РЕШЕНИЕ
№ 314
гр. Сливен, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20222230104000 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на
обективно кумулативно съединяване на исковете.
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД срещу Б. Д. М., с която е
предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищцовото дружество твърди, че е открило партида за недвижим имот,
находящ се в с. Г., общ. С., като този имот е свързан към водопреносната
мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода.
Титуляр на тази партида за процесния период е бил ответника по настоящия
иск Б. Д. М.. Доставената и консумирана питейна вода се отчита по тази
партида от представител на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД и
стойността на изразходваното количество се фактурира. След фактурирането
за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск, възниква задължение
в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението
си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение
по отношение на всички потребители. Ако не стори това последният изпада в
забава и съответно дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
1
законната лихва за страната за съответния период.
Излагат твърдения, че в конкретния случай ответника не е заплатил
стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената
такава, за периода 01.08.2020 г. - 31.07.2021 г., независимо от възникналото
задължение, съгласно чл. 33, ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен" одобрени с
Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране, а именно, „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на
фактуриране". В чл. 44 от същите е предвидено, че „При неизпълнение в срок
на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи
на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
В и К оператора", поради което ищцовото дружество претендира, както
главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната,
считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на
завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Твърди също, че предвид възникналото задължение, ищцовото
дружество е предприело действия за събиране на дължимите суми, като е
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
по повод на нея е било образувано ЧГД № 2876/2022 г. по описа на PC –
Сливен. По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и
ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и
консумирана питейна вода за периода 01.08.2020 г. - 31.07.2021 г., ведно с
дължимата мораторна лихва. В законоустановения срок по делото е
постъпило възражение от страна на длъжника по връчената му заповед за
изпълнение, поради което за ищцовото дружество е налице интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
Изтъква, че за периода 01.08.2020 г. – 31.07.2021 г., ищцовото
дружество е доставяло питейна вода в недвижимия имот, за който има
открита партида на името на ответника и съответно за него е възникнало
задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не
2
е сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължи на представляваното от мен „Водоснабдяване и канализация
- Сливен" ООД претендираните суми.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на „Водоснабдяване и Канализация - Сливен"
ООД гр. Сливен, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД, сума в общ размер на 260,48 лева, от които главница – 233,60
лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.08.2020 г. - 31.07.2021 г., в имот находящ се в с. Г., общ. С.,
мораторна лихва в размер на 26,88 лева натрупана към дата 02.06.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 26,20 лева представляваща
направените разноски в заповедното производство. Претендира за
присъждане на разноски в заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител
е депозирал отговор на исковата молба, с който сочи, че към исковата молба
липсва приложен договор за доставка на питейна вода, за да се претендира
нейното заплащане според Общите условия на ВиК оператора издадени на
основание Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Излага аргументи, в случай, че съда
не приеме това искане, то счита иска за неоснователен, тъй като липсват
доказателства, от които да е видно, че ответникът е подписал договор за
доставка на питейна вода – основанието на което се позовава ищеца, поради
което моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В с.з. ищцовото дружество се представлява от пълномощник, който
моли съда да уважи исковете в пълен размер. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът не се явява. Представлява се от назначения особен
представител, назначен с Разпореждане № 12538 от 16.12.2022 г. Моли съда
да постанови съдебният си акт, съобразно събраните доказателства.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
3
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на
01.07.2022 г. за което е образувано ч.гр.д. № 2876/2022 г. по описа на Районен
съд – Сливен, по което е издадена Заповед № 1760/04.07.2022 г. за дължими
суми от ответницата - главница в размер на 233,60 лв. представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.08.2020 г. – 31.07.2021 г., мораторна лихва върху главницата в размер на
26,88 лева натрупана към дата 02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.06.2022 г., както и разноски в размер на 25 лв. по ч.гр.д. №
2876/2022 г. по описа на РС – Сливен.
Не е спорно, че тези задължения са правилно начислени и са дължими
от ответника, като са настъпили падежите за всяка една от сумите.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Разгледан по същество същият се явява основателен и следва да се
уважи за сумите от 233,60 лв., представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.08.2020 г. – 31.07.2021 г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 26,88 лева натрупана към дата
02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2022 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 25
лв. по ч.гр.д. № 2876/2022 г. по описа на РС – Сливен.
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415,
ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител,
разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разгледани по същество исковете са основателни и доказани и следва
да се уважат в пълен размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените положително
установителни искове следва да бъдат уважени в пълен размер.
4
С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищццовото дружество направените по делото разноски в общ размер на
735,00 лв., от които 75 лв. д.т., сумата от 300 лв. внесен депозит за особен
представител и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.“6-ти септември” № 27, че Б. Д. М., с ЕГН ********** от с. Г., общ. С., чрез
назначения особен представител адв. М. от АК - Сливен, дължи сумата от 233,60 лв.
(двеста тридесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода доставена в имот
находящ се в с. Г., общ. С. за периода от 01.08.2020 г. – 31.07.2021 г.,
мораторна лихва върху главницата в размер на 26,88 лв. (двадесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки), начислена към 02.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет
лева) по ч.гр.д. № 2876/2022 г. по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА Б. Д. М., с ЕГН ********** от с. Г., общ. С., чрез назначения особен
представител адв. М. от АК - Сливен да заплати на “Водоснабдяване и канализация
– Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.“6-ти септември” № 27 направените по делото разноски в общ размер на
735,00 лв. (седемстотин тридесет и пет лева), от които 75 лв. д.т., сумата от 300
лв. депозит за особен представител и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5