Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 13.01.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Йоана Петрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №650 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от А.Х. П.
срещу ЗАД „ОЗК- З.” АД искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 80 000,00лв./
допуснато изменение в о.с.з. от 05,10,2020год./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сума в размер на
606,46лв.-обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 17.01.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, възникнали по повод настъпило на
11.03.2019г. пътнотранспортно произшествие.
Излагат се съображения, че на 11.03.2019г., около 20,10 часа, в гр. София,
на ул. „Александър Малинов", в района на
клиника Свети Пантелеймон, на
пешеходна пътека, лек автомобил с марка „Фиат 500", с рег.№******,
управляван от Д. Н. В., блъска
пресичащата платното за движение на пешеходна пътека ищца.
Произшествието настъпило изцяло по вина на водача на процесния автомобил.
Вследствие на произшествието за ищцата настъпили телесни увреждания описани в
исковата молба и подлежащи на обезщетение, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства. Реализирани са и
имуществени вреди –извършени разходи за лечение за медикаменти и медицински услуги по повод възстановяване.
Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на процесния
автомобил е застрахована при ответното дружество, като е отправена извънсъдебна
претенция за плащане на обезщетение, но застрахователят е отказал плащане
изисквайки допълнителни документи.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата
претенция. Претендират се разноски.
Ответникът-ЗАД ОЗК З. АД в указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва вината на водача на процесния автомобил, както и механизма на произшествието. Релевира доводи
за съпричиняване, поради това пострадалата да
е пресичала на необозначено за целта място, навлязла е внезапно на
платното за движение и ненужно е удължила времето за пресичане-нарушение
на чл.113 от ЗДВП. Оспорва настъпването
на описаните в исковата молба вреди с
твърдение не всички претърпени болки и страдания да се намират в
причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Оспорва
исковата претенция за имуществени вреди. Сочи на прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде намалено и поради приложение на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва дължимостта на законна лихва. Не оспорва
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка
ГО към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 11.03.2019год., в гр.София, около
20,10часа , на ул.Александър Малинов, в района на клиника Св.Пантелеймон, пътнотранспортно
произшествие, с
участието на лек автомобил марка „Фиат “, модел „500“, с рег. № ******, управляван от Д.Н.В. и пешеходец А.Х.П.,
при което са причинени травматични
увреждания на пешеходеца-констативен протокол
№К-139/11,03,2019год.
Безспорно между страните е наличието
на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на процесното
ПТП между ответното дружество ЗАД "ОЗК З.“АД и собственика/ползвателя на лекия автомобил, участвал в произшествието и управляван от Д.В. - определение
постановено по реда на чл.146 от ГПК от закрито
с.з. проведено на 19,08,2020год.
Видно от протоколно определение от 05,03,2020год.,
влязло в сила на 05,03,2020год., постановено по НОХД №18374/2019год. по описа
на СРС, НК, 22 състав, е одобрено
споразумение, с което Д.Н.В. е призната за виновна в това, че на 11,03,2019год.
около 20,10часа, в гр.София, при управление на
моторно превозно средство, лек автомобил, с марка Фиат, модел 500, с
рег.№****** по бул.Ал.Малинов, с посока на движение по ул.Околовръстен път към
бул.Цариградско шосе, на пешеходна пътека, регулирана със светофарна
уредба и обозначена с пътна маркировка М8,2 от Правилника за ДВП, в района на
клиника Св.Пантелеймон, е нарушила правилата за
движение по пътищата, а именно:
чл.120, ал.1, т.1 от ЗДВП като не пропуснала преминаващата по пешеходната пътека, от дясно наляво спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходка
А.Х.П., вследствие на което
причинила по непредпазливост средна телесна повреда-престъпление по
чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
От изслушаното по делото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт,
се потвърждава механизма на
ПТП. Произшествието
е настъпило в тъмната част от денонощието, при работещо улично осветление,
върху пешеходна пътека, на около 7,5метра вляво от десния край на пътното
платно или в лявата пътна лента, като МПС се е движило със скорост на движение около 35км.ч. Изложено е
становище ударът да е предотвратим за водача при движение на пешеходеца със
спокоен или бърз ход и разстоянието на
автомобила до мястото на удара. На пешеходната пътека са монтирани работещи светофарни уредби-трисекционна за
превозните средства и двусекционна за пешеходци при пресичане на пътното
платно.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е
получил следните травматични увреждания:
-фрактура на дясна пубисна кост, горно рамо,
-раздробена фрактура на лява пубисна кост, долно рамо
-фрактура на сакрума от лявата страна;
Описаните фрактури са в резултата
от директен удар с или в твърд тъп предмет и са в причинно следствена връзка
с процесното ПТП;
Фрактурата на тазовите кости е състояние
водещо до интензивни болки от
възникването им до хоспитализацията в лечебното заведение, където под въздействие на започналото лечение
болката би трябвало да се понижи
до умерена за срок от 45дни до 3 месеца. След този период болките следва да са
слаби с временни изостряния при
провеждане на рехабилитация. Страданията
на ищцата са свързани принудителното залежаване в продължение на 45
дни, за което време е била необходима нужда от чужда помощ.
Обичайния възстановителен период е около 4 месеца, което се установява от
издадените болнични листа за временна неработоспособност. При ищцата
възстановителния период е приключил без усложнения. Извършените разходи в размер на общо 609,46лв. са в причинна
връзка и необходими за лечебно възстановителния период при пострадалото лице.
Изложено е становище за нецелесъобразност на разходи в размер на общо 252,00лв.
по фактура №1018503/10,07,2019год. и №2074/31,05,2019год., доколкото същите се поемат от НЗОК.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св. С.Д.се
установяват неимуществените вреди за пострадалото лице.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с пр.кв.чл.432,
ал.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на одобрено влязло
в сила споразумение постановено по НОХД №18374/2019год. по описа на СРС, 22 състав и по аргумент на чл.300 от ГПК, съдът е обвързан
да приеме за установено наличието на извършено виновно, противоправно деяние от водача на МПС-Д.В..
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията
по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Неимуществените вреди са
неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на
претърпени и продължаващи към момента
болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 40000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- фрактура на дясна пубисна кост, горно рамо, раздробена фрактура на лява
пубисна кост-долно рамо, счупване на кръстната кост, причинила трайно
затруднение на движенията за срок
по-дълъг от 30 дни. От съществено значение за
определяне на размера на дължимото обезщетение е проведено консервативно лечение-наместване и имобилизация на фрактурите,
хоспитализация за период от 5 дни, без провеждане на оперативно лечение, проведеното
лечение в домашно –амбулаторни условия, обстоятелството, че първоначално пострадалата
е била на постелен режим около 45 дни, в който логично се е нуждаела от чужда
помощ в ежедневието- установено и от събраните гласните доказателства. Нужда от помощ ищцата
е имала и в периода до възстановаването й, а именно в периода на раздвижване,
около 2-3 седмици ползвала проходилка и 2-3 месеца патерици. Съобразена бе и възрастта на пострадалата – 39г.,
активна трудоспособна възраст препятствана по причина на инцидента. Следва да бъде взет предвид общия възстановителен
период-4месеца, приключил към датата на приключване на устните състезания и
липсата на усложнения.
Същевременно при определяне на обезщетението съдът съобрази, че не се
установи заявените в исковата молба ограничени движения във врата, изтръпване
на ръката да са в пряка причинна връзка с произшествието/становище на вещо лице
в с.з./.
За определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психоемоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на ограничаване на социални контакти, страх при пресичане, неудобство от необходимостта да разчита на съпруга си за всички физиологични потребности, притеснения за грижи към децата си и относно полагане на труд. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
За недоказано по делото съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е
предприела пресичане в нарушение на чл.113 от ЗДВП. Установи се ищцата да е
пресичала на пешеходна пътека, на разрешен сигнал на светофарната уредба/в одобреното
споразумение по НОХД е посочено преминаване на МПС на забранителен сигнал на
светофара за автомобили/. Същевременно не се ангажираха доказателства от
ответника ищцата ненужно да е удължила времето за пресичане на платното за
движение или друго поведение допринесло за
настъпване н произшествието.
Ето защо не
е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ГПК.
Претенцията
за имуществени вреди в размер на 609,46лв. /неточно отразен сбор в ИМ от
606,46лв./, съдът намира за изцяло основателна. От СМЕ се установи извършените
разходи, за които са представени разходооправдателни документи-стр.49-59 от
делото/ да са необходими за провеждане
на лечебно-възстановителния период от реализираните травми. Съдът не споделя
становището на СМЕ разходи в размер на 252,00лв. да са нецелесъобразни, тъй
като се поемат от НЗОК, доколкото същите са реално извършени и необходими за
лечението.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Видно от молба №99-4523/15,10,2019год. ответното дружество е уведомено за процесната
щета на 15,10,2017год. Ето защо и съобразно правилото на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ претенцията за лихва от датата на ИМ е основателна.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1774,37лв.,
от които 1624,37лв. –държавна такса и 150,00лв. от 300,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски в размер на
545,00лв. от общо 1090,00лв.-платена д.т.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 215,60лв., от общо 440,00лв.,
от които 300,00лв.-в.л.,40,00лв.-св. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение..
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Д.С. се дължи
адв.възнаграждение в размер на 1474.14лв. от общо 2948,28лв.,
определено съобразно цената на иска съгласно чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“АД,
с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да заплати на А.Х.П., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума в размер на
40000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 11,03,2019год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 17,01,2020год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 40000лв. до пълния предявен размер от 80000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“АД,
с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да заплати на А.Х.П., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на осн.чл.432, ал.1 от КЗ сума
в размер на 609,46лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
11,03,2019год. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
от 17,01,2020год. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“АД,
с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6
от ГПК сума в размер на 1774,37лв.
– държавна такса.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“АД,
с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да заплати на А.Х.П., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер
на 545,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-З.“АД,
с ЕИК: ******, адрес на управление:*** да заплати на адв.Д.С. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 1474.14лв.-адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Х.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-З.“АД, с ЕИК: ******, адрес на управление:*** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 215,60лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: