Решение по дело №15063/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1395
Дата: 6 март 2018 г. (в сила от 15 март 2019 г.)
Съдия: Георги Иванов Иванов
Дело: 20161100115063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2016 г.

Съдържание на акта

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

06.03.18г.

 

Софийски градски съд І-12 състав с:

 

Председател: Г. Иванов

 

 

Разгледа в съдебно заседание на 08.02.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/  гражданско дело № 15063/16г. и констатира следното:

Предявени са искове от З. Д. против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 432 от КЗ за сумите 40 000 лева и 2 051, 27 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 09.05.16г., съответно от 17.05.16г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На 09.05.16г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически увреждания /травми/ на ищеца. Произшествието е причинено от Й. К.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността му, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата и вината на Й. К./ са удостоверени със събраният по делото писмен, гласен /събран при условията на делегация/ и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/. Към датата на ПТП-е – Й. К. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства /относими към фактическия и правен състав на иска по чл. 432 от КЗ/ са надлежно удостоверени със събраният доказателствен материал. Тези обстоятелства свидетелстват, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на цитирания законов текст за присъждане на търсените обезщетения.

Искът за неимуществени вреди е основателен до размера на сумата 20 000 лева:

Председателят на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице физическо увреждане на дадено лице /или когато е налице смъртен случай/ наличието на неимуществени вреди следва да се презумира, т.е. обезщетение принципно се следва във всички случаи на причинено телесно увреждане, или смърт. От друга страна - по делото е приета и медицинска експертиза, която очертава конкретното измерение на процесните неимуществени вреди /преценени в контекста на: причинените на ищеца физически увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалия и перспективата за лечението му/.

Процесното обезщетение се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД като председателят на състава от една страна – съобразява горните принципни съображения, а от друга страна отчита и конкретните събрани по делото доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /медицинска експертиза/. Председателят на състава съобразява и факта /който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в момента на инцидента ищецът е претърпял и психически стрес. Съдът отчита също и възрастта на пострадалия и наличието на доказателства за съпричиняване на процесния вредоносен резултат:

Приетата по делото техническа експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверява, че ищецът е имал възможност да предприеме действия за избягване на инцидента. Този факт следва да се възложи в негатив на пострадалия в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗ. /същият може да се окачестви като допринасящ за настъпване на вредоносния резултат/. Възражението на ответника /касаещо използването на предпазен колан от страна на ищеца/ се опровергава изцяло от констатациите на приетата по делото медицинска експертиза.

Искът за имуществени вреди е основателен – изцяло:

Тази претенция е удостоверена по делото с писмени доказателства /които председателят на състава съобразява в контекста и на констатациите на приетата медицинска експертиза/.

Акцесорните искове следва да бъдат уважени за периода – след завеждане на делото /предвид правилата на чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 496 от КЗ и чл. 380 от КЗ/ доколкото по делото липсват доказателства ответникът да е бил сезиран извън-съдебно с искане за изплащане на обезщетения.

Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно – претендираният от ответника адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1, поради което заявената сума следва да бъде редуцирана.

Съдът,

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на З.В.Д. ЕГН ********** сумите 20 000 лева и 2 051, 27 лева /обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди – следствие от ПТП/ - на основание чл. 432 от КЗ; законната лихва върху тези суми от 02.12.16г. до цялостното им изплащане и 315 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ исковете за сумите над присъдените по-горе.

ОСЪЖДА З.В.Д. да плати на З. „Б.и.“ АД 1 365 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да плати на адвокат Н. 1 190 лева – адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА ЗД „Б.и.“ АД да плати на СГС – 880 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател: