Решение по дело №39823/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6738
Дата: 14 април 2024 г.
Съдия: Габриела Димитрова Лазарова
Дело: 20221110139823
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6738
гр. София, 14.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110139823 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 22.08.2022 г., подадена от И.
Д. П. и С. Л. П. срещу Е. Х. В., с която са предявени осъдителни искове с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърдение, че
ответницата е била наемател на притежавания от тях в съсобственост недвижим имот –
......, находящ се в гр. ...........“, жилищен комплекс „................ Твърдят, че поради
системното неплащане на наемните вноски от страна на ответницата, през 2019 г. са
предявили по съдебен ред иск за връщане на наетия имот, въз основа на който съдът е
осъдил ответницата да им върне държането върху процесното жилище. Твърди се, че
ответницата е обжалвала постановения съдебен акт, който с решение от 19.05.2020
г.,постановено по в. гр. д. № ......... г. по описа на Софийски градски съд, IVа възз. с-в, е
бил потвърден. Изложени са доводи, че ответницата е депозирала молба, с която е
поискала спиране на изпълнението на въззивното решение. Твърди се, че молбата й е
уважена с Определение № 333/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № ......... г. по описа на ВКС– III
г.о. Предвид обстоятелството, че касационният съд е оставил без уважение подадената
от ответницата касационна жалба срещу въззивното решение, считат че спирането на
изпълнението за предаване на недвижимия имот от ответницата е било неоснователно.
Твърдят, че вследствие на допуснатото обезпечение са претърпели вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от възможността да увеличат имуществото си чрез реализиране
на доходи с оглед отдаването под наем на процесния имот за периода от спиране на
изпълнението на съдебното решение на Софийски градски съд –12.08.2020 г., до
окончателното отхвърляне на искането на ищцата от ВКС на 18.07.2022 г. Съобразно
изложеното е направено искане съда да осъди ответницата да заплати на всеки от тях
сума в размер на по 4 600 лева, представляваща обезщетение за претърпените
имуществени вреди, вследствие на спряното изпълнение за предаване на процесния
1
недвижим имот за периода 12.08.2020 г. – 18.07.2022 г. с определение №
333/12.08.2020 г. по ч.гр.д. № ......... г. по описа на ВКС – III г.о. Претендират разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който предявените искове са оспорени, като неоснователни. Акцентира се,
че между страните не е съществувал валиден договор за наем с предмет процесното
жилище. Оспорва ищците да се претърпяли твърдените вреди. Съобразно изложеното е
направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Депозирана е и писмена
защита, в която се поддържат доводите за тяхната неоснователност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени при условията на активно субективно
съединяване са осъдителни искове с правно основание чл. 403, ал.1 вр. чл. 82 ЗЗД за
осъждане на ответницата да плати на ищците обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от възможността да увеличат имуществото си чрез
реализиране на доходи с оглед неговото отдаванепод наем.
Съгласно чл. 403, ал. 1 ГПК, ако искът, по който е допуснато обезпечението,
бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото
бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените
вследствие на обезпечението вреди. Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е специфична
безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са
възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението.
За основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищците е
да докажат, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в пропуснато сигурно и предвидимо увеличаване на имуществото
на ищците чрез отдаване на описания в исковата молба техен собствен недвижим имот
под наем в процесния период, 2) вследствие на неоснователно искане на ответницата
до ВКС за спиране на изпълнението на решение от 19.05.2020, постановено по в.гр.д.
№ ......... г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение на
Софийски районен съд, с което ответницата е осъдена да върне държането върху
имота, 3). вследствие на което искане на ответницата, с определение от 12.08.2020 г. на
ВКС е спряно производството по изпълнително дело № 20208380402811 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински, и 4). размер на пропуснатите ползи.
Обобщено, фактическият състав на отговорността за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК
възниква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наложена
обезпечителна мярка; 2) някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 ГПК; 3) наличието на
твърдените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, 4) причинна връзка
между тях и обезпечителната мярка.
В процесния случай от представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 2/16.04.2013 г., том ІІ, рег. № 8537, н.д. № 145/2013 г.
на нотариус мартарита Иванчева /л. 60 и сл./, се установява, че ищците са собственици
на процесния недвижим имот.
Не е спорно между страните и от събраните писмени доказателства се
установява, че с решение № 73196/22.03.2019 г. по гр.д. № 1824/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Гражданско отделение, 161 състав /л. 5 и сл./, ответницата е
осъдена, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, да върне на ищците владението върху
имота.
2
С решение от 19.05.2020 г., постановено по в.гр.д. № ......... г., по описа на
Софийски градски съд /л. 7 и сл./ решението на Софийски районен от 22.03.2019 г. е
потвърдено. Въз основа на въззивното решение е издаден изпълнителен лист на
23.06.2020 г. за предаване на държането върху процесния имот от ответника на
ищците, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20208380402811 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински и е насрочен въвод във владение на 12.08.2020 г.
Въззивното решение е обжалвано от ответницата пред ВКС, във връзка с което е
образувано гр.д. № 3202/2020 г. по описа на трето гражданско отделение.
Ответницата е депозирала и молба, с която е поискала спиране на изпълнението
на въззивното решение, която е уважена с определение № 333/12.08.2020 г. по ч.гр.д.
№ ......... г. по описа на ВКС– III г.о. /л. 11/.
С определение № 640/18.07.2022 г. ВКС не е допуснал до касационно обжалване
решението на въззивния съд /л. 14/.
В обобщение, във връзка с депозираната молба за спиране на обсъжданото
въззивно решение предаването на процесния недвижим имот на ищците е било спряно
в периода от датата на постановяване на определението на ВКС за спиране на
изпълнението на въззивното решение – 12.08.2020 г. до произнасянето с окончателен
съдебен акт по касационната жалба на ответницата - 8.07.2022 г., т.е. установяват се
част от предпоставките за основателност на предявения иск, предвидени в чл. 403, ал. 1
ГПК, а именно че искът, по който е допуснато обезпечението, е отхвърлен.
Не се установява, обаче, другата кумулативна предпоставка за основателност на
предявените искове – всеки от ищците да е претърпял имуществени вреди под формата
на твърдените пропуснати ползи вследствие на невъзможността да отдаде имота под
наем в процесния период.
С определението за насрочване на делото от 31.08.2023 г. /л. 49 и сл./ съдът е
указал на ищците, че не сочат доказателства за сигурност и предвидимост на
възможното увеличение на имуществото им, в случай че ответницата не е направила
искане за спиране на изпълнението на постановеното решение на Софийски градски
съд от 19.05.2020 г. Независимо от това, доказателства в тази насока не са ангажирани
от тях до приключване на съдебното дирене. За установяване на размера на средния
пазарен наем по делото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна
експертиза /л. 67 и сл./, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, но от същото се установява единствено размер на евентуално дължимия
наем. Не се установява сигурност за увеличаване на имуществото на ищците със същия
не се твърди да е съществувала реална възможност за отдаване на под наем на
апартамента, като не са представени каквито и да е доказателства в тази насока
/договор за наем, обяви за наем или други/.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не са доказани два от
елементите на фактическия състав на чл. 403, ал. 1 ГПК – претърпени имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи и наличие на пряка причинна връзка между
допуснатото обезпечение и същите.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, разясненията дадени в
тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г., ОСГТК,
съгласно които установяването на пропуснатата полза се основава на предположение
за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична
вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за
сигурно увеличаване на имуществото, каквато в процесната хипотеза не се установява,
3
и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение, поради което и при липсата на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
Съществено в случая е, че твърденията на ищците са, че са очаквали определено
увеличаване на имуществото им и приходи, което е било осуетено, поради допуснатото
обезпечение. В исковата молба /л. 3 от делото/ изрично е посочено, че се претендират
пропуснати ползи от невъзможността да увеличат имуществото си, като реализират
доходи под формата на наем. С оглед изложеното и предвид разясненията, дадени в
посоченото тълкувателно решение, съдът намира исковете за недоказани по основание.
Както бе посочено и по-горе в процесния случай не се твърди и не са ангажирани
каквито и да било доказателства за предприети действия за отдаване на имота под
наем. Решение по сходен казус е обективирано и в решение № 50276 от 11.09.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 4570/2021 г., 4 ГО, ГК.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника, от който до приключване на устните състезания не е направено искане за
присъждане на такива.
С оглед изхода на спора, искането на ищците за присъждане на разноски е
неоснователно.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: град ..........,
срещу Е. Х. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД
за плащане на сума в размер на 4 600 лв., представляваща имуществени вреди под
формата на пропусната полза от възможността да увеличи имуществото си чрез
реализиране на доход под формата на наем за имот – ......, находящ се на адрес: град
.........., в периода 12.08.2020 г. – 18.07.2022 г. вследствие на неоснователно допусната
по искане на ответника обезпечителна мярка с определение № 333/12.08.2020 г. по
ч.гр.д. № ......... г. по описа на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия – „спиране на
изпълнението на решение № 3113/19.05.2020 г. по в.гр.д. № ......... г. по описа на
Софийски градски съд“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. Л. П., ЕГН **********, с адрес: град ..........,
срещу Е. Х. В., ЕГН **********, с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК вр. чл. 82 ЗЗД
за плащане на сума в размер на 4 600 лв., представляваща имуществени вреди под
формата на пропусната полза от възможността да увеличи имуществото си чрез
реализиране на доход под формата на наем за имот – ......, находящ се на адрес: град
.........., в периода 12.08.2020 г. – 18.07.2022 г. вследствие на неоснователно допусната
по искане на ответника обезпечителна мярка с определение № 333/12.08.2020 г. по
ч.гр.д. № ......... г. по описа на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия – „спиране на
изпълнението на решение № 3113/19.05.2020 г. по в.гр.д. № ......... г. по описа на
Софийски градски съд“, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5