М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 35 от 15.07.2019 година
по НЧХД
№ 430/2019 година на Районен съд – Свиленград
С Разпореждане от 21.06.2019 година,
Съдия при Районен съд - Свиленград предава на Съд по обвинение от частен
характер подсъдимия В.С.Н., роден на ***
***, българин, български гражданин, живущ ***, със средно образование, женен,
ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.03.2019 година в град
Любимец, област Хасково, причинил на Т.И.С. с ЕГН ********** ***, разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в порезна
рана в лявата половина на лицето - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, за
което НК предвижда наказание „Лишаване от свобода” до две години или „Пробация”.
С Определение на Съдия–докладчика,
постановено в открито съдебно заседние на 15.07.2019 година, на основание чл. 84
и сл. от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският иск с правно основание
чл. 45 от ЗЗД, предявен от Т.И.С. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат И.И., срещу В.С.Н. за сумата от 1 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деянието.
В
съдебно заседание, редовно призован, респ.уведомен, частният тъжител и
граждански ищец Т.И.С., се явява.
За него се явява и процесуален представител (повереник) – адвокат И.И.,
който поддържа
Тъжбата против В.С.Н., счита че престъплението е
безспорно доказано и пледира Съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание „Глоба” в минималния размер при условията на чл. 78а от НК, както и
да уважи предявения граждански иск в пълния му размер, ведно със законната
лихва, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.
В съдебно заседание
редовно призован, подсъдимият В.С.Н. и процесуалният му представител (назначен служебен защитник при условията на
чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК)
– адвокат В.Б., пледират за оправдаване на подсъдимия поради неправилна квалификация на деянието и предвид наличието на предпоставките
на чл. 12 от НК (неизбежна отбрана) – сочи се, че подсъдимият бил изплашен,
поради което реагирал по начина, описан в Тъжбата. Пледират да бъде отхвърлен предявения граждански иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва. Не се претендират разноски по делото.
Подсъдимият
Н. заявява, че е получил препис от Тъжбата, ведно с приложенията
към нея и от Разпореждането на Съда от дата 21.06.2019 година, в установения
срок преди първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход и че
разбира обвинението. В съдебно заседание пред настоящия състав на Съда В.С.Н.
не се признава за виновен. Дава обяснения, в които сочи че
действително е ударил Т.С. със стъклена бутилка от бира в областта на главата,
тъй като С. преди това го ударил и му го насинил в областта на главата – дясното
око и около него. В последната си дума излага твърдения
за невиновност, като иска Съдът да го признае за невиновен.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:
В.С.Н. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от
български произход. Живее в град Любимец, ул.„Алеко Константинов” № 13, област
Хасково. Със средно образование е. Женен е за И. Ф. Н. и няма ненавършили пълнолетие деца (видно от Справката от
НБД „Население”). Не е осъждан видно от актуалната Справка за
съдимост с рег.№ 754 от 26.06.2019 година на Бюро за съдимост при Районен съд –
Свиленград. Видно от Декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние, представена във връзка с назначаването на служебен защитник, В.С.Н. има месечни доходи в размер на 360 лв. от пенсия и
не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС).
Видно от Характеристичната справка, изготвена
от служител при Участък
– Любимец: Младши полицейски инспектор Т.Ф., става ясно, че В.Н. няма регистрирани противообществени деяния и нарушения
на обществения ред.
Частният
тъжител и граждански ищец Т.И.С., подсъдимият В.С.Н. и свидетелят Т.М. К.,
всички от град Любимец, област Хасково, посещават
кафенето (заведението) в бившето „ОСО” в град Любимец, област Хасково, където
свидетелят Д. П. Б. е обособил клуб за приятели. Там се събират за да играят
карти и табла, слушат новини.
По делото са разпитани в
процесуалното качество на свидетели две лица за изясняване на обективната истина
относно станалото – предмет на настоящото наказателно производство. Изслушани
са показанията на свидетелите Т.М.К.и Д.П.Б., които показания обслужват тезата на частния тъжител.
Според разпитаните свидетели на
27.03.2019 година в клуба за приятели, находящ се в бившето „ОСО” в град
Любимец, област Хасково, се намират частният тъжител Т.С. и свидетелят Т. К.,
които са на една маса и играят табла, и подсъдимият В.Н., който е на друга маса
и пие бира. Масите се намират на близко разстояние една от друга, като масата,
на която седи подсъдимият е в близост до вратата на помещението. Там е и свидетелят Д. Б. Телевизорът в
заведението работи, като се излъчва някакво политическо предаване. Подсъдимият Н. прави коментар на политиката,
който коментар става достояние и на другите присъстващи в помещението. Около
17.00 часа, Т.С. става от масата, за да отиде до тоалетната, насочва се към
вратата на помещението и минавайки покрай масата, където седи подсъдимият му
прави забележка да престане с политическите коментари. Възниква спор между
подсъдимия и частния тъжител и тъй като застават близо един до друг хванати за ръцете, ръкомахат и се бутат, свидетелят Б. се намесва между тях и ги раздалечава
един от друг преди подсъдимият да замахне с намиращата се в ръката му бутилка
от бира. Свидетелят Б. се отдалечава от С. и от Н.. В този момент подсъдимият,
който държи за горната част стъклената бутилка от бира, замахва и удря С. с
уширената част на стъклената бутилка по главата и по-точно в областта на лявата
половина на лицето. Бутилката се чупи и в ръката на подсъдимия остава само
горната й част (гърлото). От раната на С. започва
да тече обилно кръв, поради което отива да се измие.
Присъстващите се опитват да спрат кървенето със салфетка, но не успяват. С.
е отведен с кола за оказване на медицинска помощ във филиала на Центъра за
спешна медицинска помощ – Хасково в град Любимец, където около 17.55 часа член
на дежурния медицински екип му издава Фиш за оказана спешна медицинска помощ,
като преди това са му приложени медицински интервенции – обработена е раната,
направени са шевове и т.н. След този инцидент около 15 -20 дни С. е с
превръзка на лицето, при паденето на която се виждат шевовете му.
Около месец по-късно С. ***
съдебния лекар – д-р Христо Димитров Еленски и се снадбява след извършения му
преглед със Съдебномедицинско удостоверение № 101/19 г. от дата 29.04.2019
година, в което е посочено, че има порезна рана в лявата половина на лицето,
което представляла разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК и че увреждането е причинено от действието на остър предмет и може да
се получи от порязване със счупено стъкло от бутилка.
Съдът кредитира и дава вяра на разпитаните свидетели, макар формално за същите да е налице хипотетична
заинтересованост от крайния изход на делото, доколкото свидетелите явно са в
приятелски отвошения с частния тъжител и граждански ищец, поради което и
двамата имат интерес с показанията си да благоприятстват процесуалното
положение на Т.И.С., но не това е основният
критерий за доказателствената оценка на техните показания. По–съществено
значение има вътрешната последователност и безпротиворечивост на показанията им. Анализът на съдържанието на
техните показания, сочи на едно добросъвестно пресъздаване на фактите, които са
възприели. Преди всичко следва да се посочи, че тези показания не намират нито
едно опровержение в събраната доказателствена съвкупност, на която Съдът дава
вяра. Същите се явяват подробни, последователни, логични, еднопосочни, вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи едни с други. Не се установяват
противоречия във възприятията на посочените свидетели по отношение на мястото, времето и
участващите лица, както и по отношение на извършените от участващите в
инцидента
действия. Разпитани са всички свидетели, които са имали отношение към случилото се и
които са били поискани от частния тъжител (подсъдимият не прави доказателствени
искания, свързани с допущане на гласни доказателства), като всеки от тях (от
свидетелите) е изложил възприятията си в зависимост от позицията, от която е
наблюдавал случващото се. Това позволи на настоящия Съдебен състав да изгради
цялостно и правдиво описание на фактологията по делото. Ето защо Съдът
оцени тези свидетели като достоверен и надежден източник на информация, т.е.
като убедителни. При
това положение няма основание да се откаже кредитиране на показанията на
ангажираните от частния тъжител и граждански ищец свидетели, макар същите да са
близки като разбира се се взе предвид тяхната заинтересованост. Като се прецени
и обсъди всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че са събрани
достатъчно доказателства за нанесен физически побой на тъжителя Т.С. на
инкриминираните по Тъжбата време и място, при който му е било причинено и инкриминираното увреждане.
Всичко гореизложено дава основание на Съда
да възприеме като истина поддържаната от частния тъжител и граждански ищец
позиция, доколкото същата не намери сериозно
опровержение в доказателствата по делото. Предвид
всичко гореизложено Съдът даде вяра именно на гласните доказателствени
източници – свидетелските показания на Т.М.К.и Д.П.Б., като базира правните си
изводи основно на данните, получени от тях.
Подсъдимият В.С.Н. даде
обяснения, в който както вече бе посочено, заявява че действително е ударил Т.С. със стъклена
бутилка от бира в областта на главата, тъй като С. преди това го ударил и му го
насинил в областта на главата – дясното око и около него. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, тъй като те освен доказателствено средство са и
средство за защита и тъй като са в противоречие с всички събрани доказателства,
които Съдът кредитира. Същите в настоящия казус Съдът намира за дадени с оглед
постигане на крайната цел на подсъдимия – избягване на наказатена отговорност. От
друга страна обясненията на подсъдимия са крайно пестеливи и оскъдни откъм
подробности, поради което Съдът ги възприема като неуспешен опит да се прехвърли отговорността
за случилото се в тежест на частния тъжител. В този
смисъл те представляват защитна теза на подсъдимия, но останала недоказана по
делото.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в кориците на
делото,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти. Представените Съдебномедицинско удостоверение и Фиш за спешна
медицинска помощ са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на НК и
удостоверяват определени
обстоятелства, констатирани от оторизирани медицински лица в кръга на
службата им при
извършен личен преглед на частния тъжител. Данните, отразени в тези документи установяват механизма на причиняване на
увреждането и самото увреждане. Съдебният лекар (д-р Христо Еленски), е установил, че полученото увреждане отговаря да е получено по начина, описван от частния тъжител, а именно да е от действието на
остър предмет и може да се получи от порязване със счупено стъкло от бутилка.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът достигна до извода,
че от обективна и субективна
страна подсъдимият В.С.Н. е осъществил състава на престъплението по чл. 130,
ал.1 от НК.
По правната квалификация на
деянието:
С
оглед наличните по делото неоспорени писмени документи, Съдът приема, че на
частния тъжител е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1
от НК, тъй като е причинено разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Налице е лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК когато са налични увреждания на целостта на тъканите (рани), изискващи някаква
медицинска, хирургична или друга обработка или такива увреждания, които в една
или друга степен нарушават присъща, обичайна функция (двигателна, сетивна или
друга), свързана с организма на човека. В конкретния случай е налице нарушение на
целостта на кожата. Т.е. установеното, понесено от частния
тъжител увреждане – порезна рана в лявата
половина на лицето, е съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като се надхвърлят страданията и
болките и увреждането му се изразява в разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
По деянието:
Обект
на това престъпление са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Анализирайки доказателствената маса, Съдът намира, че
фактическото обвинение, очертано в Тъжбата, се установява по изисквания от
процесуалния закон несъмнен начин, по следните съображения:
От обективна страна подсъдимият е
осъществил всички признаци от състава на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК.
Нанасянето на удара спрямо частния тъжител С., довело до причиняването на
контузионното увреждане, са безспорно установени от анализа на събраните по
делото доказателства. В този ред на мисли от обектива страна на 27.03.2019
година в град Любимец, област Хасково, В.С.Н. е причинил на Т.И.С.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо
се в порезна рана в лявата половина на лицето.
Уточнени са видът и характерът на телесната
повреда, която е лека такава по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, тъй като се
доказа, че причинената порезна
рана в лявата половина на лицето на Т.С. представлява разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, в каквато
насока е и константната съдебна практика относно този вид телесни повреди. В
тази насока е и Съдебномедицинското удостоверение, което както вече бе посочено
Съдът кредитира, както и другите доказателства по делото, а именно гласни
такива и Фиша за спешна медицинска помощ.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Действал в състояние на вменяемост; разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си; съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е наясно, осъзнавал е, че с удара, който нанася на пострадалия Т.И.С. с оглед на неговата сила и твърдостта и материала на използвания предмет ще причини сериозна телесна повреда на пострадалия и е целял именно това.
Субектът на престъплението има качеството на
наказателно отговорно лице - пълнолетно и вменяемо. Авторът на деянието е
установен по безспорен начин в производството, както и изпълнителното деяние по
време, начин, място и механизъм на извършване.
Налице е противоправност и
наказуемост, които са обективни елементи от състава на престъплението, както и
причинна връзка между изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни
последици, поради което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на
дееца Н..
Дори и да се приеме, че приближаването на С. към
Н. е възприето от последния като някаква заплаха, поради което се е почувствал
застрашен и упрашен, не би било налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12
от НК, тъй като би било налице превишаване пределите й, защото защитата (удар със стъклена бутилка) би била несъответна на
характера и опасността на нападението (приближаването). Дори и да се приеме, че е имало
някакъв удар от страна на С. (, което не бе доказано), то отново не е налице
неизбежна отбрана поради
следните доводи: подсъдимият Н. е използвал стъклена бутилка от бира, а пострадалият С. е бил невъоръжен; използването на стъклената бутилка е в областта на главата на пострадалия С.,
където се намират жизненоважни органи; нанасянето на удара с бутилка е надхвърлило необходимото да отблъскването на
нападението; нападението е могло да бъде отблъснато „по друг начин” без
използване на бутилка
(например с нанасяне само на удари с юмрук) и без нанасянето на удари върху жизненоважни органи в
човешкото тяло. В
този ред на мисли са неоснователни доводите на процесуалния представител на
подсъдимия – адвокат В.Б..
По
вида и размера на наказанието:
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа
на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият
принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия
престъпление в специалния текст на чл. 130, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание „Лишаване от
свобода” до 2 години или наказание „Пробация” (както вече бе посочено по-горе в
настоящото изложение).
По делото няма законна пречка при
реализирането на отговорността на подсъдимия за извършеното деяние да се
приложи чл. 78а от НК, тъй като са
налице материалноправните предпоставки, даващи
основание за прилагане на посочената разпоредба за
освобождаване на подсъдимия В.С.Н. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, тъй като за извършеното от
Н. умишлено деяние, инкриминирано
като престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, както вече бе посочено, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 година или наказание
„Пробация”; подсъдимият В.Н. не е осъждан за престъпление от общ характер; не
е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на
извършване на процесното престъпно деяние; той не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на
извършеното престъпление не са причинени на трети лица имуществени вреди.
Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е
от ограниченията, указани в
ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки В.С.Н. следва да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК,
за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - Глоба.
При определяне размера на
наказанието, Съдът се
съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година по н.д.№ 4/1985 година на Пленума на ВС.
Според цитираното Постановление
след освобождаването от наказателна отговорност, когато Съдът ще налага
административното наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на В.Н., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
напредналата му възраст, доброто му процесуално поведение, добрите му
характеристични данни и краткият срок за възстановяване на нанесеното на частния тъжител
увреждане. Фактът, че подсъдимият не е осъждан е основание за прилагане на чл. 78а
от НК. По тази
причина няма как да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство това, че е неосъждан. Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на
деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България,
регулиращо обществени
отношения, свързани с човешкото
здраве и телесна неприкосновеност, чието накърняване
води до поставяне в опасност или реално увреждане на живота и здравето на личността.
При
определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на подсъдимия – пенсионер е – има месечен доход в размер
на 360 лв. и не дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца, с имотното му
положение - не притежава недвижими имоти и МПС и със семейното му такова – има съпруга, по
отношение на която няма данни дали работи, дали е пенсионер и относно месечния й
доход, респ. липсата на такъв.
С оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината
обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца,
Съдът постанови Присъдата си, с която призна подсъдимия В.Н. за
виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо
административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК в минималния размер, а именно:
„Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово изражение, както вече бе посочено, санкцията е
съизмерима в минималния размер, което кореспондира и е напълно оправдано с
оглед имотното състояние на подсъдимия, съобразно
установеното по делото относно доходите на лицето - подсъдимия. Следва
да се отбележи, че и искането на частния тъжител е в тази насока, както по
отношение на вида, така и по отношение на размера на наказанието. В този
смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо наказание,
съобразено с имотното и семейното състояния на подсъдимия, социалния му статус
и съответно на тежестта на извършеното от него.
Така индивидуализираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия
като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би допринесло със
своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него В.Н. ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано,
едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът
се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От
друга страна определеното при горепосочените
съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК цели и на генералната превенция,
а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Подсъдимият следва да заплати и 5 лв. – държавна такса в случай на служебно
издаване на Изпълнителен лист.
Относно гражданския иск:
С
оглед осъдителната Присъда спрямо подсъдимия, се
явява доказан по основание предявеният от Т.И.С. граждански
иск на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като съгласно
ал. 2 на същата разпоредба вината се предполага
до доказване на противното.
За да се уважи гражданският иск по чл. 45 от ЗЗД следва от
страна на гражданския
ищец да се докажат елементите
от фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение, изразяващо
се в действие или бездействие на деликвента, настъпване на вреда за увредения
вследствие на това поведение, наличието на причинна връзка между деянието и
вредата.
Предвид презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД в тежест на подсъдимия е да я опровергае.
При
така посочените елементи от фактическия състав на деликта, настоящият Съдебен състав
намира за доказано осъществяването на всеки един от тях за ангажиране на
гражданската отговорност на подсъдимия Н. по реда на чл. 45
от ЗЗД. В настоящия случай има осъдителна Присъда срещу подсъдимия, поради
което следва да се приеме за доказано извършването на деянието от този
подсъдим, както за доказани следва да се приемат неговата противоправност и
вината на извършителя.
Останалите две предпоставки – настъпване на вреди за пострадалия и
причинната връзка между деянието и тези вреди – Съдът също намира за доказани
по делото. Безспорно по делото се установи, че след побоя на 27.03.2019 година,
гражданският ищец Т.С. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
стрес, неудобство и морални страдания. Това се установи от свидетелските показания.
Всичко това няма как да не доведе до дискомфорт в ежедневието му, изпитване на
морални страдания от случващото се с него, психически шок и физически болки. Всичко
това е повлияло на личното му достойнство и самочувствие. Така описаните
последици от побоя Съдът намира за претърпени от страна на гражданския ищец С. неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобство, подробно описани по-горе. Така
причинените на гражданския ищец С. неимуществени вреди са резултат от
престъпното деяние, съставляващо непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, т.е. налице е причинна връзка между
вредите и деянието, доколкото същите са настъпили вследствие на побоя.
Що се отнася до размера на причинените неимуществени
вреди следва да се отбележи, че неимуществените вреди нямат парична
оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от
Съда и по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
ППВС № 4 от 1964 година
на Пленума на ВС, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от Съда
при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда,
каквато е налице в разглеждания по настоящото дело случай, са характерът на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които то е извършено и последиците
от това увреждане. В случая, с оглед характера и тежестта на увреждането на
гражданския ищец С. (лека телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в лявата половина на лицето, която е причинила разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК), продължителността на претърпените от
пострадалия болки и страдания (за
около 15-20 дни е била налична превръзката), обстоятелствата, при
които е станало (нанесен
е удар със стъклена бутилка), нетрудоспособна възраст на подсъдимия Н.,
фактът, че е пенсионер – получава ниска по размер пенсия (, която е под размера
на минималната работна заплата, определена за страната – 560 лв., съгласно ПМС
№ 320/20.12.2018 година) и обстоятелството,
че характерът и тежестта на увреждането обаче не е
извън типичните за подобен вид деяния, настоящият състав на
Районен съд – Свиленград счита, че справедливото обезщетение за претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди възлиза на 450 лв.
Искът
по чл. 45 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1 000 лв. следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не се доказаха претърпени
вреди, чието обезщетяване да изисква такава парична стойност.
Подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец
сумата в размер на 450 лв., представляваща обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от деня на
увреждането – 27.03.2019 година до окончателното му изплащане, предвид искането
в тази насока и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, съгласно който при непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на деликта.
Относно разноските:
По делото се констатираха да са
направени действително разноски от страна на частния тъжител и граждански ищец
в общ размер на 312 лв. –
12 лв. за държавна такси и видно от приложеното по делото Пълномощно,
договореното възнаграждение между частния тъжител и адвокат И. е в размер на 300
лв., като действително е платена цялата договорена сума. С оглед изхода на спора, обстоятелството, че
размерът на гражданския иск не бе уважен изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец част от направените
от него разноски.
Относно държавната такса във връзка с гражданския иск:
Подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати и следващата се по закон държавна такса върху присъденото
обезщетение в размер на 50 лв. съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от изложеното, Съдът
постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: