Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2213 по описа на СГС за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.06.2017 г. между Държавата,
представлявана от министъра на туризма, в качеството на наемодател, и „Т.“
ЕООД, в качеството на наемател, е сключен договор № Т-РД-35-19/05.06.2017 г. за
отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ
плаж „Балчик – Централен“, разположен на територията на община Балчик, област
Добрич, за срок от 5 години. С чл. 4.1. е определена годишна наемна цена за
първата година, след проведен на 27.02.2017 г. търг с тайно наддаване, в размер
на 68 760 лева с ДДС, а съгласно чл. 4.3. от договора за всяка следваща
година за срока на договора за наем годишната наемна цена се индексира съгласно
Методиката за определяне на минималния размер на наемната цена за морските
плажове по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за черноморското крайбрежие.
Съгласно чл. 4.4. от договора всяко следващо плащане на годишната наемна цена
се извършва в срок до 15 февруари на съответната година. Твърди, че е изпълнил
коректно задължението си за заплащане на годишната наемна цена за 2017 г., 2018
г. и 2019 г., като на 14.02.2019 г. заплатил по фактура № **********/01.02.2019
г., издадена от Министерство на туризма към „Т.“ ЕООД, в пълен размер годишната
наемна цена за 2019 г. в размер на 72 169,67 лева. Междувременно на 21.08.2018
г. Министерски съвет издал решение № 594/21.08.2018 г. за откриване на
процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж „Балчик –
Централен“, като на 28.12.2018 г. е определено дружеството спечелило конкурса –
„Е.Б.“ ООД и решението е обнародвано в брой 1 от 03.01.2019 г. на Държавен
вестник. Посочва, че въпреки проведената процедура за предоставяне на концесия
на процесния морски плаж, поради липсата на влязъл в сила договор за концесия,
започнал ползването на отдадения под наем морски плаж и през 2019 г., като изпълнило
всички свои задължения по договора с цел управление и поддържане на
предоставения му под наем морски плаж за своя сметка и за свой риск. Твърди, че
на 09.07.2019 г. Министерството на туризма изпратило до „Т.“ ЕООД уведомление с
изх. № Т-26-Т-99/09.07.2019 г., с което бил уведомен, че на 08.06.2019 г. е
подписан договор за концесия на морски плаж „Балчик – Централен“, който е
влязъл в сила като след влизането му в сила договорът за отдаване под наем се
прекратява по право. На 29.07.2019 г. в изпълнение на чл. 6.1.6. от договора, морски плаж „Балчик – Централен“
е предаден от „Т.“ ЕООД на държавата, като е подписан приемо-предавателен
протокол. Оттук следва, че през 2019 г. е ползвал отдадения му под наем морски
плаж за периода от 01.01.2019 г. до 29.07.2019 г. или общо 210 дни, а до края
на годината остават 155 дни. Посочва, че от предварително заплатена цена за
наем му се дължи сумата 30 648,15 лева /155 дни по 197,73 лева/. Поканил
ответника да му върне посочената сума, но в отговор наемодателят заявил, че
няма законово задължение за връщане на платената сума, отчитайки фактическата
обстановка, че наемателят бил ползвал плажа в значителна част от активния
период на реализиране на приходи от дейността. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на „Т.“ ЕООД сумата
30 648,15 лева, представляваща получена и невърната част от годишна наемна
цена по договор, въпреки наличието на отпаднало основание за получаването й,
ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до пълното изплащане на задължението. Претендира разноски.
С отговор в срока по чл. 367 ГПК Държавата,
представлявана от министъра на туризма оспорва иска. Твърди, че наемната цена
се дължи съгласно договора и е заплатена в съответствие със задължението на
наемателя по него. Именно това е основанието, на което наемателят е извършил
дължимото плащане в срок – действащ наемен договор, в който са уговорени
конкретен размер, условия и срокове за заплащането на наемната цена. Посочва,
че морският плаж е предаден обратно на наемодателя след като вече е изминала
по-голямата част от активния летен сезон – на 29.07.2019 г., тоест след като
наемателят е реализирал по-голямата част от приходите за тази година. Ето защо
счита, че не е налице неоснователно обогатяване. Нещо повече – възстановяването
на пропорционално изчислена наемна цена за 155 дена само по себе си
представлява разместване на имуществени блага в ущърб на наемодателя и
противоречи на института на неоснователното обогатяване, на който ищецът сам се
опира. Посочва, че наемателят дължи заплащането на наемна цена на морския плаж
именно срещу предоставеното му право да предоставя плажни услуги на
посетителите, което е било налице по време на летния сезон през 2019 г. Оспорва
твърдението на ищеца, че наемният договор е сключен „под прекратително условие“
по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Счита, че липсва основание за претендиране на каквато
й да е част от наемната цена за 2019 г. Посочва, че основанието за заплащане на
наемната цена – чл. 6.1.2. от договора е възникнало преди основанието за
прекратяване на договора за наем. Твърди, че поради обжалване от ищеца на
решението за обявяване на дружеството за спечелило концесията, решението е
влязло в сила след близо пет месеца, което е довело до сключване на
концесионния договор за морски плаж чак на 07.06.2019 г. Тоест ищецът е бил
наясно за провеждането на конкурса за избор на концесионер на морския плаж.
Предвид изложеното иска да се отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.
С допълнителна искова молба ищецът потвърждава
изложеното в първоначалната искова молба. Посочва, че наемната цена е била
дължима съгласно договора до 15.02.2019 г., към която дата решението за
определяне на спечелилия конкурса концесионер все още не е било влязло в сила.
В началото на 2019 г. дружеството е вложило изключително много финансови
средства. Ето защо следва да бъде взето предвид, че в случая не е от значение
само периодът, в който наемателя се предполага, че ще реализира приходи, а и
този, в който са направени значителни разходи за поставянето на сезона, които
не биха били направени, ако наемателят бе наясно, че няма да ползва обекта през
цялата година или поне не би направил разходи в такива размери. На практика
обектът е ползван от наемателя през по-малко от половината от реалния летен
сезон до 09.07.2019 г., след която дата до 29.07.2019 г. е подготвян за
предаване на Държавата, а разходи са направени за целия сезон, както и за
времето за 2019 г. извън сезона. Отделно счита, че въпросът за реализиране
приходи от страна на наемателя няма отношение към наемното правоотношение,
възникнало между страните. Поддържа, че е налице отпаднало основание за връщане
на сумата поради прекратяване на договора за наем. Счита, че е налице именно
хипотеза на сключен договор под прекратително условие, което условие е
настъпило. Посочва, че участието му в конкурса за определяне на концесионер на
плажа и обжалването на решението, с което се определя спечелилия конкурса
концесионер, нямат отношение към претенцията на „Т.“ ЕООД за възстановяване на
част от наемната цена. Същевременно е бил длъжен като наемател да си изпълнява
задълженията по договора до прекратяването му, независимо от течащите процедури
за определяне на концесионер и обжалването на решението за определяне на
такъв. Освен това законно право на всяко
заинтересовано лице е да обжалва въпросния акт и упражняването му от страна на
„Т.“ ЕООД е напълно правомерно.
С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Посочва, че ищецът
не е доказал какви разходи е направил от 01.01.2019 г. до 29.07.2019 г. Счита,
че процесният случай представлява класически случай на злоупотреба с право.
Поддържа, че договорът за наем не е сключен под прекратително условие, което да
има обратно действие.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а същото се установява и от
приетите писмени доказателства, че с договор от 05.06.2017 г. Държавата,
представлявана от министъра на туризма като наемодател е предоставила на „Т.“
ЕООД като наемател за временно и възмездно ползване обект – изключителна
държавна собственост, представляващ морски плаж „Балчик – централен“, община
Балчик, област Добрич. Договорът е сключен за срок от пет години, съгласно чл.
2.1. В чл. 4.1. е определена годишната наемна цена за първата година,
постигната след проведен на 27.02.2017 г. търг с тайно наддаване в размер на
68 760 лева с ДДС. За всяка следваща година за срока на договора за наем, годишната наемна
цена се индексира, съгласно Методика за определяне на минималния размер на
наемната цена за морските плажове по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от ЗУЧК, приета с
ПМС № 9 от 19.01.2015 г. /обн. ДВ, бр. 7 от 27.01.2017 г. / - чл. 4.3. В чл.
4.4. е предвидено, че всяко следващо плащане на годишната наемна цена се
извършва в срок до 15 февруари на съответната година по посочена банкова
сметка. ***. 6.1.6. е уговорено, че наемателят е длъжен след изтичане на срока
на договора или при неговото предсрочно прекратяване да предаде морския плаж на
наемодателя в срок до 14 дни с подписан между страните приемо-предавателен
протокол. С чл. 7.1. е предвидено, че договорът се прекратява в следните
случаи: 7.1.1. С изтичане на договорения срок; 7.1.2. При влизане в сила на
договор за концесия за морския плаж; 7.1.3. При взаимно писмено съгласие на
двете страни, с изключение на периода между 1 юни и 30 септември на съответната
календарна година.
Видно е от представената фактура и платежно нареждане, че
ищецът е заплатил на 14.02.2019 г. на ответника сумата 72 169,67 лева,
представляваща наем по договора за 2019 г.
С решение № 594 от 21.08.2018
г. е открита процедура за предоставяне на концесия за услуга за морски плаж
„Балчик – централен“, община Балчик, област Добрич.
С констативен протокол от 24.06.2019 г., след извършена
проверка на място, е констатирано, че „Т.“ ЕООД е изпълнило договорните и
законови задължения.
С писмо от 09.07.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че на
08.06.2019 г. е подписан договор за концесия за горепосочения морски плаж,
както и че след влизане в сила на договора за концесия, договорът за отдаване
под наем се прекратява по право съгласно чл. 7.1.2. от същия и следва плажът да
бъде предаден на представител на Министерството на туризма.
На 29.07.2019 г. между страните е подписан
приемо-предавателен протокол за приемане на морски плаж „Балчик – централен“.
С определение № 266 от 28.02.2019 г. на Комисията за защита
на конкуренцията е оставена без разглеждане жалбата на „Т.“ ЕООД срещу решение
№ 594/21.08.2018 г. на Министерски съвет на Република България за откриване на
процедура за предоставяне на концесия и срещу решение № 951/28.12.2019 г. на
Министерски съвет на Република България за определяне на спечелилия конкурса
участник за концесионер на морски плаж „Балчик – централен“, община Балчик,
област Добрич и е прекратено производството по преписката № КЗК-107/24.01.2019
г. С определение № 6832/08.05.2019 г. по адм.д. № 3710/2019 г. на Върховния
административен съд е оставено в сила определението № 266 от 28.02.2019 г. на
Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка №
КЗК-107/24.01.2019 г.
По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата,
че на 05.06.2017 г. между страните е сключен договор за наем за отдаване под
наем на обект - морски плаж „Балчик – централен“
за срок от 5 години; че на 14.02.2019 г. ищецът е заплатил на ответника наемна
цена за 2019 г. в размер на 72 169,67 лева; че за горепосочения обект на
07.06.2019 г. е сключен договор за концесия между Министерски съвет на
Република България и „Е.Б.“ ООД; че на 29.07.2019 г. с приемо-предавателен
протокол обектът е предаден от ищеца на ответника и че заплатената наемна цена
от ищеца за 2019 г. е определена съобразно договора, сключен между страните.
От изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че годишната наемна цена за 2019 г. е 72 169,67
лева. Ако се приеме, че под годишна наемна цена се разбира наем за период от
365 дни, то наемът за един ден е равен на 197,73 лева. Наемната цена на
процесния обект за периода от 29.07.2019 г. до 31.12.2019 г., за 155 дни при
наемна цена от 197,73 лева възлиза на 30 647,39 лева. Ако се приеме, че
летният сезон е юни – септември, то наемната цена може да се изчисли като
годишната наемна цена от 72 169,67 лева се раздели на 4-ри или месечна
сума в размер на 18 042,42 лева. При този алтернативен вариант на
изчисление за два месеца /август и септември/ наемната цена на процесния обект
възлиза на 36 084,84 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД, по който
ищецът търси от ответника връщане на сумата от 30 648,15 лева, като
получена и невърната от Държавата част от годишна наемна цена по договор,
въпреки наличие на отпаднало основание за получаването й.
Страните не спорят, а тези обстоятелства се
установяват и от приетите и обсъдени по-горе доказателства, че между ищеца и
ответника са съществували валидни договорни отношения по отдаване под наем на
обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Балчик –
централен“, разположен на територията на община Балчик, област Добрич.
В чл. 7, ал. 1 от Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ е предвидено, че морските плажове или части от тях с
прилежащата им акватория се управляват и поддържат чрез възлагане на концесия
за морски плаж при условията и по реда на този закон. Безспорно е, че към
датата на сключване на договора 2017 г. процесният плаж не е отдаден на
концесия, като съгласно чл. 7, ал. 4 ЗУЧК морските плажове или части от тях, за
които не е възложена концесия, се управляват от министъра на туризма. В чл. 7,
ал. 5 ЗУЧК е предвидено, че министърът на туризма може
да отдава морските плажове или части от тях под наем за срок от 5 години, при условие че прогнозната стойност
на приходите на наемателя не е по-голяма от европейския праг по смисъла на
Закона за концесиите. Наемателят на морски плаж е длъжен да извършва
задължителните дейности и да заплаща наемна цена. Отдаването под наем се
извършва чрез търг при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона
за държавната собственост.
В разглеждания случай процесният договор с ищеца е
сключен от ответника на основание горепосочената разпоредба на чл. 7, ал. 5 от
Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
Както
съдържанието на договора, така и събраните по делото доказателства, налагат
извода, че се касае за сключен договор за наем, съгласно който е предоставено правото
на ищеца да ползва предоставения обект, временно срещу заплащане на определената
наемна цена. С договора са уредени правата и задълженията на страните по
наемното правоотношение, както и условията за неговото прекратяване, едно от
които е при влизане в сила на договора за концесия. Няма спор по делото, че с решение № 951/28.12.2019 г. на Министерски съвет на
Република България за определяне на спечелилия конкурса участник, за
концесионер на морски плаж „Балчик – централен“, община Балчик, област Добрич е
определен за спечелил концесията дружеството „Е.Б.“ ООД. Решението е обжалвано
от ищеца и след влизането му в сила, с приемо-предавателен протокол от
29.07.2019 г. „Т.“ ЕООД е предало наетия обект.
Спорен по делото
е въпросът дали основанието за прекратяване на договора по чл. 7.1.2., който гласи, че договорът се прекратява при влизане
в сила на договор за концесия за морския плаж, представлява прекратително
условие по смисъла на чл. 25 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД действието на договора или прекратяването му може да бъде
поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Смята се, че условието
се е сбъднало, ако страната, която има интерес от несбъдването му,
недобросъвестно е попречила да настъпи то. Сбъдването на условието има обратно
действие.
От цитираната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗЗД се
извежда правилото, че условието е винаги бъдещо и несигурно събитие, тоест
някакво обстоятелство, събитие или факт, което трябва да настъпи след сключване
на сделката и без да се знае дали ще настъпи. За разлика от условието, срокът е
такова ограничение, при което правното действие се поставя в зависимост от едно
бъдещо и сигурно събитие. Основна разлика между двете е, че при условието има
обратно действие, докато при изтичането на срока последиците се проявяват
винаги занапред.
С клаузата на чл. 7.1.2. от договора страните са
предвидили основание за прекратяването му преди изтичане на пет годишния срок,
като се касае за договорен относително определен срок, при изтичането на който
правното действие на договора се преустановява занапред. Уговорката, че при
влизане в сила на договора за концесия за морски плаж, при положение, че
страните са наясно, че по принцип морските плажове или части от тях с
прилежащата им акватория се управляват и поддържат чрез възлагане на концесия
за морски плаж и само, ако не е възложена такава, се сключва договор за наем за
срок от пет години, не може да се възприеме като прекратително условие по
смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗЗД, при настъпването на което да се проявят
последиците на развален договор по чл. 87 ЗЗД.
Съдът намира, че страните не са имали воля към момента
на сключване на договора, същият да има обратно действие при настъпване на
основанието по чл. 7.1.2., поради което след прекратяването му ищецът не може
да претендира връщане на даденото при отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, т.
3 ЗЗД.
Предвид изложеното и доколкото не се доказа по делото
претендираната сума от „Т.“ ЕООД да се дължи от ответника на отпаднало
основание, искът подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответникът, но доколкото същият в хода
по същество изрично заявява, че не претендира разноски, съдът не дължи
произнасяне.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД от „Т.“ ЕООД, с ЕИК: ******, с адрес: ***, срещу Държавата, представлявана от министъра на туризма, с адрес: гр. София, ул. „******,
за връщане на сумата в размер на 30 648,15 лева /тридесет хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и петнадесет
стотинки/, като получена от ответника на отпаднало основание, поради настъпване
на прекратително условие – чл. 25 ЗЗД по договор №
Т-РД-35-19/05.06.2019 г. за отдаване под наем на обект – изключителна държавна
собственост, представляващ плаж „Балчик – Централен“, разположен на територията
на община Балчик, област Добрич, като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: