РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Търговище, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
ЯВОР ПЛ. ТОМОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233500600127 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура гр. Търговище срещу присъда №
5/23.01.2023 год. по НОХД № 743/2022 год. по описа на Районен съд гр. Търговище, с която
подсъдимата Д. Д. С. от гр. ******* е била призната за невинна и оправдана да е извършила
престъпление по чл.355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
В протеста се посочва, че присъдата е неправилна. В допълнението към него са
навадени доводи, че неправилно първостепенния съд не е кредитирал показанията на
свидетелите Т. Николов и Н. Николова, като са изложени съображения затова. Наведени са
доводи и относно разпитаните полицейски служители, като е приложено като доказателство
по делото писмо от РУ на МВР – Търговище относно силата на звуковата сигнализация на
патрулния автомобил. Предлага се въззивната инстанция на основание чл.336, ал.1 т.2 от
НПК да отмени присъдата на РС –Търговище и да постанови нова, с която да признае
подсъдимата за виновна и да и се наложи наказание в рамките на закона.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста.
Счита, че при разглеждане на делото пред първата инстанция са се очертали две групи
свидетели. Като първата инстанция неправилно е приела, че показанията на първата група –
свидетелите Н. са противоречиви. Счита, че дори да има някакви противоречия те са били
1
несъществени. Относно втората група свидетели – полицейските служители счита, че е
следвало да се приеме, че при извършената проверка са установили на посочения от
подсъдимата адрес, че същата я нямало.
Подсъдимата С. редовно призована се явява. Лично и чрез упълномощения си
защитник адвокат П. счита, че присъдата на първата инстанция е правилна и
законосъобразна. Навежда доводи, че показанията на св. Н. са явно противоречиви, като
излага доводи в какво се изразяват тези противоречия. Относно разпита на полицейските
служители посочва, че в не е доказано, че същите са посетили къщата на подсъдимата в с.
*******, а не съседна. Посочва, че подаването на звукова сигнализация от полицейски
автомобил не води до задължение живущите да излязат на улицата. Посочва, че С. е
предоставила телефон за контакт, но никой не я е търсил, въпреки, че дежурния е имал този
контакт. Моли присъдата на РС да бъде потвърдена. В последната си дума въззивника С.,
моли да бъде потвърдена присъдата, посочва, че е невинна.
Съдът, след преценка на наведените оплаквания в протеста и допълнението към
него, наведените доводи от страна на страните във въззивното производство и изцяло
правилността на обжалваната присъда, по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Протеста на РП – Търговище е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РС е приел следната фактическа обстановка: на 13.03.2020 год. във връзка с пандемия
от коронавирус (COVID – 19) НС по предложение на МС решило да обяви извънредно
положение върху страната, считано от 13.03.2020 год. до 13.04.2020 год. С Решение № 325
от 14.05.2020 год. на МС на РБ, на територията на страната била обявена извънредна
епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID -19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от
14.05.2020 год. Срокът на тази извънредна епидемична обстановка бил удължен няколко
пъти със съответните решения на МС, последното от които, преди инкриминираната дата,
било Решение № 547/28.07.2021 год.
По този повод и на основание чл.61, ал.1, 4, 7, 9 и ,2 от Закона за здравето и чл.73 от
АПК Министърът на здравеопазването издал Заповед № РД-01-610/22.10.2020 год. Съгласно
т.2 от Заповедта, на задължителна изолация и/или лечение в домашни условия в период от
14 дни от датата на потвърдителното лабораторно изследване подлежали потвърдени случаи
на COVID – 19 на заразоносители и лица с леки клинични оплаквания, като това ставало с
предписание по образец, издадено от директора на съответната РЗИ по предложение на
лекуващия лекар въз основа на извършена оценка на съществуващия епидемиологичен риск.
Лицата поставени под карантина били длъжни да не напускат домовете си или мястото на
настаняване, в което са посочили, че ще пребивават, за посочения в предписанието срок,
съгласно т. 10 от Заповедта.
Подсъдимата С. живеела и работела в Швейцария. През лятото на 2021 год. се
2
прибирала в България. Тъй като и предстояло връщане в Швейцария, съобразно
изискванията за пътуване в Европа, на 14.08.2021 год. същата посетила лаборатория в гр.
Търговище, където си направила тест за наличие на коронавирусна инфекция, който се
оказал положителен. Поради това директора на РЗИ – Търговище издал Предписание за
поставяне под карантина № 4893/16.08.2021 год. За издаването на предписанието на подс. С.
било съобщено по телефона. С предписанието тя се задължавала да не напуска адреса си на
карантиране в с. *******, общ. *******, ул. „********“ № ****, в 14-дневен срок, посочен в
предписанието, считано от 14.08.2021 год. до 27.08.2021 год. включително.
На 26.08.2021 год. в 22:22 часа на тел.112 постъпил сигнал, подаден от св. Т. Н. –
познат на С., който съобщил, че същата е нарушила карантината си, както и че я е видял час
по-рано около болницата в гр. Търговище. След като сигналът е бил приет, на адреса на
подсъдимата в с. *******, общ. Търговище били изпратени полицейски служители – св. Ст.
и М. Тъй като на проверения адрес нямало звънец, полицейските служители тропали по
пътната врата, подали звуков сигнал със служебния автомобил и викали името на
подсъдимата, но тя не се отзовала.
Настоящият състав счита, че първостепенния съд на базата на задълбочен анализ на
събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от
НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството,
че не е доказано по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че
подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена. Всички доказателства са
анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В
съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата са изложени
подробни съображения относно кредитирането на гласните и писмени доказателства.
Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат
да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като
задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и
фактическата обстановка на Д.ието е очертана в нужния обем. ТОС изцяло възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложен в мотивите към
присъдата, относно некредитирането на показанията на свидетелите Т. Н. и Т. Н., анализа на
свидетелските показания на свидетелите Д. С., И. М., Б. Г., И. М., Т. Ф., Н. И. , Р. А.,
проведените очни ставки между подсъдимата и свидетелите Т. Н. и Т. Н. и фактите
изведени от тези разпити и очни ставки, приетата експертиза, и приобщените чрез
прочитане писмени доказателства.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от
НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното
производство, като както се посочи по-горе, напълно споделя аргументирания анализ на
първата инстанция подробно посочен в мотивите към присъдата.
Видно от събраните гласни и писмени доказателства събрани от първата инстанция
безспорно е установено, че подс. С. е била поставена под карантина, като адреса на който е
трябвало да бъде търпяна същата е бил с. *******, ул. „*******“ № ****. На този адрес е
3
имало къща, която от доста време е била необитавана и обявена от собствениците за
продажба. Къщата е била последна на улицата и се намирала доста навътре от улицата, като
пред имота на улицата имало поставена входна порта. Това съдът е установил от разпита на
самата подсъдима, разпита на св. Н. И. и Р. А., както и разпита на полицейските служители
свидетелите С. и М., както и приобщените им показания дадени на ДП. Храна и други неща
от необходими на подсъдимата се носели от свидетелите Н. И. и Р. А. Тъй като къщата била
както се посочи навътре в двора, а нямало входен звънец, те се обаждали по телефона чрез
мобилното приложение Messenger на С. да излезе да вземе продуктите.
Установено е също, че св. Т. Н., който е подал сигнал до тел.112, че подсъдимата е
извън адреса, на който следва да изтърпи карантината е бил много близък с подсъдимата, но
впоследствие са се скарали и той е затаил обида към нея. Последното обстоятелство не
прави неговите показания априори недостоверни, но същите следва внимателно да се
изследват, като се съпоставят с другите доказателства, така и също и дали е налице
вътрешна противоречивост. Именно това е и сторил първостепенния съд. Видно от
посоченото в мотиви на съда се установява, че при всеки разпит на този свидетел, той за
едно и също обстоятелство дава различни показания, относно това къде е видял подс. С..
Така в показанията си дадени пред първата инстанция е посочил, че е видял пред
денонощния магазин на болницата в гр. Търговище, като дотогава не я бил виждал през
време на карантината, но знаел от социалните мрежи, от познати и роднини, че нарушава
карантината. В приобщените показания на Н. дадени на ДП, същият е заявил, че преди това
я бил видял пред дискотеката преди два-три дни. Освен това е заявил, че се обадил на
тел.112 около 30-40 мин. След като я видял пред магазина като бил на пейките пред БКС в
кв. „Вароша“. В проведената очна ставка същия вече заявява нещо съвсем различно, че е
видял подсъдимата пред магазина, след това отново я видял пред дискотеката, и тогава се
обадил на тел.112. Освен това противоречие има и между показанията на този свидетел и
показанията на св. Тодорка Николова относно обстоятелството къде са се намирали с Н.
когато са видели подсъдимата. Като в нейните показания има също противоречие в
показанията и дадени пред съда и в очната ставка, подробно посочени от първата
инстанция, които настоящият състав няма да повтаря.
Всички тези противоречия са правилно отчетени от първата инстанция, като същите
са съществени и не могат да се обяснят с посоченото в протеста, че е изминал
продължителен период от време и това била причината за различните показания.
По отношение на показанията на свидетелите С. и М. – полицейски служители, които
са били изпратени на адреса където е търпяла карантината подс. С.. Двамата посочват, че са
стигнали на този адрес с помощта на GPS навигация, не са знаели къде се намира къщата, не
са питали и хора от селото къде се намира. Едва след като са чукали, викали и пуснали
сигнализацията на служебния автомобил срещнали някакво момче, което го питали за
подсъдимата, но не и затова дали е това къщата, в която са търсели подсъдимата. Ноторно
известно е, че при ползване на GPS навигация в селата, навигацията ще заведе ползващия до
улицата, но не и до номера. Ето защо настоящият състав счита, че не е доказано по един
4
несъмнен начин, че полицейските служители са чукали, викали и подавали звуков сигнал
пред къщата на подсъдимата. В посока на посоченото е и приобщената Докладна записка
(л.5 от ДП), в която е посочено, че двамата свидетели са отишли на адрес с. *******, ул.
„*******“ № ****, а подсъдимата е била на № ****. Възможно е както е посочил и св. С.
това да е техническо грешка, но предвид горепосоченото внася съмнение дали свидетели са
посетили имено № 9. По отношение на пусканата звукова сигнализация от страна на
свидетелите, която видно от приетото писмено доказателство от въззивната инстанция е с
120 децибели: - на първо място самите полицейски служители посочват, че автомобила е
бил на 10-15 метра от входната врата; на следващо място не е доказано по един безспорен и
категоричен начин, че това е било именно къщата в която е била подсъдима, още повече, че
на вратата не е имало табела с номера на къщата; къщата както се посочи по-горе е била
доста навътре от улицата и е било възможно въпреки силните децибели да не чуе тази
сигнализация, както посочва и единия от свидетелите; и на последно място, но не по
значение, няма никакво изискване живущите в домовете си, дори поставени под карантина
да излизат като чуят полицейска сигнализация. От съществено значение е също така, че
въпреки, че подсъдимата е предоставила телефон за връзка на РЗИ, който телефон бил
вписан в базата данни, достъп до която е имал и дежурния в РУ – Търговище, когато
полицейските служители са се намирали на улицата в с. Здравец не е потърсена подсъдимата
по телефона, за да излезе. Посочено в показанията на св. Г., че било късно и не искали да я
безпокоят e напълно нелогично. Същият е изпратил служители да я търсят на адреса, за да
проверят дали е там, като при пристигането си същите са използвали звукова сигнализация
от 120 децибели, но не и да я „безпокоят“ по телефона.
За да се постанови осъдителна присъда, видно от разпоредбата на чл.303, ал.2 от
НПК обвинението следва да е доказано по един несъмнен начин. Настоящият състав споделя
изразено в мотивите на първата инстанция, че обвинението не е доказано по един безспорен
и несъмнен начин, че на 26.08.2021 год. подсъдимата е напуснала адреса, на който е била
карантинирана. Поради което присъдата се явява правилна и законосъобразна, а подадения
протест неоснователен.
При служебната проверка на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК,
настоящата инстанция не установи основания за отмяна на постановената присъда, предвид
това счита, че присъдата на РС – Търговище следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/23.01.2023 год. постановена по НОХД № 743/2022
год. по описа на РС – Търговище, като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6