МОТИВИ от 13.07.2020 г. по а.н.х.д. №
53/2020г. на РС Велинград
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано
по внесено постановление на прокурор при Районна прокуратура Велинград с предложение обвиняемият И.М. К., с ЕГН ********** ***,
да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 345, ал. 2,
вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл.
78а от НК.
В съдебно заседание представител на
Районна прокуратура Велинград- прокурор
Балева, поддържа обвинението. Счита за безспорно установени обективните признаци
от състава на престъплението и вината на дееца, както и че са налице законовите
предпоставки за приложение на чл. 78 А НК, с оглед вида и размера на предвиденото в закона наказание
и чистото съдебно минало на обвиняемия.
Защитата на обвиняемия адв. А.-*** счита,
че деянието е несъставомерно, с оглед неустановеното по безспорен начин
обстоятелство, че пътят по който се е движил деецът е път за обществено
ползване, евентуално, че по отношение на деянието следва да намери приложение
чл.9, ал.2 от НК.
Обвиняемият, редовно призован, се явява
лично. Споделя изцяло защитната теза на
адвоката.
От събраните в хода на наказателното
производство доказателства от фактическа и правна страна се установява
следното:
Обвиняемият И.М.К., с ЕГН ********** е
български гражданин, женен, с адрес с. Драгиново, ул. „Поленска“ № 20, общ. Велинград, неосъждан. Спрямо него не е
прилаган чл. 78 А НК.
Обвиняемият е неправоспособен водач. В
двора на дома му се намирал мотоциклет марка „ИЖ“ син на цвят с
идентификационен номер К 70425 и номер
на двигателя R 6860, собственост на неговия баща. Мотоциклетът не бил
регистриран по надлежния ред, поради което нямал поставени регистрационни
табели. На 08.08.2018 г. обвиняемият се качил на него,
за да отиде до гората над с. Драгиново. На връщане, около 17, 00 часа на същата
дата, бил забелязан да управлява мотоциклета с включен двигател от служителите
на РУ Велинград-свидетелите полицейски инспектор Й.Ч., мл. експерт териториална
полиция Е.Д. и мл. експерт териториална полиция З.П., които извършвали обход по
ул. „Елин връх“ в гр. Велинград. Бил спрян за проверка от тях. Обвиняемият се
движил към гр. Велинград по път 10450.94.78, представляващ продължение на ул.
„Елин връх“ в гр. Велинград. Като забелязал служителите на РУ Велинград, К.
преустановил движението с мотоциклета. При извършена проверка не могъл да
представи документи за правоспособност и регистрация за мотоциклета, съответно
било установено от полицейските служители, че МПС-то не е регистрирано по
надлежния ред и че К. е неправоспособен водач. За констатираното
нарушение на обвиняемия бил съставен АУАН серия GA,
с бл. № 23777 от 08.08.2018 г., който подписал без възражения.
Видно от заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза управляваният от
обвиняемия мотоциклет марка ИЖ, с идентификационен номер К 70425 е с монтиран
фабрично двигател с вътрешно горене с номер R 6860,
поради което представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11
ЗДвП. Предназначен е за придвижване по пътищата, отворени за обществено
ползване и подлежи на регистрация в КАТ-Пътна полиция по реда, регламентиран в
Наредба № 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните ППС.
Описаната фактическа
обстановка, съдът намира, че безспорно се установява от събраните в хода на
наказателното производство доказателства - от показанията на
свидетелите, протокол за доброволно предаване, копие от АУАН, справка за
нарушител, справка за регистрацията на МПС, заключението на вещото лице по
съдебно техническата експертиза, както и други документи относно личността на
обвиняемия.
Съгласно
разпоредбата на чл.345, ал.1 от НК –„Който си служи с табела с регистрационен
номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с табела, неиздадена от
съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба
от петстотин до хиляда лева” и ал. 2 -„Наказанието по ал. 1 се
налага и на онзи, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред”.
С
оглед така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
обвинението против К. за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.
1 от НК се явява доказано по безспорен начин от обективна и от
субективна страна, а именно за това, че на 08.08.2018 г. около 17,00 часа, на
път 10450.94.78, след ул. „Елин връх“ в гр. Велинград, в посока на движение към
гр. Велинград е управлявал МПС – мотоциклет, марка ИЖ с идентификационен номер К 70425 и номер на двигателя R 6860,
което не е регистрирано по надлежния ред.
Разпоредбата на закона е бланкетна и препраща към
Наредба № I-45 от
24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства /загл. изм. и доп. – дв., бр. 105 от 2002 г., изм. - дв,
бр. 67 от 2012 г., изм. – дв., бр. 20 от 2018г./.
Съгласно чл. 2 моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за
регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния
адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за
стопанските субекти. Безспорно управляваното от К. превозно средство е
предназначено за движение по път, отворен за обществено ползване. Същото
представлява мотоциклет-двуколесно пътно превозно средство, снабдено с фабрично
монтирания двутактов двигател, което принадлежи към категория L и задължително подлежи на регистрация в едномесечен
срок от придобиване на собствеността или оформяне на вноса /арг.
чл. 3 от цитираната наредба/. В
конкретния случай обвиняемият е управлявал моторно превозно средство, съгласно
данните от назначената СТЕ, което не е регистрирано, видно от приложената
справка за регистрация, поради което следва да се приеме, че е управлявал
процесното превозно средство, без да е изпълнил задължението си да го
регистрира по надлежния ред. Процесният мотоциклет
подлежи на регистрация, тъй като не попада в хипотезата на чл. 1 ал. 4 от
цитираната Наредба, според който “Не подлежат
на регистрация регистрация по реда на тази наредба:
тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и
другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен
маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател".
Обвиняемият е управлявал моторното
превозно средство по път, отворен за обществено ползване по смисъла на чл. 2 ЗДвП, доколкото от приложената справка от АГКК по делото се установи, че
начинът на трайно предназначение на имота е за местен път, води до жилищна сграда, до сграда за енегропроизводство и до вилна сграда и е публична общинска
собственост. Не се твърди и не се установява движението по пътят да е ограничавано
от стопанисващия го субект Община Велинград чрез обозначаването му като затворен
за обществено ползване. Макар в хода на съдебното следствие да не се установи безспорно,
че водача е управлявал мотоциклета в
рамките на населеното място, това обстоятелство не е от съществено значение за съставомерността на
престъплението и не води до съществено изменение на фактическите обстоятелства,
доколкото в случая релевантни са видът на превозното средство и статута на
пътя, по който се е движило.
Субект на престъплението е пълнолетно
лице, притежаващо нормална психика, с капацитет да осъзнава свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си към момента на извършване на деянието и след
това. Няма данни обвиняемият да страда от умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, или да са налице външни причини, препятстващи формирането на волева
дейност.
От субективна страна деянието е
извършено от К. при форма на вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че МПС не е регистрирано,
като въпреки това се е качил на него. Обстоятелството, че не познава закона, не
е основание за освобождаването му изобщо от отговорност. В допълнение, от
поведението му- спрял е след като е забелязал полицейските служители, както и
от обясненията му, че се е движил по „черните пътища“ и е избягвал да се
предвижва в населеното място с мотора, може да се счита, че му е известна законовата забрана.
Извършеното от К. деяние не се
отличава с явно незначителна степен обществена опасност, обосноваваща изводи
за малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал. 2 от НК.
Обществената опасност се определя от характера на обществените отношения, върху
които се посяга, спецификата на последиците, които деянието предизвиква в
обекта на посегателство и степента на негово засягане, от начина и средствата,
използвани от дееца за осъществяване на деянието, условията при които е
осъществено, особеностите на субекта и субективната страна на престъплението,
подбудите за извършването му, неговото отражение. В случая обстоятелствата по
делото сочат, че обществената опасност на деянието и дееца не може да бъде
определена като ниска – самото деяние е извършено чрез управлението на
нерегистрираното МПС и от неправоспособен водач. Съдът не кредитира обясненията
на обвиняемия за неотложно възникнала необходимост да ползва МПС-то, за да
отиде до гората, където отглежда коне и да прибере избягал кон. Предвид двойствената
природа на обясненията на подсъдимия/обвиняемия като доказателствено средство и
средство за защита, същите подлежат на анализ и
оценка, ведно с останалия доказателствен
материал. В случая, обясненията на обвиняемия не се подкрепят от наличната
доказателствена съвкупност и остават изолирани. Въпреки предоставената
възможност не беше поискано събирането на доказателства в тяхна подкрепа чрез
посочване на имената на лицата, които са се обадили на К. за избягалия кон. Ето защо съдът ги приема като изградена
защитна версия, която остана недоказана. В обобщение може да се заключи, че
конкретният случай – управление на нерегистрирано МПС, при отсъствие на
налагаща ползването му причина, свързана с опазване на висше благо, като живота
или здравето например, не разкрива различие от типичните случаи на извършване
на това престъпление и в този смисъл не позволява извод за някаква особеност,
предполагаща характеризирането му като малозначително.
Обществените отношения, обезпечаващи сигурността и безопасността на транспорта,
са били засегнати, в степен определяща
деянието ката престъпление. Поради това съдът намира, че не може да
възприеме за основателно възражението на защитата относно приложението на чл.9,
ал.2 от НК и съответно преквалифициране на деянието като административно
нарушение.
Съдът намира за неоснователни възраженията
на защитата, че в случаите, когато едновременно с деянието е осъществен състав
на престъпление и административно нарушение прокурорът, респективно съдът
следва да прекрати наказателното производство.
Основанието по т. 1 на чл. 250, ал. 1 от НПК
във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК е свързано с приложението на принципа ne bis in idem –
наказателното производство се прекратява, „когато деянието … съставлява
административно нарушение“. За да е приложимо това основание е необходимо
извършване на преценка за това, че описаното в обвинителния акт или в тъжбата
деяние осъществява състав не на престъпление, а на административно нарушение.
Това правомощие се упражнява в ограничен кръг случаи–само когато предпоставките
за прекратяване на наказателното производство са били налични в досъдебната
фаза, но прокурорът по някакви причини е бездействал. Казано по друг начин – на
досъдебното производство е установено наличието на приключило административнонаказателно производство за същото деяние,
била е предприета процедурата по чл. 24, ал. 4 от НПК, но наблюдаващият
прокурор не е направил искане за възобновяване на административно наказателното
производство в едномесечен срок или искането за възобновяване не е било уважено,
какъвто не е настоящият случай.
Основанието
по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, съобразно което съдът може да прекрати
наказателното производство, когато установи, че описаното в обвинителния акт
деяние е флагрантно административно нарушение също е неприложимо. Това
основание е осъществимо само, ако от фактите, посочени от обвинението, може да
се направи този извод, без да е необходимо събиране на доказателства. В
настоящият случай, предвид че за деянието е предвидена едновременно административнонаказателна и наказателна отговорност и преценката
на съда е предпоставена от степента на обществената опасност
на деянието и дееца, които следва да бъдат безспорно доказани, не може да се
счита, че са налице основанията за прекратяване на наказателното производство.
Принципът на приоритета на наказателната
над административнонаказателната отговорност е изрично
и нормативно установен в чл.33, ал. 2 ЗАНН, а с оглед степента на обществена
опасност, съдът намира, че деянието се субсумира под състава
на чл. 345, ал. 2 НК. Чистото съдебно минало, оказаното съдействие по време на
разследването, изказаното разкаяние и семейното положение, обосноват извод за
наличие на предпоставките за прилагане на чл. 78 А НК.
За престъплението по чл.345, ал.2, вр.
ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година
или с глоба от петстотин до хиляда лева. Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК, а с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени
вреди. В случая кумулативно са налице всички предпоставки по чл.78а от НК деецът
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление, като
му се налага административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Данните
за получаваните от него ниски доходи и
че е баща на две деца, за които да се грижи и издържа, наред с
невисоката обществена опасност на деянието и дееца, който е с необременено
съдебно минало и изразява съжаление за стореното в досъдебното производство,
обосновава извод, че няма основание размерът на глобата да бъде определен над
минимума от 1000 лева. Съдът намира, че така определеното по
вид и размер наказание се явяват адекватно на степента на обществена опасност на извършеното престъпление, степента на обществена опасност на подсъдимия и достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36
от НК.
С оглед изхода на делото, в тежест на
обвиняемия се възлагат и направените
разноски.
Мотивиран от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева