на детето Й. - тридесети ноември от 09.00ч. до 18.00ч.; По всяко
друго време по споразумение между страните.
Твърди се, че от момента на фактическата раздяла до сега, ищецът не е прекъсвал
отношенията си с детето Й.. Детето било записано на футбол, като бащата и цялото
обкръжение на семейството му активно участвали в този спорт - лично и чрез спонсорство.
Сочи, че след постановяване на съдебното решение на Окръжен съд - Варна, в повечето
случаи, когато е било определено майката Г. да води детето Й. на тренировки по футбол,
или тя е била възпрепятствана и детето не е посещавало тренировки или е било водено от
нея, но не е бил екипиран с необходимото облекло. Твърди се, че рядко, когато Й. е бил
воден от майката си е провеждал ефективно тренировки по футбол. Сочи се, че вероятно
това е така, поради ангажираността на майката, свързано и с третата й бременност, което е
довело и до преустановяване на тренировките на детето през лятото на 2020г. Твърди се
още, че майката е възпрепятствала пътуване на детето с бащата за посещение на ски курорт
през м.февруари 2020г., въпреки, че предварително дала съгласието си за това, от което
впоследствие детето било разстроено. Сочи, че бащата е силно привързан към детето Й. и
желае да прекарва повече време с него, предвид и навлизането на детето в пубертет. Твърди
се, че и двамата бивши съпрузи имат нови партньори в живота, като детето познава и
общува с партньорката на бащата. Родителите на бащата също желаели да прекарват повече
време с детето, към което били силно привързани. Твърди се, че предвид обтегнатите
отношение между бившите съпрузи, ответницата не била съгласна да предоставя детето на
бащата извън определения режим на лични отношения, което обуславя интереса от подаване
на настоящата молба. Моли да бъде постановено осъществяване на съвместно упражняване
на родителските права, както следва: първата половина на всеки месец от всяка година (а
когато месецът има нечетен брой дни, за половин месец се счита до 16-то число вкл.), от
08.00ч на първия ден, до 18.00ч. на последния ден от периода, родителските права ще се
упражняват от бащата С. Й. П., като местожителството на детето ще бъде там където живее,
с преспиване при бащата, с изключение на дните: 8-ми март; рождения ден на ответницата -
09.01., както и рождени и имени дни на родителите на ответницата - в случай, че същите
попадат в предвидения период по време на осъществяване на съвместно родителство, като
през втората половина на всички месеци на годината, майката Г. Ч. ще упражнява
родителски права спрямо детето Й., като в този случай, местожителството му ще бъде при
нея, освен в хипотезите посочени по-долу; по време на Коледните празници на всяка
нечетна година и на Великденските и Новогодишните празници на всяка четна година от
10.00ч. на първия почивен ден до 17.00ч. на последния почивен ден, съобразно официално
одобрените празнични дни, родителските права ще се упражняват от бащата С. Й. П., като
местожителството на детето ще бъде там където живее, с преспиване при бащата; всяка
година: на рождения ден на бащата - 27.10.; на имения ден на бащата - 27.12.; на рождения
ден на майката на ищеца - баба на детето Й. - 23.09.; на имения ден на майката на ищеца -
баба на детето Й. - 26.08; на рождения ден на бащата на ищеца- дядо на детето Й. -12.08.; на
имения ден на бащата на ищеца- дядо на детето Й. 06.01.; на рождения и имен ден на
сестрата на ищеца; на рождения и имения ден на детето Й., родителските права ще се
упражняват от бащата С. Й. П., като режимът в посочените дни е от 08.00ч. до 19.00ч.; всяка
година двамата родители ще упражняват едновременно родителските права като присъстват
и организират съвместно и по общо съгласие на: рождения и именния ден на детето Й.;
първи март, на трети март, 24 май, на първия учебен ден, на последния учебен ден, 6
септември, 22 септември; по всяко друго време по споразумение между страните; в случай,
че родителите по обективни причини са възпрепятствани да спазят така уговорения режим,
то по общо тяхно съгласие дните, през които съответният родител е бил възпрепятстван да
вземе детето, ще може да стори това в съответните дни от следващия период за упражняване
на режим от другия родител, или режимът ще се осъществява от техните родители, на
основание чл.128 ал.З от СК; при съвместно упражняване на родителските права по
4
отношение на детето Й. Ст. П., всеки от родителите ще следва да се задължи да осигури
задоволяването на всички необходими потребности на детето през времето, в което
упражнява родителските права и детето е при него, както и да поема цялата издръжка за този
период.
В условията на евентуалност се прави искане за разширение на определения с
решение №2783/20.06.2019г. по гр.д.750/2019г. по описа на ВРС, 41с-в режим, както следва:
през седмица на всеки месец от всяка година, считано от датата на постановяване на
съдебно решение от първоинстанционния съд, от сряда в 18.00ч. до понеделник в 08.00ч. с
преспиване при бащата от сряда до неделя вкл.; два периода от по 20 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, от 08.00ч. на първия ден, до 20.00ч. на последния
ден, с преспиване при бащата; по време на Коледните празници на всяка нечетна година и
на Великденските и Новогодишните празници на всяка четна година от 10.00ч. на първия
почивен ден до 17.00ч. на последния почивен ден, съобразно официално одобрените
празнични дни, с преспиване при бащата, там където живее; първите 3 дни от всяка
ваканция на всяка четна година, от 10.00ч. на първия ден, до 18.00ч. на третия ден, с
преспиване вечерта на детето при бащата, там където живее; всяка година: на рождения ден
на бащата - 27.10.; на имения ден на бащата - 27.12.; на рождения ден на майката на ищеца -
баба на детето Й. - 23.09.; на имения ден на майката на ищеца - баба на детето Й. - 2 6.08; на
рождения ден на бащата, на ищеца - дядо на детето Й. - 12.08.; на имения ден на бащата на
ищеца - дядо на детето Й. 06.01.; на рождения и имен ден на сестрата на ищеца; на
рождения и имения ден на детето Й., като режимът в посочените дни е от 08.00ч. до 19.00ч.;
Всяка година съвместно от двамата родители на: рождения имения ден на детето Й.; първи
март, на трети март, 24 май, на първия учебен ден, на последния учебен ден, 6 септември, 22
септември, като режимът в посочените дни е от 10,00 ч. до 18.004.; по всяко друго време по
споразумение между страните; в случай, че С. Й. П. по обективни причини временно е
възпрепятстван да спазва така уговорения режим, то същият ще може да компенсира дните
през следващ период, когато детето следва да бъде отглеждано от майка си или да се
осъществяват от неговите родители - Й. Ст. П., ЕГН ********** и Н.Ж. П.а, ЕГН
**********; всеки от родителите се задължава да осигури задоволяването на всички
необходими потребности на детето през времето, в което упражнява родителските права и
детето е при него, както и да поема цялата издръжка за този период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. М., в който е
изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Оспорва се твърдението, че
бременността на ответницата е причина детето да не посещава футбол, с твърдение, че
такова е желанието на детето да не тренира футбол. Оспорва твърдението, че ответницата е
възпрепятствала отношенията баща - син, тъй като не е дала Й. да пътува на ски ваканция, с
аргумент че ищецът не е искал да се съобрази с плановете й за планирана почивка и да вземе
детето, за да продължи с него останалите дни от ваканцията. Сочи, че ответницата
многократно е предоставяла детето извън определения режим. Твърди се, че дядото на
детето по бащина линия, често обижда ответницата, наричайки я с обидни думи, от което
детето винаги било разстроено. Сочи, че ищецът не е привързан към сина си, а напротив -
демонстрирал пред него поведение на плейбой, като често държал детето до късно в
задимени помещения от цигари и на силна чалга музика. Сочи, че предложения режим не е в
интерес на детето Й., който има изградена емоционална връзка с другите две деца и като по
-голям брат се чувствал отговорен и искал да е техен пример, защото би нарушила връзката
с другите двама братя, докато расте. От друга страна намира, че цялото време прекарано в
дома на ищеца би довело до отчуждаване на детето, доколкото отношението на бащата и
семейството му към ответницата било негативно. Твърди се, че искания от ищеца режим на
личен контакт не е съобразен с влошените отношения между двамата родители, както и с
бъдещото им влошаване и че е в ущърб на детето. В заключение се сочи, че не са налице
нововъзникнали обстоятелства, които да налагат изменение на така постановения режим,
поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена в цялост.
5
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане"- Варна, редовно уведомена
не изпраща представител. Изготвен е социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С влязло в сила с решение №2783/20.06.2019г. по гр.д.750/2019г. по описа на ВРС, 41
с-в, е прекратен бракът между С. Й. П. и Г. М. Ч., като упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака деца Й. П. е предоставено на майката и
местоживеенето му е определено при нея. Безспорно е, че ответницата Ч. е майка и на
децата Мл. и Ж., като първото дете е родено по време на брака с ищеца и е отглеждано
заедно с детето Й. /макар и негов баща да е настоящият съпруг на ответницата/, а детето Ж.
е родено от настоящия брак на ответницата. Безспорно е, че и трите деца се отглеждат от
ответницата заедно с настоящия й съпруг.
С решението е определен режим на лични контакти на бащата с детето Й.Ст. П.,
както следва: всяка първа и трета седмици от месеца от 18.00ч. в петък, до 17.00ч. в неделя,
с преспиване; Два периода от по 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.; По време на Коледните празници на всяка нечетна година и на Великденските и
Новогодишните празници на всяка четна година от 10,00ч. на първия почивен ден до 17.00ч.
на последния почивен ден, съобразно официално одобрените празнични дни; Всяка година
на рождения ден на бащата - 27.10., както и всяка четна година на рождения ден на децата
Й. и Мл. - тридесети ноември и девети май от 09.00ч. до 18.00ч.; По всяко друго време по
споразумение между страните.
По делото е изготвен сдоциален доклад, от който се установява, че майката е
родителят, който съобразно бракоразводното решение полага непосредствените грижи за
детето Й. след раздялата на родителите. Установено е, че ответницата Ч. е сключила
граждански брак с П. Ч. на 01.09.2019г. Детето Й. има двама по - малки братя - Мл. и Ж.,
чийто биологичен баща е Ч.. По данни на ищецът П. през м.декември 2018г., той разбира че
не е биологичен баща на детето Мл., което довежда и до раздялата му с ищцата. Установява
се, че бащата се грижи за детето Й. във времето, когато детето е с него извън дома или в
семейното жилище. В дома на двамата родители е осигурено всичко необходимо за нуждите
на детето, като потребностите му са задоволени според възрастта и пола. По данни на г-н П.,
той редовно заплаща месечна издръжка за детето, както и закупува всичко което му е
необходимо. Родителите осъзнават своята роля и задоволяват потребностите на детето,
предоставят сигурна среда, предпазваща детето от вредни фактори. Потребностите от
внимание и обич също се задоволяват и от двамата родители. Детето контактува с
роднините по бащина и майчина линия. Г-жа Ч. се подпомага от съпруга си - г-н Ч., като
родителите й също оказват съдействие. Родителите на г- П. също го подкрепят в грижите за
детето Й. и му оказват необходимата подкрепа. Детето е ученик в IV клас /понастоящем
шести/, като допълнително посещава уроци за усвояване на учебния материал. По данни на
г-жа Ч. желае да започне тренировки по тенис. Социалните работници са установили, че
детето е привързано и има изградена емоционална връзка с двамата си родители. То
осъзнава и има реална представа за нарушените отношения между родителите му и
евентуалните действия на всеки един произтичащи, във връзка с грижите към него. Изпитва
притеснение от това „да не се разсърди някой" от всички, които полагат грижи към него. В
разговор относно желанията му и относно евентуална бъдеща промяна, не е пожелал да
изрази мнение. Показва притеснение при всеки разговор, свързан с родителите му.
Социалните работници са констатирали още, че неефективната комуникация между
родителите често поставя детето в конфликт на лоялност спрямо тях. Пред детето се
коментират проблемите на родителите, съдебните им дела, което не е в негов интерес
предвид ниската му възраст. И двамата родители намират детето за стресирано и
емоционално неспокойно, като всеки счита, че причина затова е държанието на другия
родител. Не могат да постигнат консенсус за грижите за него. Социалните работници са
6
установили наличие на междуличностен конфликт във взаимоотношенията, продължил след
тяхната раздяла. Страните са консултирани за рисковете и последиците за крехката детска
психика на детето Й. при липсата на градивен диалог и разбиране по между им. И двамата
споделят, че са правили опити да постигнат разбиране и да поддържат коректни отношения,
но неуспешно. По думи на г-н П., г-жа Ч. не взема самостоятелни решения, а според г-жа Ч.,
родителите на ищеца настройват детето срещу нея и семейството й, като я обиждат, което
травмира детето. По думите й, майката не желая да ограничава контакта на детето с бащата,
като се старае да спазва уговорките и дори често детето прекарва време с баща си извън
режима на контакт. Г-н П. е заявил, че режима се изпълнява, но не желае да бъде „баща само
за почивните дни", а да полага грижи за момчето по равно с майката. В заключение
социалните работници считат, че в интерес на детето Й. е да се определи подходящ режим за
отглеждане, съобразен с неговата възраст, потребности и ангажименти, който да бъде
стимулиран и подкрепян от двамата родители.
По делото е изслушано и прието експертното заключение по допусната комплексна
съдебно- психиатрична и психологическа експертиза. От него и разясненията дадени при
изслушването им се установява, че детето Й. е в съответното за възрастта си физическо и
психическо развитие. В контекста на комплицирания конфликт между родителите, детето е
в конфликт на лоялност, който повишава тревожността му и продуцира виновностови
преживявания. Той е тревожен и се опитва да се дистанцира от конфликта на родителите, но
страда, че те се карат и не могат да разрешат проблемите си. Привързаността на детето към
всеки от родителите е сигурна и надеждна, а връзката емоционална и доверителна, като
майката е тази, на която то се опира в ежедневието, а с баща си споделя за някои момчешки
неща. Експертите са категорични, че въпреки че бащата се чувства наранен и предаден и
има потребност от санкции срещу майката, това не дава отражение върху детето и то не
показва признаци на отчуждение спрямо майката. Всъщност родителско отчуждение не се
забелязва спрямо нито един от родителите. И двамата обичат и се грижат за детето. Г-н П. е
с по - малък опит и не е преработил успешно емоциите си от раздялата. Той обърква детето,
като нарича братята му „полубартя", което мотивира детето Й. да се съмнява и разсъждава
по този въпрос. Майката има по-пълноценна доверителна връзка с детето, и въпреки че
родителският й капацитет е по - качествен, той също търпи дефицити, доколкото й е
необходима квалифицирана помощ как да разговаря с детето по отношение на брат му Мл..
В хода на изследването е установена потребност на детето от неговото разширено семейство
- майка, баща и братя, вторите семейства на родителите и прародителите. Майката малко
повече разбира, че детето трябва да има достъп до разширеното семейство по бащина линия,
бащата също, но той е по - травмиран. Нужно е бащата и родителите му да приемат правото
на детето да живее в хармонични отношения и да се чувства добре с всички членове на
разширеното семейство и да не се разкъсва от принудата за единствена принадлежност.
Експертите установяват, че връзката на детето Й. с родителите е силна. В о.с.з.
непосредствено пред съда поясниха, че бащата е любящ родител, но поради неотработената
му травма иска да се конкурира с майката и да бъде по -пълноценният родител. Същият има
потребност да бъде повече време с детето, за да разгърне родителския си потенциал. В
същото време вещите лица подчертават, че родителите са в необработен конфликт, който с
времето ще засили натискът върху детето за вземане на страна, с всички произтичащи от
това неблагоприятни последици за емоционалното и личностовото му развитие.
По делото са ангажирани и гласни доказателства, от които се установява следното:
Св. Ст.Ст. живее с ищеца повече от две години. Впечатленията й са, че партньора й е
грижовен родител, но че той вижда детето си малко, тъй като така е определено по закон.
Твърди, че детето се обажда всеки ден на баща си след училище, когато майка му го взима и
след вечеря. Детето не можело да осъществява видео разговор, защото това не му било
позволено от майка му. Твърди, че когато бащата и детето са заедно, ходят на разходки,
плаж, карат колело и тротинетки през лятото, за риба - на пролет, а през зимата на поход и
ски. Сочи, че когато детето е при тях, тя му приготвя закуска. Свидетелства, че детето се
страхува от тъмното и винаги заспива с баща си. Заявява, че когато види баща си, детето се
7
радва, а също и на баба си и дядо си по бащина линия. Обича се и се прегръща с баща си,
счита, че раздялата с баща му не му е приятна, доколкото те се виждат за кратко време.
Св. М. посочва, че често посещава дома на семейството на г-жа Ч.. При последната
визита у тях забелязал, че Д. си играе много с по - малките си братя, като децата винаги били
заедно и не се деляли. Съпругът на ответницата също се държал добре с детето, въпреки че
не му бил роден баща, като заедно ходили за риба, на басейн и на картинг писта. От
ответницата знаел, че по думи на детето Д., бащата на г-н П. често я обиждал и наричал с
думи, като „циганка" и „селянка". Детето било разстроено от този факт, вкл. се бил оплакал
лично на свидетеля, че дядо му го наричал „предател", защото искал да стои при майка си и
братята си и че искал да го лиши от наследство. Свидетелят твърди, че детето се страхува от
баща си. Сочи, че е виждал снимка, на която ищецът кара с превишена скорост. Счита, че
детето прекарва повече време с баба си и дядо си по време на режима с бащата и твърди, че
детето лично му е споделило, че не иска да прекарва повече време с баща си.
По реда на чл. 59, ал. 6 СК за изслушани и двамата родители.
Бащата споделя, че иска по - разширен режим с детето, защото счита, че почти не
участва в неговия живот, като дори не може да го закара и вземе от училище. Твърди, че е
предлагал на майката варианти, която тя е отказала. Сочи, че възпитава детето си и не е
склонен да изпълнява всяко негово желание, но не му „слага рамки", защото е с него само
три дни, в които са заедно от петък до неделя. Обяснил му е, че за да му купи АТВ трябва да
остава повече време с него. Твърди, че е обяснил на детето, че другите две деца са
"полубратя", но не с лошо и някой ден, ако той има дете, то също ще му бъде „полубрат"
или „полусестра". Отрича да е настройвал детето срещу братята му.
Ответницата Ч. е посочила, че никога не е прекъсвала контакта между детето и
бащата и неговите родители. Твърди, че проблемът с детето Мл. е изключително
комплициран и е свързан с неспирното удължаване на съдебния процес за произход. Счита,
че съвместното родителстване не е здравословно за детето в психологически смисъл, защото
така то ще се разпилее. Твърди, че се опитва да има максимално разбирателство между
страните, но то е невъзможно с оглед на жалбите срещу нея и ангажирането на Полицията.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Нормата на чл.56 ал.9 СК сочи, че ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на един
от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Кои промени в обстоятелствата
представляват изменение по смисъла на чл.59 ал.9 СК отговор дава ППВС № 1/74 г., чиито
разрешения са актуални и при действието на СК от 2009 г. Това са случаи, когато е налице
изменение в обстоятелствата, взети пред вид при определяне на първоначалните мерки,
когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските
права, или когато мерките на практика са променени. Посочено е, че във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефективността на мерките, които определят същото. Промяната на взети пред вид при
определяне на първоначалните мерки обстоятелства, могат да бъдат свързани с промяна на
родителските, възпитателските или моралните качествата на упражняващите мерките, със
социалната среда, в която живее детето след първоначалното решение, с жилищните и
8
битовите условия. Като обстоятелства, които засягат положението на детето са посочени:
влошаване на жилищните условия при родителя, на когото е предоставено детето или
подобряване на условията за живот при другия родител, изпадане в невъзможност на
родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права, загубване на родителски
авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се справи с детето. Като изменени
обстоятелства са посочени и тези, които са свързани с нововъзникналите права и задължения
на родителя по повод задължителното спазване на определените мерки – отчуждаване на
детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на родителя,
при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител, невръщане на
детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени
родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по
отношение на детето. При промяна на мерките относно упражняването на родителските
права се държи сметка за интересите на детето. Най-добрият интерес на детето е
приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее
детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Най-
добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от
ДР на Закона за закрила на детето, които по същината си отразяват елементите, подлежащи
на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства, а
съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай.
В настоящото производство твърдяното от ищеца П. в исковата молба изменение на
обстоятелствата се изразява в невъзможността майката да обгрижва в пълна степен детето Й.
предвид грижата й за трето родено от последващия брак дете, както и сина й Мл.. Твърди се,
че изменение на обстоятелствата представлява и навлизането на детето Й. в пубертета,
което налага общуването с неговия баща или лице от мъжки пол. Сочи се, че майката не
изпълнява задължението си по съдебното решение по общо споразумение между родителите
да дава детето извън режима на лични отношения. Като изменение се изтъква и желанието
на детето да прекарва повече време с баща си, както и желанието на ищеца да не бъде само
„баща за уикендите“.
Настоящият състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че
не е налице изменение в обстоятелствата такова, което да налага изменение на режима на
лични отношения.
И от социалния доклад, и от събраните гласни доказателства се установява, че
майката задоволява адекватно всички потребности на детето, подпомагана от своя съпруг и
разширения семеен кръг. Детето, освен задължителното училищно обучение, посещава и
допълнителни уроци, като са задоволени и неговите желания да се занимава със спорт.
Изложените твърдения, че майката не е водела детето на тренировки по футбол редовно,
9
както и че го е водела недостатъчно добре оборудвано на тренировките, не се установи в
производството. Следва да се отбележи, че дори да беше доказано, горното обстоятелство
само по себе си не би довело до извод, че е налице съществено изменение в обстоятелствата.
Това е така, тъй като както вече се изложи, при изменение на режима се следи за интересите
на детето в цялата им съвкупност от интереси, не отделни обстоятелства, а съвкупността от
обстоятелства. Желанията на единия родител детето да посещава определено извънкласно
занимание не е определящо основание да се приеме, че последното е в интерес на детето.
Особено като се има предвид, че детето не желае да продължи заниманията си по футбол, а
като се установява от свидетелските показания ходи на тенис. Установява се, че детето се
обгрижва в достатъчна степен в ежедневието си от своята майка и от новия й съпруг, поради
което и твърденията на ищеца, че е налице изменение във възможностите на майката да
полага грижи, е недоказано. Затова и съставът намира, че не се установи твърдяната
промяна на родителските й качества.
Твърденията, че майката отказва да изпълнява решението в частта, с която се дава
възможност бащата да взема детето и извън режима по споразумение между страните, съдът
намира, че остана недоказано от събраните по делото доказателства. На първо място,
въобще няма твърдения, че конкретно определеният ежемесечен режим на лични
отношения, както и този по празниците и ваканциите не се изпълнява от майката. Вярно е,
че в решението по гр.д. № 750/19г. е посочено, че бащата може да осъществява режим на
лични контакти с детето и по всяко друго време по споразумение между страните. Следва да
се има предвид обаче следното: Предвидената възможност за допълнителни срещи по
споразумение има условен, а не императивен характер. Задължението е вменено на страните
с присъщите му модалитети. При ненастъпване на посочените условия, т.е. постигане на
взаимно съгласие между страните, не може да се говори за незпълнение на решението в тази
част. Това е така, тъй като няма как една страна да бъде задължена да даде съгласието си- не
може да се вмени в задължение на отглеждащият родител да даде съгласието си за среща
извън определения режим винаги, когато неотглеждащият родител желае. Релевантно в
случая е отново доколко е в интерес на детето да осъществи среща със своя баща в момента,
в който последният е планувал почивка или някакво друго развлечение извън режима.
Следва да се има предвид, че детето има ангажименти освен училищни, така и извънкласни,
за изпълнението на които пряко отговаря и контролира майката, която упражнява
родителските права. Освен това следва да се съобрази и факта, че детето Й. се отглежда от
майката в едно пълноценно семейство- заедно с неговите братя, както и съпруга на майката.
Логично е детето Й. да участва във всички семейни ангажименти и планове на семейството,
които са съобразени с определения с решението режим. Затова и исканията на ищеца П. за
осъществяване на повече и чести срещи извън точно определения режим не винаги могат да
бъдат съобразени плановете на новото семейство на детето. Не на последно място следва да
се вземе предвид и факта, че срещите между бащата и детето Й. протичат преобладаващо в
забавления и почивки. Така се установява от свидетелските показания на св. Стоянова, както
и от изявленията на самия ищец. Когато са заедно, детето и бащата прекарват дните,
ходейки на плаж, разходки, карат тротинетки, за риба и т.н. Не се твърди, а и не се
10
установява от събраните по делото доказателства бащата да поема инициативата да участва
в самоподготовката на детето за училище, да му помага и да го контролира, да го организира
и води на извънкласните му занимания-уроци, спорт и т.н. Самият ищец в обясненията си
пред съда сочи, че не може да слага рамки на детето и колкото често може да осигури
дадено забавление за детето- счита, че няма проблем да го прави: „ако мога да си позволя
три пъти да го заведа на аквапарк, ще го заведа три пъти“. Очевидно е, че границите, които
бащата е склонен да постави на детето зависят не от преценката доколко е необходимо с
оглед възпитанието на детето, а от материалните възможности на бащата. Последният
показва готовност да осигури всякакви забавления за детето- закупуване на АТВ например,
но срещу уговорката детето да стои повече време при него. Тези разбирания на бащата
водят до извода, че същият е готов да компенсира детето с осигуряване на непрекъснати
удоволствия, нови придобивки и забавления, ако то предпочете да прекарва повече време в
неговата компания. В стремежа си да се докаже, като по-добрият родител, бащата не желае
да налага забрани, иска да осигури на детето само положителни емоции, мотивирайки го по
този начин да бъде разпознат като най-близко и доверено лице за детето. Безспорно
желанията на бащата да бъде опора за детето си и да има здрава връзка с него са обясними и
израз на дълбоки чувства, но настоящият състав счита, че тези желания и чувства на бащата
следва да бъдат пречупени през призмата на интереса на детето. Той е водещият при
преценка доколко добри са намеренията на родителя. Вещите лица по изготвената СПЕ са
установили, че детето е в конфликт на лоялност, който повишава тревожността му и
продуцира виновностови преживявания. Негативното отношение на бащата към новото
семейство на майката-съпруга й, братята на детето, водят до тревожност у детето. То не
желае да говори пред социалните работници за своите желания, за отношенията между
родителите си, макар и да е напълно информиран, споделя, че го е страх да не „разсърди
някой“. Именно този конфликт на лоялност, в който детето се поставя от страна и на
двамата родители, в по-голяма степен от бащата /заключение на вещите лица предвид факта,
че бащата в по-голям степен се чувства наранен и не е преработил конфликта с бившата си
съпруга/, поставя детето в риск от влошаване на психоемоционалното му състояние, както и
на качеството на взаимоотношенията му в бъдеще. Понастоящем нито социалните
работници, нито вещите лица са констатирали да е налице отчуждение на детето по
отношение на майката /въпреки че бащата се чувства наранен и желае да я санкционира за
поведението й в миналото/, нито е констатирано отчуждение по отношение на бащата. Но с
поведението си родителите правят детето тревожно и то се опитва да се дистанцира от
конфликта им, като страда, че те се карат и не могат да разрешат проблемите си.
При тази установеност настоящият състав намира, че разширяването на режима на
лични отношения с детето Й., не би било в негов интерес. Същото и понастоящем има силна
непрекъсната връзка и с двамата си родители, обича ги, има нужда от контакти с
разширените семейства и на двамата, но в негов интерес е тези негови нужди да бъдат
осъзнати, възприети и признати и от двамата родители. Увеличаване на времето, което
детето ще прекарва с бащата, не би довело до такава последица. Докато конфликтът между
двамата родители не бъде разрешен и преодолян, то детето все повече ще бъде поставяно в
11
ситуации, предизвикващи у него тревожност, обърканост, конфликт на лоялност, страх да не
сгреши и да разсърди някой от близките си. Детето ще започне да се отдалечава най-
вероятно и от двамата си родители, което ще доведе до отслабване на връзката му с тях, ще
се затвори, ще спре да споделя, ще спестява казаното от единия родител, за да не нарани
другия и по този начин ще се увеличава неговата тревожност. Горните изводи настоящият
състав прави, кредитирайки в съвкупност становището на социалния работник, изложено в
изготвения доклад, както и установеното от вещите лица по СПЕ. Социалният работник е
направил констатацията, че неефективната комуникация между родителите и настъпилият в
резултат на същата конфликт на лоялност у детето, би могъл да доведе до риск от
влошаване на психоемоционалното състояние на детето и взаимоотношенията му с
родителите в бъдеще. Респективно е посочено, че нарушениет взаимоотношения от своя
страна биха довели до ннеефективен родителски контрол от създалата се ситуация, от
липсата на който детето би могло да се възползва. Особено предвид възрастта, в която се
намира. По-категоричен отговор са дали вещите лица в изготвеното от тях заключение по
СПЕ. Експертите са посочили, че моделите на възпитание в семействата на двамата
родители са различни, поради непреработени травми от раздялата между тях и
съществуващия конфликт. Родителите не успяват да изработят еднакви родителски правила
и граници, като разнопосочните послания объркват детето, в началото той се опитва да бъде
лоялен и към двамата, но с напредване на процеса, конфликтът на лоялност ще става по-
дълбок и травматизиращ, ще се засили натискът върху детето за вземане на страна в
родителския конфликт с произтичащите от това неблагоприятни последици за
емоционалното му функциониране и личностово развитие. Предвид изложените
съображения вещите лица са посочили, че разширяването на установения към момента
режим на контакти с детето може да стане такъв, ако родителите преработят травмата от
раздялата и конфликта, което понастоящем не е сторено. Настоящият състав намира, че този
извод на вещите лица е в синхрон с цялата установеност от събраните по делото
доказателства. Затова и същият се споделя и от състава. Не е в интерес на детето Й. към
настоящия момент при така съществуващите отношения между родителите да бъде
разширяван режима на лични отношения с бащата, защото последното би довело до повече
негативи за психоемоционалното състояние на детето, отколкото позитиви от общуването с
фигурата на бащата. Не съществува отчуждение по отношение на никой от родителите, т.е.
към момента не е налице опасност от прекъсване на съществуващата силна емоционална
връзка с бащата. Напротив, по-честите и дълги срещи биха задълбочили още повече
конфликта на лоялност у детето, което от своя страна би довело до отчуждение по
отношение и на двамата родители. Горното безспорно не е в интерес на детето.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице изменение в
обстоятелствата такова, че да бъдат изменени мерките по отношение на детето Й. по нначин,
който да е в негов интерес. Предявеният иск от С. П. следва да бъде отхвърлен. Решението
на ВРС следва да бъде отменено изцяло.
По частната жалба на С. П. срещу определението, с което му е отказано изменение на
12
решението в частта за разноските:
Предвид отхвърляне на предявения иск в полза на П. не се дължат разноски пред
ВРС на осн. Чл.78 ал.1 ГПК. Затова и определението, с което му е отказано изменение на
решението в частта за разноските чрез присъждане на такива, макар и по други съображения
е законосъобразно. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Предвид отхвърляне на предявения иск ответницата Ч. има право на разноски на осн.
чл.78 ал.1 ГПК. Претендират се такива в размер на 1 200 лв. Направено е възражение за
прекомерност, като е посочено, че разноските касаят само подадената от въззивницата
въззивна жалба. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност е
неоснователно. Въззивницата Ч. е подала въззивна жалба срещу решението, отговор срещу
депозираната от ищеца П. насрещна въззивна жалба, както и отговор срещу подадената от
П. частна жалба. Очевидно е, че упълномощаването й във въззивното производство е както
за защита по подадената от Ч. жалба, така и за защита срещу подадените от въззиваемата
страна жалби. Възнаграждението е посочено общо. Същото не е прекомерно, тъй като
делото се отличава с фактическа и правна сложност. Горният извод може да бъде направен и
вземайки предвид уговореното и заплатено от въззиваемата страна възнаграждение, което
дори надвишава претендираното от въззивницата. Затова и съставът намира, че С. П. следва
да бъде осъден да заплати на въззивницата Ч. разноски в размер на 1 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, заплатено пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260279 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, 19-ти състав,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. П., ЕГН **********, срещу Г. М. Ч.,
ЕГН**********, иск с правно основание чл.59 ал.9 СК за изменение на установените с
решение №2783/20.06.2019г. по гр.д.750/2019г. по описа на ВРС, 41с-в, мерки относно
родителски права - режим на личен контакт с детето Й.Ст. П., ЕГН**********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от С. Й. П., чрез адв. Д., срещу
Определение № 260583 от 29.06.2022 г., постановено по гр. Дело № 2991 по описа за 2021 г.
на ВРС, 19-ти състав, с което е оставена без уважение молба на П. за изменение в частта за
разноските на решение № 260279 от 13.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2991 по описа за
2021 г. на ВРС, 19-ти състав.
ОСЪЖДА С. Й. П., ЕГН **********, да заплати на Г. М. Ч., ЕГН**********, сумата
от 1 200 /хиляда и двеста лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съобразноизхода на спора и на основание
чл. 78 ал. 3 ГПК.
13
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14