Р Е
Ш Е Н
И Е
12. 10. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в
публичното заседание на четвърти октомври,през две хиляди
и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Т.Наков,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 3472 по описа за 2018г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 19.10.2017г. по н. о. х. д. № 20649/12 г. Софийски районен съд, НК,20 с –в е признал подсъдимия Т.Е.Ц. за виновен
в това ,че на 17.12.2011г. в гр.София, на бул.Княз Дондуков с посока на
движение към бул.Т. Александров,при управление на МПС-л.а. Ровер 618 И,с ДК № *******МА
е нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.31 ал.7 т.1от ППЗДВП
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.В.С.,изразяваща се в счупване на дясната
раменна кост,довело до трайно затруднение движенията на десния горен крайник,поради
което и на основание чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3 вр.чл.54 от НК го е
осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца,изпълнението на
което е отложено за срок от три години.В тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски.
Против
постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия ,в която се излагат
доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.Прави се искане за приложение
на чл.55 от НК и налагане на наказание-глоба или пробация.
В
съдебно заседание, подсъдимия и неговия защитник поддържат жалбата и изложените
в нея доводи.
Представителят
на СГП,счита ,че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимия поддържа изложеното от
защитника си.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си,районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни
и писмени доказателства и въз основа на
техният анализ е приел от фактическа страна, следното:
Подсъдимият Т.Е.Ц. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, управител на ЕТ
„Ц. К.- Т.Ц.“, неосъждан, ЕГН **********.
На 05.10.2004 г. по заповед за принудителна административна мярка
№60983/25.06.2004 г. на началника на НПП-КАТ-СДВР, на основание
чл.171,т.4,вр.чл.157,ал.3,ал.4 от ЗДвП, било иззето СУМПС с №********* на Т.Е.Ц.
/за категории „В“ и „М“/ поради отнемане на всички контролни точки. След тази
дата, до 17.12.2011 г. включително, подсъдимият не възстановил правото си да
управлява МПС“ /по смисъла на чл.157 от ЗДвП/, но продължил да управлява МПС.,
като многократно бил санкциониран по административен ред за извършени нарушения
на правилата за движение,включително и за престъпление по чл.343В ал.2 от НК за
което било образувано наказателно производство.
На 17.12.2011 г., по обяд, по
уговорка по между им, във връзка с конкретна работа, Т.Е.Ц., Д.В.С. и М.Г.А.се
придвижвали с лек автомобил „Ровер 618 И“ с per. № *******, управляван от Ц., в
който С.пътувала до него на предната дясна седалка, с поставен обезопасителен
колан, а А.- на задната седалка, зад С.. Около 12.40 ч. автомобилът се движел
по бул.“Александър Дондуков“ с посока на движение от площад „Александър
Батенберг“ към бул.“Т. ***/. Движението било натоварено, пътната настилка била
паважна, без дупки, неравности и наклони, видимостта била добра. Пътят на
бул.“Александър Дондуков“ в горепосочената част бил предназначен за движение на
ППС в двете посоки. Имало две платна за движение, разделени от двойна
непрекъсната линия, а пътните ленти били разделени с единични непрекъснати
линии. Движението на кръстовището на булевардите „Александър Дондуков“ и
„Княгиня Мария Луиза“ /кръстовището между хотел „Шератон“ и магазин „ЦУМ“/ било
регулирано с работещи пътни светофарни уредби. Образувалите се на пътя и в
посоката на движение на Ц. в двете пътни ленти колони от автомобили спрели, тъй
като светофарът светнал червено, но Ц. с управлявания от него автомобил с около
40 км/ч., минал от лявата им страна и навлязъл в кръстовището на булевардите
„Александър Дондуков“ и „Княгиня Мария Луиза“. По същото време М.Х.Т., с
управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № СА 3110 НМ се
намирал на същото кръстовище на бул.“Княгиня Мария Луиза“, като първо МПС, с
намерение да завие наляво в посока към Орлов мост /към бул.“Дондуков“/, и тъй
като за него светофарът светнал зелено той потеглил и навлязъл в кръстовището
със скорост около 20 км/ч., в което навлязъл и Ц., въпреки, че светофарът,
регулиращ неговото движение, вече светел в червено. Г.го видял приближаващ от
лявата му страна и веднага спрял управлявания лек автомобил „Фолксваген Пасат“ ,
но въпреки, че и Ц. предприел действия за спиране на лекия автомобил „Ровер 618
И“ не успял да спре и ударил с предната
част на управлявания от него лек автомобил управлявания от Г.лек автомобил в
предната му лява част и предната лява гума.След удара. Ц. и Г.излезли от
автомобилите и уведомили за ПТП
компетентните органи. От управлявания от Ц. лек автомобил излязла и
Алексиева, като С.останала в него, тъй като се чувствала зле, със силни болки в
дясната ръка. Полицейските служители пристигнали на местопроизшествието извършили
съответните действия — съставили протокол за оглед със скица и фотоалбум към него, изпробвали Ц.
и Г.за употреба на алкохол с техническо средство алкотест дрегер, като пробите
и на двамата показали резултат „нула“, изготвили констативен протокол във връзка
с ПТП. С пристигналата на местопроизшествието линейка на „Спешна медицинска
помощ“ С.била транспортирана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където било диагностицирано
счупване на дясната й раменна кост /което довело до трайно затрудняване
движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, т.е. била й
причинена средна телесна повреда/ и й била оказана съответна медицинска помощ.
Според заключението на СМЕ,травмата на пострадалата е довела до трайно
затруднение на движение на десния долен крайник за повече от 30 дни.
От заключението на АТЕ се установява ,че настъпването на пътния инцидент са
субективните действия на подсъдимия,който е навлязъл в кръстовището при
забранителен режим на светофарната уредба.
Гореизложените факти се споделят и от настоящият съд ,с известни допълнения
и корекции,относими към предмета на
доказване,но без да водят до други както фактически,така и правни изводи.
При така установената фактическа обстановка ,първата инстанция е приела, че
авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради което
подсъдимия Ц. е признат за виновна в извършването на престъпление
по чл чл.343 ал.1
б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3 отНК.
Основният спорен въпрос – дали подсъдимия е извършил престъплението, описано
във внесения обвинителен акт е намерил своето правилно разрешение в мотивите на
обжалваната присъда.
Обосновано съдът е дал вяра на
показанията на пострадалата С.,свидетелите А.и Г.,които са безпротиворечиви и
подробни, и кореспондират със заключението на АТЕ и СМЕ.По убедителен начин ,пострадалия
и останалите свидетели пресъздават механизма на ПТП,които намира потвърждение в
протокола за оглед на местопроизшествие и констативния протокол.Без съмнение се
установява ,че автомобилът,управляван от подсъдимия е навлязъл в кръстовището
на забранителен сигнал на светофарната уредба и е станал причина за настъпване
на пътния инцидент. пешеходеца.
Обосновано,съдът от първата
съдебна инстанция е кредитирал заключенията /АТЕ и СМЕ/като компетентни и недаващи
съмнение за тяхната правилност.
Правилно,действията на подсъдимия
са квалифицирани като престъпление по чл. чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342 ал.1 пр.3. от НК.
Несъмнено ,с действията си,същия
е нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в чл.31 ал.7 т.1 от
ППЗДвП тъй като е преминал на червен сигнал на светофарната уредба,забраняваща
преминаването на кръстовището в неговата посока за движение,поради което е
причинил пътния инцидент,довел до травмата на пострадалата С...С действията подсъдимия
е причинил виновно настъпилия вредоносен резултат,който се субсумира под признаците на медико-биологичния признак-
средна телесна повреда.Вина за настъпилото ПТП носи изцяло подсъдимия.
С оглед липсата на съответен
протест е безпредметно обсъждането на оправдателната част на атакувания съдебен
акт,в частта за второто нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.12
ал.1 от ЗДвП.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на присъдата, съдът счете, че наложеното наказание лишаване
от свобода е справедливо и е съобразено
с всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Отчетено е като смекчаващо обстоятелство – изтеклия
период от време от деянието до постановяване на присъдата пред първата съдебна
инстанция.Отчетена е проявената критичност от подсъдимия и съдействието му за
разкриване на обективната истина.Отчетени са и положителните характеристични
данни,поради което размера на наложеното наказание е в близък до минимума
размер.
Няма основание наложеното наказание
да се определи като несправедливо от гледна точка на подсъдимото лице,тъй като
не са нарушени правилата за индивидуализация на наказанието.Размерът на
наказанието е определен в близък до минимума размер,с оглед преобладаващите
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Решаващо значение за вида на
наказанието първата инстанция е отдала на факта ,че подсъдимият е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата,за което многократно е
санкциониран по административен ред.За извършено престъпление по чл.343В ал.2
от НК е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК.В тази
връзка,наложеното наказание лишаване от свобода е от естеството да постигне
целите на наказанието,визирани в разпоредбата на чл.36 от НК и се явява
оправдано.Правилен е и решаващия извод на първата съдебна инстанция за
отлагането му по реда на чл.66 от НК,като определеният срок е минималния такъв.
С оглед изложените съображения ,
въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден,поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
от 19.10.2017г. на СРС,НО,20 състав,постановена по нохд № 20649/12г.по описа на
същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.