О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
13.01.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на 13.01.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа
докладваното от съдия Славчева ч. гр. д. № 874/2019 г. по описа на Софийския
окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 32б, вр. чл. 32а от
Правилника за вписванията.
Образувано е по
частна жалба на „С.“ ООД срещу определение № 12 от 28.10.2019 г. на съдия по
вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вдигането и
заличаването на възбрана, вписана в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 868
от 11.06.2013, акт № 26, том I от
2013 год., наложена по изпълнително дело № 20128640400179 по описа на ЧСИ Васил
Недялков.
Обжалваното
определение е връчено на жалбоподателя на 08.11.2019 год., като частната жалба
е подадена чрез оператор на пощенски услуги на 15.11.2019 год., поради което
следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Жалбата
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата държавна такса за нейното
разглеждане.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
С молба вх. № 1813/28.10.2019
г. по описа на Службата по вписванията – гр. Пирдоп, „С.“ ООД, *** е поискало вдигане
на наложената възбрана по изпълнително дело № 20128640400179 по описа на ЧСИ
Васил Недялков, тъй като дружеството е собственик на имота и има интерес от
заличаване на възбраната. В молбата се сочи също така, че „С.“ ООД е и взискател по изпълнителното дело - като правоприемник от „Ю.Б.“
АД по силата на цесия.
Към молбата е
приложено постановление от ЧСИ Недялков, издадено по горното изпълнително дело,
от което се установява, че в резултат от проведена публична продан и влязло в
сила възлагателно постановление, „С.“ ООД е
собственик на недвижим имот, върху който е наложена възбрана, вписана в Служба
по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 868 от 11.06.2013, акт № 26, том I от 2013 год.. Взискател по изпълнителното дело е „С.“ ООД като
правоприемник „Ю.Б.“ АД във връзка с договор за цесия от 28.12.2017 г., а длъжници по него са Б.И.Г. и Н. В. Г.. Постановлението за
възлагане е влязло в законна сила на 09.02.2019 г.
Към молбата е
приложен заверен препис от постановлението за възлагане (чието съдържание
съответства на посоченото от молителя).
С разпореждане,
постановено по молба вх. № 3565 от 30.07.2019 год., ЧСИ Васил Недялков е отказал
да уважи молбата на дружеството за вдигане на процесната
възбрана, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г.,
вписаните възбрани не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим
имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
При тези данни, съдията
по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп
е постановил обжалваното в настоящото производство определение № 12 от
28.10.2019 г., с което е отказал да заличи процесната
възбрана, като е изложил аргументи, че разпореждането на ЧСИ Недялков не
съдържа в себе си писмено нареждане за заличаване на възбраната и поради това
не отговаря на разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Правилника за вписванията.
В подадената срещу
определението частна жалба, по която е образувано настоящото производство, се изтъква,
че „С.“ ООД има качеството на взискател по
изпълнителното дело, а същевременно, на основание постановление за възлагане от
01.11.2018 г. дружеството е
станало
собственик на възбранения по изпълнителното дело
имот. Жалбоподателят счита, че в конкретния случай няма основание за прилагане
на т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г., тъй като в мотивите
на същото е посочено, че „след влизане в сила на постановлението за възлагане
от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота
може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани
права“. Жалбоподателят намира, че в качеството си на взискател
и собственик на имота именно той е лицето, което има интерес от запазване на възбраната,
а в случая желае вдигането й. Намира, че възбраната следва да се заличи, без да
се изисква изричен акт от съдебния изпълнител. Изразява становище, че е
единственото заинтересовано лице, чиито интереси възбраната защитава. Счита, че
изхождащото от купувача на публична продан изрично искане свидетелства, че
възбраната вече е изпълнила своята защитна функция да запази имота в патримониума на длъжника до момента на публичната продан.
След продажбата на имота нямало основание за противопоставимост
на възбраната спрямо купувача, а и тя не бранела други права, поради което взискателят и купувач от публична продан „С.“ ООД имало интерес да я заличи, като придобитият имот
бъде освободен от всякакви тежести.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че частната жалба е основателна поради
следните съображения.
Съгласно
Определение
№ 141 от 17.07.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3974/2015 г., II г. о., ГК, постановено след
Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г. по казус, идентичен с настоящия,
ако е налице изрично искане на купувача от публичната продан за
заличаване на възбраните, следва да се приеме, че „…възбраните са изпълнили
своята защитна функция да запазят имота в патримониума
на длъжника до момента на публичната продан. След като тя е успешно приключила
и липсва основание за противопоставимост на
възбраната спрямо купувача, нито има данни тя да брани някакви други права, то
следва да се признае интересът на молителката като купувач от публичната
продан, да иска и да постигне заличаване на вписаните възбрани, така че
придобитият имот да бъде "изчистен" от всякакви тежести“. За
отбелязване е, че този правен резултат е постановен в хипотеза, в която не е
имало основание за вдигане на възбраните по реда на чл.
433, ал. 3 от ГПК поради приключване или прекратяване на изпълнителното производство.
В сходен смисъл е и актуалната съдебна практика на окръжните съдилища, обективирана в Определение № 27043 от 26.11.2018 г. на СГС
по в. ч. гр. д. № 15286/2018 г., и Решение № 10
от 4.01.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2662/2018 г. (въпреки че
последното е постановено в хипотезата на приключило изпълнително производство).
Настоящият
съдебен състав намира, че тази съдебна практика съответства на съображенията,
довели до постановяване на цитираното по- горе Тълкувателно решение, като
същевременно отчита и волята на заинтересованите лица.
Така, от една
страна, съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2015г. от 10.07.2018г., възбраната гарантира (или фингира) запазване на възбранения
недвижим имот в патримониума на длъжника, за да може
по отношение на него да се проведе принудително изпълнение въпреки евентуалното
му отчуждаване след нея в полза на трето лице. В този смисъл, редовно вписаната
възбрана не само осигурява възможността на кредитора да се удовлетвори от възбранения имот, но и ограничава последващи
разпореждания с него, за да обезпечи изпълнение и на други притезателни
права освен парични вземания.
От
друга страна, ВКС е мотивирал запазването на възбраните след извършване на
публичната продан на възбранения недвижим имот с
обстоятелството, че те бранят интереса и на самия купувач от публичната продан,
тъй като, поради наличието им, на него не може да се противопоставят никакви
права на трети лица, които биха били непротивопоставими
и на взискателя и на присъединените кредитори. Така
тя осигурява по- ранна противопоставимост на правото
на собственост на купувача по публичната продан, като го пази срещу всякакви
актове относно недвижимия имот, вписани през периода между вписването на
възбраната и вписването на възлагателното постановление.
При
наличие на изрично искане от купувача по публичната продан за заличаване на
възбраната, единствените основания за оставяне на това искане без уважение биха
били или ако възбраната е противопоставима на самия
молител, или ако тя защитава права на трети лица, т.е. в хипотези, в които
възбраната не зависи от волята на молителя, а обслужва чужди интереси, върху
които не би следвало да му се признае правото да влияе. В конкретния случай
възбраната е
наложена
в изпълнително производство, образувано по инициатива на праводателя
на молителя, а именно - „Ю.Б.“ АД. В този смисъл, тя не е противопоставима
на молителя,
доколкото
предназначението й е да гарантира именно неговите интереси, респ. тези на
неговия праводател до момента на цесията.
По
делото няма данни за евентуално наличие на конкуриращи права на трети лица,
които биха били засегнати или биха останали незащитени в резултат от вдигането
на възбраната.
Поради това следва да се приеме, че в случая е налице изключението, предвидено в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2015г. от 10.07.2018г., а именно – възможността за придобилия собствеността купувач (или всеки последващ приобретател на имота) да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението след влизане в сила на възлагателното постановление, стига тя да не му е противопоставима и да не брани нечии права, т.е. след като е изпълнила предназначението си. Освен качеството на купувач от публична продан, молителят има и качеството на взискател по изпълнителното дело. Това означава, че възбраната е наложена за защита на негово право, а необходимостта от такава защита може да се прецени най- добре от титуляра на самото право. След като самият той е счел, че няма нужда от тази защита, тя вече не изпълнява предвиденото й от закона предназначение.
По тези съображения
съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а на съдията
по вписванията – да се разпореди да извърши поисканото заличаване на възбрана, вписана
в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 868 от 11.06.2013, акт № 26, том I от 2013 год., наложена по
изпълнително дело № 20128640400179 по описа на ЧСИ Васил Недялков.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 12 от 28.10.2019 г. на съдия по вписванията при Районен съд – гр. Пирдоп, с което е отказано вдигането и заличаването на възбрана, вписана в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 868 от 11.06.2013, акт № 26, том I от 2013 год., наложена по изпълнително дело № 20128640400179 по описа на ЧСИ Васил Недялков, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ заличаване на възбрана, вписана в Служба по вписвания – гр. Пирдоп с вх. № 868 от 11.06.2013, акт № 26, том I от 2013 год., наложена по изпълнително дело № 20128640400179 по описа на ЧСИ Васил Недялков.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при РС-Пирдоп за извършване на необходимите действия по заличаването.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.