Р Е Ш Е Н И Е
№ 608/25.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2.
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета
Метанова и участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от
съдия Хубчева к.а.н. дело № 787
по описа за 2023 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора
на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт И.В.,
против Решение № 345 от 18.07.2023 год. постановено по
административно-наказателно дело № 951 от 20223 год. по описа на Районен
съд-Пазарджик. С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 683201-F671713
от 21.12.2023 год. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, с
което на „РМС БГ“ ЕООД, представлявано от М.Ц.П. са наложени на осн. чл. 180,
ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 180, ал. 1 от същия и по т. 1,2, и 3 – три
имуществени санкции в размер на по: 500,00 лева, 1323,72 лева и 2250,51 лева,
като на осн. чл. 180, ал. 3 от ЗДДС е намалена всяка една от трите имуществени
санкции на по 200,00 лева. Със същото решение са присъдени и съдебно-деловодни
разноски.
В касационната жалба се излагат оплаквания
за нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Моли се за неговата
отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна
инстанция, алтернативно възразява за прекомерност на претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение като моли същото бъде намалено до
законоустановения минимум.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател поддържа жалбата като излага аргументи за неправилност на
оспореното първоинстанционно решение, в оспорената му част и вместо него съдът
да постанови друг, с който да потвърди процесното предупреждение в посочената
част. Претендира присъждане на на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение като моли същото
бъде намалено до законоустановения минимум.
Ответникът – „РМС БГ“ ЕООД, представлявано
от М.Ц.П., чрез адв. Б. оспорва касационната жалба с доводи за нейната
неоснователност. Моли за присъждане на разноски, с оглед представения списък по
чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик се присъединява към становището на касационния жалбоподател. Счита, че
решението е неправилно.
Административен съд - Пазарджик, ХII-ти
състав, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано
лице, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен
акт, в обжалваната му част, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд -
Пазарджик е образувано по жалба на „РМС БГ“ ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от М.Ц.П.
против Наказателно Постановление №
683201-F671713 от 21.12.2023 год. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Пловдив, с което на дружеството са наложени: - имуществена санкция в размер
на 500 лв. (петстотин лева), на основание чл.180, ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.
180, ал. 1 от ЗДДС за описаното в т. 1 нарушение; - имуществена санкция в
размер на 1323.72 лева, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл.
180, ал. 1 от ЗДДС за описаното в т. 2 нарушение; - имуществена санкция в
размер на 2250.51 лева, на основание чл. 180, ал .2 от ЗДДС във връзка с чл.
180, ал. 1 от ЗДДС за описаното в т. 3 нарушение.
От фактическата страна съдът е приел, че с
резолюция от 09.05.22 год. е възложена проверка на орган по приходите относно
наличие на основания за дружеството- жалбоподател за регистрирането му по ЗДДС.
В рамките на проверката свидетелката Тенева е констатирала, че към 31.01.2022 год.,
вкл. дружеството е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. (54100,19 лв.), формиран от дейността - търговия на
дребно в обект за търговия на дребно с облекло, находящ се гр. Пазарджик, ул. „***"
№ *, ет. *, ап. *. Приходите от продажби на стоки били отчетени чрез ЕКАФП с №
ФУ БТ797074 и № на ФП 2797074, въведен в експлоатация на 08.09. 2021 год. и по
банковата сметка на дружеството в Райфайзенбанк ЕАД ВС42К2ВВ91551013849330 в
лева. С оглед размера на оборота лицето е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в законоустановения 7- дневен срок - до 07.02.2022 год.,
включително. Същото било подадено на 09.05.2022 год. Дружеството било
регистрирано по ЗДДС считано от 31.05.2022 год., от датата на връчване на Акт
за регистрация по ЗДДС № 130422202509571 от 23.05.2022 год. За периода от
изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация, ако
лицето е подало в срок заявление за регистрация (22.02.2022 год. т.1 до датата,
предхождаща датата на регистрация по ЗДДС - 30.05.2022 год.), то е следвало да
начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки - по аргумент от разпоредбата на чл. 102, ал.
3 от ЗДДС. За три отделни периода липсва такова начисляване в противоречие с
изискванията на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за периода 22.02.2022 год. до 28.02.2022
год. дружеството извършило облагаеми доставки на общо стойност 983,80 лв. (690,30
лв., съгласно дневник отчети от ФУ за период от 22.02.2022 год. до 28.02.2022 год.
по касов път и 293,50, съгласно извлеченията от банковата сметка по банков път.
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е
изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема че той е включен в
договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в
чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. При посочения размер на облагаеми доставки за периода
22 - 28.02.2022 год. дружеството не начислило ДДС в размер на 163,97 лв. Ако
дружеството е било регистрирано по ЗДДС, е следвало да начисли ДДС за извършените
от него облагаеми доставки през периода 22.02.2022 год. до 28.02.2022 год.,
като на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените
продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен
период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 02.2022 год.
и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м. 02.2022
год., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в
ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно: до 14.03.2022 год. Инстанцията по същество
е констатирала, че нарушението е извършено на 15.03.2022 год., в гр. Пазарджик,
в ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик на 17.05,2022 год. при представяне на
документи на 17.05.2022 год., изискани при проверка за регистрация по ЗДДС.
3а данъчен период 01.03.2022 год. до
31.03.2022 год. като данъчнозадълженото по ЗДДС лице дружеството не е начислило
ДДС в размер на 1323,72 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 7942,29 лв. От
тази стойност 3307,29 лв. са съгласно дневни отчети от ФУ по касов път и 4635,00
съгласно извлеченията от банковата сметка по банков път . Ако дружеството е
било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от
него облагаеми доставки през периода от 01.03.2022 год. до 31.03.2022 год.,
като на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС състави отчет за извършените
продажби, съдържаш обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период,
да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 03.2022 год. и
включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м. 03.2022 год.,
като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на
НАП Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно: до 14.04.2022 год. Като правно основание е посочена
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, според която когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен
по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Установено е, че нарушението е
извършено на 15.04.2022 год. в гр. Пазарджик, в ТД на НАП - Пловдив, офис
Пазарджик на 17.05.2022 год. при представяне на същата дата на документи,
изискани при проверка за регистрация по ЗДДС.
За данъчен период от 01.04.2022 год. до
30.04.2022 год., дружеството не е начислило ДДС в размер на 2250,51 лв. по
облагаеми доставки на обща стойност 13503,06 лв. Този размер е формиран от:
6151,07 лв. по дневни отчети от ФУ по касов път и 7351,99 съгласно извлеченията
от банковата сметка по банков път. Неначисленият върху този облагаем оборот (за
преценката, на който отново е съобразен чл. 67, ал. 2 от ЗДДС) ДДС е в размер
на 2250,51 лв.
Същият е следвало да бъде начислен за
извършените от дружеството облагаеми доставки през периода 01.04.2022 год. до
30.04.2022 год., като на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС се състави отчет за
извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за
съответния данъчен период, да се отрази отчета за продажби в дневника за
продажби за месец 04.2022 год. и с е включи размера на данъка в
справката-декларация за данъчен период м. 04.2022 год., като
справката-декларация и дневника за продажби е следвало да се подаде в ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния
данъчен период, а именно: до 16.05.2022 год., включително (14.05.2022 год. и
15.05.2022 год. - почивни дни). Посочено е,че нарушението е извършено на
17.05.2022 год. в гр. Пазарджик и установено на същата дата при представяне на
изисквани документи за регистрация по ЗДДС. За описаното на бездействие на
дружеството към правно-дължимото от него поведение свидетелката приела, че е
нарушена разпоредбата на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 180, ал. 1 от ЗДДС и чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС.
От правна страна първоинстанционният съд е
установил, че данъкът, дължим за процесиите три периода е самоначислен през май
2022 год., тоест в 6-месечния период по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, а в
разглеждания случай данъкът е следвало да бъде начислен за всеки от трите
формирани данъчни периода - съответно до 14.03.22 год.; до 14.04.22 год. и
17.05.22 год. Поради тази причина, а именно, че забавата е за последния период,
което е по-малко от месец, предполага обсъждане на въпроса за маловажност на
случая, но то е изключено, въпреки краткия период на забава, поради факта, че условията
за задължителна регистрация са били налице и към 31.01.2022 год., но
регистрацията е едва към 30.05.22 год. при тези съображения районният съд е
изменил процесното наказателно постановление и е намалил всяка една от трите
имуществени санкции на по 200,00 (двеста) лева.
Решението е правилно.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение
на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, но същите не намират
обосновка в приобщения доказателствен материал по делото. Районен съд-Пазарджик
е установил правилно спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани
правни изводи за изменение на процесното наказателно постановление и намаляване
на всяка една от имуществените санкции на по 200,00 (двеста) лева. В решението
си инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 от АПК,
съдът препраща към тях.
през май 2022 год. , тоест в 6-месечния
период по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, а в разглеждания случай данъкът е следвало да
бъде начислен за всеки от трите формирани данъчни периода - съответно до
14.03.22 год.; до 14.04.22 год. и 17.05.22 год. Поради тази причина, а именно,
че забавата е за последния период, което е по-малко от месец, предполага
обсъждане на въпроса за маловажност на случая, но то е изключено, въпреки
краткия период на забава, поради факта, че условията за задължителна
регистрация са били налице и към 31.01.2022 год., но регистрацията е едва към
30.05.22 год. при тези съображения районният съд е изменил процесното
наказателно постановление и е намалил всяка една от трите имуществени санкции
на по 200,00 (двеста) лева.
Неоснователни са доводите на касатора, че
за лица, които не са регистрирани по ДДС не са приложими разпоредбите на чл.
180, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС, според които при нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 (шест) месеца
от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко
от 200, 00 (двеста) лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 400, 00
(четиристотин) лева (ал. 3 на чл. 180 от ЗДДС), съответно и че в случай на
нарушение по чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, когато регистрираното лице е начислило
данъка след срока по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС, но не по-късно от 18 (осемнадесет)
месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер 10 на сто от данъка, но не по-малко
от 400, 00 (четиристотин) лева, а при повторно нарушение - не по-малко от 800,
00 (осемстотин) лева, с оглед разпоредбата на чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, но в
случая не са налице хипотези на повторно нарушение. Установено е от
представените писмени доказателства, че задълженото лице е начислило дължимия
данък през месец през май 2022 год. и го е внесло в бюджета. Същото е сторено в
6-месечния период по чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Както правилно е установил
първостепенният съд данъкът е следвало да бъде начислен за всеки от трите
формирани данъчни периода - съответно до 14.03.22 год.; до 14.04.22 год. и
17.05.22 год. Поради тази причина, а именно, че забавата е за последния период,
което е по-малко от месец е налице маловажност на случая, но то е изключено,
въпреки краткия период на забава, поради факта, че условията за задължителна
регистрация са били налице и към 31.01.2022 год., но регистрацията е едва към
30.05.22 год. В тази връзка съдът не споделя твърденията на касатора, доколкото
подобна санкция изглежда непропорционална в случай, при който не са установени
нито злоупотреба, нито вреда за бюджета на държавата, още повече, че би се
стигнало до неравно третиране между регистрирани и нерегистрирани по ДДС лица.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, районният съд е постановил правилен съдебен
акт, съобразен с приложимия материален закон, което следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода на делото и предвид
своевременно заявеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, касационният следва да бъде осъден да
заплати на ответната страна сторените по делото разноски, в размер на 400,00
лева представляващи адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.
2, предложение първо от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХІI-ти
касационен състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 345 от
18.07.2023 год. постановено по административно-наказателно дело № 951 от 20223
год. по описа на Районен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА
Националната агенция за
приходите - гр. София, да заплати на „РМС БГ“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от М.Ц.П. сумата от 400 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/