Р Е Ш Е Н И Е
№ 352
гр. Перник, 14.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито заседание на единадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Емилия Владимирова и при участието на прокурор Бисер
Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 208 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл.HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=4203&ToPar=Art1&Type=201/"1, ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на В.К.Г. с ЕГН
********** и адрес: ***, чрез адв. Д.Д. ***, против СДВР – гр. София, ул.
„Антим І“, № 5. С нея е предявен иск за осъждането на ответника да му заплати
сумата от 300,00 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по АНД №
11953/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 108 състав – наказателна
колегия, с решението по което е отменено като незаконосъобразно НП №
18-4332-004709 от 17.04.2018 г. на СДВР.
Ищецът обосновава исковата си претенция с твърдения, че
ответникът е издал спрямо него Наказателно постановление /НП/ № 18-4332-004709
от 17.04.2018 г., с което му наложил наказание глоба
за извършено административно нарушение. Актът бил обжалван и било образувано
съдебно производство по АНД № 11953/2018 г. на
Софийски районен съд. В последното ищецът бил представляван от адвокат
въз основа на сключен договор за правна помощ и съдействие. Наказателното
постановление било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение, а
това породило правния интерес на ищеца да търси обезщетение за нанесени
имуществени вреди, причинени от платено адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство по делото.
В подкрепа на твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по
опис и моли да бъде изискано и приобщено към делото АНД
№ 11953/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Д.Д., която поддържа предявените искови претенции и
моли съда да ги уважи като основателни и доказани. Представя писмени бележки.
Претендира направените по делото съдебни разноски в размер на 310,00 лв.
Прилага списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ – гр. София, редовно призован, не изпраща
представител. Становище изразява в депозираното Писмо вх. № 2232/03.08.2020 г.
и в Писмени бележки вх. № 2148/27.07.2020 г.
Окръжна прокуратура Перник - редовно призована, се представлява от
прокурор Бисер Ковачки. Последният счита, че исковете са доказани по основание
и размер, поради което следва да бъдат уважени.
Административен съд - Перник, като обсъди релевираните с исковата
молба твърдения и доводите на страните в съдебно заседание, и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради
което по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно
доказване/, че СДВР – гр. София, чрез оправомощено
длъжностно лице /заместник-началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР/, е издала
срещу ищеца В.К.Г. НП № 18-4332-004709 от 17.04.2018 г. Последното е оспорено
пред съда и е разгледано в производството по АНД № 11953/2018 г. на Софийски
районен съд и отменено с постановеното по делото Решение от 19.11.2019
г. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.
В производството
по АНД № 11953/2018 г. на Софийски районен съд ищецът е ползвал
адвокатска защита и е бил представляван от адв. Д.Д. ***, съгласно Пълномощно
от 13.05.2019 г. и Договор за правна защита и съдействие от същата дата.
Страните по сключения договор са уговорили възнаграждение в размер на 300,00
лв., платимо в брой в момента на подписването му. Отбелязването има характер на
разписка.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 11953/2018 г. на Софийски
районен съд, съдържащо административнонаказателната преписка по издаване
на НП № 18-4332-004709 от 17.04.2018 г. на СДВР
и решение от 19.11.2019 г., както и Пълномощно от 13.05.2019 г. и Договор за
правна защита и съдействие от 13.05.2019 г.
От правна страна:
Предвид така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от активно легитимирана страна,
която твърди, че е претърпяла имуществени
вреди от незаконосъобразен
акт на държавен орган при изпълнение на административна дейност.
Материалноправно
легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е именно ответникът по
иска – СДВР – гр. София, в качеството му на
държавен орган, който чрез оправомощено длъжностно лице, е издал
административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по съдебен ред.
Разгледан по
същество, той е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този аспект и
съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова претенция се основава на твърдения, че поради
издаването на наказателно постановление, което е отменено като
незаконосъобразно след протекло съдебно производство, за ищеца са настъпили
имуществени вреди, представляващи направени от него разноски за адвокатско
възнаграждение. Тъй като имуществената отговорност по този
закон е обективна и безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове,
действия и бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и
пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения иск,
а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици,
чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=4203&ToPar=Art1_Al1&Type=201/"1, ал.1 от HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=4203&ToPar=Art1_Al1&Type=201/"ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден от длъжностно лице, орган на
ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от административния
акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата
на който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността
на предявения иск за
обезщетение на неимуществени
вреди.
В конкретния случай, съдът намира
горните предпоставки за доказани.
Наказателно постановление /НП/ № 18-4332-004709 от
17.04.2018 г., издаден от заместник-началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР, представлява административен акт. Същият е отменен след оспорване и
разглеждане по съдебен ред. С оглед на това, отмененият в съдебното
производство административен акт попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Едновременно с това е изпълнено и условието за допустимост на иска, следващо от
чл.204 от АПК – административният акт да е отменен по съответния ред -
обжалване по административен и/или съдебен ред, във връзка с което, лицето е
ползвало адвокатска защита. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето
оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото
никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
законните му права и интереси.
От друга страна, от приложения по делото Договор за правна защита и
съдействие от съдействие от 13.05.2019 г., а и от материалите по АНД № 11953/2018 г. на Софийски районен съд е видно,
че ищецът е бил представляван от адв. Д.Д., на която е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/. Сумата е платена при
подписването на договора. Това е отбелязано в документа, поради което следва да
се приеме, че вписването има характер на разписка и доказва действително
извършено действие - т.е. разходът е направен и доказан. От това следва, че е
налице вреда, както и пряка и непосредствена причинна връзка между нея и
отменения като незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
главният иск на В.К.Г. е доказан не само по основание, но и по размер. Същият е
за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира действително
причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за платено
адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е отменен като
незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е основателна и акцесорната
претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за забава, считано от
предявяване на исковата молба пред съда – 05.03.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът е направил разноски и в хода на настоящото производство,
претендира присъждането им и представя списък по чл.80 от ГПК. Искането е
направено своевременно. Разгледано по същество е основателно, тъй като искът е
уважен изцяло, поради което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените разноски – дължима държавна такса
в размер на 10,00 лева, и възнаграждението за един адвокат, което според
договора за правна защита и съдействие от 13.05.2020 г. е в размер на 300,00
лв. /триста лева/ и е платено в брой в момента на подписването му.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд -
Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ – гр.
София, ул. „Антим І“, № 5, да заплати на В.К.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 300,00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по АНД №
11953/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 108 състав – наказателна
колегия, с решението по което е отменено като незаконосъобразно НП №
18-4332-004709 от 17.04.2018 г. на СДВР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ – гр. София, ул. „Антим І“, № 5, да
заплати на В.К.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, направени по делото
разноски в размер на 310,00 лв. /триста и
десет лава/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез Административен съд Перник пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/