Решение по дело №271/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 124
Дата: 10 юни 2021 г.
Съдия: Анета Георгиева
Дело: 20214500500271
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Русе , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500271 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
В. А.. М. от с.Щръклево,област Русе е обжалвал решението на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 5050/20 год.,с което е отхвърлен предявения срещу „Енерго-Про
Продажби“АД за сумата 10273,07 лева,платена без основание ,ведно със законната лихва
считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.Развива оплаквания за
неправилност на същото,иска отмяната му и уважаване на иска по съображения,подробно
развити в жалбата и поддържани в съдебно заседание.
Ответникът „Енерго-Про Продажби“АД счита жалбата за неоснователна и иска
потвърждаване на решението по съображения,подробно изложени в писмен отговор и
поддържани в съдебно заседание.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално
допустима.Разгледана по същество,жалбата е основателна.
По делото няма спор,че жалбоподателят е абонат на „Енерго-Про Продажби“АД със
съответен клиентски и абонатен номер за доставка на ел.енергия за битови нужди за имот по
ул.“Х.С.“№ 48 в с.Щръклево,област Русе. При техническа проверка на СТИ съгласно
съставения и подписан от абоната протокол от 8.ІІІ.2018 год.са констатирани показанията на
1
дисплея на електромера,същият е бил демонтиран и на негово място е поставен нов. На
демонтирания електромер е извършена метрологична проверка в БИМ,регионален отдел
гр.Русе,при която при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема-
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3,която не е визуализирана на дисплея.В
съставения констативен протокол е отразено също,че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
ел.енергия,но не съответства на техническите характеристики.Въз основа на този протокол
жалбоподателят е извършил корекция на сметката на потребителя за периода от 9.ІІІ.2017
год.до 8.ІІІ.2018 год.,разпределена на три подпериода общо за сумата 10273,07 лева с
ДДС,за която е издадена фактура от 5.ІV.2018 год.На 23.ІV.2018 год.жалбоподателят е
заплатил начислената по корекционната сметка сума.
От заключението на вещото лице се установява,че регистрите на
електромера,демонтиран при проверката на 8.ІІІ.2018 год. за тарифи 1.8.1 ,1.8.2 се
визуализират на дисплея.Тарифа 1.8.3 не следва да се ползва при битови абонати и данните
не се визуализират на дисплея,защото за нея няма определен времеви интервал през
денонощието и записаното число трябва да е нула.Вещото лице е посочило,че не е отчетена
ел.енергия от 58782 Квтч,регистрирана в регистър 1.8.3/тарифа Т 3/,на стойност в размер на
исковата сума.След като през СТИ е преминала енергия,която не е визуализирана и
съответно не е отчетена,то според експерта измервателното средство не съответства на
техническите изисквания,тъй като функционалността му е нарушена. Касае се за умишлено
действие-препрограмиране на електромера,което е довело до невъзможност да се отчита
цялата консумирана от абоната електроенергия.Няма данни за момента на настъпване на
евентуалната софтуерна намеса.
При така установените фактически обстоятелства окръжният съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо,но по същество неправилно поради следното:
Страните спорят по наличието на предпоставките за възникване на правото на
ответното дружество да коригира служебно за минал период от време сметката за
ел.енергия,както и дали отчетената ел.енергия по тарифа 1.8.3 е реално потребена от абоната
и за какъв период от време.
Съгласно чл.83,ал.1,т.6 и ал.2 ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми,предвидени в Правила за
измерване на електрическата енергия /ПИКЕЕ/ на КЕВР,които имат характер на подзаконов
нормативен акт.Разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 ПИКЕЕ са отменени с решение №
1500/6.ІІ.2017 год.на петчленен състав на ВАС по адм.дело № 2385/2016 год.,обнародвано в
ДВ бр.15/14.ІІ.2017 год. ,а с решение по адм.дело № 3879/2017 год.на ВАС в сила от
8.ХІ.2018 год./обн.ДВ бр.97 от 23.ХІ.2018 год./ са отменени разпоредбите на чл.48-51
ПИКЕЕ.Нормата на чл.50 ПИКЕЕ,послужила като основание за извършената корекция,
предвижда,че при установено несъответствие между данните за параметрите на
2
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,водещи до
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия,операторът на
съответната мрежа коригира количеството ел.енергия като разлика между отчетеното и
преминалото количество ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й,но за период не по-дълъг от една година.
Представен е протокол за монтаж/демонтаж на електромер (л.6 от
първоинстанционното дело) на адреса на жалбоподателя в с.Щръклево,област Русе,в който
са записани показания "000 000" за две тарифи – нощна и дневна. В протокола не е
удостоверен монтажът при нулеви показания в регистър 1.8.3. Нито от този документ, нито
от други събрани по делото доказателства се установява към датата на монтажа процесното
СТИ да е било с нулеви показания по невизуализираните регистри, конкретно по 1.8.3., за да
бъде направен извод, че ел. енергия в невизуализирания дисплей е натрупана след монтажа
на СТИ и не е съществувала (т.е. е била занулена) към момента на монтажа – 22.VІ.2015г.
Съдът счита,че процесното СТИ не отговаря на изискванията на НАРЕДБА за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (изм., бр. 86 от
27.10.2017 г., в сила от 27.10.2017 г.), като съгласно чл.662 ал.1 електромерът трябва да има
показващо устройство – електромеханичен регистър или електронен дисплей. Когато е
възможно, показващото устройство трябва да е видимо за потребителя; ал.3 регламентира,
че действащата в момента тарифа трябва да е показана (индикирана), а ал.4, че в случаите на
няколко стойности, представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на
съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на паметта трябва да е
възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при дисплей с автоматична
последователност всяко изобразяване на регистъра за целите на отчитане трябва да се
задържа за минимум 5 s; съгласно ал.5 натрупаната по време на употреба обща електрическа
енергия трябва да е невъзможно да се промени. Т.е. целите на наредбата са потребителят да
е в положение на известност относно потребената от него енергия, докато процесното
начисление е извършено на база на регистър, който не се показва на дисплея.
На следващо място,операторът има задължение да осигурява на потребителя
възможност за контрол на показанията на СТИ.Съдът счита,че отчетът в недостъпен и скрит
за потребителя регистър е в пряко нарушение на тези правила.След като невизуализираната
тарифа Т 1.8.3 подлежи на разчитане само със специален софтуер,с който разполагат
производителя и лицензираното за ползване енергийно дружество,възможността за контрол
на абоната на практика липсва.Отделно от това,липсата на изрично и индивидуално
уговорени условия за отчитане по тарифа 1.8.3, препараметризирането на електромера да
отчита по този начин,не обвързва потребителя,тъй като представлява отклонение от
договора ,сключен между страните,и противоречи на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120,ал.4 ЗЕ.
Липсват и доказателства,от които да се направи извод,че отчетената през регистър 1.8.3
ел.енергия е действително потребена от абоната,както и дали това е станало в процесния
едногодишен период.Този въпрос е от съществено значение защото,дори и да се приеме това
3
количество ел.енергия за реално преминало,то е невъзможно да се определи в кой момент
какво количество е преминало,доколкото цената на електроенергията е различна в рамките
на този период.За това по делото не е изяснено как операторът е преценил каква част от
енергия,отчетена по регистър 1.8.3 следва да се отнесе към отделните,различни по
времетраене периоди.Очевидно е,че ако тази енергия се разпредели по друг начин в
отделните подпериоди,то ще се получи друга крайна стойност на дължимата цена.
Изложените дотук съображения обосновават извод за основателност на предявения
иск .Като е стигнал до друг извод,районният съд е постановил неправилно решение,което
следва да се отмени.Вместо него съдът постановява друго,с което уважава иска .
При този изход на спора съдът възлага в тежест на ответното дружество разноските на
жалбоподателя за съдебното производство в размер на 617лева .
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260221 от 4.ІІІ.2021 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 5050/2020 год.по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД със седалище гр.Варна,ЕИК *********
да заплати на В. А.. М. от с.Щръклево,област Русе ЕГН ********** сумата 10 273,07 лева
недължимо платена, по фактура № ********** от 5.ІV.2018 год.за начислена ел.енергия за
периода от 9.ІІІ.2017 год.до 8.ІІІ.2018 год.,ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 30.Х.2020 год.до окончателното й заплащане, както и сумата 617 лева разноски в
производството пред двете инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5