№ 487
гр. Варна, 26.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20233000500364 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Прокуратурата на Република България против решене №
532/27.04.2023 г., постановено по гр.д. № 852/2023 г. по описа на Варненския
окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на Т.
М. В.: - сумата от 20000 лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление
от общ характер, за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена
по ВНОХД №281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с
решение №40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело №
99/2021г. на ВКС, ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно
изплащане на задължението; - сумата от 4000 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, образувано вследствие
на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер,
за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД
№281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение
№40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г.
на ВКС, ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно изплащане
на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 11021,46 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от неполучено възнаграждение за труд по служебно правоотношение
като пожарникар, за периода на отстраняване от работа 28.06.2019г. до
22.02.2020г. вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда
№11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по описа на
1
Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г. постановено
по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС,ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3
ЗОДОВ; - сумата от 335,48 лева - лихва за периода 04.02.2020г. -
15.04.2020г.,сумата от 409,31 лева - присъдени разноски в полза на
взискателите, както и сумата от 831,46 лева - такси и разноски съгласно
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, заплатени по изпълнително дело
№ 20208830400177 по описа на частен съдебен изпълнител Петя Иванова с
район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от
06.02.2020г. издаден по ч.гр. дело № 1432/2020г. на Варненски районен съд,
вследствие на повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ
характер, за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по
ВНОХД №281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с
решение №40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело №
99/2021г. на ВКС,ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 02.02.2020г. до окончателно
изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 204,77 лева
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК; както и в В ЧАСТТА
с която Прокуратурата е осъдена да заплати на адвокат Д. П. Й. – от
Адвокатскта колегия Варна, сумата от 3047,30 лева, определено от съда
възнаграждение за процесуално представителство в производството по гр.
дело № 852/2022г. по описа на ВОС осъществено по отношение на ищеца Т.
М. В., на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и отхвърляне на
исковете изцяло, а по отношение на обезщетението за неимуществени вреди
- евентуално за намаляването му. Изложила е оплаквания за несъобразяване
от окръжния съд на поведението на ищеца водещо до извод, че увреждането е
причинено по изключителна негова вина и за неприлагане на разпоредбата на
чл. 5, ал.1 ЗОДОВ с отхвърляне на всички искове; - за неправилна оценка от
окръжния съд на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за
погрешен извод за претърпени от ищеца неимуществени вреди (болки и
страдания, спадане на тегло), както и за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на присъденото
обезщетение (кратък бил периода на задържането под стража – само за 57
дни; МНО домашен арест не нанесла вреда на ищеца, тъй като той я търпял в
дома си сред близки и роднини; кратък бил периода на наказателното
производство); прокуратурата не следвало да отговаря за вредите от
произнесената от съда осъдителна присъда; окръжният съд присъдил
обезщетение при липса на причинно –следствена връзка между твърдяните
от ищеца вреди и действията на прокуратурата. Настоявал е, че окръжният
2
съд достигнал до погрешен извод за липсата на прекомерност на платеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение (предвид липсата на
фактическа и правна сложност на наказателното дело), както и присъдил
обезщетенията за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение
и за загубите от предсрочната изискуемост на кредита при данни по делото,
че тези вреди са във връзка само с действията на ищеца, довели до воденото
срещу него наказателно производство.
Т. М. В., чрез адв. Й., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с
който е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от
оплакванията е молил за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в
обжалваната му осъдителна част, както и за присъждане на сторените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение на адв. Й. по чл. 38 , ал.1 т. 3
от ЗА.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част.
Въззивната жалба е в срок, подадена е от страна с правен интерес от
обжалване на съответните части от решението на първата инстанция като
неизгодно за нея, редовна е и допустима.
Не е заявено искане за нови доказателства, а и не са налице
предпоставки за събиране на такива служебно от съда, нито за извършване на
други процесуални действия по подготовка на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено
на 15.11.2023 г. от 9.30 часа, за която дата да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3