Определение по дело №749/2022 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 4

град Велико Търново, 04.01.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание на  трети януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

 

Административен съдия: Евтим Банев

 

като разгледа докладваното от съдия Банев административно дело № 749 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба /именована „искова молба“/, подадена Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, срещу отказ за предоставяне на информация от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, по заявление с рег. № 2325/ 27.07.2022 г. на ОЗ – Плевен /вх. № М-838 от 01.08.2022 г. на ГДИН/ и по искане на Г.В. с посочено правно основание чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, за прекратяване на незаконни действия и бездействия, нарушаващи забраната по чл. 3 от ЗИНЗС - твърдяно отнемане на вещи от надзорно-изпълнителния състав на Затвора в гр. Плевен, при преместването на В. *** в затвора в гр. Ловеч.

С определение от 05.12.2022 г., жалбите са оставени без движение на основание чл. 158, ал. 1, вр. с чл. 151, т. 3 от АПК, като на подателя е указано в 7-дневен срок от получаване на препис от определението, да отстрани нередовността в същата, като представи по адм. дело № 749/ 2022 г. по описа на АСВТ, документ за платена държавна такса в размер на 10,00 лева. С молба вх. № 6380/ 14.12.2022 г. Г.В. е поискал да бъде освободен от внасянето на държавна такса и разноски, като е приложил молба-декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК и определения на административни съдилища за освобождаването му от внасяне на държавна такса по административни дела. Съгласно посоченото в декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК, същият не получава никакви доходи, не извършва търговска или друга дейност, която да му осигурява такива, има сключен граждански брак, но няма информация за доходите на съпругата си, тъй като от 13 години е в затвора. Декларира, че не притежава МПС, дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове. Сочи, че притежава недвижимо имущество, поради липса на данни в затвора не го конкретизира, но твърди, че това имущество не му носи доходи, а само разходи, тъй като е възбранено от КПКОНПИ от 2010 г., делото е все още висящо на първа инстанция – ВТОС, не може да се разпорежда с имуществото си, трупа дългове за данъците му, и НАП и общините разпродават имуществото.

 

Във връзка с така направеното искане, от началниците на затворите в гр. Плевен и гр. Ловеч е изискано да представят данни от персоналните партиди на Г.В.В., за получаваните от него доходи и парични преводи в периода месец декември 2021 г. – месец ноември 2022 година. С писма вх. № 6485/ 21.12.2022 г. от началника на Затвора гр. Плевен и вх. № 6502/ 22.12.2022 г. от началника на Затвора в гр. Ловеч, са представени изисканите данни, според които в периода от 01.12.2021 г. до 30.11.2022 г. жалбоподателят ежемесечно е получавал парични преводи, с изключение на периода месец май 2022 година. Размерът на преводите варира от 150 до над 778 лв., като за месеците септември, октомври и ноември 2022 г. той е съответно 246,02 лв., 187,60 лв. и 227,71 лв., част от които представляват възнаграждение за работа в затвора. 

 

При тези налични в делото доказателства съдът намира, че направеното искане за освобождаване на Г.В. от заплащането на държавна такса и разноски по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ, не следва да бъде уважавано. Независимо от служебно известните му във връзка с други дела данни за имущество на В. и на неговата съпруга, изцяло в полза на жалбоподателя и само за целите на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът приема, че единственият доход на същия към момента на подаването на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса, е този посочен в справките от началниците на затворите в гр. Плевен и в гр. Ловеч, в среден месечен размер около 220,00 лева. Видно от наличните доказателства, жалбоподателят пребивава в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен в един продължителен период от време, изцяло в този смисъл са и собствените му твърдения в представените молба и справка-декларация. В качеството му на лишен от свобода на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Тоест В. не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в частната жалба и молбата за правна помощ не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Същевременно се установява се по безспорен начин, че жалбоподателят е получавал суми в месечен размер на около 220,00 лв., поне в годишен период преди постановяване на обжалваното определение. При това положение не може да се приеме, че ако той заплати дължимата държавна такса ще е лишен от възможност да покрие някакви свои разходи за живот. Дължимата държавна такса за настоящото производство, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 10,00 лв. и съставлява по-малко от 1/20 от месечния доход на ищеца, при липса на доказателства за извършвани от него разходи. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че заплащането на държавната такса не би представлявало затруднение за жалбоподателя. Няма данни към настоящия момент да е необходимо извършването от Г.В. на други разноски по адм. дело № 749/ 2022 г. на АСВТ, а предвид предмета на делото и характера на производството, вероятността от извършване на такива на някакъв последващ етап, е минимална. Искането за освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавна такса за образуване и разглеждане на делото е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горните, съображения и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

 

Оставя без уважение искането на Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора в гр. Ловеч, да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски по адм. дело № 749/ 2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

           

 

 

Административен съдия :