№ 295
гр. гр.Несебър, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Г.
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело №
20212150100879 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба от
Етажна собственост на комплекс „К.Р. гр. С.В., находящ се в имот с идентификатор
11538.4.... ул. „П.“ № 2, представлявана от „К.С.“ ЕООД с ЕИК ....................., със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ..., вх. Б, ет. 6, представлявано от
Б.Ц., с пълномощник Адвокатско дружество „А.“, представлявано от адв. Ц.А.-
Великова, със съдебен адрес: гр. С., бул. „В.“ ...... против Т.Ф.М. гражданин на Руската
Федерация, роден на ................. г., с Булстат: ..................., с адрес в РБългария: гр. С.В.,
ПИ 11538.4.... сграда Б, ет. 0, ап. Б1-1, ул. „П.“ № 2.
В исковата молба се твърди, че Т.М. е собственик на два самостоятелни обекта в
сградата в режим на Етажна собственост комплекс „К.Р., С.В., с идентификатор
11538.4.... административен адрес - гр. С.В., ул. „П.“ № 2. Сочи се, че съгласно
Нотариален акт № 33, том II, peг. № 996, дело № 211/07.03.2014г. и Нотариален акт №
32, том II, pe г. № 994, дело № 210/07.03.2014г., лицето е собственик на апартамент Б1-
1 и апартамент Б 1-2, чиято обща площ се равнявала на 328,43 кв.м., съответно 181,92
кв.м. и 141,51 кв.м.
Твърди се, че съгласно решение на Общото събрание на Етажната собственост
от 13.04.2018г. било прието таксата за управление и поддържането на общите части на
сградата да бъде в размер на 8,26 евро без ДДС на кв.м., изчисляема върху общата
площ на самостоятелния обект, собственост на етажния собственик. Сочи се, че таксата
следвало да бъде заплащана на две вноски, първата от които в размер на 80% от пълния
размер в срок до 30.04 на текущата календарна година, а втората от 20% от пълния
размер в срок до 01.09 на текущата година. Излага се, че съгласно друго решение на
Общо събрание на Етажната собственост от 23.03.2019г. тази такса била променена,
считано от 01.04.2019г. на 8,6 евро без ДДС на кв.м., платима отново на две вноски - 80
% и 20% в срок до 30.04.2019г., съответно до 01.09.2019г. Сочи се, че размера на
дължимата от длъжника такса за управление и поддръжка на общите части в комплекса
1
за периода 2018г. - 2019г. за двата му обекта е в размер на 2712,83 евро без ДДС или
3255,39 евро с ДДС, чиято левова равностойност възлиза на 6366,98лв. Твърди се, че
от тази сума М. бил заплатило 5000 лв. Остатъкът от дължимото за периода било в
размер на 1366,98 лв. Сочи се, че за периода 2019г. - 2020г. задължението му било в
размер на 2824,49 евро без ДДС, съответно 3389,39 евро с ДДС, чиято левова
равностойност възлиза на 6629,07 лв. Твърди се, че не било налице плащане по това
задължение. Излага се, че ответникът бил в забава за плащане на задълженията си и се
претендира обезщетение за забава върху първата посочена сума от 1366,98 лева,
считано от 02.09.2018г. до 06.03.2021г. в размер на 349,95 лв., а върху втората
посочена сума от 6629,07 лева, считано от 02.09.2019г. до 06.03.2021г. в размер на
1016,49 лв. до окончателно погасяване на сумите. Сочи се, че М. бил канен да заплати
задълженията си нееднократно от управителя на дружеството, което поддържа
комплекса и е натоварено със задължението да събира сумите, но въпреки
многобройните покани, задълженията не били погасени.
Твърди се, че на етажната собственост било възложено плащане на водата и
електрическата енергията чрез дружеството, което управлява същата, отчетена в
самостоятелните обекти за сметка на собственика. Сочи се, че за периода 2017г. -
2019г. отчетената и незаплатена консумирана електроенергия в обектите на ответника
била на стойност 1799,85 лв., която била заплатена от средствата на етажната
собственост, но невъзстановена от собственика на обектите. Сочи се, че върху тази
сума се претендира обезщетение за забава, считано от 03.09.2019г. до 06.03.2021г. в
размер на 275,48лв. Твърди се, че ответникът бил канен да заплати сумата, като са му
били изпращани разходни документи и по имейл, но въпреки това към настоящия
момент плащане не било извършено.
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди
Т.М. да заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ „К.Р. следните суми:
сумата в размер на 1366,98 лв., представляваща остатък от главница за такса
поддръжка и управление на общите части в комплекса за периода 2018г.-2019г.,
сумата в размер на 349,95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
02.09.2018г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаване на
исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението;
сумата в размер на 6366,98 лв., представляваща незаплатена главница за такса
поддръжка и управление на общите части в комплекса за периода 2019г.-2020г.,
сумата в размер на 1016,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
02.09.2019г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаване на
исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението;
сумата в размер на 1799,85 лв., представляваща стойността на отчетената и
незаплатена консумирана електроенергия в обектите на длъжника за периода
2017г.- 2019г., сумата в размер на 275,48 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода 03.09.2019г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от
подаване на исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба
от ответника М., с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Сочи се, че по иска за отчетена и незаплатена електроенергия в
размер на 1799,85 лв., както и обезщетение за забава не се съдържали доказателства,
2
които да сочат конкретни задължения. Липсвали фактури, чрез които да се установи
как е изчислена претендираната част. Излага се, че представените частни документи не
е ясно от кого били съставени, в какво качество, кой е извършил отчитанията, как е
станало отчитането. Лисвали описания на техническото средство за измерване на
електроенергията. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД за сумата от 1799,85 лв., ведно с обезщетение за забава, както и за сумата от
1366,98 лв., представляваща остатък от главница за такса поддръжка и управление на
общите части в комплекса за периода 2018г. - 2019г., ведно с обезщетение за забава за
периода 02.09.2018г. до 06.03.2021г. в размер на 349,95 лв., ведно с обезщетение за
забава от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Сочи се, че ответникът за претендирания период 2019г. - 2020г. е пребивавал в имота
по-малко от 30 дни, поради което на основание чл.51, ал. 2 ЗУЕС се прави възражение
за недължимост на сумите. Навежда се нищожност на решенията на общото събрание.
Сочи се, че липсват списъци на присъстващите лица на общите събрания. Твърди се, че
сумите в размер на 6366,98 лв., представляваща незаплатена главница за такса
поддръжка и управление на общите части в комплекса за периода 2019г. - 2020г., ведно
с обезщетение за забава за периода 02.09.2019г. - 06.03.2021г. в размер на 1016,49 лв.,
ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, са недължими, тъй като за претендирания период 2019г. -
2020г. М. пребивавал в имота по-малко от 30 дни. Моли се да бъдат отхвърлени
предявените искове. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
В съдебно заседание представител за ищеца не се явява. Депозират молба, с
която изразяват становище по отговора на исковата молба. Във връзка с възраженията
на ответника в отговора, представят нови писмени доказателства. Молят съдът да
уважи предявеният иск, като им присъди направените по делото разноски.
Ответникът не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а и от представените Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 33, том ІІ, рег. № 996, дело № 211 от 2014г. на
Нотариус с рег. № 110 на НК, с район на действие Районен съд - Несебър /л. 6 - 9 вкл./
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 32, том ІІ, рег. № 994,
дело № 210 от 2014г. на Нотарис с рег. № 110 на НК, с район на действие Районен съд -
Несебър /л. 10 - 13 вкл./, се установява, че ответника Т.Ф. М. е собственик на
самостоятелни обекти в процесната Етажна собственост на комплекс „К.Р., разположен
в сграда с идентификатор 11538.4.... представляващи: Апартамент № Б1-2, нулев етаж,
със застроена площ от 130 кв.м., ведно с 8,37 %, равняващи се на 16,51 кв.м. идеални
части от общите части на сградата и Апартамент № Б1-1, нулев етаж, със застроена
площ от 162,30 кв.м., ведно със 9,94 %, равняващи се на 19,62 кв.м. идеални части от
общите части на сградата.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 от
3
ЗЗД. В доказателствената тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик на
имоти в процесната ЕС, както и че с влезли в сила решения на Общото събрание на
Етажната собственост, са определени годишни такси за разходите за управление и
поддръжка на общите части на самостоятелните обекти в сградата - етажна
собственост, дължими от етажните собственици. В негова тежест е да докаже размера
на претенцията си, както и, че е настъпила изискуемостта на вземането. При
доказването на тези факти в доказателствената тежест на ответника е да докаже
погасяване на вземането, съответно отпадане задължението му да заплати
претендираната сума. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение №
158 от 04.02.2022г., постановено по настоящото дело /л.123-125 вкл./.
По иска с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответникът М. е
собственик на самостоятелни обекти в процесния комплекс, който се намира в режим
на етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни
да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС, Общото събрание на Етажната собственост
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
проведеното на 13.04.2018г. Общо събрание на Етажна собственост на комплекс „К.Р.
/л. 40 - 51 вкл./, било взето решение по т. 4 от дневния ред, с което се запазва
определената такса за управление и поддържане на общите части на сградата в размер
на 8,26 евро без ДДС на квадратен метър. Посочено е, че таксата е изчисляема върху
общата площ на самостоятелния обект, пропорционална както на участието в
притежаваните идеални части от общите части на комплекса от всеки един от
собствениците на самостоятелни обекти, така и на обема, в който ползва и/или чрез
членовете на семейството и близките си терена, върху който е построен комплекса,
ведно със съоръженията и подобренията в него. Прието е за следващата година напред,
считано от 01.04.2018г., таксата да се заплаща на търговското дружество, на което са
възложени дейностите по поддръжката, охраната и стопанисването на комплекса, като
плащането й да се извършва авансово от всеки собственик в брой или по сметка на две
погасителни вноски: първата вноска в размер на 80 % от пълния размер на
индивидуално начислената за всеки собственик такса за поддръжка на комплекса се
заплаща в срок до 30.04. на текущата календарна година, а втората вноска в размер на
20 % от пълния размер на индивидуално начислената за всеки собственик такса
поддръжка се заплаща в срок до 01.09. на текущата календарна година.
Установява се, че на 23.03.2019г. било проведено Общо събрание на Етажната
собственост /л. 52 - 60 вкл./, на което били взети редица решения, сред които и
решение по т. 4 от дневния ред, с което е определена такса за поддръжка и управление
в размер на 8,60 евро без ДДС за квадратен метър, която следва да се заплаща за
следващата година напред, считано от 01.04.2019г. напред, на представляващия
търговското дружество, на което са възложени дейностите по поддръжката, охраната и
стопанисването на комплекса. Прието е плащането да се извършва авансово на две
вноски: първа вноска в размер на 80 % от пълния размер на индивидуално начислената
за всеки собственик такса за поддръжка на комплекса се заплаща в срок до 30.04. на
текущата календарна година, а втората вноска в размер на 20 % от пълния размер на
4
индивидуално начислената за всеки собственик такса поддръжка се заплаща в срок до
01.09. на текущата календарна година. Взето е и решение по т.5 от дневния ред, с което
се възлага на „К.С.“ ЕООД, за срок от две години напред, считано от 02.04.2019г. да
извършва дейностите по поддържането на общите части и управлението на комплекса:
събиране и отчитане на таксите за поддръжка, поддържане на чистотата на общите
части и помещения за общо ползване, на площадките около сградата, общите
пространства за отдих и паркоместата, поддържане на басейна, на общите инсталации
и съоръжения в сградите, поддръжката на асансьор, електрическата и ВиК инсталации,
поддържането на зелените площи и парковата растителност, осигуряване на охрана на
границите на комплекса и на площите и съоръженията за общо ползване, събиране на
парични средства от всеки собственик, наемател или ползвател на самостоятелен обект
в комплекса и фактическо плащане на консумативите (индивидуални и общи) за
консумация на вода, ток, асансьор, осъществяване на фактическо плащане на водата и
ел. енергия, отчетена в самостоятелните обекти, след заплащането й от собственика на
поддържащата компания, извършване на услуга „обслужване на рецепция“, възлагане
на част или на всички посочени или присъщи на поддръжката дейности на
подизпълнители по преценка на управителя на това търговско дружество и др. За
провеждането на Общото събрание, на 11.03.2019г., на рецепцията на комплекс „К.Р. е
била залепена Покана /л. 62/, за което бил съставен Протокол /л. 63/. Съобщение за
изготвения Протокол от проведеното на 23.03.2019г. Общо събрание било поставено
на 29.03.2019г. на вратите на входовете на сградата и на рецепция в етажната
собственост „К.Р. /л. 64/.
По делото липсват данни взетите решения на проведените на 13.04.2018г. и на
23.03.2019г. Общи събрания на Етажната собственост да са били предмет на обжалване
по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в
сила в подлежат на изпълнение. С приетото решение по т. 4 от дневния ред, взето на
проведеното на 13.04.2018г. Общо събрание на Етажната собственост, за етажните
собственици възникнало задължението за заплащане на такса за поддръжка в размер на
8,26 евро без ДДС на квадратен метър. С приетото решение по т. 4 на проведеното на
23.03.2019г. Общо събрание на Етажната собственост на комплекс „К.Р., за етажните
собственици възникнало задължението за заплащане на такса за управление и
поддръжка в размер на 8,60 евро без ДДС на квадратен метър. Цитираните решения
съдържат изричната воля на собствениците за определяне на таксите в посочените
размери. Посочените решения са годни актове, с които са определени разходи по
смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС. По делото няма данни ответната страна да е
изпълнила своите задължения, поради което не може да се приеме, че отправените към
нея претенции са погасени.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в
сила, решенията на етажните собственици са задължителни за всички собственици,
включително и за тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното
настоящият състав счита, че ответника М. като собственик на процесните апартаменти
№ Б1-1 и № Б1-2 дължи такса за управление и поддръжка на общите части за периода
2018г. - 2019г. и за периода 2019г. - 2020г. Съгласно практиката на ВКС, решенията на
ОС на ЕС имат действие до тяхната промяна или отмяна.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответника за настъпила давност за претендираните суми за електроенергия.
Изтичането на погасителна давност се свързва с бездействието на носителя на
субективното право и с изтичане на предвидения в закона срок се погасява правото за
5
принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за вземания
за периодични плащания - за заплащане стойността на консумирана електрическа
енергия, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.
След като ответната страна се позовава на изтекла в негова ползва погасителна
давност, то тя е длъжна да установи с допустимите от ГПК доказателства наличието на
този положителен за нея факт, от който извлича изгодни за себе си правни последици.
Простото възражение на ответника, че е изтекла погасителната давност за съдебно
установяване на вземането на кредитора, без да са изложени в допълнение каквито и да
било конкретни факти и обстоятелства относно датата на която е настъпила
изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е установено по надлежния ред, не
може да се приеме за основателно и въз основа на него да се приеме, че вземането не
съществува като погасено по давност.
С приетото решение по т. 5 от дневния ред на проведеното на 23.03.2019г.
Общо събрание на Етажната собственост, от етажните собственици е гласувано, че се
възлага на „К.С.“ ЕООД за срок от две години напред, считано от 02.04.2019г. да
извършва дейностите по поддържането на общите части и управлението на комплекса,
в това число събиране на парични средства от всеки собственик, наемател или
ползвател на самостоятелен обект в комплекса и фактическо плащане на
консумативите (индивидуални и общи) за консумация на вода, ток, асансьор,
осъществяване на фактическо плащане на водата и ел. енергия, отчетена в
самостоятелните обекти, след заплащането й от собственика на поддържащата
компания. В тази връзка неоснователно е и възражението на процесуалния
представител на ответника за липса на доказателства, които сочат конкретни
задължения и лично упълномощаване е неоснователно.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че сумите не се дължат на
основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Съгласно цитираната разпоредба не се заплащат
разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. Въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 от
ЗУЕС включва в себе си два аспекта. Първият е за значението на обстоятелството дали
собственикът, който няма да пребивава в комплекса повече от 30 дни за календарната
година, е уведомил за това управителя или председателя на управителния съвет.
Вторият е фактически и се свежда до реалното време, през което съответният
собственик е пребивавал в етажната собственост. Според чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС всички
собственици, ползватели и обитатели са длъжни да заплащат разходи за управление и
поддържане на общите части. В чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС се съдържа изключение, според
което не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6-годишна възраст,
както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост
не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. В чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС е
уредена хипотезата при отсъствието на собственик за повече от 30 дни в рамките на
една календарна година. Според нормата на чл. 51, ал. 3, изр. 2 от ЗУЕС за отсъствието
се уведомява писмено председателят на управителния съвет (управителят). Налага се
извод, че задължение на всеки собственик, който ще отсъства повече от 30 дни, е да
уведоми писмено председателя на управителния съвет или управителя. Единствено
собственик, който е уведомил управителя за отсъствието си, може да се възползва от
6
привилегиите, дадени в чл. 51, ал. 2 и ал. 3 от ЗУЕС. Това е така, тъй като при
постъпило уведомление същото може да бъде взето предвид от общото събрание при
вземане на решението по чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. За освобождаването от такси по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не е необходимо изрично решение на общото
събрание, както при освобождаването по чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС. Общото събрание обаче
следва да вземе предвид подаденото уведомление за отсъствие и в случаите на чл. 51,
ал. 2 от ЗУЕС, за да се извърши преценка дали лицето действително не пребивава в
жилището си и за да се прецени какъв следва да е размерът на таксите, дължими от
останалите собственици (след като един или няколко от тях ще са освободени от
заплащането на такси). Всички тези обстоятелства следва да се преценят към момента
на вземане на решение от общото събрание на етажната собственост за определяне на
съответните такси, дължими за поддръжка и управление.
По делото е представено единствено копие от паспорт на ответника М. /л. 103 -
121 вкл./, от който не се доказва фактическо пребиваване от ответника за по-малко от
30 дни за 2019г. Ето защо следва да се приеме, че за периода 2019г. - 2020г. не е
настъпил първият елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. По делото е
представено извлечение от журал за отчитане на електромери /л. 135 - 136 вкл./, видно
от който за апартаментите на ответника е начислявана електрическа енергия за 2019г.,
като следва: 05.06.2019г., 05.07.2019г., 03.09.2019г. и за 2020г.: 13.08.2020г.,
08.09.2020г. и за 2021г.: 01.08.2021. и 27.08.2021г., което води до извод, че са събрани
доказателства за ползването му за повече от 30 дни.
С оглед изложеното съдът приема за доказани всички елементи от фактическия
състав на предявения иск. Вземането е изискуемо с оглед определените падежи за
плащане на вноските. Предвид гореизложеното, съдът намира ищцовите претенции за
основателни, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят разноски по делото общо в размер на 2462,57 лева, от които: 462,57 лева
- заплатена държавна такса /л. 72/ и 2000 лева - адвокатско възнаграждение /л. 73/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.Ф.М. гражданин на Руската Федерация, роден на ................. г., с
Булстат: ..................., с адрес в РБългария: гр. С.В., ПИ 11538.4.... сграда Б, ет. 0, ап. Б1-
1, ул. „П.“ № 2 да заплати на Етажна собственост на комплекс „К.Р. гр. С.В., находящ
се в имот с идентификатор 11538.4.... ул. „П.“ № 2, представлявана от „К.С.“ ЕООД с
ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ..., вх. Б, ет.
6, представлявано от Б.Ц., сумата в размер на 1366,98 лева, представляваща остатък от
главница за такса поддръжка и управление на общите части в комплекс „К.Р. за
периода 2018г.-2019г., сумата в размер на 349,95 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 02.09.2018г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от
подаване на исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т.Ф.М. гражданин на Руската Федерация, роден на ................. г., с
Булстат: ..................., с адрес в РБългария: гр. С.В., ПИ 11538.4.... сграда Б, ет. 0, ап. Б1-
1, ул. „П.“ № 2 да заплати на Етажна собственост на комплекс „К.Р. гр. С.В., находящ
се в имот с идентификатор 11538.4.... ул. „П.“ № 2, представлявана от „К.С.“ ЕООД с
ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ..., вх. Б, ет.
7
6, представлявано от Б.Ц., сумата в размер на 6366,98 лева, представляваща
незаплатена главница за такса поддръжка и управление на общите части в комплекс
„К.Р. за периода 2019г.-2020г., сумата в размер на 1016,49 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 02.09.2019г. до 06.03.2021г., ведно с обезщетение за
забава от подаване на исковата молба - 06.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Т.Ф.М. гражданин на Руската Федерация, роден на ................. г., с
Булстат: ..................., с адрес в РБългария: гр. С.В., ПИ 11538.4.... сграда Б, ет. 0, ап. Б1-
1, ул. „П.“ № 2 да заплати на Етажна собственост на комплекс „К.Р. гр. С.В., находящ
се в имот с идентификатор 11538.4.... ул. „П.“ № 2, представлявана от „К.С.“ ЕООД с
ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ..., вх. Б, ет.
6, представлявано от Б.Ц., сумата в размер на 1799,85 лева, представляваща стойността
на отчетената и незаплатена консумирана електроенергия за апартамент Б1-1 и
апартамент Б 1-2, собственост на Т.Ф. М. за периода 2017г.- 2019г., сумата в размер на
275,48 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 03.09.2019г. до
06.03.2021г., ведно с обезщетение за забава от подаване на исковата молба -
06.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т.Ф.М. гражданин на Руската Федерация, роден на ................. г., с
Булстат: ..................., с адрес в РБългария: гр. С.В., ПИ 11538.4.... сграда Б, ет. 0, ап. Б1-
1, ул. „П.“ № 2 да заплати на Етажна собственост на комплекс „К.Р. гр. С.В., находящ
се в имот с идентификатор 11538.4.... ул. „П.“ № 2, представлявана от „К.С.“ ЕООД с
ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № ..., вх. Б, ет.
6, представлявано от Б.Ц., сумата общо в размер на 2462,57 лева /две хиляди
четиристотин шестдесет и два лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8