О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2431 / 04.12.2019
година, гр. Хасково
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На четвърти декември през две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове
:
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 2279 описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е на 01.08.2019 г. иск с правно основание чл.448 от Кодекса за
застраховането от физическо лице против застрахователно дружество.
В срока за отговор по
чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, като иска се признава изцяло и се
сочи, че на 08.10.2019 г. ответникът е изплатил на ищеца претендираната
главница със законната лихва и направените по делото разноски от 50 лв. за
държавна такса, за което се прилага и писмено доказателство. В указания му
срок, ищецът признава така извършеното плащане и на основание чл.232 от ГПК
оттегля иска си и иска прекратяване производството по делото, като му се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като
прилага доказателства за изплащането му и списък по чл.80 от ГПК. В отговора на
исковата молба и в допълнителна молба по делото, ответникът възразява, на ищеца
да се заплащат разноски за адвокатско възнаграждение, предвид тяхната
недоказаност, както и предвид реално извършената от пълномощника работа по
делото. Алтернативно, настоява тези разноски да се присъдят в минимален размер.
Предвид изложените
данни по делото, налице са предпоставките
по чл.232 изр. І от ГПК, като оттеглянето на исковата молба е допустимо и
основателно, поради което следва да се уважи. Основателна е и ищцовата
претенция, ответникът да бъде осъден, да му заплати направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото се доказват сторените от него разноски,
така както ги сочи в приложения списък по чл.80 от ГПК, а именно – за
адвокатско възнаграждение от 500 лв. Ето защо и на основание чл.81, вр. чл.78
ал.1 от ГПК и по аргумент на противното от ал.2 от същия текст, доколкото
ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на иска – същият
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокат, макар
и не в пълния претендиран от ищеца размер. Настоящият случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство е в размер на 300 лв. В този смисъл, основателно е ответното
възражение за прекомерност на възнаграждението на пълномощника на ищеца,
уговорено и платено в размер от 500 лв., предвид на което съдът го намаля до
посочения размер. На ответника не следва изрично да се указва сметка за
плащането, в каквато насока е неоснователното му искане, доколкото такава се
сочи в исковата молба, препис от която е получил, а и е извършил вече плащане в
полза на ищеца по вече известна му негова банкова сметка.
***, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 2279 / 2019
г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „България Иншурънс“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 83а, представлявана от изпълнителните
директори Николай Логофетов и Светла Савева – Колева; ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.Ю. с
ЕГН ********** ***; сумата от 300 лева,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ХОС в едноседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар:М.Б.