Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 448 Година 2019,11.02. Град Бургас
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На четиринадесети
декември Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова - Парашкевова
Секретар Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от
съдията
гражданско дело 1864 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.Р.Й., с
посочен адрес *** и съдебен адресат
адв. адв. Стефани Атанасова с адрес на кантората гр.
София, ул. ”Майстор Миленко Радомирец” № 6,
ап.3 е предявил против „Айдиъл апартмънтс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 3,
обективно кумулативно съединени искове
за обявяване за окончателен на сключен помежду им на 03.05.2016г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и за осъждане на
ответното дружество да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща
неустойка по чл. 11 от същия договор.
Твърди, че на 03.05.2016 год. между него и ответника е
бил сключен предварителен договор за покупко-продажба, с който двамата са поели
задължението да сключат окончателен договор
за покупко-продажба на недвижим имот с предмет прехвърляне в полза на
ищеца на правото на собственост върху апартамент № 15 с идентификатор
61056.501.489.1.17 със застроена площ от 63,68 кв.м., състоящ се от антре,
тоалетна, кухня, дневна, спалня и две тераси, намиращ се в с. Равда, общ. Несебър, ул. “Несебър“ № 74,
ап. 15, общо за сумата от 19104 евро. Сочи, че в изпълнение на задължението си
по чл. 3 от договора, е заплатил по
банков път сума в размер на 10 000 евро, веднага след подписване на
договора. Заявява, че е изпълнил задължението си съобразно чл. 4 вр. чл. 5 от
предварителния договор и се е явил в 13.00 ч. на 03.08.2016г. в кантората на
нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208, в град Несебър, ул. “Иван Вазов“ № 23, ет. 2,
за сключване на окончателен договор, но представител на дружеството - продавач
не се е явил, за което по негово искане
е бил съставен констативен протокол от нотариуса. Твърди, че до настоящия
момент имотът не му е прехвърлен по нотариален ред, а ответникът бездействал
без да предприема каквото и да е във
връзка с изпълнение на своята част от
задълженията по договора, а именно да прехвърли
собствеността върху процесния имот. Предвид неосъществяването на факта на
прехвърляне собствеността върху имота към настоящия момент, както и това,
че е изправна страна по предварителния
договор, т.е. същият е внесъл половината от продажната цена, същият се е явил
на уговорената дата за изповядване на сделката, заявил е готовност да заплати и
остатъка от продажната цена, ищецът обосновава правния си интерес от заявената
претенция. Предявеният иск по чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да
заплати неустойка в размер на 10 000 евро, е обоснован от ищеца с виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на
поети задължения по предварителния
договор, за което тя е предвидена като отговорност в чл. 11 от него. Ищецът
допълнително е уточнил, че неизпълнените задължения, са: пункт ІІ, чл. 4 във вр. с чл. 5 от
договора – неизпълнение на задължението за прехвърляне собствеността върху
апартамента, което е следвало да стане на 03.08.2016 год., както и неизпълнение
на задължението по чл. 6 от договора – ответното дружество да предаде
владението към датата на сключване на
договора, която е 03.05.2016г. Посочва, че поради неизпълнението на
задълженията на ответното дружество, той
е в невъзможност да ползва имота, не може да се разпорежда с него, както и че
за него съществува една правна несигурност, че ответникът може във всеки един
момент да се разпореди с имота. Прилага доказателства.
Предявените
обективно съединени искови претенции са с правно основание в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, при условията на кумулативност.
Ответното дружество
„Айдиъл апартмънтс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “Витоша“ №
146, вх. Б, ет. 3, оспорва основателността на предявените против него искове.
Оспорва изложението на фактическата обстановка, направено в исковата молба.
Твърди, че дружеството никога не е формирало воля за продажба на въпросния имот
и за поемане на задължения на продавач по процесния договор, че на посочената
дата 03.05.2016г. дружеството чрез управителя си не е договарял продажба, не е подписвал
договор заедно с ищеца, тъй като не познава същия, не се е срещал с него, още
по-малко е водил преговори за продажба на имота. Сочи, че на 03.05.2016г. са
водени преговори за сключване на договор за заем, които са се осъществили с
помощта на А.А.А. в качеството му на преводач и сина на ищеца – Б.П.Р.. Ответникът твърди, че Б.П.Р. се е съгласил да предостави
заем на ответното дружество в размер на 10 000 евро, като името на ищеца П.Й.
не е сочено като страна по договора. Б.П.Р. е отказал банковия превод на парите да е от негово име, тъй като не
желаел да има доказателства за заеманите от него пари. Заявява, че нито Б.Р., нито П. са искали да
придобиват процесния имот. Отношенията между Б.Р. и Б.К. са били свързани единствено с предоставяне на заеми
от страна на Б.Р., и които
отношения не са били еднократни, за което ответникът е представил и писмени
доказателства. Сочи, че между Б.Р. и „Айдиъл апартмънтс“ ЕООД, представлявано от Б.К. е налице заемно правоотношение,
по силата на което дружеството е получило заем в размер на 10 000 евро.
Парите били предоставени в брой от Б.Р., който възложил на лицето Д.Й. (лицето, посочено в банковото
нареждане), в присъствието на Д.Т. да преведе парите по банков път
по сметка на „Айдиъл апартмънтс“ ЕООД. По изрично искане на Б.Р., управителят на дружеството е
бил заставен да подпише предварителния договор, за да се снабди Р. с начин на
удовлетворение, различен от предвидения
в закона, при евентуално неизпълнение на задължението на дружеството по
договора за заем, като сумата от
10 000 евро в никакъв случай не е относима към стойността на имота, както
и че другата страна по така оформения договор не е полагала подпис в
присъствието на Брайън Конийли. Заявява, че постигнатото съглашение е за
договор за заем, а не за покупко-продажба на недвижим имот. Прави възражения за
нищожност на приложения предварителен договор, които обосновава със следните
фактически твърдения: нищожност поради липса на постигнато съгласие между
страните, тъй като страните никога не са се срещали, нито договаряли, липсва
каквото и да е воля от страна на дружеството да се разпореди с имота, както и
воля от страна на ищеца да придобие имота; нищожност на договора като сключен с
цел заобикаляне на законовата забрана на чл. 152 ЗЗД; нищожност поради
противоречие със закона –чл. 152 ЗЗД, както и симулация. Цитира практика на
ВКС, според която когато страните по договор за заем сключат и предварителен
договор за продажба на недвижим имот за обезпечаване вземането на кредитора –
заемодател, се касае за своебразна фидуциарна сделка, която е близка до
симулативната, страните не желаят прехвърляне на вещта, а преследват друга цел
– заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на
удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Прави и следното евентуално възражение, че дори и
да е налице валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота,
то ищецът не е изправна страна по него, тъй като по делото не са представени
доказателства да е платена втората вноска по договора. Иска от съда на
основание чл. 183 ГПК ищецът да представи оригиналите на представените
като писмени доказателства по делото
документи.
По отношение на
иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е изразено становище за неоснователност на
същия. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
неустойката, като иска от съда същата да бъде намалена поради прекомерност.
Представя е ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд
като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът „Айдиъл апартмънтс“ ЕООД по силата
на нотариален акт № *, том *, рег № *, дело № */* г. по описа на нотариус Стоян Ангелов с рег. № 208 в НК, се легитимира като собственик на недвижим
имот, а именно: апартамент А /апартамент № 15/, находящ се на тавански етаж,
кота +8.10 метра, със застроена площ според
архитектурния проект от 58.44 кв. м., състоящ се от антре, тоалетна, кухня,
дневна, спалня и две тераси при съседи: двор от три страни, апартамент Б,
стълбищна клетка, заедно с 6.486% ид. ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, а по Кадастрална карта, апартамента е
с кадастрален идентификатор 61056.501.489.1.17, със застроена площ по документ
63.68 кв. м. при съседни самостоятелни обекти
с кадастрални идентификатори на същия етаж 61056.501.489.1.16, под
обекта 61056.501.489.1.14, над обекта – няма. Приложени са заверени от адвокат
копия от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.05.2016
год., две вносни бележки за платена в
брой обща сума от 10 000 евро за закупуване на недвижимия имот по описания
по-горе предварителен договор, констативен протокол от 03.08.2016 г. на помощник – нотариус
Йорданка Йовчева, решение на едноличния собственик на капитала на „Айдиъл
апартмънтс“ ЕООД от 28.04.2016 г.,
пълномощно рег. № 4473 от 02.08.2016 г. на нотариус Иванка Пенова с рег № 620 в
НК.
При установената по-горе
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
За да бъде
уважен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е необходимо безспорно да са
установени следните факти: предварителният договор да е сключен в
писмена форма, да съдържа всички съществени елементи на договор за продажба на
недвижим имот, какъвто се твърди по съдържание, че е процесния такъв, да се
валиден, прехвърлителят да е собственик на недвижимия имот към момента на
обявяване на предварителния договор за окончателен, както и ищецът да е
изправна страна по договора.
Съдът
намира, че в настоящия случай посочените предпоставки не са налице.
По делото е представен в заверено копие на предварителен договор, който е в писмена
форма и съдържа всички съществени елементи
на договор за продажба на недвижим имот. Така представения документ е оспорен от процесуалния представител на ответника, който е заявил, че документа не обективира действителната му воля, сключен е с цел да обезпечи връщане на
даден му заем от сина на ищеца, и с цел да се заобиколи забраната на чл. 152 от ЗЗД, поради което договора е нищожен на основание чл. 26, ал. 1. Представени са
два броя вносни бележки от 09.05.2016, в които е удостоверено, че лицето Д.Я.Н. е внесъл в полза на ответника
сума в общ размер на 10 000 евро, по предварителен договор от 03.05.2016
г. за покупко – продажба на апартамент от ищеца. По отношение на представените
вносни бележки, процесуалния представител на ответника също е направил
оспорване, като се твърди, че сумата от 10 000 евро е била дадена в брой
от Б.Р. на вносителя Д. Й., който е наредил преводите, и
сумата представлява даден от Р. заем на дружеството ответник, а не плащане по
предварителен договор за покупко - продажба. Вносните бележки, в частта им, в която е посочено
основанието за внасяне, са частни свидетелстващи документи, не се ползват с
доказателствената сила по чл.179, ал.1 ЗЗД, поради което доказателствената им сила съда ще
преценя с оглед на всички събрани по делото доказателства. Поради факта, че представения
предварителен договор формално носи подписа на ответника, в негова тежест е да
докаже, че у него не е било формирана воля за сключването му, с който факт
ищеца е бил запознат, и че договора служи за обезпечение за връщате на заета
парична сума от Б.Р. в размер на 10 000 евро.
Предвид
твърденията на ответника, че процесната сделка е сключена в нарушение на чл.
26, ал. 1 ЗЗД, тъй като обезпечава връщането на получен заем и е сключена с цел
да се заобиколи забраната на чл. 152 от ЗЗД, съдът е допуснал свидетелски
показания. Съгласно практиката, ако
преди или заедно с възникването на едно вземане страните постигнат съгласие, в
случай на неизпълнение кредиторът да стане собственик на определена вещ или да
бъде удовлетворен по различен начин от този, който е предвиден в закона,
съглашението нарушава забраната на чл. 152 ЗЗД и е нищожно
поради заобикаляне,респ.
противоречие на закона.
Подобни съглашения не се сключват явно, тъй като нищожността им е очевидна и
лесно прогласима, затова те се сключват под прикритието на друга - явна сделка
за прехвърляне на собственост, която е допустима от закона, но страните са
съгласни тя да не ги обвърже.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира, че в случая между страните е налице съглашение, с
което са уговорили кредитора по договор за заем да бъде удовлетворен по начин,
различен от този, който е предвиден в закона,поради което предварителният договор,чието обявяване за
окончателен се търси,е нищожен. Ищецът твърди, че е изправна страна по
процесния предварителен договор за покупко – продажба, извършил е плащане
веднага след сключването му и е изпълнил задължението си да се яви пред
нотариус в указания ден и час за сключване на окончателен договор. В тази
връзка прави впечатление, че в отговор на поставени от съда въпроси по реда на
чл. 145 от ГПК, ищецът е отговорил, че подписите на страните по предварителния
договор са положени едновременно в деня на подписването му непосредствено преди
да бъде внесено капарото по него, а от представените преводни нареждания е
видно, че въпросното капаро е внесено няколко дни след сключване на договора. Окончателният
договор е следвало да бъде сключен в рамките на три месеца, което предполага,
че към момента на сключването му ищецът е бил в състояние да си осигури цялата продажна
цена по предварителния договор в размер на 19 104 евро /тъй като по негови
твърдения е пенсионер и няма други доходи, т.е в рамките на три месеца няма от
къде да получи 9 104 евро, както и средства за заплащането на такси по
прехвърлителната сделка, освен ако те не му бъдат предоставени от друг /. Не става ясно по каква причина е било необходимо подписването на предварителен договор изобщо и защо страните не са изповядали
директно сделката пред нотариус. Предварителен договор за покупка на недвижим
имот обичайно се подписва, тогава когато една от страните не е в състояние да
извърши към определен момент престацията
си - например продавачът продава бъдещ обект, в процес на изграждане, или се очаква да предприеме действия по заличаване на вписана
ипотека, ако продавания обект съществува, но е обременен с тежест, която
купувачът не е уговорено, че поема, респективно купувачът не е в състояние да заплати
уговорената цена,тъй като не разполага с договорената сума в брой и очаква получаване на кредит или заем,респ. надява се
да продаде друго имущество,със средствата,от което изпълни задълженията си. В настоящия случай
няма данни изобщо за каквито и да било
обективни пречки да бъде подписан нотариален акт в момента ,в който е бил
подписан предварителния договор . Същевременно при подаване на исковата молба,
въпреки несъстоялото се прехвърляне на имота ищецът е поискал да бъде освободен
от държавна такса, която съпоставена с размера на плащането по предварителния
договор е в много по – малък размер. От друга страна, при евентуално уважаване
на исковата претенция ще трябва да заплати на ответника 9 104 евро, с
които твърди, че не разполага. Тези противоречия в твърденията на Й. будят основателно
съмнение за достоверността на излаганите факти,а именно че договорът се
сключват в негов интерес и той желае да придобие имота.Горният извод се
подкрепя и от следните
обстоятелства-ищецът живее в гр.София,а закупения имот се намира в с.Равда,на около 400 км. разстояние от местоживеенето му ,в
населено място общоизвестно като
предпочитана туристическа дестинация само през летния сезон,ищецът е на
74 годишна възраст с множество
заболявания и липса на каквито и да било данни ,от които да се направи
извод,че с оглед здравословното му състояние и
начина му на живот е дори логически обосновано намерението му за лично
ползване.
Противоречието в
твърденията на ищеца се потвърждава и от събраните по делото доказателства. В
тази връзка следва да бъде разгледано представеното от него пълномощно рег. № 4473 от 02.08.2016 г. на
нотариус Иванка Пенова с рег № 620 в НК. В Тълкувателно решение № 5/2014 г. по
тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК, е посочено, че правната теория приема, че според обема на учредената
представителна власт видовете упълномощаване са: общо (генерално) и изрично
(специално, конкретно). При общото упълномощаване не се посочват конкретните
правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът
на представителната власт, или не се ограничава – отнася се до всякакви правни
действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи
характерни белези. При изричното (специалното) упълномощаване обемът на
представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни
действия или на правните последици, които следва да се породят. Класификацията
е условна, тъй като критерият – степента на „изричност“ и конкретизация, е
относителен. От представеното по делото пълномощно е вино, че то е специално пълномощно,
от което установява и представителната власт на пълномощника, а именно: да
представлява /защитава/, подписва и ангажира, респективно осигури процесуално
представителство, правна защита и съдействие на упълномощителя за сключване на
окончателен договор. В точка 2 от пълномощното изрично е възложено на
пълномощника да се снабди с констативен протокол за явяването си в кантората на
нотариуса във връзка с упълномощаването
по първата точка. От така представеното пълномощно, не може да бъде направен
извод, че ищецът е искал да бъде изповядан нотариален акт за прехвърляне
правото на собственост на процесния имот на посочената в предварителния договор
дата – 03.08.2016 г. От формулировката на пълномощното е видно, че Й. не
възнамерявал да сключи окончателен договор на посочената дата. В него липсва
конкретно упълномощаване на адвоката да сключи окончателен договор от името и
за сметка на упълномощителя. Използваните изрази - „защитава“, „осигури
процесуално представителство“, „правна защита и съдействие“ –сочат, че ищеца не
е изпратил пълномощник в кантората на нотариуса с цел да финализира сделката, а
единствено с цел да бъде съставен представения по делото протокол. От
съдържанието на пълномощното се установява, че ищецът е бил наясно, че ответника
няма да се яви при нотариуса, поради което изрично е възложил на упълномощеното
лице да се снабди с констативен протокол за явяването си в кантората.
Упълномощаването с това правомощие дори не е поставено под условие при
евентуално неявяване на продавача, т. е. ищеца е знаел, че продавача няма да се
яви. От какви факти е произтекла тази негова увереност не е ясно – дали от
водени разговори, дали заради твърдените от ответника взаимоотношения между
страните или от някакви други обстоятелства. Освен
съдържанието на пълномошното, се
констатира, че е заверен само подиса на упълномошителя, а не и неговото
съдържание, каквото е изискването на закона, за да може да бъде изповядана
сделката. Съгласно чл. 37 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които
законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална
форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно, което в случая не е сторено.
Съдът не кредитира свидетелските
показания на свидетеля Н., поради близката
му
семейна връзка с ищеца /макар, че нямат
брак, свидетеля счита дъщерята на ищеца за своя съпруга/ и поради
противоречието им с другите събрани по делото доказателства. От представените по делото
платежни нареждания е видно, че наредител на плащанията е Д. Н., който в качеството си на
свидетел твърди, че парите са му дадени от ищеца. Свидетелят заявява, че в деня на сключване на
предварителния договор, ищецът му е дал парите за процесния договор и той
извършил превода, непосредствено след сключването му. Същевременно видно от
представените по делото преводни нареждания, плащането е осъществено няколко
дни след сключване на договора на 09.05.2016 г., а не в деня на сключване на
сделката – 03.05.2016 г. Свидетелят твърди, че с Й. са в много близки
отношения, но не знае защо последния е решил да закупи процесния имот, при
положение, че му е известно за закупен по – рано имот. Заявява, че ищеца е бил
с влошено здравословно състояние от около една година, няма шофьорска книжка и
не му е известно дали е пътувал преди да преведат парите. Тези изявления са в
противоречие с твърденията на ищеца, дадени в отговор на въпроси на съда, че с
ответника е водил преговори във връзка с предварителния договор, както в София,
така и на място в Равда.От друга страна те подкрепят констатацията направена
по-горе,че покупката няма как да
задоволява интереси или нужди
на самия ищец.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката Л., която няма родствена връзка със
страните. Фактът , че е служител на дружество, което обслужва счетоводно
фирмата на ответника, не я поставя в положение на зависимост, което да породи
съмнения относно нейната обективност и безпристрастност.Нейните показания се
подкрепят и от останалите обсъдени по-горе по делото доказателства. Още повече,
че тя изрично заявява,че осъзнава, че
носи отговорност, поради ненадлежно осчетоводяване на документи във връзка с процесния договор. Л. сочи, че и
ответника и Б.Р., с когото е разговаряла лично по повод на банковите
преводи, за които са представени вносни бележки по настоящото дело, са й
обяснили, че става въпрос за договор, който служи за обезпечение на заем и
уговорката между страните е била, този договор да бъде унищожен след връщане на
заема. От показанията на свидетеля се
установява, че Р. е предоставял заеми и в други случаи под една или друга
форма, като отношенията са били въпрос на доверие. Обикновено не са съставяни
писмени документи, или в случай на съставяне е упълномощавал други лица, които
да фигурират като страна по тях. В тази връзка съдът намира за неоснователно
направеното от ищеца искане да не бъдат кредитирани показанията на свидетеля,
тъй като е налице разминаване, предвид твърденията й, че й е познато името на
ищеца, което е виждала в банков документ и факта, че превода по този банков
документ е направен не от ищеца, а от свидетеля Н.. От самото
писмено доказателства се установява, че в него фигурират имената както на
свидетеля Н. като наредител, така и на ищеца Й. като задължено лице
по предварителен договор. Съвсем логично е свидетеля, като счетоводител да
помни името на задълженото лице, което е важно за счетоводните операции, а не
на наредителя на превода.
По всички изложени по-горе съображения в съвкупност, съдът
намира, че документите във връзка с процесния
договор са били съставени в предписаната от закона форма, но с цел да бъде
заобиколена забраната на чл. 152 ЗЗД, като у страните не е била формирана воля за покупко-продажба
на имота. Уговорката между страните е била направена предварително, за което е
сключен и процесния предварителен
договор, а заетата сума е преведена по – късно, след неговото сключване. При
това положение, единственият извод,
който може да бъде направен, е че са оформени документи за правоотношения , но
липсват основания да се приеме, че те материализират действителна воля за такива.
Съдът изрично е указал на ищеца, че е
в негова тежест е да установи наличието
на възникнала валидна облигационна връзка, както и че е изправна страна по
договора. От представените по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, не може да бъде направен
обоснован извод, че е налице валидно сключен предварителен договор, по който
ищецът е изпълнил задълженията си и е изправна страна, което предпоставя
неоснователност на предявения иск по чл.
19, ал. 3 от ЗЗД.Предварителният договор е нищожен като сключен с цел
заобикаляне на закона-забраната по чл.152 от ЗЗД,поради което и не може да бъде
обявен за окончателен.
Поради изложеното, не следва да бъде разгледана претенцията
на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща неустойка по
чл. 11 от същия договор.
С оглед на всичко посочено
по-горе предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение
на разноските:
Предвид изхода на
делото, ищецът дължи заплащане на направените в производството от ответника
разноски. Искане за присъждане на разноски е направено от ответника, за което е
представил в срок списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Съгласно представения
списък, направените от ответника разноски в производството са в общ размер на 2 803 лева,
от които 2 700 лева за адвокатски хонорар и 103 лева за транспортни, куриерски и други разноски. Във
връзка с представения списък и претендираното адвокатско възнаграждение, ищецът
е направил възражение за неговата прекомерност. В тази връзка съдът констатира,
че в нито
едно от представените по делото пълномощни,съгласно които управителят на ответното дружество е
упълномощил адв. С. да го представлява по настоящото производство,не се съдържа
и договор за правна защита и съдействие,в
който да е определен размер на договорено възнаграждение. Такъв се сочи
единствено в представения списък на разноските. Съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, само заплатените от страната разноски
подлежат на възмездяване. В случая липсват доказателства, претендираната сума за адвокатски хонорар
да е реално заплатена от ответника „Айдиъл апартмънтс“ ЕООД. Представеният по
делото документ-лист 154 от делото, за който се твърди, че представлява
доказателство за извършено плащане, не удостоверява такова. Както от самото
наименование на документа,така и от неговото съдържание е видно, че сумата от 2 700 лева
представлява възнаграждение на адвоката
за предоставената от него услуга,като то
е дължимо за плащане, а не реално заплатено.Тъй като в този документ
фигурират и подписите на двете страни-адвокат и довереник,то той удостоверява
взаимно съвпедещите им насрещни волеизявления за договорен адвокатски хонорар
от 2700 лв.,но липсват допълнителни волеизявления,от които да се приеме,че този
документ представлява и разписка за плащане.
Само, когато е доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, а в случая такова доказване
липсва, поради което претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение не
следва да бъде уважена. При това положение не следва да бъде разглеждано и
възражението на ищеца за прекомерност. Съдът признава направените разходи за
гориво, удостоверени с представения по делото касов бон за гориво от ОМВ България ООД, издаден на
22.10.2018 г. датата на съдебно заседание на стойност 99,99 лева. Следва да
бъдат признати и направените пощенски разходи на стойност 1,40 за пратка + 0,55
за известие за доставяне, за които са представени надлежни доказателства. При
това положение дължимите на ответника разноски са в размер от 101,94 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Р.Й.,ЕГН
********** с посочен адрес *** и съдебен адресат адв. Стефани
Атанасова с адрес на кантората гр. София, ул. ”Майстор Миленко Радомирец” №
6, ап. 3
против „Айдиъл апартмънтс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Витоша“ № 146,
вх. Б, ет. 3, обективно кумулативно съединени искове за обявяване за окончателен на сключен
помежду им на 03.05.2016г. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот: апартамент А 15, находящ се на тавански етаж, кота +8.10 метра, със застроена площ от 63,68 кв.м. , състоящ се от антре,
тоалетна, кухня, дневна, спалня и две тераси ,а по кадастрална карта,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61056.501.489.1.17, с посочена в документа площ 58.44 кв. м. с предназначение
:жилище,апартамент,брой нива на обекта :1,прилежащи части: 6,486 % ид.ч. от
общите части ,ниво 1, при съседни самостоятелни обекти в
сградата:на същия етаж 61056.501.489.1.16, под обекта 61056.501.489.1.14, над
обекта – няма, и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща
неустойка по чл. 11 от същия договор.
ОСЪЖДА П.Р.Й., ЕГН ********** с посочен адрес *** и съдебен
адресат адв. Стефани Атанасова с адрес на кантората гр.
София, ул. ”Майстор Миленко Радомирец” № 6,
ап. 3 да заплати на „Айдиъл
апартмънтс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. “Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 3, разноски за настоящото първоинстанционно производство в размер на 101,94 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
СЪДИЯ: