РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Кърджали, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20225140100161 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на ищеца А.Д.К. от гр. Кърджали срещу
ответника Ц.И.К. от гр.Кърджали, с която е предявен осъдителен иск за сумата 6 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
за което като престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК е постановена влязла в сила
присъда, с която ответникът е признат за виновен с наложено наказание по НК, като в
резултат на престъпното деяние ищецът, поради неоснователното му наклеветяване от
ответника, че е извършил престъпление и многократното му призоваване в РУ-
Кърджали и в РП-Кърджали, за да дава обяснения по жалбите на ответника, претърпял
негативни преживявания, изразяващи се в уронване на престижа, авторитета и
достойнството му, като се почувствал унизен и защото бил обект на насмешки и
подигравки от съседи, приятели и близки; за период от повече от една година се
затворил в себе си и се дистанцирал от колеги и приятели; влошило се здравословното
му състояние – започнал да вдига кръвно налягане, получил нервни кризи, нарушил се
съня му, като му се наложило да посещава лекари и да приема медикаменти; станал
много нервен, което пречело на комуникацията му дори с най-близките му хора. На
основание чл.45 от ЗЗД ищецът претендира обезщетението със законна лихва от датата
на извършване на престъплението на ****** и до окончателното му изплащане. В
съдебно заседание ищецът лично и с упълномощен адвокат поддържа предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен, при възражение, че изложените в исковата молба обстоятелства само
частично отговарят на истината. Ответникът не оспорва наличието на влязла в сила
1
присъда по отношение на соченото от ищеца престъпление, но възразява, че
изложените в исковата молба негативни преживявания са в причинно-следствена
връзка с него, като при условията на евентуалност счита, че претендираното
обезщетение е завишено по размер. В съдебно заседание ответникът лично и с
упълномощен адвокат поддържа възраженията срещу иска.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Безспорно е, че с влязла в сила присъда N ****** по НОХД N ***** РС -
Кърджали е признал ответника Ц.И.К. за виновен в това, че на ****** в гр. Кърджали
пред надлежен орган на власт - прокурор от Районна прокуратура - Кърджали, набедил
А.Д.К. от гр. Кърджали, в извършване на документно престъпление - съставяне на
неистински документ “Протокол за откриване на строителна площадка” от
18.06.2001г., като знае, че е невинен, за което на основание чл. 286, ал. 1, вр. с чл. 54
от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година, като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е отложено за срок от 3 години, и
кумулативно му е наложено наказание “обществено порицание”.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Твърдените в исковата молба неимуществени вреди не са сред елементите на
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 286, ал. 1 от НК, върху които се
разпростира установителното действие на влязлата в сила присъда, при което същите
са предмет на доказване в настоящото производство, за което при разпределение на
доказателствената тежцест е указано на ищеца, че следва да установи, че в резултат на
извършеното от ответника престъпление е имал негативните преживявания, посочени в
исковата молба. Законодателят е криминализирал посегателството върху определен
кръг обществени отношения с въвеждането на състава, по който е реализирана
отговорността на ответника и конкретно като престъпление срещу правосъдието, но
това не изключва възможността чрез доказаното в наказателното производство деяние
да се засегнат и други правнозащитени блага, за което отговорността на дееца да се
реализира по общия гражданскоправен ред.
От приложеното като доказателство към настоящото дело НОХД N ****** на
РС – Кърджали и останалите писмени доказателства, се установява, че ищецът и
ответникът са първи братовчеди, живеят на различни етажи на един и същ адрес,
първоначално наследодателите им като съсобственици, а след договор за доброволна
делба и последвал договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка, сключен от ищеца, страните са собственици на същите като
2
самостоятелни обекти в жилищна сграда в УПИ ****** по плана на гр.Кърджали,
кв.********. През 1994г. ползването на таванското помещение и реконструирането му
били уредени между наследодателя на ищеца и ответника, като първият ползвал
източната, а вторият ползвал западната му част, и по изготвен преди това, през 1990г.,
със съгласие на ответника проект за реконструкция на таванското помещение, ищецът,
със съгласието на ответника, през 2001г. подал в община Кърджали проектно - сметна
документация за издаване на разрешение за строеж за реконструкция на помещението,
каквото било издадено на 03.05.2001г. и презаверявано на 11.04.2007г. и на
06.03.2013г., а на 18.06.2001г. бил издаден и протокол за откриване на строителна
площадка, подписан от служители на техническата служба на община Кърджали, от
ищеца и от ответника, както и от представител на строителния надзор. През м.май
2017г. ищецът започнал реконструкция на неговата част от таванското помещение,
като ответникът не бил съгласен със строителните работи и подал жалба в община
Кърджали, след което бил уведомен, че съсобственикът му е започнал реализиране на
обект „Реконструкция на таванско помещение на жилищна сграда в УПИ ****** по
плана на гр.Кърджали“ съгласно издадено разрешение за строеж N ****, презаверено
съгласно чл.153, ал.3 от ЗУТ на 11.04.2007г. и на 06.03.2013г. от гл.арх. на община
Кърджали, с възложители А.Д.К. и Ц.И.К., поради което и на 07.06.2017г. ответникът
поискал от община Кърджали да му се предоставят заверени копия на всички
документи във връзка с издаденото разрешение за строеж, като на ****** подал в РП-
Кърджали жалба с вх. N ***** срещу ищеца, в която заявил, че никога не е подписвал
документи, даващи основание да се издаде посоченото разрешение за строеж, в т.ч.
посочил, че положените за него подписи в заявления, уведомления и протокол за
откриване на строителна линия са фалшифицирани от ищеца, с искане ако
прокуратурата намери законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер, да образува досъдебно производство срещу А.Д.К.. Извършена е била
по жалбата проверка по преписка с вх. N ***** на РП – Кърджали.За целта, на
14.08.2017г. в ОД на МВР – Кърджали е снето обяснение на А.Д.К., който обяснил, че
никога не е фалшифицирал подписи на документи и актове, и е готов да се подложи на
графологична експертиза. На същата дата, 14.08.2017г., полицейски служител е снел
доброволно от А.Д.К. образци от почерк и подписи на сравнително изследване, като е
съставил и протокол за доброволно предадени от същия оригинални документи,
необходими за проверката.На 22.08.2017г. е изготвена експертна справка, съгласно
която няма подправка на подписи в изследваните документи и с постановление от
28.08.2017г. РП-Кърджали е отказала да образува досъдебно производство за
престъпление по чл.309, ал.1 от НК, срещу което жалба е подал Ц.И.К., по която
прокурор от ОП – Кърджали е възложил допълнителна проверка. Последвала е
допълнителна проверка по указание на наблюдаващия прокурор, по която на
13.10.2017г. е изготвена експертна справка. Съгласно последната, в изследваните
3
документи, свързани с разрешение за строеж N ****, в т.ч. и в протокол за откриване
на строителна площадка, подписите за Ц.И.К. са положени от самия него, а не от друго
лице, в частност от А.Д.К.. На 20.10.2017г. полицейският инспектор е предложил
преписката да се изпрати на ОП-Кърджали с мнение за прекратяване, на основание
чл.24, ал.1 т.1 от НПК. Кога точно е прекратена преписката, с отказ да се образува от
прокуратурата досъдебно производство срещу А.Д.К. за документно престъпление по
чл.309, ал.1 от НК, по подадената от Ц.И.К. жалба, по делото няма, но към 29.05.2018г.
за ищеца е било ясно, че проверката срещу него е приключила безуспешно, тъй като
той е подал жалба в РП-Кърджали срещу Ц.И.К., по която е образувано досъдебно
производство и е приключило с посочената по-горе влязла в сила присъда. В хода на
това наказателно производство, в частност досъдебно производство N **** по описа на
ОСО –Кърджали към ОП - Кърджали, ищецът е бил разпитван като свидетел/на
06.03.2019г. и на 03.06.2019г./, при които разпити е посочил, че вследствие на
психическия тормоз /от набедяването му, че е фалшифицирал подписа на Ц.К./ е
получил депресия, вдигнал кръвно, не можел да спи спокойно, за което ползвал
лекарства и въпреки всичко, продължавали да го обвиняват за неизвършени от него
действия. В хода на досъдебното производство срещу Ц.К., последният отново е
поддържал при разпита си като свидетел /на 07.03.2019г./, че положеният за него
подпис в Протокол за откриване на строителна площадка от 18.06.2017г. не е негов,
както и че е убеден, че подписът е положен от А.Д.К.. На 06.03.2019г. и на 07.03.2019г.
са взети образци за сравнително изследване от подписа и почерка на А.Д.К. и на
Ц.И.К.; на 06.03.2019г., на 03.06.2019г. и на 31.07.201г. А.Д.К. отново е предал
документи, необходими за разследването; на 20.06.2019г. е извършена почеркова
експертиза, заключението по която установява, че подписът за Ц.К. в Протокол за
откриване на строителна площадка от 18.06.2017г. е негов. В хода на наказателното
производство, в неговата съдебна фаза, ищецът отново е разпитван като свидетел на
03.07.2020г. и на 18.09.2020г.
Така е несъмнено, че още през м.август 2017г. ищецът е узнал, че е набеден от
ответника пред прокурор в извършване на документно престъпление. Несъмнено е
също, че проверката по случая е приключила не по-рано от 27.10.2017г., но
невинността на ищеца и виновността на ответника са установени с присъда, влязла в
сила на 14.02.2021г.. Именно, в обхвата на този период, ищецът е диагностициран от
лекар специалист –психиатър с основна диагноза „Тревожно разстройство,
неуточнено“, с предписана медикаментозна терапия, при анамнеза, че от близо година,
след спорове за имот, започнал да се чувства тревожен, напрегнат, не можел да спи,
редуцирал храненето, бил изнервен – амбулаторен лист от 21.05.2018г..
Обстоятелствата от анамнезата ищецът е съобщил пред разследващите органи на
06.03.2019г. и на 03.06.2019г.. Показанията на ангажираните от ищеца свидетели –И.К.,
дъщеря на ищеца и В.С. –дългогодишен негов приятел, въпреки отчитане на връзка на
4
заинтересованост, установяват в съответствие с лекарската експертиза, че допреди
жалби на ответника за фалшифициране на подписа му, т.е. до м.юни 2017г., ищецът
нямал здравословни проблеми и контактувал със съседи и приятели, бил весел и здрав,
а след това започнал да вдига кръвно, не можел да спи, ходил по лекари, постоянно бил
притеснен и тревожен, ходил в съда да се подписва, направила се експертиза на
подписа му, съседите станали мнителни спрямо него, защото майката на ответника
започнала да им говори, че ищецът фалшифицирал подписа на ответника и ще вкарат
ищеца в затвора, като изписаните хапчета от психолог били за успокоение и тях
ищецът продължавал да ги пие.След като възникнал спорът с ответника за таванското
помещение, ищецът станал по –притеснен, по-нервен и избухлив, което не можел да
прикрие при контакт с хората. Тези обстоятелства не се опровергават от ангажираните
по насрещното доказване от ответника показания на св.Г.В., П.В. и А.К.,
непосредствени или по-далечни съседи на страните, при отчитане и на тяхната връзка
на заинтересованост, тъй като и тримата сочат, че не са в добри отношения с ищеца.
Тези свидетели, подобно на ищцовите, установяват, че след 2017г. ищецът е по-гневен,
има агресивно поведение/св.Г.В./, но и преди това бил агресивен и не много
общителен/св.П.В./, имало слухове в квартала, че ищецът има кръвно/св.А.К./, но
никой от тримата свидетели не знае, в т.ч. и от съседи, ищецът и ответникът да имат
неприятности помежду си и конкретно ответникът да е набеждавал ищеца в
престъпление, иначе ищецът работел във **** и се ползвал с авторитет сред колеги и
съседи/св.А.К./.
При така установените обстоятелства, искът по чл.45 от ЗЗД е доказан по
основание.Съображенията са следните:
С подадената на ****** жалба в РП-Кърджали ответникът е осъществил състава
на чл. 286, ал. 1 от НК.Последица от тази жалба е предварителната проверка, която
нормативно установена последица ответникът е трябвало и е можел да предвиди като
част от нормалния ход на събитията в причинно-следствената верига, началото на
която сам е предизвикал и която е довела до негативна промяна в здравословното
състояние на ищеца, отразила се и на обичайния му начин на живот и на поведението
му към околните. До набеждаването му пред орган на власт в извършване на
документно престъпление, ищецът е в добро за възрастта си здравословно състояние,
след което и в хода на предварителната проверка, от изхода на която несъмнено, по
пътя на житейската и формалната логика, същият, както всеки друг на негово място, се
интересува до момента на приключването й, предвид и експертизирането на почерка и
подписа му, снемането на лични обяснения, изискване на различни документи, се стига
до влошаване на психо-емоционалното му здравословно състояние, диагностицирано
от лекар –психиатър като Тревожно разстройство, с необходимост от прием на
медикаменти, в частност успокоителни, които ищецът приема и понастоящем.
Поставянето на диагнозата не буди съмнение, особено с оглед установените от
5
гласните доказателства негативни преживявания на ищеца, довели до вътрешно
неспокойство/ безсъние, тревожност, нервност/, проявени външно като трудности в
общуването, демонстрирайки към околните нервност, агресия, раздразнителност, а с
това и загуба на авторитет сред тях, тъй като обстоятелствата от предварителната
проверка и от последвалото разследване станали достояние на трети лица, макар да не
били разпространявани лично от ответника. Именно извършената проверка е
въздействала негативно на ищеца и той не бил вече така весел и контактен, за разлика
отпреди. Ангажираните и от ответника свидетели дават сведения за прояви на
сприхавост и агресивност в поведението на ищеца, а те също са част от симптомите по
анамнезата на диагностицираното от лекар тревожно разстройство.
Поради горното, съдът стига до извод, че с извършеното по чл.286, ал.1 от НК
престъпление ответникът е причинил вреди на ищеца и те са настъпили пряко и
непосредствено от деянието, от момента, в който то е узнато от ищеца, още м.юни
2017г. според гласните доказателства.но не по-рано от ******/, като несъмнено е, че с
деянието си ответникът освен, че е причинил разстройство на здравето на ищеца, е
накърнил и достойнството му, доказателство, за което са действията на ищеца по
установяване на истината, чрез предприемане на необходимите действия за
установяването й от разследващите органи, с влязла в сила присъда за деянието на
ответника и съответно на собствената си невинност.
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като в случая презумцията за виновност не подлежи на оборване с
оглед влязлата в сила присъда, защото деянието по чл.286, ал.1 от НК е умишлено и то
може да се извърши само при пряк умисъл. При набедяването е налице приписване
пред надлежен орган на властта на извършено от друго лице конкретно определено
престъпление. Осъществилият набедяването деец се стреми по този начин да
предизвика намесата на орган на властта, за да бъде подхвърлен набеденият на
наказателното преследване. За набедяването следва да е установено, че набеденото
лице не е извършило престъплението, а също и да е доказано, че този, който сезира
надлежните органи, знае, че набеденото лице не е извършило престъплението. Тъй като
набедяването е деяние, инкриминирано като престъпление от общ характер по чл. 286,
ал. 1 НК, гражданският съд, който по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД разглежда
гражданските последици от това деяние, следва да установи причинно - следствената
им връзка и съгласно чл.52 от ЗЗД да определи обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост.
При определяне на размера на неимуществените вреди, за доказаните в
причинно-следствена връзка с деянието на ответника вреди за ищеца, изразяващи се в
уронване на достойнството му, както и в отрицателните /негативни/ емоционални
преживявания и страдания, в т.ч. и здравословни проблеми, съдът следва да съобрази
както периода, през който е водена предварителна проверка срещу ищеца, така и
6
периода през който е водено наказателното производство срещу ответника, без
приключването на което ищецът не може да се позове на извършеното престъпление
против правосъдието, от което за него са произтекли вредите, макар непозволеното
увреждане да подлежи на доказване независимо от него, доколкото вредите не са част
от състава на престъплението.Тъй като за останалите обстоятелства от непозволеното
увреждане като част от състава на престъплението, ищецът е освободен от
доказателствена тежест съгласно чл.300 от ГПК, а съдът е длъжен да зачете влязлата в
сила присъда, то при приетото по-горе, че за ищеца са настъпили неимуществени
вреди под формата на увреждане на отрицателно въздействие на здравето му като
благо, защитено в най-висока степен от правото, както и на накърняване на личното му
достойнство, предвид продължителността на това въздействие поради деянието на
ответника и възрастта на ищеца, при отчитане, че не се установи по делото
обстоятелствата от набеждаването на ищеца да са станали достояние на
обществеността/в широк смисъл/ и да са повлияли на авторитета му въобще, изключая
засвидетелстваната от дъщерята на ищеца мнителност на съседи в квартала, то за
справедлив размер на обезщетението съдът приема сумата от 5 200 лв., като същият се
присъди със законна лихва от ****** съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, че при задължение за
непозволено увреждане деецът се смята в забава и без покана. За разликата над сумата
5 200 лв. и до пълния му предявен размер от 6 000 лв., искът подлежи на отхвърляне.
По възраженията на ответника в устните прения, съдът взе предвид, че
природата на неимуществените вреди е такава, че настъпването им се характеризира
със съвкупност от усложнени психологически процеси в зависимост от строго
индивидуални и отличаващи се качества на личността, включ. неговата
възприемчивост, податливост на външно въздействие, емоционалност, зависимост от
обществената оценка за него самия, степента на правдиво определяне на тази оценка,
както и собствените му представи за етични и морални категории, чието въздействие
нито може, нито е редно да подлежи отнапред на ограничаване със срок, поради което
и преценката им е с оглед на всички установени по делото обстоятелства. Без съмнение
е, че претендираните неимуществени вреди са в причинно-следствена връзка с
извършеното от ответника престъпление, тъй като набеждаването в престъпление пред
орган на власт нарушава приетите в обществото морални норми за нормално човешко
общуване и е посегателство спрямо неприкосновеността на личния живот на всеки
срещу който е насочено, както и посегателство върху честта, достойнството и доброто
име, които основни права и блага са най-високо защитени в КРБ /чл.32/. Несъмнено е
при това, че с деянието си ответникът е нарушил правото на спокоен живот на ищеца.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
са направените по делото от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът прави разноски от общо 725 лв. - 5 лв. за държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед и 720 лв. за адвокатско възнаграждение, от които в тежест на
ответника са 628.33 лв.. Претендираните разноски за държавна такса за вписване на
7
възбрана не са съдебни разноски и не се дължат в настоящото производство, а от
държавна такса по делото ищецът е освободен на основание чл.83, ал.1 т.4 от ГПК и
същата е в тежест на ответника, която е дължима върху уважения размер на иска и
възлиза на 208 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца са направените
от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът прави
разноски за 1 100 лв. за адвокатско възнаграждение, от които в тежест на ищеца са
146.66 лв.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц.И.К. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул. ****** общ.Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати на А.Д.К. с ЕГН ********** от гр. Кърджали, ул. *****,
сумата 5 200 лв., представляваща обезщетение на причинени неимуществени вреди от
непозволено увреждане от престъпление по чл.286, ал.1 от НК, извършено на ******,
изразяващо се в набедяването му в извършване на документно престъпление -
съставяне на неистински документ “Протокол за откриване на строителна площадка”
от 18.06.2001г., ведно със законната лихва от ****** – датата на непозволеното
увреждане, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения в останалата
му част, за разликата над сумата 5 200 лв. до пълния му предявен размер от 6 000 лв.
ОСЪЖДА Ц.И.К. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул.********, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати на А.Д.К. с ЕГН **********, гр. Кърджали, ул. *****,
сумата 628.33 лв., представляваща разноски по делото съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА А.Д.К. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул. ********, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати на Ц.И.К. с ЕГН ********** гр.Кърджали, ул. ********,
общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 146.66 лв., представляваща разноски по делото
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Ц.И.К. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ул. *******, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 208 лв., представляваща
държавна такса по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8