Р Е Ш Е Н И Е №

гр.Добрич, 10.06.2019година

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в публично съдебно заседание на десети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

сложи на разглеждане гр.д.№ 5280 по описа на съда за 2018г., докладвано от съдията и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Г.М.Т. с ЕГН **********, В.К.Т. с ЕГН ********** и Я.К. *** с ЕГН **********, с която срещу ЕТ „***”, със седалище и адрес на управление ***с ЕИК ***, в условията на обективно съединяване са предявени искове за парични суми, представляващи вземане по договор за аренда от 01.10.2014г. за стопанската 2015/2016г., както и суми, представляващи обезщетение за забава в плащане на главните договорни задължения.

Всеки от ищците претендира от ответника заплащане на следните суми: -Г.М.Т., ЕГН **********,***, вземане в размер на:

- Главница: 3360 лева, дължима по договор за наем на земеделска земя от 01.10.2014г., сключен с ответника, с обща площ от 84, 837 дка, представляваща съответно имоти с номера ***, ***и ***, находящи се в землището на с.***, Община *** и имот №***, находящ се в землището на с. ***, Община ***, за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г. до окончателното плащане.

- Обезщетение за забава в размер на 395.59 лева, изчислено върху главницата в размер на 3360 лева за периода от датата на падежа 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г

-В.К.Т., ЕГН **********,***, вземане в размер на:

- Главница: 2320 лева, дължима по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014г., сключен с ответника за 14 идеална част от имот №***, находящ се в землището на с. ***, Община *** за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г. до окончателното плащане.

- Обезщетение за забава в размер на 273.15 лева, изчислена върху главницата в размер на 2320 лева за периода от датата на падежа 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г.

-Я.К.С., ЕГН **********, вземане в размер на:

ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:

-На 10.10.2014 год., чрез пълномощник *** М., ЕГН **********, ищците сключили договор за наем на земеделска земя, с обща площ от 202 дка с ЕТ „***“, ЕИК *** за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.

-По силата на договора ищците, предоставили за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи, а именно:

Нива, с площ 18,666 дка, имот № ***, трета категория, находяща

се в землището на с. ***, Община ***;

Нива, с площ 18.666 дка, имот № **, трета категория, находяща се в землището на с.***, Община ***;

Нива, с площ 24.999 дка по нотариален акт и 25.003 дка по скица, имот № ***, трета категория, находяща се в землището на с.***, Община ***;

Нива, с площ 25.502 дка, имот № ***, трета категория, находяща се в землището на с.***, Община ***;

Нива, с площ 117.001 дка, имот №***, трета категория, находяща се в землището на с.***;

- За всяка стопанска година отвеникът следвало да заплати сумата от 22 000лева, дължима от наемателя до края на месец декември за съответната календарна година. Уговорен бил и начинът на плащане-по банков път по сметка №***в банка ***открита от пълномощника.

-За стопанската 2015/2016г. наемателят не заплатил дължимата рента от 22 000лева. За сумата от 14 000лева бил постановен съдебен акт по гр.д. №1693/2018г. по описа на ДРС, а остатъкът от 8000лева се претендирал в настоящото производство.

-Въпреки отправената на 09.01.2017година, чрез пълномощника на ищците *** М. нотариална покана до ответника, получена на 16.01.2017 година, с която бил даден 5-дневен срок за доброволно изпълнение на задължението, до настоящия момент задължението не е изпълнено.

На основание чл. 127, ал 4 ГПК се посочва банкова сметка, ***м на земеделска земя от 10.10.2014г. по която длъжникът може да плати-сметка №*** в банка ***открита от пълномощника *** М.,***.

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: Нотариални актове, вписани съответно с акт № 15, том XVI, дело № 3356/2001 год., с акт № 10, том XVI, дело № 3351/2001 год. и с акт № 196, том IX, дело № 2009/2011 год. по описа на Службата по вписванията-Добрич, както и Договор за доброволна делба на недвижим имот, вписан с акт № 28, том XVII, дело №2011 год. по описа на Службата по вписванията-Добрич, Решение №1819/26.09.1994г. на Поземлена комисия-с. *** за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на с. ***;Договор за наем па земеделска земя от 10.10.2014г.; Пълномощно, заверено под рег.№4841 от 29.09.2005г. от нотариус ***, рег.№175 на Нотариалната камара; Пълномощно, заверено на 23.11.2011 год. от нот. ***, per. № 330 на Нотариалната камара;Пълномощно за преупълномощаване, заверено на 23.11.2011 год. от нот. ***, per.№ 330 на Нотариалната камара;Пълномощно, заверено на 19.10.2011 год. от нотариус В. ***, рег.№158 на Нотариалната камара;Нотариална покана за заплащане на дължимото парично задължение, отправена до ответника, чрез нотариус В. ***, рег.№158 на Нотариалната камара; Два договора за наем на процесната земеделска земя от 06.10.2012г.;Писмо-отговор изх.№АР-22-166/28.09.2017г. на ***“-***; Заповед и №РД-07-01-365/14.11.2015г., №РД-07-01-373/15.10.2015г. на ***“ за утвърждаване на споразумението за разпределяне на масивите за ползване в землището на селата *** и *** за стопанската 2015/2016г., подписани от ответника и извадка от въпросните споразумения;Удостоверение за наследници на *** и удостоверение за идентичност на имена на същото лице, издадени от Община- *** от които е видно, че ищците Я.К.С. и В.К.Т. се явяват наследници на земята на *** .

В СРОКА ПО ЧЛ.131 от ГПК ответникът ЕТ „***” депозира отговор на исковата молба. Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочат се доводи, че договора за наем е сключен с трето лице *** М. и ответникът няма непогасени задължения към ищците.

Оспорват се твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба.

Предявените искова са съединени за общо разглеждане в едно производство. Такова съединяване не е недопустимо, щом цели процесуална икономия с оглед ползване на общи доказателства, общо адвокатско обслужване и пр. Освен това исковете на всеки от ищците подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред.

По реда на чл.143 от ГПК ответната страна твърди, че еднократно е преведена исковата сума от 8 000 лева, като това плащане касае процесната 2015-2016 година. Това плащане въобще не е коментирано в друго производство между страните.

Добричкият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а и от представените актове за собственост се установява, че първият ищец Г.М.Т. е собственик на следните имоти с номера ***, ** и **, находящи се в землището на с.***, Община ***, и на имот номер ***, находящ се в землището на с. ***, Община *** /общо 85 дка/, като останалите двама ищци притежават по ½ ид.ч. от правото на собственост върху имот номер ***, находящ се в землището на с. ***, Община ***, по силата на Решение №1819/26.09.1994г. на Поземлена комися – с. ***. Наследственото правоприемство от *** К. е удостоверено с удостоверение за наследници № 84/27.10.2017г. и удостоверение за идентичност на имена№48/02.11.2017г., двете на Община ***.

По делото е представен договор за наем, сключен на 10.10.2014год. между *** М., ЕГН ********** и ЕТ„***“, ЕИК *** за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., за земеделска земя, с обща площ от 202 дка в с.***. По силата на договора ищците, предоставили за временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи, а именно имот № ***,№ **, № ***, № ***, №**; Договорен е срок от две стопански години, а именно за 2014/2015г. и 2015/2016г. при наемно плащане в размер на по 22 000 лева за всяка стопанска година, дължимо по банков път до края на месец декември на съответната стопанска година по сметка №***в банка ***открита от пълномощника.

На л.15,16 и 17 от делото са приложени пълномощни, по силата които ищците упълномощават *** М. да извършва действия на управление по отношение на притежаваните от упълномощителите недвижими имоти.

С нотариална покана рег.№ 134/2017г. на нотариус рег.№ 158 в НК, ищците чрез пълномощника си *** М. уведомяват ответния търговец, че очакват плащане на наема по договор за земеделска земя в с.*** и с.***.

Страните са били обвързани и с друг предшестващ договор за наем от 06.10.2012г., за имоти № ***,№ 040066, № ***, №007048 в с.*** и с.***, за срок от две стопански години, считано от 06.10.2012г. По този договор *** М. действа като представител на Г. *** Т.. От същата дата е и договор за наем сключен между *** М. като пълномощник на В.Т. с ответния търговец, за наем на имот 0*** в с.*** за две стопански години, начиная от 06.10.2012г.

Съгласно уведомление с изх. №АР-22-166/28.09.2017г., издадено от ***“, ответникът е заявил за обработване процесните недвижими имоти за стопанските 2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. Имотите са комасирани и са част от споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, сключени по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанските 2014/1015г. и 2015/2016г., страна по които е и ЕТ „***”.

Видно от решение по по гр.д. №1693/2018г. по описа на ДРС, е признато вземането на Г.М.Т. с ЕГН **********, В.К.Т. с ЕГН ********** и Я.К. *** с ЕГН ********** от ответния еднолицен търговец за наемна цена по процесния договор от 10.10.2014год. за стопанската 2014/2015година.

Също така, между ищецът Г.М. и ответния едноличен търговец е водено и съдебно производство по гр.д№ 1459/2017г. по описа на РС Добрич, в което на основание договор за наем от 01.08.2016г. на имоти № ***,№ **, № **, №** в с.*** и с.*** се претендират суми за наемно плащане. В това производство от едноличния търговец е противопоставено възражение за плащане на сумата от 8000лв. на 16.12.2016г. по банковата сметка на пълномощника *** М.. Плащането е с основание „авансово рента за 2016г”. Това плащане е съобразено като погасяващо по договор за наем от 01.08.2016г. като на ищеца е присъден остатъка от задължението за наем по този договор.........

ØПо делото е изготвено заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото. Вещото лице установява, че плащанията, извършени по банковата сметка на *** М. №BG47UBBS80022062315830 са отразени в таблица2, както следва:

11.12.2013год.	рента 2013 год.	***	14175,00

18.12.2014год.	рента 2014 год.	***	18160,00

15.01.2016год.	рента 2015 год.	***	20200,00

16.12.2016год.	аванс рента 2016год.	****	8000,00

Във връзка с процесния договор за наем от 10.10.2014год., не е начислена пълната рента за 2014/2015год. и рентата за 2015/2016год.

Размерът на дължимите лихви върху главниците за всеки един от ищците за периода от 01.01.2017год. до подаване на исковата молба – 28.12.2018год. е:

Ø Върху главница от 3360лв. за периода 01.01.2017год. – 28.12.2017год. – 670.13лв.

Ø Върху главница от 2320лв. за периода 01.01.2017год. – 28.12.2017год. – 462.71лв.

По искане на ищцовата страна са събрани и гласни доказателства чрез изслушване на свидетеля *** М.. Че ищците са неговите родители и леля. От повече от десет години страните имали взаимоотношения по повод обработката на земите на ищците. В последните години възникнали проблеми с плащането на наемните вноски. Само в една сметка били обслужвани договорите. Липсвала неоснота по повод кои са собствениците на имотите и че именно свидетеля е техен пълномощник. Последния винаги представял пълномощното на ответника. Неколкократно свидетелят разговарял с ответника за изплащане на задължението, но последния обещавал и отлагал плащането. Никога не е имало колебания кой е собственик на земеделските имоти, тъй като от много дълго време собствеността им не е променяна и от много години ответникът ги обработва.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

В настоящата хипотеза са налице предпоставките за съединяване за общо разглеждане на исковете на ищците. Предявените искове имат за предмет общи права на ищците, доколкото те са намират на една страна в процесното материално наемно правоотношение - имат качеството на наемодатели. Наред с това, исковете подлежат на разглеждане по един и същ процесуален ред и са подсъдни на един съд. С оглед гореизложеното като допустима исковата молба подлежи на преценка по основателност.

По съществото на спора: Исковете черпят правно си основание от разпоредбите на чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. По предявените искове за реално изпълнение на задължение за наемно плащане по договор за наем ищците при условията на пълно и главно доказване следва да установят: валиден договор за наем, сключен между тях чрез пълномощник, действащ от тяхно име и за тяхна сметка, и ответника, с действие за процесните стопански години; факта на предаване на процесните имоти на наемателя; размера на уговореното наемно плащане за конкретните стопански години. По исковете по чл. 86 от ЗЗД: в тежест на ищците е да докажат възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, а по исковете за мораторна лихва – плащане на падежа.

С оглед събраните по делото доказателства /писмени, гласни, ССчЕ/ съдът приема, че страните са обвързани от действителен договор за наем с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на земеделски земи за стопанските 2015/2016г., при което за наемателя възниква задължение за заплащане на уговореното възнаграждение. По силата на договора /чл. 2, ал.1/ наемодателите, които при сключването да договора са представлявани от пълномощник, имат задължение да предадат наетите имоти на наемателя в състояниe, което да отговаря на ползването им. Съобразно уговореното страните не са приели, че предаването на наетите земи трябва да се установи писмено в двустранно подписан протокол. Следователно предаването на имотите за ползване от ответника може да се установи с всички допустими по процесуалния закон доказателства. Ответникът е заявил за обработване пред компетентната общинска служба „Земеделие“ процесните недвижими имоти за стопанските 2013/2014г., 2014/2015г., 2015/2016г. и 2016/2017г. Земите са комасирани и са част от споразумения за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, сключено по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанските 2014/1015г. и 2015/2016г., страна по което е и ЕТ „***”. От гореизложеното следва извод, че при условията на пълно и главно доказване всеки един от ищците е доказал релевантните факти по предявените искове - наличие на валиден договор за наем; предаване на имотите и размера на дължимите плащания. Ответникът не е представил доказателства, а е навел твърдения за погасяване на задълженията си в претенирания общ размер от 8000лева. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 16.12.2016г. по сметка на пълномощника е постъпила сумата от 8000лева с посочено основание «аванс рента 2016г.». Това е единственото плащане от 8000лева между страните. От мотивите на съдебния акт по гр.д№ 1459/2017г. по описа на РС Добрич се установява, че това плащане вече е взето предвид в отношенията между страните като такова, дължимо по договор за наем от 01.08.2016г., касаещ друг период. При това е неоснователно възражението на ответната страна, че с това плащане е платил и остатъка от задължението си по процесния договор за 2015/2016стопанска година.

Възражението на ответниците, че пълномощникът *** М. при скючване на наемния договор е нямал надлежно учредена представителна власт да действа от името и за сметка на ищците е недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016г. на ВКС по т. д. № 5/2014г., ОСГТК, висящата недействителност при договор, сключен от лице без представителна власт е установена в защита на мнимо представлявания и само той може да се позове на нея. Насрещната страна по договора и третите лица не могат да се позовават на тази недействителност. В мотивите към посоченото тълкувателно решение е възприета тезата, че ако недействителността по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е абсолютна нищожност по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и на нея може да се позове не само мнимо представляваният, а и всяко друго лице, това значително би застрашило сигурността на гражданския оборот.

При горните доводи общото вземане на ищците от ответника възлиза на 8000лева. На основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, на ищците се дължи и обезщетение за забава в плащане на главните задължения за периода от забавата, а именно от 01.01.2017г. до подаване на исковата молба -27.12.2018г. Акцесорните искове също следва да се уважат изцяло, доколкото се претендират суми, по-малки от установените от вещото лице.

Вземайки предвид ищцовите претенции, правата им в отдадените под наем имоти и заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно - счетоводна експертиза, съдът достига до извода, че предявените искове са основателни и доказани в следните размери:

На Г.М.Т., ЕГН **********, ответникът дължи:Главница: 3360 лева, дължима по договор за наем на земеделска земя от 01.10.2014г., сключен с ответника, с обща площ от 84, 837 дка, представляваща съответно имоти с номера ***, ***и ***, находящи се в землището на с.***, Община *** и имот №***, находящ се в землището на с. ***, Община ***, за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г. до окончателното плащане.

На В.К.Т., ЕГН **********, ответникът дължи:Главница: 2320 лева, дължима по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014г., сключен с ответника за 1/2 идеална част от имот №***, находящ се в землището на с. ***, Община *** за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г. до окончателното плащане.

На Я.К.С., ЕГН **********, ответникът дължи:

-Главница: 2320 лева, дължима по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014г., сключен с ответника за 1/2 идеална част от имот №***, находящ се в землището на с. ***, Община *** за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г. до окончателното плащане.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят разноски, както следва: 470лв. внесена държавна такса, 1250лева адвокатско възнаграждение; 50 лева депозит за вещо лице.

Така мотивиран, Добричкият районен съд:

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ „***”, със седалище и адрес на управление ***с ЕИК ***, да заплати на Г.М.Т., ЕГН **********,***, следните суми:

ОСЪЖДА ЕТ „***”, със седалище и адрес на управление ***с ЕИК ***, да заплати на В.К.Т., ЕГН **********,***, следните суми:

- Главница: 2320 лева, дължима по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014г., сключен с ответника за 1/2 идеална част от имот №***, находящ се в землището на с. ***, Община *** за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЕТ „***”, със седалище и адрес на управление ***с ЕИК ***, да заплати на Я.К.С., ЕГН **********,***, следните суми:

- Главница: 2320 лева, дължима по договор за наем на земеделска земя от 10.10.2014г., сключен с ответника за 1/2 идеална част от имот №***, находящ се в землището на с. ***, Община *** за стопанската 2015/2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-27.12.2018г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА ЕТ „***”, със седалище и адрес на управление ***с ЕИК ***, да заплати на Г.М.Т. с ЕГН **********, В.К.Т. с ЕГН ********** и Я.К. *** с ЕГН ********** сторените разноски в производството, както следва: 470лв. внесена държавна такса, 1250лева адвокатско възнаграждение; 50 лева депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :.............................

Номер на акта:	675
Дата:	10 юни 2019 г.
Съдия:	Соня Тодорова Дженкова

Дело:	20183230105280
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	28 декември 2018 г.

Решение по дело №5280/2018 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №