Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../11.12. |
Година 2017 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на осми ноември |
Година 2017 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1485 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са съединени
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ал. 1
предл. трето, алтернатива втора от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 26
ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) вр.
чл. 59 ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), 59 ал. 2 в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г. и чл. 59 ал.3
ЗБН.
Производството е образувано по искане на синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност срещу „В*“ ООД. Ищецът твърди на 03.11.2014 г. ответникът „В*“ ООД да е уведомил Б.та за извършено прихващане с придобити по договор за цесия вземания съответно в размер на 125000 евро и 137360,00 евро с произтичащо от договор за банков кредит негово ликвидно задължение, довело до погасяване на насрещни задължения до по-малкото от тях – съответно главница общо в размер от 258612,00 евро, 349,86 евро – лихва за просрочена главница, 2 452,57 евро – такси по кредита. Оспорва да е спазена предвидената от закона форма на изявлението за прихващане – писмена с нотариална заверка на подписа, която счита да е утвърдена с оглед адресата на волеизявлението - Б.. Иска се да бъде признато за установено несъществуване на право на прихващане.
В отговор по така предявения иск се излага довод, че систематичното място на нормата я определя за приложима при открито вече производство по несъстоятелност.
При условията на евентуалност ищецът твърди прихващането да е извършено след началната датата на неплатежоспособността, определена впоследствие на 20.06.2014 г. При тези обстоятелства се иска да бъде признато за установено, че извършеното прихващане е недействително спрямо кредиторите.
В отговор по исковата молба от името на ответника се признава, че договорът за кредит е сключен като ответникът твърди, че към 28.10.2014 г. непогасената главница възлиза на 262 360 евро, както и досежно направените изявления за прихващане, получени от Б.та на 3.11.2014 г. Сочи, че банката е осчетоводила прихващанията в резултат на което и към 18.12.2014 г. банката е посочила, че ответникът няма задължения по договора. Застъпен е довод, че нормата визира извършено от банката действие, поради което и в случая е неприложима.
При условията на евентуалност също така се твърди, че към датата на придобиване на вземането, която свързва с датата на уведомлението до банката, получено на 03.11.2014 г., ответникът да е знаел за настъпилата неплатежоспособност предвид поставянето на банката под специален надзор в резултат на изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове. Счита, че това състояние, довело до прекратяване дейността на банката предполага знание у всеки средностатистически гражданин. Сочи се също така състоянието на неплатежоспособност да е огласена информация, че банката е с отрицателен капитал, което ищецът приравнява на неплатежоспособност.
В отговор на исковата молба се твърди, че тогавашният управител на БНБ и редица други публични фигури (вкл. и министър-председателят), отричали състоянието на неплатежоспособност (това твърдение следва да бъде доказано от ответника). Застъпва теза, че поставянето под особен надзор не предполага извод за неплатежоспособност предвид непосредствената цел на надзора – стабилизиране на банката.
В съдебно заседание по съществото на
спора процесуалният представител на ищеца – адв. Т.от САК, поддържа исковете. Навежда
доводи в писмени бележки. Претендира разноски.
Процесуалният представител на
ответника – адв. И. от САК, оспорва исковете по съображенията, наведени в
рамките на размяна на книжата, в която фаза на процеса е заявено и искане за
присъждане на разноски. Представя и съображения в писмени бележки. Навежда
доводи в писмени бележки.
Като
обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
От
договор за банков кредит с посочена дата на сключване 03.11.2008 г., се
установява писмено съгласувана воля, че „К.т.б.“ АД отпуска на „В*“ ООД банков
кредит в размер на 500 000 евро. По делото не се спори, че тази сума е
усвоена като е прието и за безспорно, че към .03.11.2014 г. общият размер на
задълженията по договора възлиза на 261414,38 евро.
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че с
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка
(УС на БНБ) „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца
и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно
й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова
дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени
от длъжност. Същият ден председателят на управителния съвет на БНБ г-н И.И.като
причина за наложеното спиране на плащанията са разпространените в публичното
пространство данни, предизвикали масово изтегляне на ликвидни средства, довело
до невъзможност да се изпълняват задълженията. Това от своя страна довело до
налагане на мярката. Изрично сочи, че КТБ не е фалирала, а са предприети мерки
за стабилизирането й.
На
съда служебно е известно, че с решение № 23 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е
установена необходимостта от допълнителен срок за приключване на възложената
оценка на активите на КТБ АД и е огласено получено на 10.09.2014 г. предложение
от European Privatization & Investment Corporation (EPIC) за участие в
рекапитализирането на КТБ АД със заявено намерение за продължаване на
разговорите с оглед изясняване и потвърждаване на реалните инвестиционни
намерения и потенциални възможности за осигуряване на необходимата ликвидност и
оздравяване на банката. Посочено е, че проверката следва да приключи до
31.10.2014 г., след което са необходими още 20 дни за окончателно обсъждане, приемане
и реализиране на план за оздравяването на банката, а ако това е невъзможно – за
отнемане на нейния лиценз. Огласено е, че към м. септември 2014 г. банката
продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на
банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други
кредитори, с което е обосновано и продължаване на наложените ограничения.
Няма
спор и че на 3.11.2014 г. в деловодството на „К.т.б.“ АД е постъпило писмено
уведомление от Б.Б.Б., че е прехвърлил на ответника свое вземане срещу „К.т.б.“
АД, произтичащо от Договор за банков депозит при наличност по сметка BG84KORP92204410052601 в
банката в размер на 125000 евро.
Не
се спори също така, че на 3.11.2014 г. в деловодството на „К.т.б.“ АД е
постъпило писмено уведомление от Л.Х.К., че е прехвърлил на ответника свое
вземане срещу „К.т.б.“ АД, произтичащо от Договор за банков депозит при наличност
по сметка BG25KORP92204451924101 в размер на 137360 евро.
Видно
от депозираните уведомления за прехвърлените вземания те съдържат и писмено
изявление от името на ответника, че с придобитите вземания прихваща свое
задължение по договора за кредит от 03.11.2008 г.
По делото не се спори, че въз основа на изявлението за прихващане са сторнирани съществуващите към 03.11.2014 г. задължения по договора за кредит от 03.11.2008 г. съответно главница в размер от 258612,00 евро, 349,86 евро – лихва за просрочена главница, 2 452,57 евро – такси по кредита.
С
решение № 27 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е посочено, че към 11.07.2014 г.
липсва съществена информация за финансовото състояние на идентифицирана група
кредитополучатели и/или целевото усвояване на предоставения кредит. Отразено е,
че при извършения анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени
банкови гаранции от КТБ съгласно приложимите международни стандарти за
финансова отчетност на отразеното по регистрите на банката към 30.06.2014 г. и
отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г. е формирано заключение
на одиторските фирми, за необходимост от
обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4222 млн. лева. Сочи се с решение №
133 от 21.10.2014 г. да е разпоредено на квесторите осчетоводяване в баланса на
банката на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30.09.2014
г. Посочено е, че УС на БНБ е уведомен за конкретни планове на консорциум,
съставен от EPIC,
Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp като е поискана държавна
помощ в размер на до 2,3 млрд. лева. С искането е сезиран министърът на
финансите, но към датата на решението отговор не е получен. На 4.11.2014 г.
квесторите на КТБ са внесли финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014
г., от които се установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ
-3 745 313 хил.лева, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013
относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници, според който резултат банката не отговаря на изискванията на
регламента. Посочено е също така, че към 31.10.2014 г. са прехвърлени вземания
на обща стойност 1183714 хил. лева и основани на това волеизявления за
прихващане на стойност 779 055 хил. лева. Посочено е, че с отразяване на
уведомленията за цесии и прихващания в счетоводните регистри на банката
финансовият резултат би се подобрил само със 161 468 хил. лева в резултат
на обезценки, освобождаващи от задължения банката, но собственият капитал
остава отрицателна величина. При тези данни е взето решение лицензът за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД да бъде отнет и да бъде поискано
откриване на производство по несъстоятелност на банката.
С
решение № 664 от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав по т.д.н. № 7549/2014 г.
е посочено, че доколкото особеният надзор предпоставя опасност от
неплатежоспособност, а целта на тази мярка е оздравяване на банката, меродавно
за състоянието на неплатежоспособност е отнемането на лиценза за осъществяване
на банкова дейност, обуславящ и пречка за оздравяването й.
На
18.12.2014 г. квесторите на „К.т.б.“ АД
писмено са удостоверили, че ответникът няма задължение към банката, а на
17.02.2015 г. е вписано и изразено от тяхно име писмено съгласие за заличаване
на вписана ипотека за обезпечаване на задължения по договора за кредит поради пълно
погасяване на задълженията.
С
решение № 1443 от 3.07.2015 г. на САС, ТО, 3 състав решение № 664 от 22.04.2015
г. на СГС, ТО, VІ-4 състав е отменено досежно определената начална дата на
неплатежоспособността. Съдът е приел, че меродавно за състоянието на
неплатежоспособността на банката е отрицателната величина на собствения
капитал. Посочено е, че според чл. 92 от Регламент (ЕС) 575/2013 капиталовите
изисквания предписват съотношение на базовия собствен капитал от първи ред 4,5
%, съотношение на капитала от първи ред 6 % и съотношение на общата капиталова
адекватност – 8 %. Прието е също така, че неплатежоспособността предполага
обективно, трайно и необратимо спадане на капитала до отрицателна величина, а
меродавна е датата, към която тези условия са налице като без значение остава
момента на установяването им.
Тази фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства до приключване на съдебното
дирене.
При възприетите факти от правна
страна съдът намира следното:
По
исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора ГПК,
вр. чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН.
Както
формулировката на чл. 59 ал. 2 ЗБН, така и систематичното й място налага
тълкуването й във връзка с предходната алинея, очертаваща хипотезата на
прихващане при открито вече производство по несъстоятелност.
От една страна, всяка регламентация предполага обективна възможност субекта на правото да съобрази поведението си с предписаното от правната норма. Нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН изрично утвърждава принципна възможност да бъде извършено прихващане, ако преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност двете задължения са съществували, били са еднородни и насрещни, а вземането на кредитора е било и изискуемо. При тези предпоставки именно е утвърдена възможността кредиторът да отправи изявление за прихващане. Използваната в чл. 59 ал. 2 ЗБН наставка –то, еднозначно сочи на определеност, произтичаща от очертаната хипотеза с предходната алинея.
От друга страна, институтът на прихващането не се дефинира от специалния закон, а нарочната регламентация произтича от спецификите, относими към банка в регламентираното от този закон производство. Законодателят не свързва наложените надзорни мерки в принципно различно регламентираното производство с необходимост за особено форма на изявлението за прихващане. Правната сигурност предполага еднозначно огласяване на изискването за форма като условие за валидност на волеизявлението. Понеже реализацията на принципно признато право предполага обективна възможност за съобразяване на относимите към упражняването му изисквания, настоящият състав не намира основание за приложимост на чл. 59 ал. 2 ЗБН извън изрично открито производство по несъстоятелност. Наложената промяна в статута на банка в открито производство по несъстоятелност ангажира нейните кредитори да се съобразят с особените правила, обезпечаващи правилното развитие на производството по несъстоятелност. Настоящият състав не намира процесуална възможност да тълкува разширително ограничителна по своя характер норма, а още по-малко да я приложи към принципно различно производство.
По изложените съображения така предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По
исковете с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН
в
редакция към ДВ бр. 59 от 21.07.2006 г.
Нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН утвърждава
зачетена от правния ред причина да бъде отречен принципно признатия погасителен
ефект на изявление за прихващане. Това придава на нормата материалноправен
характер, поради което и меродавни са юридическите факти, относими към
института на прихващането. С оглед принципа на правната сигурност страните
дължат да съобразят поведението си с действащия закон към датата на
обективирането му. В тази насока е утвърдено и принципното разбиране, че
промяна в регламентацията на право или правоотношение не засяга възникнало,
съответно развило се отношение към предходен момент.
По делото не се спори, че към 03.11.2014
г. вземанията, на които ответникът основава изявлението си за прихващане са
били изискуеми. Няма и спор досежно ликвидността на вземанията на банката.
Погасителният ефект по силата на чл. 104 ал. 1 изр. първо ЗЗД настъпва по
силата на обективираното изявление, а нормата на чл. 104 ал. 2 определя неговия
момент. Ето защо всички елементи от фактическия състав на прихващането в случая
са настъпили на 03.11.2014 г.
Вярно
е, че приложението на нормата предпоставя открито производство по
несъстоятелност, но това обстоятелство е неотносимо към фактическия състав на прихващането.
Откритото производство по несъстоятелност е причина за преоценка на
предхождащите го сделки, която обаче може и следва да бъде направена съобразно
закона, действал към момента на извършването им. При все, че едва откритото
производство по несъстоятелност обуславя преобразуващото право за синдика, то е
в състояние да засегне чужда правна сфера доколкото са налице изрично
визираните в нормата предпоставки, а, както бе посочено вече, при липсата на
изрична норма, придаваща обратно действие на закона, според действалия към
момента на извършване на сделките.
Редакцията
на чл. 59 ал. 5 ЗБН е утвърдена с § 9 от Преходните и заключителните разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г. (обн., ДВ, бр. 109 от 2013 г.; Решение № 13 на
Конституционния съд от 2014 г. – бр. 65 от 2014 г.; изм., бр. 67 от 2014 г.).
Съгласно § 12 ПЗРЗИДЗДБРБ целият закон влиза в сила от датата на обнародването
му или от 28.11.2014 г. Нормата на § 6 ал. 1 ПРЗБН, регламентираща заварено при
влизане в сила на този закон състояние – към 29.12.2002 г. нито цели, нито е в
състояние да уреди бъдеща промяна. Ето защо безпредмето остава обсъждането за
обхвата на тази норма.
По
изложените съображения съдът не намира основание да преразгледа виждането си за
приложимия в случая закон.
Нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в
указаната като меродавна редакция разграничава термините кредитор и длъжник.
Еднозначно е посочено, че отреченият погасителен ефект касае горницата над
приспадащото се за кредитора при разпределението на осребреното имущество.
Изрично е посочено в нормата и че основание за визираната недействителност е
прихващане, извършено от длъжника.
При положение, че институтът на прихващането предполага съвместяване на
качеството длъжник и кредитор по отношение на две самостоятелни, но насрещни
вземания, логично следва извод, че под термина „длъжник“ по смисъла на тази
норма следва да се разбира банката. Понеже последицата на несъобразеното с
правилото поведение е неприложима спрямо банката – на нея не й се следва сума
при разпределението, невъзможно е да бъде свързана с използвания в текста
термин кредитор. Освен, че връзката на банката с термина длъжник произтича
непосредствено от текста на нормата, съответства и на смисъла на закона.
Предложеното от ищеца тълкувание лишава от смисъл нормата на чл. 59 ал. 3 ЗБН,
изрично регламентираща прихващане, инициирано от кредитор на несъстоятелността.
Ако едва знанието у кредитор в хипотезата на третата алинея е визираното от
закона основание погасителният ефект на инициирано от него прихващане да бъде
поставен под условие, обективното състояние на неплатежоспособност (за което
няма разумна причина за съмнение, че е известно на лицата, овластени да формират и изразяват воля от името на
банката) само по себе си лишава банката от възможността да компрометира
прогласения от закона принцип на равнопоставено третиране на кредиторите.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че сам по себе си фактът на настъпила неплатежоспособност преди
датата на изявленията за прихващане, което може да бъде подведено единствено
под нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията й с ДВ бр. 59/2006 г., не поражда
отстояваното от ищеца потестативно право и така предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно
основание чл. 59 ал. 3 ЗБН.
При
достигнатия извод по главните искове налице е процесуалната предпоставка за
разглеждане на исковете, предявени при условията на евентуалност. Както бе
посочено вече принципно зачетеният от правния ред погасителен ефект на
извършено прихващане може да бъде обусловен от приспадащия се дял за кредитор
на банка в несъстоятелност при знание у кредитора за настъпила
неплатежоспособност към момента на
придобиване на вземането или на задължението. Нормата не придава значение
на съдебно утвърденото състояние при все, че и по изрично предписание на закона
това може и следва да бъде огласено със съдебно решение при откриване на
производство по несъстоятелност. Напротив, изрично очертава поведение,
предхождащо откритото производство по несъстоятелност, поради което меродавно е
знанието за обстоятелствата, обуславящи
състоянието на неплатежоспособност. С други думи прокламираната в
производството справедливост при удовлетворяване правата на кредиторите
изключва правните последици на формално осъществилия се фактически състав,
когато кредиторът е наясно, че няма да получи плащане.
По
аргумент от чл. 154 ГПК всяка страна по спора дължи да докаже визирания в
правната норма факт с придадено му правно значение, от който извежда
поддържаната в процеса позиция. От тази гледна точка в тежест на ищеца е да
докаже твърдяното в случая знание при изрично посочения за меродавен момент –
на придобиване на вземането или задължението.
Ищецът
твърди ответникът да е знаел за неплатежоспособността към момента на
придобиване на противопоставените при изявлението за прихващане вземания. Ето
защо и с оглед очертаното вече правило дължи да го докаже. Знанието като юридически
факт съставлява субективно възприятие, в чието съществуване на общо основание
съдът дължи да се увери, за да утвърди предписаното от закона правно положение.
Настоящият състав счита, че с оглед нормата на чл. 154 ал. 2 ГПК бива освободен
от това свое процесуално задължение само при утвърдено от закон предположение.
Нормата на чл. 59 ал. 4 ЗБН обвързва предположението за знание с факта на вписване на
решението на Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на
банкова дейност. Нормата на чл. 7 ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР)
утвърждава предположение, че вписаното обстоятелство е известно на трети
добросъвестни лица. Оспорените в случая прихващания са придобити преди този
момент, поради което нормативно утвърденото предположение за знание е
неприложимо.
Извън
хипотезата на презумпцията по чл. 59 ал. 4 ЗБН и в контекста на процесуалното
задължение по чл. 154 ГПК ищецът дължи да докаже знание у лицето, осъществяващо контрол върху дейността на „А.С.“ АД
за визирания в нормата факт – настъпила неплатежоспособност.
Знанието като субективно възприятие предпоставя достъп до адекватна информация,
от която да бъде извлечено. Настоящият състав приема, че именно на тази основа
е изградена и презумпцията по чл. 59 ал. 4 ЗБН. Законът гарантира на
Българската народна банка достъп до
информация за финансовото състояние на банката, на която основа очаква
да бъде достигнат и извод за настъпила неплатежоспособност.
Като
субективно възприятие знанието подлежи на доказване било с обективирано
неизгодно за ответника изявление, било по косвен път – чрез възпроизвеждане в
рамките на съдебното производство на конкретни факти, които да обуславят като
единствено възможен изводът за знание на указания факт. По делото не е
ангажирано пряко доказателство. Косвените доказателства следва да позволят въз
основа на правилата на логиката достигане до еднозначен извод за проявление на
твърдяния факт като всякакво съмнение следва да бъде категорично изключено.
По
делото нито се твърди, нито се установява лице, формиращо воля от името на „В*“
ООД да е имало непосредствен достъп до информация, обективно позволяваща
достигане на извод за указаните в закона факти, обуславящи състоянието на
неплатежоспособност. Тезата на ищеца досежно този юридически факт се основава
на публично огласена информация с конкретно съдържание. Ето защо и изводът за
знание предполага анализиране на разпространените данни и оценка на потенциала на
тази информация да формира у трето добросъвестно лице знание за настъпила
неплатежоспособност. Едва при удовлетворяване на тези критерии, според
настоящия състав, е възможен еднозначен извод за визирания в правната норма
факт.
Законът
свързва състоянието на неплатежоспособност с конкретни факти, поради което и по
необходимост изискваното от закона знание предполага информация за тези факти.
Неизпълнението на изискуемо задължение от страна на банката, което
обстоятелство не се спори, че е възприето от ответника, по аргумент от чл. 36
ал. 2 т. 1 ЗКИ в редакцията към месец ноември 2014 г., не е достатъчно, за да
обоснове извод за настъпила неплатежоспособност. Необходимо е 1) да бъде
идентифицирано като непосредствена причина за това финансовото състояние на
банката и 2) да бъде установена обективна невъзможност банката да изплати
изискуемите свои задължения в разумен период от време макар и впоследствие.
Неизпълненото в срок парично задължение според чл. 115 ал. 2 т. 3 ЗКИ в
редакцията й към момента на придобиване на вземанията само по себе сочи на опасност от неплатежоспособност и обуславя
възможност за оздравяване на банката – чл. 115 ал. 1 ЗБН в редакцията към
момента на придобиване на вземанията. При положение, че специализираният
държавен орган към 20.06.2014 г. не е установил обстоятелства, сочещи наличие
на неплатежоспособност, настоящият състав не намира основание да приеме, че подобен
извод е обективно достижим за ответника като кредитор на банката, обективно възпрепятстван
да получи необходимата за формирането му информация. Напротив, логично е
кредиторът да се довери на преценката на специализирания държавен орган,
ангажиран по силата на закона своевременно да предприеме адекватни мерки. Ето
защо макар и в решение № 74 от 22.06.2014 г. сред основанията за налагане на
мярката специален надзор да е посочено и чл. 115 ал. 1 т. 3 ЗБН – неизпълнено в
срок едно или повече изискуеми задължения, това не е достатъчно за еднозначен
извод за настъпила неплатежоспособност. Напротив, прави впечатление, че дори и
след приключения анализ специализираният държавен орган не обосновава
отнемането на лиценза с невъзможност банката да покрие изискуемите си
задължения поради липса на ликвидни средства, на което сочи спряното плащане в
хипотезата на чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ. Лицензът е отнет при алтернативно очертания
от законодателя белег за неплатежоспособността – отрицателна величина на
собствения капитал на банката (чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ).
Настоящият
състав приема, че макар и знанието за настъпила неплатежоспособност да не
предполага огласяването му със съдебно решение, меродавни за установяването му
са неговите характеристики, очертани от съда по несъстоятелността. При тези
условия изрично е посочено, че началната дата на неплатежоспособността
предполага установяване на предписани в закона предпоставки, очертаващи
обективно, трайно и необратимо състояние на банката. Ето защо огласеното с
решение № 114 от 16.09.2014 г. продължаващо състояние на остър недостиг на
ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори
не е достатъчно, за да обоснове извод за настъпила
неплатежоспособност. При положение, че специализираният държавен орган към
20.06.2014 г., съответно 22.06.2014 г., а и към 16.09.2014 г. не е намерил
основание за извод за настъпила неплатежоспособност, обоснована със спрените
плащания въпреки гарантирания му достъп до релевантната информация, настоящият
състав не намира разумна причина да приеме, че изискуемото от закона знание е
обективно достижимо за кредиторите на банката и в частност за ответника като
изводимо от продължаващия недостиг на ликвидни средства.
Обстоятелството,
че в рамките на съдебно производство съдът по несъстоятелността е установил
състояние на неплатежоспособност, датиращо от 20.06.2014 г. не обосновава
извод, че ответникът е бил в състояние да го узнае към указания от закона като
меродавен момент за преценка – дата на
придобиване на вземанията, на което се позовава ищецът. Видно и от
съдебното решение съдът е придобил знание за настъпила неплатежоспособност след
анализ на финансовото състояние на банката въз основа на достъпни на съда
документи. Няма разумна причина да се приеме, че кредитор, предприел прихващане
със свое вземане, би могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност без да е
разполагал с анализираната от съда информация. Както бе посочено вече датата на
неплатежоспособността като обективно състояние сама по себе си придобива
значение единствено в хипотезата на чл. 59 ал. 5 ЗБН при редакцията, действала
към 03.11.2014 г. и касае извършено от банката прихващане.
Законът
не придава правно значение на обстоятелствата, мотивирали цесионерите да се
разпоредят със свое вземане срещу банката. Договорът за цесия е самостоятелна
правна сделка, а следователно безпредметно остава изследването на техните
съображения. Ищецът не доказа в процеса съдържанието на преговорите, с оглед на
което да се формира представа за търсеното от закона знание у лице, формиращо
волята на ответното дружество. Съществен белег на притежанието като
конституционно утвърдена ценност – чл. 17 от Конституцията на Република
България, е възможността за титуляра на правото да се възползва от него както
намери за добре. Понеже правото произтича от закона то и упражняването му може
и следва да бъде ограничено само със закон. Ето защо при все, че нормата на чл.
59 ал. 3 ЗБН цели да осигури равнопоставеност между кредиторите на банка в
несъстоятелност този ефект може да бъде постигнат само при установени със закон
условия. От тази гледна точка настоящият състав не намира основание да тълкува
разширително ограничителната по своя характер норма, приравнявайки житейски
мислимото предположение на изискуемите от нормата и следователно подлежащи на
пълно доказване факти. Ето защо настоящият състав счита, че търсеният
погасителен ефект на изявлението за прихващане може да бъде отречен само при
категорично доказани факти, от които законът извежда такава последица. По тези
съображения настоящият състав не споделя застъпеното в съдебната практика
разбиране, че наложената мярка „специален надзор“, съответно констатираните
данни за недостиг на ликвидни средства, позволяват фактически извод за
визираните в чл. 59 ал. 3 ЗБН факти – знание за настъпила неплатежоспособност на банка. Напротив, видно и от
приобщеното при условията на чл. 184 ГПК изявление на председателя на
управителния съвет на БНБ, наложената мярка е обоснована с необходимостта от
преодоляване преодоляване на моментно състояние, предизвикано от неоправдано
огласена информация, засягаща доверието в банковата институция. Понеже банката
по занятие оперира с привлечени чужди активи изчерпаните ликвидни средства
обекивно препятства нормалната й дейност. Това състояние само по себе си сочи
на опасност от неплатежоспособност и овластява БНБ да наложи мерки, включително
да забрани изпълнение на нейните задължения спрямо кредиторите й. Спрените
плащания към вложителите и произтичащият от наложената мярка извод, че банката
няма да е в състояние да удовлетвори исканията на всички вложители в разумен
срок – чл. 15 ал. 2 т. 1 от Закона за кредитните институции в редакцията й към
20.06.2014 г. сочи на опасност от платежоспособност. Законодателят обаче не е
придал правно значение на нормативно дефинираното състояние на опасност от
неплатежоспособност, а на настъпила неплатежоспособност.
Констатираното
състоянието на опасност обаче само по себе внася несигурност, обосноваваща
включително от икономическа гледна точка извършено разпореждане с вземания
срещу банката. Поетото задължение при договора за цесия, сключен между
ответника и Б.Б.опровергава поддържаната в писмените бележки теза от името на
ищеца за икономически необяснимо поведение – срещу прехвърленото вземане е
обещано прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот.
Поетото
задължение за разсрочено във времето възстановяване стойността на прехвърленото
вземане и от Л.К.сочи на рефинансиране с реална икономическа изгода за ответника.
В този смисъл и необоснована се явява поддържаната в писмените бележки теза за
житейски нелогично поведение и то в подкрепа на правнозначимите факти – знание
за настъпила неплатежоспособност.
По
тези съображения и така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Нормата
на чл. 59 ал. 7 ЗБН установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК
досежно режима за обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна
такса. По силата на тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе
предварително, но такава се дължи с оглед изхода от спора. Макар и
производството да е инициирано от синдика, произтеклата отговорност за разноски
при установения изход от спора пряко ангажира масата на несъстоятелността.
Ответникът е предявил претенция за
разноски в процеса. От доказателствата по делото обаче не се установява
ответникът да е заплатил разноски включително и за осъщественото в процеса
представителство от адвокат. Нормата на чл. 78 ал. 3 вр. ал. 1 ГПК извлича
отговорността за разноски от това обстоятелство, а доколкото съдът не е в
състояние да се увери в проявлението на този правопораждащ факт, поради
недоказаност искането следва да бъде отхвърлено. С оглед нормата на чл. 81 ГПК
настоящият състав приема, че дължи така формираната воля да огласи с
диспозитива.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *******срещу „В*“ ООД, ЕИК *******искове с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г.,да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващания, извършени от „В*“ ООД на свои задължения, произтичащи от договор за банков кредит от 03.11.2008 г. с вземания, придобити по договори за цесия, обективирани след начална дата на неплатежоспособността в уведомления както следва:
1.
вх.
№ 10443/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със
сумата от 125000,00 евро;
2.
вх.
№ 10487/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 137360,00 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *******срещу „В*“ ООД искове с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващания на „А.С.“ АД на свое задължение, произтичащо от договор за банков кредит от 03.02.2011 г. с вземания, придобити по договори за цесия при знание за настъпила несъстоятелност, обективирани в уведомления както следва:
1.
вх.
№ 10443/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със
сумата от 125000,00 евро;
2.
вх.
№ 10487/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 137360,00 евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 73 ал. 3 ГПК вр. чл. 57 ал. 7 ЗБН „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
*******със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 20525,26 лв. – държавна такса за
производството пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по
чл. 78 ал. 3 ГПК, предявено от „В*“ ООД,
ЕИК *******.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
Съдия: