№ 1174
гр. ***, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110148859 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ срещу Е. Т. Г. с ЕГН **********, за признаване
за установено, че дължат на ищеца сумите, за които потребление в имота ***, находящ се в
гр. *** начислени за периода 01.05.2020г. – 01.04.2022г., за които има издадена Заповед за
изпълнение по ч.гр. д. 21154/2023г. на СРС, 70 състав. Конкретните суми за процесния
период са: 5 578,54 лева (пет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 54 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 622,66 лева (шестстотин двадесет и два лева и 66 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.04.2023 г., 60,74лева
(шестдесет лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,37 лева (десет лева и 37
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 05.04.2023 г.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410 ГПК, както и разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът чрез адв. Р. Р. и адв. В. Т., оспорват облигационната връзка, алтернативно прави
възражение за изтекла погасителна давност, както и други подробно изложени в отговора
аргументи. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца *** с ЕИК ***, и седалище гр. ***, не изразява
становище по исковете, представя данни за извършеното дялово разпределение за този
1
абонатен номер в посочения период. Заявява, че то е извършено съгласно действащата
нормативна уредба.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното.
От писмените доказателства се установява, че за процесния обект е осъществявана
услуга по топлоподаване. Същата е доставяна при Договор при Общи условия, надлежно
публикувани във вестник „Монитор“, в сила от 11.07.2016г.
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което *** се е задължило да доставя до процесното жилище
топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното
задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на *** да
предостави съответното количество топлоенергия до имота. Съгласно нормата на чл. 153, ал.
1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти/потребители на топлинна енергия. Следователно, съгласно закона само по себе си
качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на
етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика,
респ. вещния ползвател и ***, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от
публично известни общи условия, предложени от *** и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Съгласно постъпилото по делото писмо от Столична община, Дирекция ***, район ***, за
процесния имот - апартамент ***, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, ***, е подадена данъчна
декларация, представена с писмото и неоспорена от ответника, с която имотът е бил
деклариран пред органите на общинската администрация от Б. К. Г.а в качеството й на
собственик. Последното обстоятелство не е оспорено от името на ответника, вкл. след
приобщаване на посочените документи като доказателства по делото, поради което и
доколкото съгласно представеното по реда на чл. 186 ГПК удостоверение за родствени
връзки на Б. Г.а същата е починала на *** като е оставила като свой единствен наследник по
закон своя син - ответника Е. Т. Г., следва да се приеме, че при липсата на други данни, а и
твърдения именно последният е бил собственик 2 на наследения след смъртта на майка си
апартамент ***, находящ се в гр. ***, ж.к. ***, ***. Като такъв и съобразно цитираната
дефинитивна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ответникът е бил потребител на доставяната до
имота през исковия период топлинна енергия, поради което е легитимиран да отговаря за
2
заплащане на цената й. Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства договор № 203 от 19.08.2002г. с предмет извършване на дяловото
разпределение в сградата, в която се намира имотът, протокол от проведено общо събрание
на етажните собственици в тази сграда. Така се налага извод, че имотът, във връзка с който
ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост,
която през исковия период е била топлоснабдена.
В хода на производството ответникът не оспори твърдяните от ощице обстоятелства по
подаването и разходването на топлоенергия за процесния имот на посочения адрес.
Оспорваше единствено облигационната връзка. Тя обаче се доказа по гореизложеното.
Що се касае до възражението за изтекла погасителна давност съдът счита следното.
Действително същата е три-годишна за периодичните вземания по заплащане на
топлоенергия. Най-старото начислено вземане датира от 01.05.2020г., като фактурата за
същото се изготвя и то става изискуемо 45 дни след като ищцовото дружество публикува на
своята интернет страница това задължение, т.е. считано от 15.06.2020г. /тук е мястото да се
отбележи, че с приемането на Общите условия на потребителите отнапред е известен срокът
за плащане, след което по силата на чл. 86 ЗЗД при неплащане изпадат в забава и без
покана/. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 24.04.2023г. Макар и да има известен
период, по-дълъг от три години преди подаването на заявлението – по настоящото дело е 4
месеца, в който да се претендира вземане от ищеца, ответната страна не доказа
възражението си по размер. Простото посочване не означава доказване. С оглед
диспозитивното начало съдът не може да събира и да приема по свой почин доказателства за
размера на тези суми. Позоваването на каквото и да е възражение с погасителен характер /за
изтекла давност, за прихващане, за подобрения и т.н./ без конкретното му доказване не е
достатъчно, тъй като съдът право-раздава, а не извършва дейност по калкулация и сметки
вместо страната, която евентуално би се ползвала от доказването на благоприятен за нея
факт. Ето защо възражението е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
По горните изводи исковете са изцяло основателни и подлежат на присъждане в
цялост.
По разноските
С оглед изхода на спора при заявената претенция на ищеца се дължат сторените разноски
общо за двамата в заповедното: 125,45 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, или общо 175,45 лева, съответно в исковото 362,40 лева общо по списъка
на л. 167 от делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
3
ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 ЗЗД, че Е. Т. Г. с ЕГН **********, и адрес: гр. ***, *** , ДЪЛЖИ
на *** с ЕИК ***, сумите: 5 578,54 лева (пет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 54
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 24.04.2023г.
до изплащане на вземането, сумата 622,66 лева (шестстотин двадесет и два лева и 66
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 05.04.2023 г.,
60,74лева (шестдесет лева и 74 стотинки), представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10,37 лева (десет лева и
37 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 05.04.2023 г., за
които има издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 21154/2023г. на СРС, 70 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Т. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ***
сумите 175,45 /сто седемдесет и пет лв. и 45 стотинки/ лева в заповедното производство,
съответно 362,40 /триста шестдесет и два лв. и 40 стотинки/ лева в исковото производство.
Решението е постановено при участието на *** с ЕИК ***, и седалище гр. ***, като
трето лице помагач на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4