РЕШЕНИЕ
№ 4550
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110148307 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т. С.“ ЕАД
срещу АС. Р. М., както следва:
- иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
сумата 1119.38 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж № 2,
находящ се в гр........, за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., както и на сумата 20.00 лева –
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2017г. – 30.04.2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на сумата 191.21 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2018г. – 22.10.2020г., както и на сумата 4.59 лева – лихва за забава върху
дяловото разпределение за периода 31.10.2017г. – 22.10.2020г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете с твърдение, че собственият му гараж на адрес в гр......,
не е топлоснабден. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „Н.“ АД изразява становище за коректно
изчисляване на сумите за потребена топлоенергия от абоната и за осъщественото дялово
разпределение с твърдение, че през имота преминават магистрални тръби, които се третират
1
като щранг – лира, поради което за имота са начислени суми както за потребление на
топлоенергия, така и за БГВ.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Според действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”.
Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт № 65, том 7, рег.№ 9890, дело № 63 от
05.09.2014г. на нотариус С. Д., се установява, че ответникът АС. Р. М. е придобил процесния
имот, поради което е задължен за консумативните разноски по него, вкл. за евентуално
потребена топлинна енергия, съответно за осъщественото дялово разпределение. Спорен
обаче е именно този релевантен факт – дали в гаража се ползва топлинна енергия за
отопление на имота, за сградна инсталация и за БГВ.
По делото е приложен Протокол от проведено на 08.08.2002г. ОС на собствениците в
жилищната кооперация, в която се намира гаража, обективиращ взето решение за избор на
фирма за дялово разпределение на отдадената за обектите топлоенергия от „Т. С.“ ЕАД.
Приет е и подписаният в изпълнение на решението договор от 26.08.2002г. Приета е също
съдебно-техническа експертиза, която е установила, че жилищната кооперация е
топлоснабдена, а дяловото разпределение на доставената за обектите в нея топлоенергия е
било осъществявано през процесния период от „Н.“ ЕАД (сега АД). Същевременно, от
приложени констативни протоколи от третото лице помагач от 13.11.2018г., 19.07.2019 и
21.10.2020г. се установява, че в процесния гараж няма отоплителни тела и водомер, като
през него преминават хоризонтални тръби, изолирани със стъклена вата. При посещение в
обекта, вещото лице е установило, че понастоящем предвиденото по проект отоплително
тяло е демонтирано, а връзката с топловодната инсталация е прекъсната, като между
страните няма спор, че това е осъществено по предвидения за това ред, т.е. със знанието и
участието на представител на топлопреносното предприятие. Вещото лице е посочило също,
че в гаража няма водомер за топла вода, както и че под тавана преминават тръбни участъци
от разпределителната мрежа за сградата, които са с положена изолация. Дадено е
заключение, че входът на обекта е външен, а гаражната клетка няма връзка с общите части
на сградата-етажна собственост. Така констатираното положение на място кореспондира и с
констативните протоколи на фирмата за дялово разпределение от 13.11.2018г., 19.07.2019 и
21.10.2020г. И в трите документа е отразено, че отопление от централната отоплителна
инсталация не се ползва в гаража, нито топла вода, както и че тези тръбни участъци по
тавана на обекта или т.нар. магистрални тръби са изолирани.
Спорен следователно се явява въпросът дали е налице основание за начисляване на
БГВ и сградна инсталация за този обект, както е сторено за процесния период.
2
Спорът предпоставя изследване на въпроса дали т.нар. магистрални тръби
топлоотделят в гаража, което да е основание за разпределяне на топлоенергия за сградна
инсталация, припадаща се за обекта. Тръбите има функционално предназначение да
осигурят топлоподаването за жилищната кооперация. Тяхното изолиране прегражда
възможността те да топлоотдават в гаража, през който преминават и в който гараж топлинна
енергия за отопление и за топла вода не се ползва. При така установеното от фактическа
страна, съдът не може да приеме за основателно твърдението, че щом през тавана на гаража
преминават тръби, то за този гараж следва да се начислява също топлоенергия за сградна
инсталация, въпреки че тръбите не топлоотделят в имота, тъй като са с положена изолация.
На практика, тези тръби целят захранване на жилищните обекти в кооперация с топлинна
енергия, като изграждането им е проектирано да преминават през тавана на гаража, но това
не означава, че и гаражът е топлоснабден. В този смисъл и след възприемане на
констатираното от вещото лице обстоятелство, че гаражът няма връзка с общите части нна
сградата – етажна собственост, то не е налице и основание за начисляване на топлинна
енергия за обекта, вкл.за сградна инсталация, тъй като същият не се явява присъединен
обект към топлоснабдителната система, изградена в кооперацията. Действително, че по
делото е налице твърдение в изложението на „Н.“ АД, че начисляването на сума за
потребена топлоенергия е резултат от нарушена изолация на магистралните тръби на тавана
на гаража, заради което може да се приеме, че тези тръбни участъци топлоотдават като
щранг – лира, на която е известно, че не може да се монтират уреди за дялово разпределение
и поради това начисленията са по методика на Наредбата за топлоснабдяването. Това
твърдение, застъпено и от вещото лице, не се подкрепя от приложените документи. При
изслушването си вещото лице заяви, че при проверка от 13.11.2018г. е установена
компрометирана изолация на тръбния участък над гаража, а видно от начисленията, дадени
в табличен вид в експертизата за отоплителен сезон 2017г. - 2018г. е начислена потребена
топлинна енергия за отопление, а за следващия сезон – само сградна инсталация. Това
проличава и от стойностите за двата сезона. Ночислението е аргументирано именно с
нарушената изолация на тръбите и приравняването им на щранг - лира. Видно е обаче от
протокола от 13.11.2018г., че такова компрометиране на изолацията не е вписано като
констатирано обстоятелство при проверката. Липсват и други документи, удостоверяващи
подобна констатация.
Предвид изложеното, съдът приема за недоказана исковата претенция, като
обосновава извод, че гаражът не е топлоснабден и няма връзка с отоплителната инсталация
на кооперацията.
В този смисъл са и подаваните от ответника жалби, по които отговор не е постъпил.
По разноските
При този изход на спора разноски следва да се присъдят на адвокат К. Г., заради
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ответника в
производството по чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА), на което основание е била поета
3
защитата от нея съгласно приложеното пълномощно. Същото съдът определя в размер на
325.00 лева, съобразно чл.7 от НМРАВ.
-
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55
ти
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ....., срещу АС. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: ....., (чрез адв.К. Г.), искове по чл.150 ЗЕ за заплащане на сумата
1119.38 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж № 2, находящ се в
гр......, за периода 01.10.2017г. – 30.04.2019г., и на сумата 20.00 лева – цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.09.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
20.12.2021г. до окончателното изплащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата
191.21 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. –
22.10.2020г. и на сумата 4.59 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.10.2017г. – 22.10.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78, ал.3 ГПК, „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ....., сумата
325.00 лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на ответника по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.“ АД, ЕИК ...., като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4