Определение по дело №1019/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба на Т.Г.Б. с посочено правно основание чл. 56 от Конституцията на Република България (КРБ) и Решение № 3 от 17.05.1994 г. по к. д. № 1/1994 г. на КС.

Жалбоподателят твърди, че по КАНД № 1332 от 2019 г. на Административен съд - Хасково и АНД № 751 от 2019 г. на Районен съд - Хасково не било доказано дали деянието му на 02.03.2019 г. било извършено от него умишлено или по непредпазливост, поради което следвало да се приложи чл. 2, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) спрямо Наказателно постановление (НП) № 19-1253-000058 от 01.04.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково. Счита, че съдебната власт по двете дела не била осъществила защита по смисъла на чл. 117, ал. 1 КРБ и накърнила достойнството му на гражданин, признавайки го за виновен за нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), без да се произнесла дали деянието било извършено умишлено или по непредпазливост и като не била отчела специалния режим по чл. 9, ал. 4 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и задължението на МВР по чл. 2, ал. 1 ЗМВР.

Предвид изложеното и с оглед постъпилата уточняваща молба се иска да се обезсили НП № 19-1253-000058 от 01.04.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, данните по делото и приложимия закон, в пределите на своите правомощия, намира следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

На първо място тя не би могла да се разглежда като искане за възобновяване на административнонаказателното производство по НП № 19-1253-000058 от 01.04.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.

Това е така, защото този институт представлява извънреден способ за контрол на влезлите в сила актове по чл. 70, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е допустим само при наличието на някое от изчерпателно посочените в чл. 70, ал. 2 ЗАНН основания, което от своя страна следва да е фактически обосновано в искането. В зависимост от соченото основание за отмяна, искането следва да е подадено в съответния срок по чл. 71, ал. 1 ЗАНН. Когато от съдържанието на искането ясно се вижда, че страната не твърди съществуването на някакви факти и обстоятелства, които биха могли да се квалифицират като предвидено в закона основание за отмяна, то същото се явява недопустимо.

В жалбата на Т.Г.Б. не са посочени никакви такива факти и обстоятелства, като в нея и в последващата уточняваща молба се излагат единствено твърдения за допуснати от наказващия орган и от съдилищата нарушения на закона при издаването на НП № 19-1253-000058 от 01.04.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, респ. при постановяването на решенията по КАНД № 1332 от 2019 г. на Административен съд - Хасково и по АНД № 751 от 2019 г. на Районен съд – Хасково.

От друга страна, доколкото жалбоподателят обосновава жалбата си с доводи, свързани единствено със съдържанието на горепосочените НП и съдебни актове, означава, че той всъщност иска съдът отново да извърши проверка за законосъобразността на влязлото в сила преди повече от три години НП, което вече е било сторено чрез способите на инстанционния съдебен контрол, без да се прилага извънинстанционният способ за контрол. Такава възможност в българското позитивно право не съществува.

Позоваването в жалбата на чл. 4, ал. 2 КРБ е несъстоятелно, тъй като неудовлетвореността на жалбоподателя от резултата по разрешения правен спор не означава, че му е накърнено достойнството на гражданин. В случая е спазен и соченият чл. 56 КРБ, след като той е упражнил в пълнота правото си на защита, обжалвайки НП пред две съдебни инстанции.

По тези съображения следва да се приеме, че подадената жалба е лишена от годен (допустим) предмет за съдебно произнасяне чрез способите, законово установени в правомощията на съда, а това налага и извод за недопустимост на образуваното въз основа на нея производството.

Накрая и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е налице и неизпълнение на дадените във връзка с редовността на жалбата указания, които са изцяло съобразени с изискванията на закона, а това е самостоятелно основание за оставянето й без разглеждане.

Ето защо жалбата на Т.Г.Б. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата Т.Г.Б., с адрес: ***, с посочено правно основание чл. 56 от Конституцията на Република България и Решение № 3 от 17.05.1994 г. по к. д. № 1/1994 г. на КС и с искане да се обезсили Наказателно постановление № 19-1253-000058 от 01.04.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 1019/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател:
	Членове: