Р Е Ш Е Н И Е
№ 260259
гр. Пловдив, 18.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при участието секретаря Сийка
Радева като разгледа докладваното от съдията АНД № 7034/2020 г. по описа на Районен
съд Пловдив, ІІI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу
наказателно постановление (НП) № 811 от 25.09.2020 г., издадено от началник на Трето
РУП при ОД на МВР Пловдив, с което на З.Т.Т. с ЕГН ********** основание чл. 257,
ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (нататък ЗМВР) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение на
чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата се излагат съображения за неустановяване
на фактическата обстановка, описана в АУАН, а именно присъствието на нарушителя
на конкретното място, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при
предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/. В съдебно заседание се поддържат и доразвиват аргументите по жалбата от процесуалните
представители на нарушителя и се моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява
в съдебно заседание, взема писмено становище. Счита НП за законосъобразно, а
фактическата обстановка за безспорно установена. Моли да бъде потвърдено
обжалваното НП, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
По отношение на жалбоподателя З.Т.Т. на
14.08.2020 г. около 00:15 ч., е било издадено писмено разпореждане с рег. № 438р-17746/14.08.2020
г. от ***Ж. Ж. при 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което му било указано да не
употребява алкохол извън определените за това места, а именно Кооперативен
пазар с поставени метални маси, предназначени за търговска дейност, находящ се
на ул. Огражден, кръстовището с ул. „Ален Мак“.
На 12.09.2020 г. З.Т. бил установен от
полицейския служител П.П. да пребивава на Кооперативен пазар, находящ се на ул.
Огражден, кръстовището с ул. „Ален Мак“ в гр. Пловдив, като употребявал алкохол
и разговарял на висок тон с други лица. Бил му съставен АУАН 12.09.2020 г.
00:15 ч., за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР за това, че на същата дата и
място жалбоподателяг не изпълнявал полицейско разпореждане. Актът не му бил
връчен.
С оглед установяването на нарушението с
АУАН, административно-наказващият орган е издал и обжалваното НП. С последното
на жалбоподателя била наложена на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР глоба в
размер на 500 лв. за установеното в АУАН нарушение.
По
доказателствата:
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П.П. – актосъставител.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Същият потвърждава
констатациите си в акта.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които
подкрепят свидетелските показания на актосъставителя– АУАН- 3екземпляра, разпореждане
с рег. № 438р-17746/14.08.2020 г., заповед № 8121з-4207/28.02.2020 г. на МВР.
Съдът кредитира показанията на свид. А.,
доколкото той е възприел полицейска проверка осъществена на 12 септември в
00:45 ч., на която не е присъствал Т.. Очевидно издаденото на свидетеля
разпореждане и актът на Т. се разминават по часове и съдът намира, че това е
причината свидетелят да не възприеме присъствието на нарушителя. От показанията
на свидетеля става ясно, че е отишъл само за една цигара, което води до извод
за около десет или по-малко минути преди проверката. От показанията на
свидетелите става ясно, че полицейските служители са съставили актове на
присъстващите лица и са имали многократни посещения на това място. Съдът не
възприема тезата на процесуалния представител на защитата, че е безспорно
доказано, че нарушителят не е присъствал на полицейската проверка която е
резултирала в съставянето на АУАН.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание. Материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от разпоредбите на
самата Наредба.
При съставянето на АУАН и при
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание на жалбоподателя и са ограничени правата му. АУАН не е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право му на защита, като не съдържа подробно
описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му
и за фактическите му параметри. Актосъставителят се е задоволил да посочи, че
нарушителя не изпълнява полицейско разпореждане от 14.08.2020 г., като нито е
посочено с какви действия, нито кое правило за поведение е нарушено.
Опорочена е и процедурата по връчване
на акта, доколкото същият не е връчен и не е оформен да е връчен при отказ.
Административнонаказателното производство е строго формално и изисква актът за
установяване на нарушението да бъде съставен в присъствието на нарушителя,
което да се установи с негов подпис. Тъй като това зависи единствено от волята
на нарушителя, а правовият ред не допуска субектите да черпят права от
противоправното си поведение, то чл. 43, ал. 2 на ЗАНН въвежда императивни
процесуални изисквания за т.нар. връчване при отказ. Това обстоятелство следва
да е удостоверено с подпис на свидетел на отказа. В настоящия случай
процедурата не е спазена и на следващо място видно от трите екземпляра на АУАН,
същият не е връчен, което само по себе си, ако отказът беше удостоверен
правилно, не би опорочило административно-наказателната процедура, доколкото
приемането на АУАН от нарушителя също зависи от неговата воля и фактическото
действие не би могло да му се натрапи, т.е. неговият отказ да вземе физически
АУАН не следва да влече неблагоприятни последици за наказващия орган при
редовно удостоверяване на отказа да подпише и приеме АУАН.
Актът е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и е подписан от него, с което е спазено изискването на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното НП не
съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на
нарушението – а именно с какви действия
е било нарушено издаденото на 14.08.2020 г. писмено полицейско разпореждане,
нещо повече за пръв път се появяват факти, които не са били посочени в АУАН, а
именно, че отправеното писмено полицейско разпореждане е било да не се нарушава
нощната тишина и обществения ред. Това не кореспондира с отразеното в писмено
разпореждане № 438р-17746/14.08.2020, където е посочено, че лицата са
предупредени да не употребяват алкохол извън определените за това места.
На първо място въвеждането на нови
фактически положения на фазата на издаване на наказателното постановление е
съществено нарушение на процесуалните правила, но същото е допълнено от
погрешността на сочените факти.
Актовете от преписката не съдържат пълно и конкретно описание на нарушеното разпореждане. Тълкуването на съдържанието на актовете на административнонаказателното производство е недопустимо. Затова и всяко обстоятелство трябва да бъде конкретно посочено в актовете, за да може нарушителят да се защити адекватно.
Поради
съществено опорочената процедура по съставяне и съдържанието на
административнонаказателните актове, атакуваното постановление следва да се
отмени.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно е
ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на посочената разпоредба,
тъй като съдът е препятстван да изясни за какво изобщо е ангажирана
отговорността на нарушителя извън твърдението за неизпълнение на полицейско
разпореждане. Не става ясно за съдът, който се явява въззивна инстанция на
административнонаказващия орган (АНО), какви действия на нарушителя органът
приема за липса на дължимото поведение и не се доказа приетото за съдържание на
неизпълненото разпореждане. Това е поредно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
На жалбоподателя е вменено нарушение по
чл. 64, ал.1 вр. с ал. 4 от ЗМВР, съгласно която разпоредба Полицейските органи
могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица
и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено и разпорежданията на полицейския орган са
задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.
Задължението, което не е изпълнено от сочения за нарушител е разписано в
четвъртата алинея на посочения член, като коректната квалификация според
настоящия състав на съда е чл. 64, ал. 4 вр. с ал. 1 от ЗМВР, но неправилното
изписване на релевантните норми, не влече незаконосъобразност на акта на
поредно основание.
По
наказанието:
В принципен план нарушението
кореспондира със санкционната разпоредба по чл. 257, ал. 1 ЗМВР, която
предвижда налагане на административно наказание за административнонаказателно
отговорно лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.
По посочените по-горе основания съдът
намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено при
неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Според изхода на делото за
жалбоподателя възниква правото да му бъдат присъдени разноски за един адвокат на основание чл. 63, ал. 3
от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК .
В настоящия случай жалбоподателя е
представляван от двама процесуални представители с едно общо възнаграждение в
размер на 600 лв., за което са представени и доказателства за заплащането им –
издадена фактура, в която е посочено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Съдът установи, че това противоречи на
уговорката в договора за процесуално представителство, където начинът на
плащане е уговорен да е по банков път, но все пак приема фактурата като
доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение в брой.
Тъй като не е посочен размер на
възнаграждението за всеки от процесуалните представители, то съдът приема, че
на всеки се дължи равна част от уговореното възнаграждение и следва да присъди
половината от възнаграждението, определено за двамата процесуални
представители, а именно 300 лв. Този размер кореспондира с минимума по чл. 18,
ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, което прави безпредметно обсъждането
на направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 811 от 25.09.2020 г., издадено
от ВПД началник на 03 РУП при ОД на МВР Пловдив, с което на З.Т.Т. с ЕГН **********
основание чл. 257, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи
(нататък ЗМВР) е наложено административно наказание – глоба в размер на 500
лева за нарушение на чл. 64, ал. 1 вр. с ал. 4 от ЗМВР.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пловдив да заплати на З.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 300 лв.,
представляващи разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.