Р Е Ш Е Н И Е
№
.....
гр.Плевен,
12,12,2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2506 по описа на съда за 2019 г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от ***, против А.Ц.П., ЕГН **********,***,
в
която се твърди, че между *** - като заемодател и
отв.А.П. - като заемополучател, е сключен договор за
заем №***/29.01.2018 г., при ОУ,
неразделна част от договора, за сумата от 3700,00 лева главница,
преведена по банкова сметка ***. Твърди се, че общата стойност на плащанията по
договора е главница в размер на сумата от 4761,00
лева, включително
чистата
стойност на кредита от 3700,00 лева, такса за разглеждане на
кредита от 185,00 лева и застрахователна премия от 876,00
лева,
които са включени в месечните погасителни вноски. Твърди се, че
застрахователната премия е заплатена авансово от заемодателя на
застрахователя
и е договорено между страните по договора, същата да се включва в месената
погасителна вноска. Твърди се, че всяка вноска включва и договорна лихва, в размер
на 26,514% годишно – или сумата от 3879,00 лева. Посочва се, че общата сума, която
заемополучателя се е задължил да върне, е в размер на 8640,00
лева,
платима на 60 равни месечни вноска, всяка от 144,00 лева, с падеж на
първата вноска - 14.08.2014 г. и на
последната - 14.07.2019 г., съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Твърди се, че
на
основание чл.16, ал.2 от ОУ при неплащане на две последователни месечни вноски,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 19,02,2018 г.
Твърди се, че ответникът е надлежно уведомен за обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, на 17,11,2018 г.
Твърди се, че в случая е налице автоматична предсрочна изискуемост, тъй
като заемодателя
„***е небанкова финансова институция и сключеният
договор за заем, не е договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, поради което не
е необходимо уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост
на вземанията по договора. Твърди се, че въз основа на договора, при забава,
заемателя дължи на заемодателя, обезщетение за забава, в размер на законната
лихва за всеки ден от забавата,
изчислена върху просрочената главница, като в случая, на ответника е начислена
лихва за забава от 239,41 лева, за периода от 14,05,2017 г.
до
датата на входиране на заявлението в съда. Твърди се, че между заемодателя и
ищеца в настоящето производство, е сключен рамков договор за цесия от 20,12,2016 г.
и индивидуален договор към него от 19,02,2018 г.,
въз основа на които в полза на ищеца е прехвърлено
вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, цесионера е упълномощен от
страна на цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия. Твърди се, че до
длъжника е изпратено уведомление за
станалата цесия, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост, чрез
Български пощи, върнато в цялост, като непотърсено. Твърди се, че до длъжника е
изпратено второ уведомление, чрез ***, което е
залепено от ЧСИ и следва да се счита за връчено на 17,11,2018 г.
Моли да връчи уведомлението за станалата цесия и за предсрочна изискуемост, с
преписите от ИМ и приложенията й. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по
чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№634/2019 г. на ПлРС. В
заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника А.Ц.П., на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че дължи
сумата от 2743,34 лева – главница за периода
14.05.2017 г. - 14.07.2019 г., по отношение
на които е обявена предсрочна изискуемост на основание
чл.16, ал.2 от Договора считано от 19.02.2018 г., сумата от
424,86 лева - договорна лихва за периода 14.05.2017
г. - 19.02.2018 г., сумата от
204,56 лева - лихва за забава за периода 14.05.2017
г. -01.02.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите. С ИМ, при условията на
евентуалност, се предявяват и осъдителни искове против ответника, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца, сумата от 2743,34
лева главница за
периода 14.05.2017 г. - 14.07.2019 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на основание
чл.16, ал.2 от Договора, считано от 19.02.2018 г., сумата от
424,86 лева - договорна лихва за периода
14.05.2017 г. - 19.02.2018 г.
и сумата
от 249,64 лева - лихва за забава за периода от
14.05.2017
г. до датата на предявяване на иска – 19,04,2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, ответницата А.Ц.П., чрез назначения
от съда особен представител - адв.С.Г., изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Посочва се, че договора за
цесия не е произвел действие спрямо ответника, тъй като същата не е
надлежно съобщена. Посочва се, че редовно връчване на съобщението за станалата
цесия, на особен представител, не може да бъде
извършено. Посочва се също, че не може да се установи какви суми е
заплатила ответницата по договора, като няма и доказателства в тази насока.
Посочва се също, че не е налице и валидно уведомяване на длъжника, за
настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по кредита. Оспорва се
претенцията по размер. Посочва се, че размерът на договорната лихва е над
законовия, като определения ГПР противоречи на добрите нрави, тъй като
превишава трикратния размер на законната лихва. Посочва се също, че договора за
кредит е подписан от лице, без представителна власт и не е произвел действие. В
с.з. особения представител на ответницата сочи, че претенцията следва да бъде
отхвърлена. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, особеният
представител на ответницата развива подробни съображения в подкрепа на доводите
си.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №634/2019
г., връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
По
делото, с ИМ е представен, в заверено копие, договор за потребителски кредит от
04,07,2014 г., сключен между *** - като заемодател и отв.А.П., за сумата от 3 700,00
лева чиста стойност на кредита, такса разглеждане - 185,00 лева, застрахователна
премия от 876,00 лева, с общ размер на кредита – 4761,00 лева. В договора е
посочено, че се сключва при фиксиран лихвен процент от 26,5 %, и ГПР от 32,6 %.
В договора е посочено също, че общата дължима сума от кредитополучателя по
договора е 8 640,00 лева, платима на 60 броя месечни вноски, всяка от 144,00
лева, с падеж - 14-то число на месеца и падеж на първата вноска – 14,08,2014 г.
и на последната – 14,07,2019 г. В договора е посочено също, че се сключва при
Общи условия. В договора е посочено - в чл.16, ал.2, б.“а“, че кредитодателят
има правото на обяви за предсрочно изискуеми всички вземания по договора, при
неплащане на две последователни погасителни месечни вноски. Неразделна част от
Договора за кредит е погасителен план към него, представен с ИМ, с падеж на
последната вноска – 14,07,2019 г. В случая в хода на съдебното дирене, е
настъпил крайния срок на процесния договор.
По
делото се установява също, видно от представеният сертификат за застраховка „***“,
факта на сключването на застраховка със застрахователя ***. В случая, размерът
на застрахователната премия е сумата от 876,00 лева - посочена в процесния
договор. По делото са представени и ОУ на застрахователна програма „***“, като
в чл.7 е посочено, че застрахователната премия се дължи от застрахования,
заедно с месечните вноски.
По
делото се установява също и факта на сключване на рамков договор за цесия от
20.12.2016г. между кредитодателя „*** и ищеца „***, с предмет - вземания по
договори за кредит, по Приложение №1. По делото се установява също и факта на
сключване на индивидуален договор за цесия, от 19,02,2018 г. с предмет -
вземания по договори за кредит, необслужвани повече от 180 дни, също по
Приложение №1. По делото е представена извадка от Приложение №1, към
индивидуалния договор за цесия, от което се установява, че процесния договор за
кредит, е включен в предмета на цесията под №307. По делото е представено и
потвърждение за станалата цесия. По делото се установява също, че цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за станалата цесия. В тази връзка,
по делото е представено уведомително писмо, до ответника, с което същата се
уведомява, че вземането по договора е цедирано и кой е новият кредитор; в
писмото длъжникът е уведомен за размера на сумата, която дължи и срок за
доброволно изпълнение. В писмото се съдържа и
изрично волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По
делото се установява, че писмото е изпратено до адрес на ответника в гр.Плевен,
посочен в договора като постоянен адрес,
от където пратката се е върнала непотърсена. До длъжника е изпратено и второ
уведомително писмо, също на адреса в гр.Плевен, чрез ЧСИ, отново невръчено
лично, а чрез залепване на уведомление на 03,11,2018 г. Съдът намира, че в
случая, с процесния договор, страните не са уговорили т.нар. „фингирано
връчване”, при което невръчването на съобщението се приравнява на фактическо
връчване. За да се приеме, че е налице такова връчване, то следва страните по
договора изрично да са уговорили условията за връчване и последиците за
длъжника, каквито уговорки липсват.
Поради
изложеното, съдът намира, че в случая не може да се приеме, че длъжникът -
ответник, е редовно уведомен за станалата цесия, както и за настъпването на
предсрочната изискуемост на вземанията по договора, към твърдяната в ИМ дата – 17,11,2018
г. Доколкото обаче е налице изрично изявление от страна на ищеца, съдът приема,
че ответникът е редовно уведомен за станалата цесия, както и за настъпването на
предсрочна изискуемост на вземането, с връчването на преписите от ИМ и
приложенията на особеният представител на ответника. Съдът намира, че няма
пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде извършено с връчването на
съдебните книжа, на особения представител на длъжника, в рамките на предявеният
установителен иск, предявен след указания на
съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника
чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение– да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения
представител на ответника /в т. см.
решение № 198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
По
делото е приета и изслушана ССЕ, от заключението по която се установява
следното: ВЛ при проверка в счетоводството на кредитодателя и на ищеца е
констатирало, че по процесния договор е отпусната сумата от 3700,00 лева - чиста
стойност на кредита, с която са рефинансирани съществуващи задължения на А.П.
към 04,07,2014 г. по банков път. ВЛ е установило, че по счетоводни данни на
ищеца, неплатените от ответника суми са 2743,34 лева главница и 424,86 лева договорна
лихва за периода 14,07,2017 г. – 19,02,2018 г., а лихвата за забава за периода
от 14,07,2017 г. до датата на подаване на заявлението е 204,56 лева. По задачата, поставена от съда, ВЛ е посочило,
че без включване на еднократната такса и застраховката в месечната погасителна
вноска, размерът на задължението ще е 3700,00 лева главница и 3014,60 лева договорна
лихва за целия период на договора, като в случая общо дължимата сума от 6714,60
лева следва да се раздели на 60 месечни вноски, всяка от 111,91 лева. ВЛ е съобразило
заплатената от ответника сума от 5088,42 лева, при което непогасена остава
сумата от 1626,18 лева, от която 1365,65 лева главница и 260,53 лева договорна
лихва за периода 14,05,2018 г. – 14,07,2019 г. ВЛ е изчислило, че в този
вариант, за погасени следва да се считат месечните вноски с падеж до 14,04,2018
г. и частично от вноската от 14,05,2018 г.
При
така установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта, че ищецът има качеството на кредитор спрямо
ответника, въз основа на валиден договор за кредит и въз основа на валиден
договор за цесия, въз основа на който е придобил вземането по процесния договор
за кредит. Както бе посочено по-горе, съдът приема за валидно уведомяването на
длъжника – ответник за станалата цесия, извършено на особения представител,
назначен от съда по съответни ред, по съображенията, изложени в мотивите на
настояще решение. Следва да се посочи също, че възражението на ответника, че
лицето, подписало договора за кредит за кредитодател, не е било упълномощено за
това, е неотносимо към предмета на делото и това обстоятелство не засяга
правното положение на ответника.
По
отношение на твърдението на ищеца за настъпване на предсрочна изискуемост на
вземанията по договора, съдът намира, в случая отношенията между страните
следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и по силата на
цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и
инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде
отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата
институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране,
обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за
кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от ТЗ, а
съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира за
установен също и факта на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за заем, на основание цитираната по-горе норма на чл.16, ал.2, б.“а“
от ОУ към Договора - при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората вноска, цялото вземане по кредита става предсрочно изискуемо,
без да е необходимо уведомяването на длъжника за това - или считано от 14,07,2017
г. Съдът намира, че в случая, доколкото кредиторът- заемодател, не се явява
банка, поради изложените съображения, не е нужно уведомяване на длъжника за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, по смисъла на ТР№4/2013 г.,
т.18., визиращ договорите за банков кредит, по реда на чл.430 от ТЗ. Съдът
намира, че в случая клаузата за предсрочна изискуемост, при настъпване на
определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заетата сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД. С
уговорката за предсрочна изискуемост, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това
преимущество, по силата на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Доколкото обаче, в хода на настоящето производство е настъпил края на
срока на договора -14,07,2019 г., този факт, на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва
да бъде съобразен от съда при постановяване на настоящия съдебен акт – по
аргумент от ТР №8/2017 г. на ВКС.
По отношение на уговорената договорна лихва и
възражението за нейната прекомерност и съответно нищожност на клаузата от
страна на особения представител – съдът намира това възражение за основателно.
Обезщетението за забава има характер на цена на предоставената услуга, като
нейната стойност следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия
заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен. Съдържащата се в Договора клауза за ГРП съдът
приема, че противоречи на добрите нрави по следните съображения – действително,
към датата на сключване на договора – 04,07,2014 г., не е било налице законово
ограничение на максималния размер на ГПР по реда на чл.19, ал.4 от ЗПК. В случая обаче се касае за потребителски
кредит, при която едната страна е икономически по-слаба и съгласно практиката,
ГПР е бил ограничен до три пъти от размера на законовата лихва. Към датата на
сключване на договора- м.юли 2014 г., законовата лихва е била 10,04% /основния
лихвен процент на БНБ + 10 пункта/. Както бе посочено по-горе, съобразно
уговореното в договора, ГПР /годишен процент на разходите/ е в размер на 32,6
%, което надвишава определеният от практиката към онзи момент максимален размер
на ГПР. Съдът намира, че в случая налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на клаузата.
Нищожната клауза не може да се замести от и такава за лихва за забава, тъй като
е различна тяхната функция и същност, а и такова правомощие на съда е
предвидено само за търговските сделки, а договорът за кредит по отношение на
потребителя не е търговска сделка. С оглед на констатираната от съда нищожност
на клаузата, касаеща уговорения ГПР по договора, то претенцията спрямо
обезщетението за забава се явява неоснователна. За пълнота следва да се
отбележи, че от така направената формулировка на дължимата лихва не става ясно
върху коя главница се изчислява същата, дали върху чистата стойност на кредита
– 3700,00 лева, или върху стойността на кредита плюс добавка на дължимите
премии по договора за застраховка. Неяснотата на начина, по който се формира
договорната лихва води като последица обявяване на същата за нищожна.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установен факта на
сключването на валидна застраховка „кредитна протекция плюс”, с размер на
застрахователната премия от 876,00 лева. От делото се установи също, че
посочената сума, е част от месечната погасителна вноска, и от заключението по
ССЕ, се установи, че същата се олихвява. В тази връзка, съдът намира, че твърденията
на ищеца, изложени в нарочна писмена молба, че върху тази сума не е начислява
договорна лихва, са неоснователни. Не се събраха и доказателства, че тази сума е финансирана от страна на
кредитодателя, а също и че е преведена на застрахователя. В този смисъл, съдът
приема, че за посочената застрахователна премия, заемодателя – цедент не е имал
качеството на кредитор спрямо ответника по силата на договора за заем, и което
да е част от прехвърленото вземане. В случая правоимащо лице е застрахователя по
сключената застраховка – ***. По делото безспорно се установи, че сумата от 876,00
лева, както е посочено в ОУ към договор за застраховка, се дължи от
застрахования. Поради изложеното, съдът счита, че доколкото цедентът е прехвърлил
само правата си по процесния договор за заем, които не включват
застрахователната премия, сумата, съставляваща застрахователна премия, следва
да бъде извадена от общо дължимата по договора за заем главница.
Що
се касае до клаузата „***” в размер на 185,00
лева, съдът намира, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. В
случая се въвежда по съществото си такса за подготовка и разглеждане на
документите за отпуснатия заем, което на практика съставлява такса за осъществяване
на основното задължение на кредитора по
заемния договор – да предостави на длъжника парична сума.
На
основание изложеното, съдът приема, че дължими по процесния договор за кредит, са само сумата от 3700,00
лева - чиста стойност на кредита, като следва да се отчете извършеното от
страна на ответника плащане. В случая, на основание гореизложеното, съдът
приема вариант на ССЕ, с погасителен план, включващ месечна вноска, без такса
разглеждане на кредита и без застрахователната премия, по съображенията,
изложени по - горе. По делото се установи нищожност и на договорната лихва.
Съобразявайки внесените от ответницата по договора суми – в размер на 5088,42
лева, то съдът приема, че предявеният установителен иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
иска с правно основание чл. 240,ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
С
оглед изводите на съда за неоснователност на основния иск, следва да разгледани
предявените при условията на евентуалност осъдителни искове – за сумата от
2743,34 лева главница за периода
14,05,2017 г. – 14,07,2019 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на основание
чл.16, ал.2 от Договора, считано от 19,02,2018 г., сумата от
424,86 лева - договорна лихва за периода
14,05,2017 г. – 19,02,2018 г.
и сумата
от 249,64 лева - лихва за забава за периода от
14,05,2017
г. до датата на предявяване на иска – 19,04,2019 г. Съдът намира, че предявените осъдителни
искове са неоснователни, по изложените по-горе съображения: 1/липса на
качество на кредитор на ищеца спрямо ответника по отношение застрахователната
премия, доколкото цедентът е прехвърлил само правата си по процесния договор за
заем, които не включват застрахователната премия; 2/нищожност на клаузата за
договорна лихва; 3/извършени плащания от ответницата в общ размер на 5088,42
лева.
При
този изход на делото на ищеца разноски не се дължат.
Следва
на особения представител на ответника да се изплати възнаграждение в размер на
внесения за това депозит.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, против А.Ц.П., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответницата че дължи на ищеца сумата
от 2743,34
лева – главница за периода 14,05,2017 г. – 14,05,2019 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на основание чл.16, ал.2 от Договора считано от
19,02,2018 г.,
сумата от 424,86
лева - договорна лихва за
периода 14,05,2017 г. – 19,02,2018 г., сумата от
204,56 лева - лихва за забава за периода 14,05,2017 г. – 01,02,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, за които суми има издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№634/2019 г. на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, против А.Ц.П., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.240, ал.1 вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
на ищеца сумата от 2743,34 лева главница за периода 14,05,2017 г. – 14,07,2019 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост на основание чл.16, ал.2 от Договора, считано
от 19,02,2018 г.,
сумата от 424,86
лева - договорна лихва за периода 14,05,2017 г. – 19,02,2018 г. и сумата от 249,64 лева - лихва за забава за периода от 14,05,2017 г. до датата на предявяване на иска –
19,04,2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Да
се изплати на особения представител на ответника – адв.С.Г. от ПАК
възнаграждение за особено представителство в размер на 468,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ПлОС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: