Решение по дело №538/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв.Я., в качеството му на пълномощник на В. В. Ч. от Г., ответник по гр.д.№1401/2010г. по описа на КРС, против Определение №3924 от 24.11.2010г., постановено по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането на адв.Я. като пълномощник на В. Ч. за присъждане на деловодни разноски, произхождащи от адвокатско възнаграждение.

В жалбата си жалбодателят излага съображения, чесъгл. разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Сочи също, че към момента на сключване на договора за правна помощ по гр.д.№1401/2010г. по описа на КРС отв.Ч. не е знаела за постановения съдебен акт по делото, с който същото е прекратено поради оттегляне на иска.

Моли съда да отмениатакуваното определение и да постанови ново, с което да осъди ищеца да заплати на ответницата деловодни разноски в размер на 700лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира следното:

Гр.д.№ 1401/2010г. по описа на КРС е образувано по искова молба, предявена от И. М. Н. от Г. против В. В. Ч., с правно основание на иска – чл.422 от ГПК.

Депозиран е отговор, в който ответницата излага съображения по същество и претендира деловодни разноски.

На страните е било връчено Определение №3628/01.11.2010г., с което делото е насрочено за разглеждане в ОСЗ на 23.11.2010г.

С молба вх.№9211/18.11.2010г. ищецът е оттеглил исковата си молба и е поискал производството да бъде прекратено.

С Определение №3860/18.11.2010г. съдът е отменил насрочването на делото в открито заседание и е прекратил производството по гр.д.№ 1401/2010г. по описа на КРС. Определението е било връчено на отв.Ч. на 22.11.2010г.

На 23.11.2010г. районният съд е бил сезиран с молба от адв.Я., в качеството му на пълномощник на отв.Ч., за присъждане на разноски по делото, на осн.чл.78, ал.4 от ГПК. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 21.11.2010г., по силата на който адв.Я. е упълномощен от В. Ч. да я представлява по гр.д.№ 1401/2010г. по описа на КРС при договорено възнаграждение в размер на 700лв.

С атакуваното определение №3924 от 24.11.2010г., постановено по същото дело, съдът е оставил без разглеждане искането на адв.Я. като пълномощник на В. Ч. за присъждане на деловодни разноски, произхождащи от адвокатско възнаграждение, като е приел, че е десезиран от разглеждането на иска на 18.11.2010г. и към тази дата ответницата не е представила по делото доказателства за направени деловодни разноски, нито списък на разноски по чл.80 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че разноски на ответницата по гр.д.№ 1401/2010г. по описа на КРС се следват. Хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК, приложима в случаите, когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение, е относима и към процесния случай на прекратяване на производството поради оттегляне на иска.

Възможност за допълнително произнасяне на съда относно присъждане на направените в производството разноски е дадена и в чл. 248 от ГПК. Според тази разпоредба, за която няма спор в практиката на съдилищата, че е приложима и по отношение на определенията, с които се прекратява производството, искането за допълване на съдебния акт относно разноските може да се направи в срока за обжалването му, а в случай, че не подлежи на обжалване - в едномесечен срок от постановяването му. В конкретния случай, ответницата по иска е направила своевременно искане за присъждане на разноски с отговора си, депозиран пред първоинстанционния съд; освен това, същата е ангажирала адвокатска защита по време, когато все още не е била известена за прекратяването на делото. Съдът се е десезирал от търсената съдебна защита на нарушеното право поради оттегляне на иска, и последиците от това се разпростират и по отношение на неоснователно направените от ответника разноски по осигуряване на тази защита.

Ето защо, въззивният съд намира искането за присъждане на разноски за основателно и доказано, поради което атакуваното определение следва да се отмени, вместо което да се постанови ново, с което И. М. Н. от Г. да бъде осъден да заплати на В. В. Ч. деловодни разноски, произхождащи от адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА Определение №3924 от 24.11.2010г., постановено по гр.д.№1401/2010г. по описа на КРС, вместо което постановява:

ОСЪЖДА И. М. Н. от Г., с ЕГН *, да заплати на В. В. Ч. от Г., с ЕГН *, деловодни разноски, произхождащи от адвокатско възнаграждение в размер на 700лв.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.