РЕШЕНИЕ
№ 200
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К. Владимирова
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205122 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на АТ. СТ. С. с ЕГН: ********** с
посочен адрес: гр. ***, срещу Наказателно постановление № 21-0769-003288/21.09.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Застъпва
се, че не е посочено от какъв акт произтича компетентността на АНО, че нарушението е
неправилно квалифицирано, както и че неправилно е приложена санкционната норма. Иска
се отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично. В депозирано
писмено становище жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, които се допълват и
конкретизират. Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е
изпратена в съда, се прави искане за потвърждаване на НП. Прави се доказателствено искане
за събиране на гласни доказателства посредством разпит на актосъставителя. Други
доказателствени искания не се правят.
1
В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е
неоснователна. Посочва се, че нарушението е установено по безспорен начин, поради което
и се моли за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от
приложената разписка на л. 5, НП е връчено на жалбоподателя на 25.10.2021 г., а жалбата е
депозирана по пощата, с датата на клеймото - 27.10.2021 г). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.03.2021 г. в 16:19 часа в гр.Бургас, на път Е-773, км. 491, до бензиностанция
„РомПетрол” в посока от кв. Ветрен към КПП-1, стационарно техническо средство – видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „Multiradar SD № 580” с
фабр. № 00209D32D4F9, засякла и заснела, движещ със скорост от 134 км/ч. автомобил - ***
с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26
ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с
наименование „Снимка № 070”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта
били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас – св. Н.А.,
който от записания файл, установил, че заснетият автомобил *** с рег. № *** е собственост
на АТ. СТ. С., както и че скоростта следва да се счита на 129 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача). Констатирал също така, че нарушението е на „системно
извършване“, доколкото в рамките на една година има влезли в сила няколко санкционни
акта са същото по вид нарушение, а именно – електронни фишове /ЕФ/: Серия К № 3519612;
Серия К № 3583806; Серия К № 3782858 и Серия К № 3987286.
За констатираното св. А. пристъпил към съставяне на АУАН, като за целта изпратил
по делегация до РУ-Смолян искане за призоваване на собственика и попълване на
декларация по чл. 188 ЗДвП. На 23.03.2021 г. собственикът С. попълнил декларация по чл.
188 ЗДвП (л. 13), в която посочил, че на процесната дата автомобилът бил управляван от
него самия.
Била връчена и покана за явяване в Сектор „ПП“ и съставяне на акт (л. 12), но той не
се явил. При тези факти на 13.04.2021 г. св. А. съставил в отсъствието на С. АУАН с бл. №
346434, описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му
бил изпратен за предявяване на нарушителя. На 27.04.2021 г. актът бил предявен на С.,
който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44,
ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с № 00209D32D4F9, към датата на заснемане на нарушението било годно
2
и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 16) и Протокол за проверка (л. 19-
20).
Въз основа на АУАН на 21.09.2021 г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.
5, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на
400 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта
за констатиране на административно нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за
констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока
са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви, които съда
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради
което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка (запис).
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Р. П. – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, която
към дата 21.09.2021 г. е била оправомощена да издава НП, видно от приложената Заповед
Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Въпросната заповед е
цитирана в НП и е приложена към материалите по преписката, поради което и съдът не
възприема възраженията на жалбоподателя, че не е ясно от къде произтича компетентността
на наказващия орган. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Противно на становището на жалбоподателя съдът счита, че в конкретния случай
правилно контролните органи са приели, че се касае за нарушение извършено при условията
на системност по смисъла на § 1, т. 62 от ДР на ЗДвП, съгласно която - „системно“ е
нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на
първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя
3
се налага наказание за същото по вид нарушение. В конкретния случай, както в АУАН така
и в НП коректно са посочени четири ЕФ, издадени за същото по вид нарушение, като
настоящето деяние е извършено в едногодишния срок от влизането в сила на първия ЕФ.
Поради това принципно правилно АНО е приел, че се касае за нарушение, извършено
„системно“.
Независимо от горното, съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение, тъй
като макар да са посочени нарушените материалноправни норми, наказанието за
нарушението не е индивидуализирано правилно.
В случая разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП предвижда, че когато нарушението по
ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 е системно, водачът се наказва с предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 6 месеца. От своя страна разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП
предписва, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, за
превишаване от 31 до 40 km/h, се наказва с глоба 400 лв. Това означава, че прилагайки
разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП АНО е следвало да определи наказание „Глоба“ в
размер на 800 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца,
а не наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.
На практика, по този начин се е стигнало до налагане на санкцията „Глоба“ в двойно
занижен размер, въпреки че в закона точно е формулиран размерът, който следва да се
наложи. Съгласно съдебната практика налагането на по-нисък размер на санкцията от
предвиденото в закона, представлява нарушение на принципа на законоустановеност на
наказанието, залегнал в чл. 27, ал. 5 ЗАНН и представлява самостоятелно основание за
отмяна (напр. Решение от 11.11.2013 г. по н. д. № 846/2013 г. на Административен съд –
Бургас и Решене № 740/20.05.2021 г. по н. д. № 695/2021 г. на Административен съд -
Бургас).
Предвид всичко горепосочено съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание не е правилно и законосъобразно индивидуализирано (макар и в негова полза),
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради
което и съдът няма как да се произнесе служебно по този въпрос.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-003288/21.09.2021 г., издадено от
Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение на чл.
21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на АТ.
СТ. С. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400
лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
_______________________
Съдия при Районен съд – Бургас:
Вярно с оригинала: Д.М.
5