Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.С., 30.06.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 16 юни, Две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1206/2020 г. по описа на РС – Б.С., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила искова
молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С. сграда 6, чрез адв.З.Ц. от САК, с която се
иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания,
като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника А.К.К. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** за общата сума от 1276,70 лв. представляваща неизпълнени парични задължения,
произтичащи от следните договори: Договор за мобилни услуги №
*********/02.01.2018г., договор за мобилни услуги № *********/30.08.2016г.
ведно със Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор, Договор за
мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 13.021.2018г., Допълнително
споразумение№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 15.01.2018г. и Договор за лизинг от 27.01.2018г., като всяко
задължение е индивидуализирано по размер и основание в издадени фактури №№
********** от 18.01.2018г., ********** от 25.01.2018г., ********** от
18.02.2018г. и ********** от 25.02.2018г., ********** от 18.03.2018г.,
********** от 25.03.2018г., ********** от 18.04.2018г., ********** от
25.04.2018г., ********** от 18.05.2018г. и ********** от 25.05.2018г. ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.06.2020г. (виж пощенското клеймо) до окончателното изплащане на
сумата, както и направените съдебни разноски в исковото и
заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.342,ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи, че ответника А.К.К. не е намерен на посоченият в и.м. адрес: гр.Б.С., ул.“Здравец“ № 28, като по данни на К.К.-баща на ответника,
лицето е в чужбина.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА в заповедното производство е
видно, че постоянният и настоящ адрес на А.К.К.
с ЕГН ********** ***.
Съдът е изискал справка от ТД на НАП-Враца за
регистрирани трудови договори на лицето А.К.К. с ЕГН
**********, от която е видно, че същата има
прекратен трудов договор 16.11.2020г. с „Галактика 03“ ЕООД-Враца, като до
настоящият момент нямат други регистрирани такива на територията на Р.България.
Поради това съдът е процедирал да се призове ответника
на посоченият адрес в гр. Б.С., общ. Б.С., обл. Враца, ул.“Здравец“ № 28, чрез залепване на
уведомление по чл.47 от ГПК. Същото е залепено на входната врата на жилището на
горепосоченият адрес на 01.03.2021г., видно от върнатото уведомление, като в
законоустановеният срок ответникът не се явил в РС-Б.С. да получи съдебните
книжа.
С разпореждане постановено в з.з. на 02.04.2021г.
съдът е допуснал правна помощ на ответника А.К.К. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на
чл.47 от ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по
гр.д.№ 1206/2020г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
С определение постановено в з.з. на 19.04.2021г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП е назначил адв.Ц.Й.В. от ВрАК за особен
представител на ответника А.К.К. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес ***, призован по реда на
чл.47 от ГПК, която да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 1206/2020г.
по описа на РС гр.Б.С.с определено адвокатско възнаграждение в размер на 319,37
лв. внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв.Ц.Й.В. от ВрАК за сведение и писмен
отговор по чл.131 от ГПК, както и препис от определението с което е назначен.
Същият в законоустановеният срок е
депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции на ищеца по
основание и размер, като е изложил подробни съображения.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 425/2020г. по описа на
РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите изложени в
исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 425/2020г. по описа на РС-Б.С.срещу длъжника А.К.К. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 212/08.06.2020г. за общата сума от 1276,70 лв.
представляваща неизпълнени парични задължения, произтичащи от следните
договори: Договор за мобилни услуги № *********/02.01.2018г., договор за мобилни
услуги № *********/30.08.2016г. ведно със Заявление за пренасяне на номер/а в
мрежата на Теленор, Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг
от 13.021.2018г., Допълнително споразумение№ ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 15.01.2018г. и Договор за
лизинг от 27.01.2018г., като всяко задължение е индивидуализирано по размер и
основание в издадени фактури №№ ********** от 18.01.2018г., ********** от
25.01.2018г., ********** от 18.02.2018г. и ********** от 25.02.2018г.,
********** от 18.03.2018г., ********** от 25.03.2018г., ********** от
18.04.2018г., ********** от 25.04.2018г., ********** от 18.05.2018г. и
********** от 25.05.2018г. ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2020г. (виж пощенското
клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски за това
производство в размер на 25,53 лв.
държавна такса и 360,00 лв. с ДДС
адвокатски хонорар.
Заповедта на длъжника А.К.К. е връчена по
реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са
дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК и такъв е
предявен, въз основа вна който е образувано настоящето производство по гр.д.№
1206/2020г. по описа на БСлРС.
В исковата молба ищецът твърди, че между А.К.К.
и „Т.Б." ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл" ЕАД) са
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1) Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2016г., ведно със
Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор. Съгласно договора на
клиента е предоставен мобилен номер **********,
пренесен от друга мрежа в тази на Teленор.
2)Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 13.01.2018г., съгласно който на ответника са предоставени мобилен телефонен
номер **********, (със стандартна
месечна абонаментна такса 14.99 лв. с
вкл. ДДС или 12.49 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 335.57
лв. с вкл. ДДС. На основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши 23 бр. месечни лизингови вноски в
размер на 14.59 лв. с вкл. ДДС
всяка, като те се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
3)Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 15.01.2018г.
Съгласно това споразумение за мобилен
номер ********** е в сила нов
абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС (или 25.82 лв. без вкл. ДДС), а на ответника е
предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy J5 2017 Gold. Предоставянето на устройството е уговорено от страните
в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 358.57 лв. с вкл. ДДС. На основание чл.
3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши 23 бр. месечни лизингови вноски в
размер на 15.59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като те се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
4)Допълнителен договор за лизинг от 27.01.2018г. Съгласно договора за
лизинг на ответника е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold, чиято обща цена е 358.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1
от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши 23 бр. месечни лизингови вноски в размер на 15.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като те
се фактурират заедно с месечните сметки
за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ответникът не е изпълнил своите парични
задължения на обща стойност 1276,70 лв.,
съгласно фактура № **********/18.01.2018 г., фактура № **********/25.01.2018
г., фактура № **********/18.02.2018 г., фактура № **********/25.02.2018 г.,
фактура № **********/18.03.2018 г., фактура № **********/25.03.2018 г., фактура
№ **********/18.04.2018 г., фактура № **********/25.04.2018 г., фактура №
**********/18.05.2018 г. и фактура №
**********/25.05.2018 г., претендирана като сбор от следните задължения:
1) 131,83
лв. - задължения за незаплатени
мобилни услуги (месечни абонаментни и еднократни такси и други услуги), от
които: 77,53 лв. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 30.08.2016г., изм. с Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.01.2018 г. (за мобилен
номер **********) за периода 25.12.2017-24.04.2018 г. и 54,30 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г.
(за мобилен номер **********) за периода 13.01.2018-17.04.2018 г.
2) 724,32
лв. - задължения за падежирали лизингови
вноски и предсрочно изискуеми лизингови вноски, от които: 374,16 лв. по Договор за лизинг от
21.01.2018 г. (за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold) за
периода 25.12.2017-15.12.2019 г. и 350,16
лв. по Договор за лизинг от 13.01.2018 г. (за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black) за периода 13.01.2018 г. - 13.12.2019 г.
3) 420,55
лв. - задължения
за неустойки поради
предсрочното прекратяване на договорите по вина или по инициатива на
потребителя, от които: 287,85 лв. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2016г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.01.2018
г. (за мобилен номер **********) и 132,70
лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г. (за мобилен
номер **********).
Ищеца посочва, че изискуемостта на
вземанията на „Т.Б." ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала 15(петнадесет)
дни след издаването й.
Поради бездействието на ответника за
ищеца се породил правен интерес от търсената съделна защита, обективиран в
петитумната част на исковата молба.
Особеният представител на ответника в
писменият отговор и в с.з. оспорва иска, като поддържа възражението си за
нищожност на процесните договорите издадени от ищцовото дружество, поради
съставени в шрифт неотговарящ на закона, а именно, че са в по-малък шрифт от 12
и дали не съдържат неравноправни клаузи по чл.143 от ЗЗП.
Желае да се отхвърли иска на ищеца с всички
законни последици.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК кредитора(ищеца)
следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът(ответника)
– възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. По
делото не се оспорва също, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за
мобилни услуги и по договора за лизинг, като е предоставил посочените услуги и
стока, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената. Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства,
съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са
уредени от сключените между тях договори, от които са произтекли насрещните
права и задължения и за двете страни по тях. По делото не се оспорва, че
ответникът не е изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в
срок на предоставените услуги и договорените лизингови вноски, поради което и в съответствие с уговореното в
договорите и регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно
същите.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че абонатът е неизправна страна по процесните договори,
тъй като не е престирал на кредитора получените от последния мобилни услуги,
нито пък е заплатил дължимата сума по закупената стока на лизинг. Касае се за
парично задължение, чието реално изпълнение е възможно и е в интерес на
кредитора. Фактурите, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от
ответника, доказват предоставените услуги и претендираните за тях цени. Действително всяка от фактурите не установява
осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но
предвид обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите
на процеса, а ответникът не оспорва факта на потребяване на далекосъобщителните
услуги, съдът намира, че счетоводно
отразените стопански операции са извършени
и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест,
не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция от 131,83 лева
за ползваните от него мобилни услуги. Ето защо, тази сума се явява дължима.
Предявеният установителен иск за тази сума се явява основателен, като следва да
се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
заповедното производство-02.06.2020г.(виж пощенското клеймо) до окончателното й
изплащане.
Липсват
доказателства за платени лизингови вноски в общ размер на 734,32
лв., поради което тази сума също се дължи от ответника. Всички лизингови вноски
са падежирали към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК на
03.06.2020г.
Ищецът
претендира осъждане на ответника и за неустойка в общ размер на 420,55 лева
поради предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на
потребителя.
Съгласно чл.
27 от Общите условия на ищеца плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Действително,
както се установи по делото, ответникът не е бил изправна страна по договора и
не е заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно
чл. 75 във връзка с чл.19б, т. в от Общите условия „Т.Б.“ ЕАД има
право да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя. В сключения с ответника Договор за мобилни услуги № ********* от 30.08.2016г., изм. с Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.01.2018 г. (за мобилен номер
**********) в страните са се уговорили в случай на прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя преди изтичане на срока по чл.2 от раздел IV от допълнителното споразумение/л.23 от делото/, последният дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговореният срок(15.01.2020г.), като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на
стандартните месечни абонаменти.
В Договора за мобилни услуги № *********
от 13.01.2018 г. (за мобилен номер
**********) страните също са договорили в случай на прекратяване на договора по
вина или инициатива на потребителя преди изтичане на срока посочен в него,
последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговореният срок(13.01.2020г.), като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти.
Съгласно
правната доктрина неустойката е договорно съглашение или нормативно
предварително определена отговорност за обезпечение на вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като клауза, уговорена в съответния договор,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право
/чл. 9 ЗЗД/. По
своята правна същност неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вреди от неизпълнението - с неустойката страните предварително уговарят размера
на обезщетението, което ще следва да плати неизправната страна в случай, че не
изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите. Съглашението за неустойка има акцесорен характер – т. е. касае се
акцесорно задължение, чието възникване е обусловено от изискуемостта на
главното задължение, което може да няма договорен източник, но не може да е
естествено - следва да е правно. С оглед акцесорния характер на неустойката,
неустоечната клауза би била действителна само при действителност на главното
задължение, чието изпълнение е обезпечено.
В случая искът е предявен за общата
сумата от 420,55 лв. представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги по вина на потребителя А.К., от която: 287,85 лв. по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 30.08.2016г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.01.2018 г. (за мобилен номер
**********) и 132,70 лв. по Договор
за мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г. (за мобилен номер **********), представляваща сбор от три стандартни месечни абонаментни
такси, както е посочено в т. 4 договорите и допълнителното
споразумение.
Претендираните с исковата молба вземания за
неустойки по договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях
са в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Така формулирано
искането поставя праг на максималния размер на неустойката,
не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излиза извън
обезщетителната функция на неустойката, поради което настоящият съдебен състав
намира, че за така предявения иск следва да бъде уважен като
доказан по основание и размер за общата сума от 420,55 лв. от която: 287,85 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от
30.08.2016г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 15.01.2018 г. (за мобилен номер **********) и 132,70 лв. по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 13.01.2018 г. (за мобилен номер **********). В
тази връзка виж Решение № 260026/03.02.2021г. по в.гр.д.№ 566/2020г. на
ОС-Враца.
В отговора си особеният представител на ответника навежда твърдението, че
не може да се установи дали договорите за мобилни услуги и договорите да
лизинг не съдържат неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е наложена на потребителя и той не е
имал възможност да се запознае с нея преди сключването на договора за мобилни
телефонни услуги, защото за него било неясно какви ще са икономическите
последици при евентуалното прекратяване на договора. В съдържанието на самите
договори е изрично отбелязано, че преди да подпише договора потребителя следва
да го прочете внимателно, както и приложимите общи условия. Изписан е и текст,
че подписалия договора е запознат със съдържанието му и е съгласен да спазва ОУ
на дружеството. Това е отразено в декларация-съгласие с дати 30.08.2016г./л.16
от делото/, 13.01.2018г./л.20 от делото/ и 15.01.2018г./л.25 от
делото/подписана от абоната/ответника по делото/ чийто подпис не е оспорен по
надлежният ред в ГПК, с която той е декларирал, че е получил екземпляр от ОУ на
„Т.Б.“ ЕАД, съгласен е с тях и се
задължава да ги спазва. Същият текст е възпроизведен и в чл.11 от договорите,
които ответника е подписал собственоръчно.
Следователно липсва основание да се приеме обратното и в заключение да се
направи извод, че клаузата е наложена на потребителя и той не е имал възможност
да се запознае с нея преди сключването на договора, поради което и същата се
явява неравноправна, а от тук и нищожна по смисъла на чл. 143 от
ЗПП във връзка с чл. 145, ал. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от
същия закон.
Настоящият съдебен състав в
изпълнение на служебните си задължения, при цялостна и задълбочена проверка на
клаузите на сключените между страните договори и ОУ приложими към тях по време
на действието им, не констатира договорни клаузи, чрез които да се създава
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Според съда същите
са в съответствие с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя,
като не водят до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните
по договора и не са в ущърб на потребителя, като липсват основание да се приеме,
че не са създадени равни гаранции за страните да влияят върху евентуалните
изменения на клаузите на сключените договора, доколкото предвидено е всяко
изменение да става със съгласието на двете страни и при подписване на
допълнително споразумение за това.
Изискването за размер на шрифта на договора
и общите условия, залегнало в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, не намира
приложение в настоящия казус. В Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, подобна
разпоредба липсва.
Анализа на договорите за мобилни услуги
установява, че същите отговарят на формалните изисквания на специалният закон,
а имено на чл.228, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЕС, като наред с това в него не се
съдържат клаузи, които да попадат в приложното поле на чл.143 от ЗЗП, което да
води до тяхната нищожност, поради неравноправен характер.
Изложеното важи и по отношение на договора
за лизинг, като в допълнение следва да се посочи, че действително размера на
шрифта на същия е малък, но този факт не е годен обоснове нищожност на
договора. Това е така, защото не съществуват нормативни изисквания, които да
определят минимална големина на шрифта в договорите за лизинг /за разлика от
договорите за потребителски кредит/, поради което по отношение на него, са
приложими общите правила предвидени в ЗЗП и по конкретно, че клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин. В случая в процесния договор, не са налице форматиране на
текста или разлики в големината на шрифта, на който той е съставен, които да
затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в
заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договора, следва
че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието му /да го
прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването му.
В противен случай е имал възможността и е
следвало да поиска договор с по едър шрифт или да откаже да подпише договора.
С оглед горното и доколкото в случая
ответникът не твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в
отчета на трафика на услуги, чрез ползваното от потребителя устройство и
липсата на доказателства за погасяване на задължението, начислените от ищеца,
съответно фактурирани такси/цени са дължими.
В допълнение към изложеното относно
договора за лизинг, следва да се посочи, че видно от отбелязването върху същия,
лизингодателят-ищец е изправна страна по отношение на задължението си да
предостави за ползване на ответника лизинговата вещ. Ето защо и тъй като
ответникът, в чиято тежест е това, не е ангажирал доказателства за връщане на
предадените му мобилни устройства или за погасяване на задълженията за
лизингови вноски в уговорения срок, то същия дължи претендираните от ищеца
суми.
РАЗНОСКИ
Ищеца претендира разноски с и.м. и с
молба-становище вх.№ 263229/09.06.2021г./л.105 от делото/ в заповедното
производство в общ размер от 285,53лв., от които: 25.53 лв. заплатена държавна
такса и 360.00 лв. с ДДС адвокатски хонорар, както и 877,08 лв. разноски в
исковото производство, от които: 174,47 лв. заплатена държавна такса, 383,24
лв. адвокатски хонорар с ДДС и 319,37 лв. внесен депозит за особен представител.
Съгласно константната
практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответнка А.К.К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 425/2020г. по описа
на РС-Б.С.в общ размер от 285,53лв., от които: 25.53
лв. заплатена държавна такса и 360,00лв. с ДДС адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника К. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в общ
размер от 877,08
лв. разноски в исковото производство, от които: 174,47 лв. заплатена държавна
такса, 383,24 лв. адвокатски хонорар с ДДС и 319,37 лв. внесен депозит за
особен представител, съгласно приложените платежни документи и списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А.К.К. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, че същият дължи на „Т.Б.” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк С., сграда
6, чрез пълномощника адв.З.Ц. от САК, общата сума от 1276,70 лв., съгласно
фактура № **********/18.01.2018 г., фактура № **********/25.01.2018 г., фактура
№ **********/18.02.2018 г., фактура № **********/25.02.2018 г., фактура №
**********/18.03.2018 г., фактура № **********/25.03.2018 г., фактура №
**********/18.04.2018 г., фактура № **********/25.04.2018 г., фактура №
**********/18.05.2018 г. и фактура № **********/25.05.2018 г., претендирана
като сбор от следните задължения:
1) 131,83
лв. - задължения за незаплатени
мобилни услуги (месечни абонаментни и еднократни такси и други услуги), от
които: 77,53 лв. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 30.08.2016г., изм. с Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 15.01.2018 г. (за мобилен
номер **********) за периода 25.12.2017-24.04.2018 г. и 54,30 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.01.2018 г.
(за мобилен номер **********) за периода 13.01.2018-17.04.2018 г.
2) 724,32
лв. - задължения за падежирали лизингови
вноски и предсрочно изискуеми лизингови вноски, от които: 374,16 лв. по Договор за лизинг от
21.01.2018 г. (за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J5 2017 Gold) за
периода 25.12.2017-15.12.2019 г. и 350,16
лв. по Договор за лизинг от 13.01.2018 г. (за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy J3 2016 Black) за периода 13.01.2018 г. - 13.12.2019 г.
3) 420,55 лв. - задължения за
неустойки поради предсрочното
прекратяване на договорите по
вина или по инициатива на потребителя, от които: 287,85 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от
30.08.2016г., изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 15.01.2018 г. (за мобилен номер **********) и 132,70 лв. по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 13.01.2018 г. (за мобилен номер **********), ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.06.2020г. (виж пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
212/08.06.2020г. по ч.гр.дело № 425/2020г. по описа на Районен съд гр. Б.С..
ОСЪЖДА А.К.К. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, чрез пълномощника адв.З.Ц. от САК, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1206/2020г.
по описа на РС-Б.С.в общ размер от 877,08 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 425/2020г.
по описа на РС-Б.С.разноски в общ размер от 285,53лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 425/2020г.по описа на РС-Б.С.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: