№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1392/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР-Варна, чрез юрк.К.Л. -
А., против Решение № 690/25.05.2022г. на ВРС,
XXXVІІІ-ми
състав, постановено по НАХД № 1569/2022г., с което е отменено
НП № 436а-63/05.04.2022г. на директора на ОДМВР-Варна, с което за нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето /ЗЗ/, на Й.Л.Й., ЕГН: **********,***, е наложена глоба в
размер на 300,00лв.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно
сочи, че нарушаването на противоепидемичните мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест при хората, е деяние, за което
законодателят е въвел конкуриращи се административнонаказателна и наказателна
отговорност. Дали едно деяние покрива признаците на престъпление по чл.355,
ал.2 от НК, или този на административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
следва да се преценява с оглед степента на неговата обществена опасност. След
като съответно деяние е обявено от закона за престъпление, то законодателят е
преценил, че типичното му осъществяване е в достатъчна степен общественоопасно,
за да бъде скрепено с наказателна санкция. По тези съображения счита, че всички
останали деяния от този вид, които се разграничават с ниска степен на обществена
опасност – като настоящия случай, обосновават ангажиране на
административнонаказателна отговорност. Нарушаването на противоепидемична
мярка, приета на основание чл.73 от АПК – когато неотложно трябва да се издаде
общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота,
здравето и имущественото на гражданите – особено в условията на извънредно
положение, и по отношение на която е допуснато предварително изпълнение, не би
могло да бъде маловажен случай. Сочи и че следва да се държи сметка и за
постигане на целите на административното наказание, като снизходителното
отношение към нарушителите ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното
лице и в обществото като цяло, което би довело до масово нарушаване на
въведените противоепидемични мерки. По изложените съображения счита за
неправилно и нецелесъобразно прилагането на института на „маловажен случай“.
Моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление.
С писмени бележки С.д. №
10518/05.07.2022г. поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН - за две
инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение.
Ответната страна – Й.Л.Й.,
оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени възражения вх.№ 39946/14.06.2022г.
Сочи, че наложената с наказателното постановление глоба е непосилна за нея.
Твърди и че
НП № 436а-63/05.04.2022г., както и касационната жалба, са некоректни, т.к. не е
посочена разпоредбата на чл.63а от ЗЗ, като посочената разпоредба на чл.63,
ал.4 не кореспондира и не прилага чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Отделно сочи, че
искането в петитума на касационната
жалба - да се отмени Решение № 426/28.03.2022г. по адм.д. № 1569/2022г., не
кореспондира с НП № 436а-63/05.04.2022г. В съдебно заседание Й. се явява лично.
Моли обжалваното решение да се остави в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Споделя изложените в нея възражения за допуснато нарушение на материалния
закон. Намира за неправилни изводите на ВРС за маловажност на нарушението по
чл.209а от Закона за здравето. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо
него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред
ВРС е установено, че към 27.02.2022г. била в сила т.7 от Заповед №
РД-01-968/26.11.2021г. на Министъра на здравеопазването. След извършена
проверка, на Й.Л.Й. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, в който Й. вписала възражение, че има сертификат за изкаран
коронавирус. На 05.04.2022г. било издадено наказателно постановление, с което
административнонаказващият орган възприел описаната в АУАН фактическа
обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
От правна страна ВРС е
приел, че АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете и процедурите,
предвидени в ЗАНН и съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество
е прието, че проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка.
В АУАН се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и
обстоятелствата на извършването му, посочена е и правилната правна квалификация
на нарушението по ЗЗ. Прието е обаче, че АНО неправилно въз основа на събраните
доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение,
което следва да бъде санкционирано по смисъла на закона. Прието е, че от
събраните по делото доказателства се установява, че от деянието не са
произтекли каквито и да било вредни последици за здравето и живота на
останалите граждани. Установени са и причините за нарушението - Й. е считала,
че притежавайки сертификат за преболедуване не представлява опасност за
околните и е посочила този факт при съставяне на АУАН, т.е не е налице
умишлено, демонстративно нарушаване на забраната. Безспорно се касае за
неизпълнение на въведената забрана, но установеното по-горе, както и факта, че
се касае за първо нарушение, очертават извършеното нарушение като такова с
изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид и в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай“ на
административно нарушение.
Така постановеното
решение е неправилно.
ВРС не е обсъдил в
съвкупност събраните по делото доказателства, не е установил вярно фактическата
обстановка по случая и прилагайки неправилно материалния закон, е стигнал до
неправилен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съображенията на
настоящия касационен състав, са следните:
С Решение от 13.03.2020г., обн. ДВ бр.22,
на основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България, от Народното
събрание е обявено извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С решение на Народното
събрание от 03.04.2020г. срокът на обявеното извънредно положение е удължен до
13.05.2020г.
С Решение № 325 на
Министерски съвет от 14 май 2020г. е обявена извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение
на COVID-19 и
съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите,
считано от 14 май 2020г. до 14 юни 2020г.
Впоследствие срокът на
обявената извънредна епидемична обстановка е многократно удължаван, като към
датата на установяване на процесното нарушение е в сила Решение № 826 на
Министерски съвет от 25 ноември 2021г., с което на основание чл.63, ал.2, вр.
ал.3, т.1, 2, 3, 7 и 8 от ЗЗ и чл.73 от АПК, е удължен срока на обявената с
Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. и удължена с Решение
№ 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., Решение № 418 на Министерския
съвет от 25 юни 2020г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020г.,
Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020г., Решение № 609 на
Министерския съвет от 28 август 2020г., Решение № 673 на Министерския съвет от
25 септември 2020г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020г.,
Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021г., Решение № 395 на
Министерския съвет от 28 април 2021г., Решение № 426 на Министерския съвет от
26 май 2021г., Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021г. и Решение №
629 на Министерския съвет от 26 август 2021г. извънредна епидемична обстановка
на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение
на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите, считано от 1 декември 2021г.
до 31 март 2022г.
На основание чл.63, ал.4
и ал.11 и чл.63в от ЗЗ, чл.73 от АПК и във връзка с Решение № 826 на Министерски
съвет от 25 ноември 2021г., министърът на здравеопазването, по предложение от
25.11.2021г. на главния държавен инспектор, издал Заповед №
РД-01-968/26.11.2021г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки -
правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски
др.
Според т.7 от заповедта „Всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства
за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и
други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари
и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове,
музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се
използва съгласно препоръките в приложение № 3.
Според т.1 от Приложение
№ 3 към т.7 и 8 на заповедта – „Инструкция
за правилно носене на лицева маска“, защитната маска трябва да покрива изцяло
носа и устата – от основата на носа до брадичката.
В хода на
административнонаказателното производство е установено, че на 27.02.2022г. в
12:50 часа, в гр.Варна, бул.Осми Приморски полк“, на автобусна спирка „Чаталджа
2“, в автобус на „Градски транспорт“ ЕАД с рег.№ В****НХ, движещ се по линия №
31, ст.полицай П. В., установил, че лицето Й.Л.Й. се намира на закрито
обществено място - транспортно средство за обществен превоз, и като пътник не е
поставила защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, или
друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнила т.7 от Заповед
№ РД-01-968/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването, въвеждаща временни
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Без съмнение и с оглед
изричното им посочване, автобусите на градския транспорт попадат в обхвата на
т.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021г., поради което за всички пътуващи важи
задължението да носят предпазна маска за еднократна или многократна употреба,
при това по начина, указан в т.1 от Приложение № 3 към т.7 и 8.
Заповед №
РД-01-968/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването, предвид съдържанието и
разпоредителната ѝ част, представлява общ административен акт по чл.65 от АПК, в който смисъл е и изменението на чл.63 от ЗЗ, като е въведена ал.11 (сега
ал.14, след изменението с ДВ, бр.32 от 2022г., в сила от 26.04.2022г.), според
която заповедите по ал.4 и 7 са общи административни актове, които се издават
по реда на чл.73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на Министерството
на здравеопазването, съответно, на интернет страницата на регионалната здравна
инспекция и подлежат на предварително изпълнение.
От своя страна
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда специално наказание за лице,
което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Освен санкционна, нормата е и материалноправна, т.к. в себе си
съдържа както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това
правило.
В този контекст, по
делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата и място, по време на
действие на въведеното с процесната заповед задължение до неопределен кръг от
лица – в случаите, в
които се намират в транспортно средство за извършване на обществен превоз, да
носят маски за еднократна или многократна
употреба – Й. се е намирала именно в такова транспортно средство
(автобус на градския транспорт), без маска за еднократна или многократна употреба, с което е осъществила от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал.1 от
Закона за здравето.
Факта на извършване на
нарушението не се оспорва по същество от нарушителя, като в АУАН е вписано
възражение „Имам зелен сертификат за
изкаран коронавирус“. Това обстоятелство обаче е ирелевантно и е интерпретирано
от ВРС неправилно.
Притежаването на зелен
сертификат, удостоверяващ преболедуване или ваксинация, не е сред изчерпателно
изброените в т.9 от заповедта изключения от задълженията по т.7 и т.8. Видно от
предложението на държавния главен инспектор до министъра на здравеопазването,
общите противоепидемични мерки следва да се прилагат от всички лица, независимо
от данни за наличие на постинфекциозен или постваксинален имунитет, поради
регистрирани случаи на инфекция както при лица, получили една или две дози
ваксина, така и при преболедували. Продължаващото противоепидемично
разпространение на COVID-19 способства за появата на нови варианти на SARS-CoV-2, които са с фенотипни
характеристики, сочещи на тяхната ефективна способност да „заобикалят“
наличието на антитялов отговор при зарязяване с новия коронавирус. Това е
допълнителна и много важна причина всички предложени мерки да се прилагат в
пълен обем като от особено значение е провеждането на стриктен контрол, както
от страна на оправомощените държавни органи (РЗИ, МВР, БАБХ), кметовете на
общини и областни управители, така и от всеки работодател и орган по
назначаване.
При извършване на
служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият състав намира за
необходимо да посочи и че отмяната към настоящия момент на противоепидемичните
мерки не обосновава основание за приложение на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му, а според ал.2 на с.р., ако до влизане в
сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях,
която е по-благоприятна за нарушителя.
Безспорно е установено по
делото, че към датата на извършване на нарушението – 27.02.2022г., нормативната
разпоредба, за нарушението на която е била наказана Й.Л.Й. е чл.209а, ал.1 от
ЗЗ. С отмяната на действащите противоепидемични мерки не се „декриминализира“
нарушението, за което тя е наказана. Й. е наказана за нарушение на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ – за неизпълнение на въведени противоепидемични мерки, като и към
настоящия момент разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ продължава да предвижда същото
наказание за същото нарушение, поради което отпадането на противоепидемичните
мерки е ирелевантно. Самият характер на мерките, предполага в себе си времеви
обхват на същите и отпадането на част от тях, при отпадане на необходимостта от
налагате им, не означава, че нарушаването им към момента, в който са били
действащи, трябва да бъде обявено за ненаказуемо.
Неправилно ВРС е приел и
че са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните
нарушения от този вид. Касае се също така за формално нарушение, което, за да
бъде счетено за маловажно, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая не са налице.
Поради това и предвид голямата обществена значимост на въведените
противоепидемични мерки, настоящият състав не констатира наличието на основания
за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Неоснователно ответникът
по касационната жалба твърди некоректност на наказателното постановление,
поради това че цитираната разпоредба на чл.63, ал.4 от ЗЗ не кореспондира със
санкционната по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, съответно без посочване на чл.63а, ал.1 и
ал.2 от ЗЗ, същата не може да се приложи.
Съгласно чл.63, ал.4 от
ЗЗ, в приложимата редакция, при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област.
Съгласно чл.209а от ЗЗ, който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4, 7, 10 или 11 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
В случая е констатирано
нарушение на т.7 от Заповед № РД-01-968/26.11.2021г. на министъра на
здравеопазването, която представлява акт по чл.63, ал.4 от ЗЗ (изрично
цитирано), поради което привръзката с чл.209а от ЗЗ е налице и правилно е отразена
в наказателното постановление.
Възраженията на Й., че
ако се потвърди наказателното постановление, наложената глоба би била непосилна
за нея, кореспондират с изискванията за индивидуализиране на наказанието по
чл.27, ал.2 от ЗАНН, като в случая наказанието е наложено в предвидения от
чл.209а от ЗЗ минимален размер.
По така изложените
съображения обжалваното решение се явява постановено при неправилно приложение
на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.
Предвид изхода на спора и
направеното изрично искане, в полза на касатора на основание чл.63д, ал.1,
вр.ал.4 и 5, вр.чл.37 от ЗПП и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 690/25.05.2022г. на ВРС, ХХХVІІІ-ми състав, постановено по НАХД
№ 1569/2022г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 436а-63/05.04.2022г. на директора
на ОД на МВР-Варна, с което за нарушение на т.7 от Заповед №
РД-01-968/26.11.2021г. на министъра на здравеопазването, вр.чл.63, ал.4 и
чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на Й.Л.Й., ЕГН: **********,***, е наложена глоба, в размер
на 300 (триста) лева.
ОСЪЖДА Й.Л.Й., ЕГН: **********,*** да заплати на ОДМВР-Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.