Р Е Ш
Е Н И Е № 90
гр. Кюстендил, 24.04.2017 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети
март две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РОСИЦА
САВОВА
при участие на
секретаря М.С. и прокурора Бисер Любенов , като разгледа докладваното от съдия
Савова гр. дело № 222 по описа за
Е.Л.Н., ЕГН **********,
адрес: ***, със съдебен адрес:*** адв. И.К., е предявила против Прокуратурата
на Република България две искови претенции по обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ап.1, т.З от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, първата за сумата
в размер на *** лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
05.03.2012 г. до окончателното й изплащане, вследствие неоснователно и
незаконосъобразно повдигнати и поддържани от Прокуратурата обвинения по ДП
454/07; вх.№992/2007г. по описа на РП гр. ***,
и втората искова претенция - за сумата
от *** лв. представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
16.12.2014 г. до окончателното й изплащане, вследствие неоснователно и
незаконосъобразно повдигнати и поддържани от Прокуратурата обвинения по ДП
402/07; вх. №991/2007 г. по описа на РП гр. ****. Ищцата поддържа, че е претърпяла значителни неимуществени вреди,
изразяващи се в преживяно с години голямо унижение и срам, постоянна тревога,
стрес, напрежение и страх, уронване на честта и достойнството, накърняване на
авторитета и доброто й име в обществото, влошаване на социалните й контакти и
обществена дейност. Излагат се твърдения за отрицателно въздействие най-вече по
отношение на здравословното състояние на
ищцата, като в резултат на силния стрес се е влошило основното й заболяване - ****.
Ответникът оспорва
исковите претенции като недоказани по основание и размер.Твърди , че не са
налице доказателства, установяващи действително претърпени неимуществени вреди,в
т.ч.за накърняване авторитета и доброто й име в обществото, като пряк и непосредствен резултат от
обвиненията, съответно доколкото
заболяванията на ищцата са предхождали процесните обвинения, не може да се
заключи, че има непосредствена връзка между тях.Относно публикациите в пресата Прокуратурата не
следвало да отговаря, тъй като не е разпространявала официална информация за
обвиненията.
Алтернативно се прави
оспорване на исковите претенции по размер с оглед хипотезата на чл.5233Д.
Прави се възражение
за изтекла давност на иска за лихви върху сумата от ***
лв. относно обвинението по ДП №366/07 г. на РУП **** за миналия до исковата молба период над З години, предвид чл.111 б.
„в" ЗЗД.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С влязло в сила
решение №803 от 22.12.2004 г. по к.н.д.№475/2004 г. на ВКС, III н.о, подсъдимият
по делото Л.В. бил осъден да заплати на ищцата в настоящето производство
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на умишлено причинена телесна
повреда в размер на ***лв., ведно със законната лихва от деня
на увреждането 19.08.1999г. до окончателното изплащане на сумата. През
На основание влезлите
в сила съдебни актове ищцата се снабдила с изпълнителни листове и образувала
две изпълнителни дела - №157/2006г. и №122/2006г., двете по описа на ЧСИ Милена
Джоргова с №744.
.Във връзка със
същите ищцата депозирала и две жалби до
РП ****, относно обстоятелството, че длъжникът не е
изпълнил задълженията си към нея по горните изпълнителни дела.
По повод депозираната
жалба РП **** образувала срещу В.
досъдебно производство по чл.293а НК, което впоследствие било прекратено. с
постановление от РП – ***, постановено на 24.07.2006г.
След това, срещу
ищцата на 18.05.2007г.било образувано досъдебно производство и същата била привлечена
на 21.06.2007г.като обвиняема по ДП 366/2007г.на РПУ-**** респ. №454/2007г. по описа на Районна прокуратура- ***,
вследствие на което с присъда №35 от 28.03.2011 г. по НОХД №208/2010г. на ДРС била
призната за виновна и на осн. чл.286, ал.2 вр. с ал.1 и чл.54 НК й е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на осн.чл.66 от НК изпълнението на наказанието било отложено за срок от три години. Присъдата била потвърдена с
решение №563 от 05.03.2012 г. но ВНОХД №241/2011 г. на КнОС и впоследствие
отменена изцяло с решение №563 от 05.03.2012 г. по к.д.№2760/2011 г.на ВКС I
НО, като Н. била оправдана.
По втората депозирана
от ищцата жалба пред РП- **** е отказано
образуване на досъдебно производство срещу В.,
като с постановление от 08.06.2007г.е образувано ДП №402/2007г. по описа на РПУ-****;респ.504/2007г.по
описа на ДнРП, по силата на което Е.Н. е била отново привлечена в качеството на
обвиняема – с постановление от 17.08.2007г.-за престъпление по чл.286, ал.1,
т.1 НК. Вследствие на това била отново призната за виновна с присъда №20 от
23.02.2011 г. по НОХД №1447/2008 г. на ДнРС, потвърдена с Решение №145 от
21.11.2011 г. но ВНОХД №242/2011 г. на КнОС за престъпление по чл.286, ал.1,
предл. І от НК , с налагане на наказание
1 година лишаване от свобода и
обществено порицание, като ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода" било отложено при условията на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок
от З години.
Така постановената
присъда била отменена с решение №234 от 11.09.2012г. по н.д.№675/2012 г. на
ВКС, I НО и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ДнРС. При новото
разглеждане на делото Н. била напълно оправдана с присъда от 11.09.2014г. по
НОХД№1261/2012 г. по описа на ДнРС, потвърдена с решение от 16.12.2014 г. по
ВНОХД №462/2014 г. на КнОС.
Във връзка с
наказателните производства срещу ищцата Н. от Л.В.
били предявени два граждански иска по
чл.45 от ЗЗД, всеки един за сумата от по ***
лева, като са образувани гр.дело № 1430/2011г.по описа на ДнРС (образувано на
10.06.2011г.) и гр.дело № 2181/2011г.по описа на ДнРС (образувано на
28.07.2011г.), които - поради отказ от иска по всяко от тях ( с оглед
оправдаването на ответницата по исковете)
– са били прекратени със съдебни актове, постановени съответно на
24.04.2012г. и на 24.02.2015г.
От показанията на
свид.Л. М. се установява, че
поводът за делата, по които на ищцата-негова съпруга, са били присъдени
обезщетения, били нанесен й побой и обиди от страна на посоченото лице Л.В., а
жалбата срещу същия съпругата му подала до прокуратурата по съвет на нейния
адвокат, тъй като В. не изплащал задълженията си.Н.
считала, че това е начинът да й се окаже съдействие в този случай, вместо което
от „обвинител се превърнала в обвиняем”.Свид.М.
поддържа, че преди започване на делата срещу нея съпругата му имала лека форма
на ***, а в течение на делата станала ****.На няколко пъти изпадала в **** – през
2007/2008г.,дори изпаднала в ***когато били на
почивка на морето, което наложило оказване на специализирана медицинска помощ.В
такова състояние била и веднъж в дома си в ***,
което налагало близките й да я наблюдават,за да уловят симптомите, тъй като
ищцата **** , *****в тези ситуации.При
пътуване също се нуждаела от придружител.
.В периода на продължилите
наказателни производства Н. започнала да става ****, . Искала да присъства
на съдебните заседания и да се защити, но това било свързано с повишаване на
стойностите на кръвното й налягане, ****, което налагало
прием на медикаменти, респ.на т.нар.”****”, което пък отново
водело до дискомфорт от рязкото сваляне стойностите на ****.Влошеното здравословно състояние наложило **** от страна на Н.. Тя провеждала постоянно лечение – в каквато насока е
представена изобилна медицинска документация.
Особено й било тежко,
след като една от присъдите, с които била призната за виновна, била прочетена
пред колектива, където работела ( *****г).Хората от
обкръжението й повярвали, че тя има вина
и се отдръпнали от нея, а семейството ограничило контактите си.При едно от
делата от събеседването й с журналист от в.”Струма”била събрана информация,
отразена в този вестник, което допълнително повлияло на хората , възприели тази
информация..
.Преди обвиненията същата била включена в партийна листа за общински съветник при
местни избори, след което вече не я включвали в листата.Била заменена и на
председателското място в синдикалната организация на ***
, което заемала като дългогодишен член на **** и едва при оправдаването й по обвиненията срещу нея отново била избрана
за ****.
Наказателните
производства срещу нея променили
характера на ищцата – преди това била с весел характер, общителна , а в
резултат от обвиненията се затворила, като и хората се отдръпнали от нея
.Доверието, което имала в институциите , се превърнало в негативизъм.
Свидетелката Т.Н.
–съпруга на ****, също описва Н. като
весел и общителен човек, с много близки приятели , като ищцата коренно
променила характера си в периода на воденото срещу нея наказателно
производство, Освен това нейните приятели също се отдръпнали от нея, не можела
вече да разчита на тях Това повлияло на обществената й кариера, а дори и след
пълното й оправдаване ищцата не възстановила напълно кръга си от близки и
познати..Свидетелката посочва, че при семейните им събирания делата били
основна тема за разговор и притеснение, а с тях свързва и влошаване на
здравословното състояние на ищцата, описвайки и получаваните от нея
припадъци в този период.Това пък довело
до необходимост да спазва хранителен режим и да се подлага на лечение, като е
стриктна в изпълнение на това, което й казват лекарите. Влошаване на
здравословното състояние на ищцата свидетелката свързва с наказателните
производства, защото не намира други фактори в живота на ищцата, които да водят
до такъв стрес.Свид.Т.Н. сочи още, че ищцата се страхува да пътува поради
здравословното си състояние.
От заключението на
комплексната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р П. (****) и д-р В. (***) се установява, че ищцата е лекувана от **** и макар да е **** здрава, при нея е била налице "***” - както при всеки
психично здрав човек **** - съдебни дела - се
маркират симптоми, показващи реакции на стрес и разстройство на адаптацията.Сочи се, че острата
стресова реакция е преходно разстройство със значителна тежест, като у ищцата е
наблюдаван типичният за такъв вид разстройства – **** ( потвърдено и от описаното в ***
в рецептурната книжка „*****”, а като последица обикновено възниква проблем в социалното функциониране и
нарушение в поведенческия досегашен стил на живот, повишената тревожност,
чувство за невъзможност за справяне , проблем в планирането ,
безпокойство.Данните са потвърдили
обективна **** симптоматика,
припокриваща критериите за остра стресогенна реакция, реакция на дезадаптация
след стресогенно събитие и симптомите, които са последица от това, но при
проведеното лечение и липсата на обективни данни вещото лице сочи, че това
състояние е преодоляно , т.е.пациентката е излекувана предвид прекратяване
приема на ***.есента на 2002г..
. В.л сочи още, че
видно от медицинската документация по делото, диагностицираните при ищцата
медицински състояния в периода 2000-
На тази база в частта
относно ***заболяване в заключението е отразено, че
заболяването „**, е констатирано у ищцата през 2002г.,
а от 2004г.е започнато ***
тогава – с **”, с
*** след 2005, след 2010г. и понастоящем – от 03.06.2016г.
лечението е с „***”
и „**”.; съответно – от 2008г до 2014г е
провеждана редовно терапия с *** за ****. Има установена и *** , същата е
прецизирана и в ЕР на ТЕЛК от 2013г като усложнение от 10-годишната давност на **** .Въз основа на многобройните епикризи, медицинското удостоверие на д-р
Х. и решението на ТЕЛК при ищцата е налице
и *****
Вещото лице – ***посочва,
че стресът, който преживява един пациент
със ****, води до повишено ***,
а той повишава изискванията ***, т.е.влошава ***
и по-точно се налага увеличаване на *** , често - лабилно
протичане, което пък налага промяна в схемите на ****. *** при съпътстващ стрес е причина и за
по-ранно появяване на усложненията от ****, тъй ***
- *** - водят до много ускорен процес за
образуване на **** - **на
съдовете, които са в основата на всички усложнения ***.
Обсъждайки гласните
доказателства, в.л.В. визира наличен *** при започнато ***
лечение, което налага адекватен контрол
от лекуващия *** и стриктен контрол на ****
Горната фактическа
обстановка се установява и доказва от приложените
копия от решение №536 от 05.03.2012 г.по н.д.№2760/2011 г. по описа на ВКС; Решение №234 от 11.09.2012 г. по н.д.№675/2012
г. на ВКС; .присъда по НОХД №1261/2012 г. по описа на ДРС; медицинско удостоверение
№6/12.02.2016 г. изд. от д-р. Сл.Х.; експертно решение
№0073/14.01.2013 г. изд. От ТЕЛК; 6. копия от епикризи, издадени от МБАЛ Св.
Иван Рилски гр. ****;печатен материал от
в. Струма.;материалите от ДП
вх.№366/2007 по описа на РУП ***, ДП вх. №992/2007 г.
по описа на ДРП и ДП вх. №402/2007 г. на РУП ***,
пр.пр.вх. №991/2007 г. по описа на ДРП.;по НОХД №208/2010 год. /арх.№1363/2011 г./ по
описа на ДРС; НОХД №1447/2008, подновено под №1261/2012 г. по описа на ДРС;; гр.д.№1430/2011
г. по описа на ДРС гр. д. №2181/2011 г. по описа на ДРС.;свидетелските
показания на свид.Л.М. и Т.Н.; заключение
на комплексна
съдебно - медицинска експертиза, изготвено от в.л.д-р В. (*** ) и д-р П. (***)..
При
изложеното, съдът намира следното от правна страна:
С
оглед на така установеното от фактическа страна настоящата инстанция счита, че
са налице изискванията на закона за ангажиране на отговорността на ответника по
реда на ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 2, ал.1, т.3,
предл.1 ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда – както в
случая е налице и по двете повдигнати на ищцата обвинения.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ
дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от съответното длъжностно лице – т.е отговорността на
държавата е обективна. Фактическият състав не включва в себе си като
предпоставка за възникването на задължение по чл. 4 ЗОДОВ
отделните действия, довели до повдигането на незаконно обвинение, сами по себе
си също да са били незаконосъобразни като или изобщо не са били регламентирани
в закона или са противоречали на материално- и/или процесуално-правни норми. Предвид
това, достатъчно е да се установи съществуването на влязла в сила присъда по
отношение на ищеца, за да се проведе успешно главно и пълно доказване на
посочената предпоставка като основание по ЗОДОВ
за ангажиране на отговорността на Държавата за вредите от незаконно
обвинение.Обвинението е винаги незаконно, когато по същото е постановена
оправдателна присъда, какъвто е настоящият случай – т.е.отговорността на
държавата е обективна и нейното възникване е поставено в зависимост от крайния
резултат на наказателното преследване и няма значение дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни или не.
На
следващо място необходимо е да се докаже наличието на вреди (в случая
неимуществени) и причинна връзка между повдигнатото незаконно обвинение и
настъпилите неблагоприятни последици.
Предвид
визираните по-горе доказателства по
делото следва да се приеме, че е налице посочената от закона хипотеза, тъй като
са установени и негативните преживявания на ищцата , и обстоятелството, че
същите са в следствие на водените против нея наказателни производства.
Безспорно
се констатира, че наказателното преследване е засегнало личността и
достойнството на ищцата, същата е получила психо - емоционален дискомфорт, променила
поведението си и от деен и комуникативен човек, започнала да се затваря в себе си , ограничавайки до
минимум контактите си , изпитвайки притеснение и страх от изхода на производството и от реакциите на
обкръжението си. Този стрес, макар да не е довел до отключване на постоянно ****, нито да има данни за провеждане на лечение в течение
на наказателните производства срещу нея, е променил из основи реакциите и
поведението на ищцата и най-вече е способствал от наличното й **** да бъде провокирано по-ранно настъпване на усложненията, които
обичайно го съпътстват, а оттук – причинявайки и на значителни неудобства в обикновеното й ежедневие – с оглед
необходимост от стриктно спазване на *** режим, постоянни
консултации с лекари-специалисти, а също и ограничаване на пътуванията .
От
събраните доказателства се установява и
твърдението, наведено от Н., че водените против нея наказателни производства е обусловило напускането на заеманите към този
момент позиции на ****лидер и
местен общественик.
Освен
това в случая се касае за две отделни
обвинения и паралелно протичане на два процеса, което довело до двойно ангажиране на усилия за адекватна
защита, постоянно посещение на съдебни
заседания и участие в процесуални действия ,
като следва да се отчете и самата продължителност на всяко от
наказателните производства, осъществявани в продължителен период от време –
съответно над 4г. и 8 мес. ;респ.7г.и 4
мес.- през което време не е налице отказ от поддържаните обвинения от страна на
ответника чрез съответните си представители.
Самото
наказателно преследване срещу ищцата ; станало достояние на неограничен кръг
лица, дискредитирайки я пред съгражданите й, като съдът не възприема възражението на
Прокуратурата, че търпяните от Н. вреди
във връзка с медийния отзвук не са в пряка причинно-следствена връзка с
действия на разследващите органи. Делото не е било секретно, не се е водило при
закрити врати, т.е. без значение е откъде журналистите са черпили информация за
случая (макар и при отчитане, че самата ищца е споделила информацията).
От
друга страна следва да се отчете, че спрямо Н. не са налагани мерки за процесуална
принуда, които-сами по себе си - да са ограничавали ищцата в по-значим обем да извършва обичайните
действия във връзка със своята дейност; преживените психически и емоционални
страдания не биха могли да се посочат като значително надвишаващи по интензитет обичайните при
наличие на обвиняване в престъпление.
При
определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се прилага нормата на чл.52 от ЗЗД .В тази връзка е налице
постановена съдебна практика от Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК – срвн. решение
№ 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., ІІІ г. о.;. решение ,№
377 от 22.06.2010г гр. д № 1381/2009 IV г. о, реш. от 6.04.2011 гр д. №
951/2010 III г. о, реш. № 149 от 2011
д. № 574/10 г III г. о, реш. № 643/2010г по гр. д №
1916/2009 IV г. о и др.,с които са
дадени разрешения относно критериите, по които се определя обезщетението
за неимуществени вреди и същата практика
има задължителен характер. По въпроса за
съдържанието на понятието –справедливост- изведено в принцип при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД ,е постановено по реда на чл. 290 ГПК и решение по гр. дело 1273/2009 г.
на ВКС, ІІІ г. о..,съответно в Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004 г. по т. гр. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
, т. 11 се сочи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта
на извършените деяния, причинната връзка между незаконосъобразността на всяко
едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен във
връзка с причинените болки и страдания.
Общо
следва да се отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за
своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на
увреденото лице.
Преценявайки
именно съобразно този критерий и конкретно изброените факти: във връзка със
спецификата на случая и във връзка с
продължителността на водените срещу ищцата
две наказателни производства , вида и
тежестта на престъплението, в извършване на което Н. е обвинена, установената интензивност на претърпените
душевни страдания от повдигнатите й
обвинения, взетите в този период мерки спрямо нея , наличие на медиен отзвук ; общественото положение и
възрастта,предполагаща продължаване на нейната
активност в периода на наказателно преследване , а не на последно място и
социално-икономическите условия в страната към момента на влизане в сила на съдебните
актове, с които ищцата е оправдана, и при постановяване на настоящето решение,
настоящият състав приема, че за обезщетение на неимуществените вреди,
претърпени от ищеца, е адекватна сума в размер на по **** лв.за всяко от обвиненията.
Както
е посочено в съдебната практика (изрично в този смисъл срвн.Определение № 904
от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2091/2014 г., IV г. о., ГК), обезщетението
за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ се определя глобално
- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл,
неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им
в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения
би нарушило принципа за справедливост.
Правото
на обезщетение възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда,
от който момент и същото става изискуемо, респ. възниква задължението на
ответника да възмезди пострадалия за претърпените от него вреди - срвн.
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС. или в случая законна
лихва върху сумата се дължи съответно от 05.03.2012 г. и от 16.12.2014г.,но с оглед направеното
възражение от ответника и датата на предявяване на иска, лихвата следва да бъде
присъдена в първия случай считано от 27.04.2013г. Както се посочи вземането за
обезщетение става изискуемо с влизане в сила на оправдателната присъда, като
лихви се дължат за всеки изминат ден след изпадане в забава на длъжника. Щом
искът е предявен след изтичане на повече от три години от възникване на
вземането за лихви, не се погасяват по давност всички лихви, а само тези, които
са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В настоящия
случай искът е предявен на 27.04.2016 г., с което е прекъсната давността
съобразно чл. 116, б.
"б" от ЗЗД и ищецът може да претендира лихви за период от
три години назад след датата на предявяване на иска, т.е. от 27.04.2013 г. до
датата на изплащане на главницата.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът Прокуратурата на РБ
следва да бъде осъден да заплати на ищеца
предвид частичното уважаване на иска и
съгласно чл.10,ал.3,из.І и ІІ от ЗОДОВ разноски в размер на 306,67лв..
Водиен от горното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.Л.Н., ЕГН **********,
адрес: ***,на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата *** лв.,(****), представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.04.2013 г. до
окончателното й изплащане, вследствие неоснователно и незаконосъобразно
повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинения по ДП 454/07; вх.№992/2007г.
по описа на РП гр. ***, за които е оправдана с влязло в сила
решение №563 от 05.03.2012 г.. по
к.д.№2760/2011 г.на ВКС I НО; както и сумата **** лв.(***),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 16.12.2014
г. до окончателното й изплащане, вследствие неоснователно и незаконосъобразно
повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение по ДП 402/07; вх. №991/2007
г. по описа на РП гр. **** за което е оправдана
с присъда от 11.09.2014г. по НОХД№1261/2012 г. по описа на ДнРС, влязла в сила
на 16.12.2014 г. ; които обезщетения са
за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно унижение и срам, постоянна
тревога, стрес, напрежение и страх, уронване на честта и достойнството,
накърняване на авторитета и доброто й име в обществото, влошаване на социалните
й контакти и обществена дейност и влошаване на основното й заболяване - ***,
като исковете
по чл.
.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в останалата част
и до размер на по **** лв., както и претенцията по чл.86, ал.1 от ЗЗД по първия от тях за
периода 05.03.2012г.-26.04.2013г.,
ОТХВЪРЛЯ
.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на Е.Л.Н. ( с посочени данни ) разноски на осн.чл.10, ал.3 от ЗОДОВ в размер на 306,67лв.за тази инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия: