РЕШЕНИЕ
№ 22703
гр. София, 14.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20221110162780 по описа за 2022 година
Ищецът Д. Г. Я. твърди, че ответното дружество „Т.-
С.”ЕАД образувало срещу него при ЧСН Ул. Д. изпълнително
производство, което било образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 23.03.2022г.. от СРС, 78
състав, по ч.гр. дело № ..../2016 год. за сумата от 380.18 лева -
съставляваща главница за разходвана, но незаплатена
топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 25.08.2016г. до окончателното плащане, както и
сумата от 70.16 лева - лихва за забава за периода 31.08.2013г.
- 11.08.2016г.
Според ищецът притезанието на горните вземания е
погасено с тригодишна давност преди образуване на
изпълнителното дело. Според исковата молба заповедта за
изпълнение срещу Я. е влязла в сила на 14.10.2016г.,тъй като
Я. не е подал възражение, а молбата при ЧСИ била
образувана през 2022г. В исковата молба са подробно
изложени съображения защо заповедта за изпълнение е
влязла в сила през 2016г. и защо в случая следва да се
1
приложи тригодишна давност. Моли съда да признае за
установено, че описаните вземания за погасени по давност.
Ответното дружество писмено оспорва иска със
следните аргументи:
-/ Заповедта за изпълнение била влязла в сила на
01.11.2018г.
-/ Приложимата давност била петгодишна
-/Давността била прекъсната със образуването на
изпълнителното производство, тъй като взискателят възложил
избора на изпълнителни действия на ЧСИ и не следва да носи
отговорност за евентуалното му бездействие.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните
доказателства намира следното:
Позициите на страните се различават относно това, кога
е влязла в сила заповедта за изпълнение срещу ищеца,
издадена по ч.гр. дело № 48302/2016 год., както и относно
приложимият давностен срок при издадена заповед за
изпълнение.
Действително, върху оригинала на заповедта е поставен
съдебен печат, удостоверяващ, че заповедта е влязла в сила на
01.11.2018г. Това удостоверяване обаче не е част от
задължителната удостоверителна сила на самата заповед и
подлежи на последваща съдебна преценка. По делото е
депозирано копие от свързаното със посоченото заповедна
производство решение на СГС Втори „Б“ въззивен състав. В
мотивите на решението е посочено, че настоящият ищец не е
подавал възражение срещу заповедта по ч.гр. дело № .../2016
год. В самото досие на заповедното производство е налично
съобщение до Я., което е връчено на 30.09.2016г.
Следователно удостоверителния печат върху, оригинала на
заповедта не отразява действителното фактическо и правно
положение, а заповедта е влязла в сила тридесет дни след
връчването й на 30.09.2016г.
Цитираната заповед действително е била предмет на
съдебно производство, но постановеното първоинстанционно
2
решение е било отменено с решението на Втори „Б“ въззивен
състав на СГС по гр.д. № .../18г., тъкмо защото въззивния съд
е установил, че Я. не е възразявал срещу заповедта и
установителен иск срещу него във връзка със заповедта е
недопустим.
Що се отнася до приложимата давност, тя в случая е
тригодишна и не е в зависимост от издаването на заповед за
изпълнение. Неоснователно е становището, че спрямо
задължения установени със заповед за изпълнение се прилага
петгодишната давност по чл. 118 ЗЗД. Нормата на чл. 118 е
императивна, а императивни норми не могат да се тълкуват
разширително. Прилагането на разпоредба, която се отнася до
съдебните решения, постановявани след състезателно
производство спрямо заповедите за изпълнение,
постановявани по едностранно производство е недопустимо.
Иска следва да бъде уважен, а ответникът да заплати на
ищеца 465 лева разноски.Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Д. Г. Я. ЕГН **********
не дължи на „Т.-С.”ЕАД по ч.гр. дело № .../2016 год. сумата
от 380.18 лева - съставляваща главница за разходвана, но
незаплатена топлинна енергия, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 25.08.2016г. до окончателното
плащане, както и сумата от 70.16 лева - лихва за забава за
периода 31.08.2013г. - 11.08.2016г.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 465 лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4