Р Е Ш Е Н И Е
Номер
605 11.01.2016 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, граждански
състав
На седемнадесети декември две
хиляди и петнадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
Председател:
Янко Новаков
Членове: -
Секретар: Ц.А.
Прокурор: -
като разгледа докладваното от
съдия Новаков
гражданско дело номер 1402 по
описа за 2015 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът И.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 104, ет. 1 - адв. Деян Костов, е предявил иск
против ответника Д.Х.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, за заплащане на сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от извършено на
21.08.2013 г. в КК „Слънчев бряг” непозволено увреждане, при което ответникът
нанесъл на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на
долната челюст, долночелюстния ъгъл вляво и склона вдясно, кръвонасядания по
лицето, рана на лява вежда и изваждане на осми долен зъб вляво, което е довело
до трайно затруднение на дъвченето и говореното за срок от между един и
половина и два месеца – престъпление по чл. 129, ал. 2 от НК, установено с
одобрено споразумение по НОХД № 145/2014 г. на РС – Несебър, ведно със
законната лихва, считано от 21.08.2013 г. до окончателно изплащане.
Наред с горното ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му
заплати и обезщетение за претърпени в резултат на същото увреждане имуществени
вреди – разходи за лечение в общ размер от 2547,51 лева по фактури, издадени през периода от
21.08.2013 г. до 28.05.2014 г., както следва: фактура № ********** от
21.08.2013 г. на стойност 45 лева; фактура № ********** от 22.08.2013 г. на
стойност 54 лева; фактура № ********** от 23.08.2013г. на стойност 2100 лева;
фактура № ********** от 25.08.2013 г. на стойност 34,01 лева; фактура №
********** от 18.09.2013 г. на стойност 59,70 лева; фактура № ********** от
24.09.213г. на стойност 27 лева; фактура № ********** от 30.09.2013г. на
стойност 37,80 лева; фактура № ********** от 25.10.2013г. на стойност 59 лева;
фактура № ********** от 17.01.2014г. на стойност 32 лева; фактура № 052 от
27.05.2014г. на стойност 40 лева; фактура № ********** от 28.05.2014 г. на
стойност 59 лева, ведно със законната лихва върху сумата по всяка фактура,
считано от момента на издаването й до окончателно изплащане.
Ищецът се позовава на одобрено споразумение по НОХД № 145/2014 г. на РС
– Несебър, с което извършеният от ответника деликт е признат за престъпление по
чл. 129, ал. 2 от НК.
Ответникът оспорва исковете по размер.
И двете страни претендират съдебноделоводни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По приложеното НОХД № 145/2014 г. на РС – Несебър е одобрено
споразумение по реда на Глава ХХІХ от НПК, съгласно което ответникът Д.Х.Д.,
род. на *** г., е признат за виновен в
това, че на 21.08.2013 г. около 4.00 часа на входа пред хотел „Диамант“ в КК
„Слънчев бряг” нанесъл на ищеца И.Ж.Г., род. на *** г., средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, долночелюстния ъгъл
вляво и склона вдясно, кръвонасядания по лицето, рана на лява вежда и изваждане
на осми долен зъб вляво, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и
говореното за срок от между един и половина и два месеца – престъпление по чл.
129, ал. 2 от НК.
Съгласно нормата на 383, ал. 1 от НПК одобреното споразумение има
силата на влязла в сила присъда и следователно по аргумент от нормата на чл. 413,
ал. 2 и 3 от НПК е задължително за гражданския съд по въпросите: извършено ли е
деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието. Разпоредбата на чл. 300
от ГПК относно зачитането на последиците на влязлата в сила присъда не е в
колизия с цитираната норма на НПК, а само пресъздава една от хипотезите й. Изложеното обосновава съобразяването на одобреното
споразумение, с което ответник е признат за виновен в умишленото причиняване на
подробно описаното по-горе увреждане.
Ответната страна не е въвела своевременно твърдения за съпричиняване.
Липсват и надлежни доказателства в тази насока. Свидетелските показания, снети
в досъдебната фаза на наказателния процес, не представляват годни гласни
доказателства в гражданския процес, събрани по надлежния ред. Дори и да бъдат
ценени, те не указват по убедителен начин, че ответникът е бил предизвикан от
пострадалия да пристъпи към саморазправа. В малките часове на 21.08.2013 г. пред
хотел „Диамант“ в КК „Слънчев бряг“, където ищецът отишъл, за да отпразнува
рождения си ден, ответникът му нанесъл тежък побой, при който счупил долната му
челюст от двете й страни и му нанесъл раните, описани в споразумението пред
наказателния съд.
От представената с исковата молба медицинска документация и от изслушаната експертиза се установява, че
в деня на инцидента ответникът е постъпил за лечение в болнично заведение в
Бургас в тежко общо състояние със сериозни нарушения на говора и дъвкателната
функция. Претърпял е оперативна интервенция, при която са му били поставени
фиксирани шини на горната и долната челюст. Изваден му е бил осмият долен зъб
вляво, който е бил счупен, тъй като попадал във фрактурната линия. Наместени са
били фрагментите на челюстта като за възстановяване на захапката е извършена междучелюстна
фиксация и имобилация. На 23.08.2013г. ищецът е бил изписан с подобрение като
му е било предписано домашно медикаментозно лечение. Носел шините до 65-я ден
от операцията, през което време не е можел да движи челюстта си. Хранел се
единствено с течности, които приемал през сламка. Не говорел нормално, а през зъби - само с
устни. Вещото лице е категорично, че травмата и първоначалното лечение, при
което е следвало наново да бъде синтезиран костен материал за челюстта, са били
съпроводени със силни трудно поносими болки. След свалянето на шините се
наложило да бъде умъртвен и друг зъб, чиято нервна проводимост била засегната
от фрактурата. Ищецът се явявал на множество прегледи, при които се държал
дисциплинирано и съдействал за провеждане на адекватно лечение. Въпреки това се
оплаквал от изтръпване на долната устна вляво, което макар и да намалявало, все
още не било отшумяло съвсем. Експертът намира тези оплаквания за обясними.
Посочва, че обичайният ход на оздравителния процес при повечето хора продължавал
около година.
Ясно е, че с оглед характера и интензитета на лицево-челюстните травми,
ищецът е преживял силен стрес, значителни болки и страдания, особено през
първите два месеца след инцидента. Несъмнено се е наложило той да ограничи в
значителна степен социалните си контакти и да изпитва сериозни задръжки в
общуването. В тази насока са и показанията на свидетелите К.И. и Ж.Г.. Те не се опровергават и от показанията на
свидетеля Х.Д., баща на ответника. Изявленията
на този свидетел относно конкретните обстоятелства, при които страните се били спречкали,
не следва да бъдат кредитирани, тъй като от той не е пряк очевидец на инцидента
и преразказва чутото от сина си.
При така изяснената фактическа обстановка и на основание чл. 45 от ЗЗД съдът определя по справедливост, в
съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищеца
болки и страдания в размер на 20000 лева. Тази сума следва да бъде присъдена
ведно със законната лихва от увреждането до окончателно изплащане. В останалата
част – над присъдения размер от 20000 лева до претендираната горница от 60000
лева претенцията за главницата за неимуществени вреди ведно със съответните
лихви следва да бъде отхвърлена.
Относно имуществените вреди съдът съобразява следното:
Ищецът е представил следните фактури във връзка с проведеното лечение (извършени
медицински прегледи, процедури и закупуване
на медикаменти): фактура №
********** от 21.08.2013 г. на стойност 45 лева (без фискален бон); фактура №
********** от 22.08.2013 г. на стойност 54 лева (с фискален бон за 27 лева);
фактура № ********** от 23.08.2013г. на стойност 2100 лева с фискален бон на
същата стойност; фактура № ********** от 25.08.2013 г. на стойност 34,01 лева с
фискален бон на стойност 8,91 лева; фактура № ********** от 18.09.2013 г. на
стойност 59,70 лева с фискален бон на същата стойност; фактура № ********** от
24.09.213г. на стойност 27 лева с фискален бон на същата стойност; фактура №
********** от 30.09.2013г. на стойност 37,80 лева с фискален бон на същата
стойност; фактура № ********** от 25.10.2013г. на стойност 59 лева с фискален
бон на стойност 32 лева; фактура № ********** от 17.01.2014г. на стойност 32
лева с фискален бон на същата стойност; фактура № 052 от 27.05.2014г. на
стойност 40 лева (без фискален бон); фактура № ********** от 28.05.2014 г. на
стойност 59 лева с фискален бон на стойност 27 лева.
Тъй като нито една от фактурите не съдържа отбелязване за плащане по
банков път, съдът зачита единствено съответните фискални бонове – относно плащанията
в брой.
При това положение съдът признава разходи за имуществени вреди,
претърпени в каузална връзка с причинения от ответника деликт, в общ размер от 2351,41 лева, както следва: по фактура № ********** от 22.08.2013 г. – 27 лева; по
фактура № ********** от 23.08.2013г. - 2100 лева; по фактура № ********** от
25.08.2013 г. - 8,91 лева; по фактура № ********** от 18.09.2013 г. - 59,70
лева; по фактура № ********** от 24.09.213г. - 27 лева; по фактура № **********
от 30.09.2013г. - 37,80 лева; по фактура № ********** от 25.10.2013г. - 32
лева; по фактура № ********** от 17.01.2014г. - 32 лева; по фактура №
********** от 28.05.2014 г. – 27 лева.
Върху стойността на признатите разходи по всяка фактура съдът присъжда
и търсената законна лихва, считано от датата на фактурата до окончателно
изплащане. В останалата част искът за
компенсиране на имуществени вреди ведно със съответните лихви следва да бъде
отхвърлен.
По съдебноделоводните разноски:
Видно от приложения по делото неоспорен списък по чл. 80 от ГПК ищецът
е направил разноски в размер на 2400 лева (адвокатско възнаграждение - 2200
лева и депозит за експертиза - 200 лева).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед уважената част от исковете, съдът
присъжда в полза на ищеца съдебноделоводни разноски в размер на 857,64 лева.
Ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева.
На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в негова полза съдът присъжда разноски в
размер на 1606,62 лева.
Ответникът държи държавна такса върху присъдените суми в размер на
894,06 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ищеца
И.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар
Симеон I” № 104, ет. 1 - адв. Деян Костов, сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
претърпени от извършено на 21.08.2013 г. в КК „Слънчев бряг” непозволено
увреждане, при което ответникът нанесъл на ищеца средна телесна повреда,
изразяваща се в двустранно счупване на долната челюст, долночелюстния ъгъл
вляво и склона вдясно, кръвонасядания по лицето, рана на лява вежда и изваждане
на осми долен зъб вляво, което е довело до трайно затруднение на дъвченето и
говореното за срок от между един и половина и два месеца – престъпление по чл.
129, ал. 2 от НК, установено с одобрено споразумение по НОХД № 145/2014 г. на
РС – Несебър, ведно със законната лихва, считано от 21.08.2013 г. до
окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 104, ет. 1 - адв. Деян Костов, против ответника Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от гореописаното
непозволено увреждане В ЧАСТТА над присъдения
размер на главницата от 20000 лева до претендираната горница от 60000
лева, ведно с лихвите върху главницата в отхвърлената част.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.Ж.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 104, ет. 1 -
адв. Деян Костов, сумата в общ размер на 2351,41
лева (две хиляди триста петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на извършеното на
21.08.2013 г. непозволено увреждане, които представляват разходи по фактури,
както следва: по фактура № ********** от 22.08.2013 г. – 27 лева; по фактура №
********** от 23.08.2013г. - 2100 лева; по фактура № ********** от 25.08.2013
г. - 8,91 лева; по фактура № ********** от 18.09.2013 г. - 59,70 лева; по
фактура № ********** от 24.09.213г. - 27 лева; по фактура № ********** от
30.09.2013г. - 37,80 лева; по фактура № ********** от 25.10.2013г. - 32 лева;
по фактура № ********** от 17.01.2014г. - 32 лева; по фактура № ********** от
28.05.2014 г. – 27 лева, ведно със
законната лихва върху присъдената сума по всяка фактура, считано от датата на
фактурата до окончателно изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 104, ет. 1 - адв. Деян Костов, против
ответника Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди от гореописаното непозволено увреждане В
ЧАСТТА над присъдения размер на
главницата от 2351,41 лева до претендираната горница от 2547,51 лева, ведно с
лихвите върху главницата в отхвърлената й част.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на И.Ж.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 104, ет. 1 -
адв. Деян Костов, съдебноделоводни разноски в размер на 857,64 лева (осемстотин
петдесет и седем лева и шестдесет и четири стотинки).
ОСЪЖДА И.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Цар Симеон I” № 104, ет. 1 - адв. Деян Костов, да заплати на Д.Х.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, съдебноделоводни разноски в размер на 1606,62
(хиляда шестстотин и шест лева и шестдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса върху уважената част от исковете в размер
на 894,06 (осемстотин деветдесет и четири лева и шест стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: