№ 14989
гр. София, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110171738 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „Т.“ ЕАД срещу Н. Б. А. с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, за установяване
съществуване на вземане за сумата от 1697.17 лева, представляваща главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и за сумата от
57.21 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до
30.04.2018 г., или общо сумата от 1754.38 лева и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 209.87 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 07.06.2021 г. и за сумата от 10.68 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г., или
общо сумата от 220.55 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на подаване
на заявлението-23.06.2021 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът Н. Б. А. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор. Заявява, че не е потребител на топлинна енергия. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 11490/09.05.2022 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Д.“ ЕООД, като
подизпълнител на „Техем сървисис“ ЕООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 20.10.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните
1
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор №236/22.10.2001 г. По делото е прeдставен Договор № 97/02.11.2007 г. между
ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-
помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложените по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№186, том LIV, дело 10801/30.05.1996 г. и Молба-декларация от 05.11.1997 г. за откриване
на партида от Н. Б. А. се установи, че ответника е бил собственик през въпросния период (от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.) на процесния недвижим имот- апартамент 12, находящ се в
гр.София, район “Лозенец“, ул.“Персенк“ № 3, етаж 2.
Предвид изложеното, ответника е потребител по смисъла на закона на доставената за
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150,
ал.1 от Закона за енергетиката/.
Съдът не приема за основателно възражението на ответника, че част от исковете са
погасени по давност. Според чл.33, ал.1 от Общите условия/ОУ/, одобрени с Решение от
2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок, след изтичането на периода, за който се отнасят. В случая заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 23.06.2021 г., а за първия(най-стария)месец от периода-месец май 2018 г.
задължението става изискуемо след 45-тия ден от дължимостта му, т.е. след 15.07.2018 г.,
или от 16.07.2018 г. В тази връзка от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
изискуемостта на задължението/началния момент/ не са изтекли три години, поради което
възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно (не се кредитира
2
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза в тази част).
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 1161.82 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 286.43 лева и сумата от изравнителните сметки(за
доплащане) от 23.66 лева/изчислена от ССЕ/. В тази връзка предявеният иск за заплащане на
цената на доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 1480.91 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от
1754.38 лева следва да бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде уважен за пълните предявени
размери от 209.87 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г. и за сумата от 10.68 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 г. до 07.06.2021 г.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден ответника да му плати сумата от
921.99 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 103.54 лева, възнаграждения за
вещи лица от 689.22 лева и юрисконсултско възнаграждение от 129.23 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
На ответника се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, но
липсва доказателство такива да са извършвани, поради което на същия не следва да се
присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „Т.“ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Н. Б. А., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Лозенец“, ул.“Персенк“ № 3, вх. Б, ет. 2, ал. 12,
искове по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във
връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н. Б. А., ЕГН **********,
дължи на „Т.“ ЕАД, сумата 1480.91 лева, представляваща главниците за консумирана
топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.06.2021 г.,
до окончателното изплащане; сумата от 209.87 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.06.2021 г. и сумата от 10.68
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 07.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1754.38 лева.
3
ОСЪЖДА Н. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Лозенец“,
ул.“Персенк“ № 3, вх. Б, ет. 2, ал. 12, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание
чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 921.99 лева, представляваща разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „Д.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
“Слатина“, ул.“Николай Коперник“ №21, като подизпълнител на „Т.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4