Р Е Ш Е Н И
Е
617/21.6.2019г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав,
на двадесети юни, през две хиляди и деветнадесета
година,
в публично заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №478 по
описа на ШРС за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 143 от СК, по чл. 149 от СК.
Ищцата
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Ищцата Д.М.Й., ЕГН ********** сочи, че от брака си с ответника И.Д.И., ЕГН **********,
имат син А. И. И., ЕГН **********. Заявява, че от октомври ***г. са във фактическа раздяла
и тя сама се грижи за детето. Твърди, че е безработна и полага грижи за още едно дете.
Заявява, че ответникът не е давал средства за издръжката на детето от ***г. и
че работи в Г. и получава заплата от около 1400 евро.
Претендира за издръжка за бъдеще време от
ответника, за детето А. И. И., в размер на 300лв. месечно и издръжка за минало
време за периода от една година
назад от завеждане на делото, в размер на по 300 лв месечно. В предоставения срок,
на основание чл. 131 от ГПК, особеният представител, назначен на ответника,
депозира отговор на исковата молба. В отговора заявява, че искът е допустим. Моли съда да определи издръжка за
минало време в размер на 127,50лв. месечно, а издръжката за бъдеще време да
бъде в размер на 164лв. месечно.
В хода на проведеното съдебно заседание, за
ищцовата страна се явява адв. Т. при ШАК и поддържа молбата. Особеният
представител на ответника поддържа отговора си.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение № ***, издадено въз основа на Акт за раждане №*** от ***г. страните имат син А. И. И., ЕГН **********,
роден на ***г. в Г., Д.. От
приложеното
по делото Удостоверение за раждане Серия *** № ***е видно, че ищцата е майка и
на детето М. Д. М..
Д.М.Й. представя по делото декларация, че не работи и
няма никакви доходи.
По делото са
ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетелката М. Й., от
които й се установява, че
непосредствените грижи за детето А. се
осъществяват от майката, която се грижи и за първото си дете. Свидетелката
посочва ,че бащата не изпраща пари и не се интересува от детето
А., както и че има още едно дете от настоящото си съжителство.
От приетия по делото Социален доклад изх.№ ***г., изготвен от Д ”СП” гр. Ш., се установява, че детето
А. живее с майката в жилище с добри условия - собственост на родителите на
ищцата. Грижите за детето основно се полагат майката, която има и друго дете..
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Относно иска по чл. 143 от СК:
Размерът на
издръжката се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК,
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е.
задължението за издръжка е безусловно. За да бъдат установени елементите от
състава на този иск, ищцата следва да установи, освен, че децата са низходящи
на ответника, така и да се докажат нуждите от издръжка и възможностите на
родителите да дават такава.
Нуждите на детето,
съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта
разходи. Детето А. е на 3 години. Съдът намира, че задължение и на двамата
родители е да гледат и издържат детето си, а когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира грижите със съответен размер на издръжката.
Относно
доходите, получавани от ответника, доколкото по делото също липсват
доказателства, съдът
прецени, че ответникът е в трудоспособна възраст, липсват представени данни за
наличие на обективни причини, възпрепятстващи го да полага труд, и прие, че
ответникът може да реализира поне минималната за страната работна заплата.
За да
определи размера на месечната издръжка за детето А., съдът прецени потребностите му съобразно неговата възраст, от средства
за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът
определя обща
месечна издръжка на детето А. в размер на 250.00 лв, от която бащата следва да заплаща 150лв, като разликата от 100лв. следва да се поеме
от майката.
Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за
отглеждането и възпитанието на детето, включително и грижа за още едно
дете и осигуряване
на елементарните жилищно-битови потребности.
За разликата до пълния
предявен размер от 300 лева за детето, искът за издръжка за бъдеще време се явява неоснователен и следва да се
отхвърли
Началният
момент на дължимост на издръжката е влизане в сила на настоящото решение, тъй
като се касае за определяне на първоначална издръжка.
Относно иска по чл. 149 от СК
Съобразно чл.149 от СК,
може да се търси и издръжка за минало време (до една година преди предявяването
на иска).
По делото не се събраха доказателства,
че бащата е полагал някакви грижи или е давал пари за детето А. в периода от 15.02.2018г.
до 15.02.2019г.- една година назад. Поради това, следва да се присъди и
издръжка за минало време за този период, дължима от бащата в размер от 150лв. В
останалата му част, предявеният иск за издръжка за минало време, следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.
1, т. 7 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по искове за периодични платежи за неопределено време,
каквито са исковете с правно основание чл. 143 от СК, дължимата държавна такса
е в размер на 4 % върху сбора на платежите за три години.
В процесния случай искове са два и в
тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Шумен, общо сумата от 732,00лв., включваща 432,00лв.
държавна такса съразмерно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 300,00лв. за възнаграждение на особения представител и 5 лева такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Искането на
ищцата за
присъждане на разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, придружено
с доказателства за платено адвокатско възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат, е основателно, поради което следва да бъде уважено съразмерно уважената част от
исковете, а именно в размер на 150 лв.
На основание
242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на
решението, в частта относно присъдените издръжки.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща в полза на детето А. И. И., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Д.М.Й., ЕГН **********, месечна издръжка по чл. 143 от СК, в размер на 150.00лв. (сто и петдесет) лева, считано от влизане в сила на
съдебното решение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж
до 10 - то число на съответния месец, до настъпването на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл. 143 от СК за разликата над 150 лв. до пълния му размер от 300 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на основание чл. 149 от СК на
детето А.
И. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.М.Й., ЕГН **********, издръжка за минало
време в
размер по 150,00лв. (сто и петдесет)
лева месечно /или обща сума от 1800лв.(хиляда и осемстотин) лева/, за периода от 15.02.2018г до 15.02.2019г., ведно със законната лихва, до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 от СК за разликата
над 150лв. до пълния му предявен размер от 300лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.М.Й., ЕГН ********** сумата от 150лв.(сто и петдесет) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на РС-Шумен, общо сумата от 732,00лв. (седемстотин тридесет и два) лева, включваща 432,00лв. (четиристотин
тридесет и два) лева държавна такса
съразмерно уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 300,00лв. (триста) лева за възнаграждение на особения представител
и 5,00лв. (пет) лева - такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Постановява предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред
Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок считано от
04.07.2019г. -датата на обявяването му .
Районен съдия: