O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494 / 23.11.2021 г.
В името на народа
Административен съд - Монтана, четвърти състав в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Мария Ницова
като разгледа административно дело № 484/2021 г.. по описа на Административен съд Монтана, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27, ал. 4, предл. второ от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във вр. с чл. 197- чл. 201 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А.А.Ц. ***, ж.к.Стара планина, ул.Живовци №21, ет.2, против решение за прекратяване на производството по оценка на проектно предложение № 03- РД/492/16.02.2021 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ –РА.
Релевираните в жалбата оплаквания са за немотивираност, незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение, като издадено при неправилна процедура, в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона, с искане да бъде отменено. Жалбоподателят твърди, че неправилно и немотивирано в решението е посочено „ несъответствие с т.6 от раздел 11.1. от Условията за кандидатстване/УК/, а именно изискването към датата на подаване на проектното предложение кандидатът да е собственик и/или ползвател на цялата налична в земеделското стопанство земя. Два от общо три включени в бизнес плана договори за налична н стопанството земя не са с минимален срок на действие пет години към датата на проектното предложение.“
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „"Земеделие“, чрез пълномощника юрк.Зарева, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, като намира обжалвания акт за правилно издаден, от компетентен за това орган при спазване процедурата по издаване и целта на закона.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбоподателят Ц. е подало проектно предложение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с регистрационен № BG06RDNP001-6. 007-0015 в ИСУН по процедура чрез подбор №: BGO6RDNP001 - 6. 007 по подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Извършена е оценка на административното съответствие и допустимостта на проектното предложение, обективирана в Приложение 134_20 Протокол от оценка на административното съответствие и допустимостта, издаден от назначена със заповед № 03-РД/1445/ 10.06.2020 г., изм. със заповеди на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ комисия/ л.14-31 от делото/. Оценителната комисия е препоръчала проектното предложение на А.Ц. да бъде отхвърлено на етап административно съответствие и допустимост и да не бъде допуснато до техническа и финансова оценка /ТФО/, т.к.“ Кандидатът не отговоря на изискванията на т.2.3 от раздел 11.1“Критерии за допустимост на кандидатите“, т.3.1, б.а. и т.4 от раздел 13.1“Дейности допустими за финансиране“, т.19 към раздел 24“списък на документите, които се подават на етап кандидатстване от Условията за кандидатстване/УК/…“/ № 92 на стр.45 от Приложение 134_20 към протокола от оценка на административното съответствие и допустимостта/.
Оспорващият е уведомен с писмо изх. № 01-6500/352/21.01.2021 г., че не е допуснат до техническа и финансова оценка /ТФО/ по чл. 19 от ПМС № 162 от 05 юли 2016 г., проектното му предложение с № BG06RDNP001-6.007-0015 в ИСУН и му е даден едноседмичен срок за възражение на основание чл. 34, ал. 3 от ЗУСЕСИФ. В срок такова е депозирано /л. 92 от делото/, разгледано е от оценителната комисия, която в приложения с преписката Протокол от 02.02.2021 г. е излязла със становище за основателност на възражението“ в частта за съответствие с изискването по т.2.3 от раздел 11.1 от УК по процедурата, а от там автоматично и за доказване растежа на стопанството според бизнес плана.“.Но комисията е счела“ че проектното предложение правилно не е допуснато до техническа и финансова оценка на основание несъответствие с т.6 от раздел 11.1 от УК, а именно изискването към датата на подаване на проектното предложение кандидатът да е собственик и/или ползвател на цялата налична в земеделското стопанство земя. Два от общо три включени в бизнес плана договори за налична н стопанството земя не са с минимален срок на действие пет години към датата на проектното предложение и в тази част възражението е неоснователно/ посочени са договори за имоти 035002, 055015 и 077011 в землището на с.Комарево/л.252-255 от протокол на оценителна комисия за разглеждане на възражения, определена със заповед № 03-РД/366 от 02.02.2021 г.на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“/л.94 и сл. и допълнително представени доказателства от адм.орган./
С оспореното решение № 03- РД/492 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕСИФ и чл. 18, ал. 9, т. 2 от Постановление № 162/05.07.2016 г. на МС за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г., е прекратено производството по оценка на проектно предложение № BG06RDNP001-6. 007- 0015 в ИСУН, подадено от А.А.Ц., като изцяло са възпроизведени изложените мотиви на оценителната комисия за разглеждане на постъпилите възражения, за недопускане до техническа и финансова оценка на проектното предложение. Прието е, че предложението не е допуснато до ТФО на основание „несъответствие с т.6 от раздел 11.1. от Условията за кандидатстване/УК/, а именно изискването към датата на подаване на проектното предложение кандидатът да е собственик и/или ползвател на цялата налична в земеделското стопанство земя. Два от общо три включени в бизнес плана договори за налична н стопанството земя не са с минимален срок на действие пет години към датата на проектното предложение.“
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в рамките на едноседмичния срок по чл. 27, ал. 4, пр. 2 от ЗУСЕСИФ, видно от датата на приемане на жалбата - 23.02.2021 г./ изрично посочена и от адм.орган и приложено копие от пощенски плик/, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 27, ал. 4 във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕИФ, за оспорването на който е налице правен интерес и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение № 03- РД/492 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е постановено от материално компетентен административен орган,.
оправомощен да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Съгласно чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕСИФ, ръководителят на управляващия орган се произнася по основателността на възражението на кандидатите, чието проектно предложение е включено в списъка на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка, в едноседмичен срок от неговото получаване, като прекратява производството по отношение на кандидата. В настоящия случай, оспореното решение е издадено на основание посочената разпоредба.
Съгласно § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 2д, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се определя с решение на Министерския съвет. Нормата на ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. може, след одобрение от министъра на земеделието, храните и горите, да делегира чрез договор част от функциите си по прилагане на програмата на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция. С договор за делегиране на функции по прилагане на програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020 г. между ръководителя на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, както и Споразумение № РД 50-74 от 30.01.2018 г. за изменение на договора за делегиране на функции, издадени на основание чл. 2д, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, е извършено предвиденото в закона делегиране на правомощия., като по този въпрос не се спори в производството.
В обжалвания акт не са посочени фактическите и правните основания за упражненото административно правомощие, което съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗУСЕСИФ оценяването на проектните предложения се извършва от оценителна комисия, назначена от ръководителя на Управляващия орган. Процесът на оценка преминава на два етапа: 1. оценка на административното съответствие и допустимостта и 2. техническа и финансова оценка. В рамките на първия етап на оценката – оценка на административното съответствие и допустимостта, се извършва преценка представени ли са от формална страна всички изискуеми документи, посочени в насоките по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ и дали предложението е подадено в срок и от надлежна страна. Резултатът от работата на оценителната комисия на първия етап се обективира в списъка по чл. 34, ал. 1 ЗУСЕСИФ, който съдържа проектните предложения, които не се допускат до финансова и техническа оценка. Този списък се публикува на интернет страницата на съответната програма, но от датата на публикуване не започва да тече срок за субективно право на възражение на недопуснатия кандидат. За тези проектни предложения законодателят е създал задължението на комисията да уведоми кандидатите по реда на чл. 61 АПК. От датата на уведомяването на кандидата по реда на чл. 61 АПК за него започва да тече срока по чл. 34, ал. 3 ЗУСЕСИФ, в който той може а подаде възражение пред ръководителя на управляващия орган. Ръководителят на управляващия орган, с оглед на чл. 34, ал. 4 ЗУСЕСИФ, може да върне проектно предложение, което значи, че приема за основателно възражението на кандидата, но може и да прекрати производството, което значи, че не приема за основателно възражението на кандидата. Актът на ръководителя на Управляващия орган, понеже прекратява производството по отношение на кандидата, подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и следващите от АПК.
В конкретния случай обжалваното решение не сочи посочените в уведомителното писмо № 01-6500/352 от 21.01.2021 г. основания , а е възприето и възпроизведено част от становището на комисията, разгледала възражението на оспорващия от 02.02.2021 г., без да са обективирани собствени мотиви на ръководителя на Управляващия орган. В същото са изложени единствено изводи на административния орган/ преповторени тези на комисията, разгледала възражението на оспорващия/, като липсват конкретни фактически констатации на органа. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отхвърляне на процесното проектно предложение. Комисията е приела, че по отношение на кандидата е налице основанието за недопускане до ТФО по мотивите, дори не изложени в уведомителното писмо на председателя на оценителната комисия, тези от становището на комисията, която е разгледала възражението на оспорващия.
Тук следва да се посочи, че въобще не се сочат и коментират основанията посочени в уведомителното писмо с № 01-6500/352 от 21.01.2021 г. “ Не е спазено изискването по т.2.3 от раздел 11.1“Критерии за допустимост на кандидатите“ от УК, т.3 и т.4 от раздел 13.1 „Дейности допустими за финансиране“ от УК и т.17 от раздел “Списък на документите, които се подават на етап кандидатстване“ и т.19 “Документи, удостоверяващи правото на ползване с регистрирано правно основание в съответната общинска служба Земеделие към МЗХГ за цялата налична в земеделското стопанство земя, извън представените документи пот.18Представя се във формат“pdf“ или“jpg“ към раздел 24./л.89-91 от делото/. Единственото основание е това пренесено от становището на оценителната комисия за разглеждане на постъпилите възражения от 02.02.2021 г. „проектното предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка на основание несъответствие с т.6 от раздел 11.1 от УК, а именно изискването към датата на подаване на проектното предложение кандидатът да е собственик и/или ползвател на цялата налична в земеделското стопанство земя. Два от общо три включени в бизнес плана договори за налична н стопанството земя не са с минимален срок на действие пет години към датата на проектното предложение.“
Възражението на кандидата касае изложените основания в уведомителното писмо № 01-6500/352 от 21.01.2021 г., подписано от председателя на оценителна комисия по заповед № 03-РД/1445 от 10.06.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, а в становището на разглеждащата възражението комисия това възражение е прието за основателно. В становището на тази оценителна комисия – протокол от 02.02.2021 г. въобще не е ясно откъде е възникнало новото „ основание несъответствие с т.6 от раздел 11.1 от УК, а именно изискването към датата на подаване на проектното предложение кандидатът да е собственик и/или ползвател на цялата налична в земеделското стопанство земя. Два от общо три включени в бизнес плана договори за налична н стопанството земя не са с минимален срок на действие пет години към датата на проектното предложение.“ Виж протокол от 02.02.2021 г.на оценителна комисия за разглеждане на възражения, посочени са договори за имоти 035002, 055015 и 077011 в землището на с.Комарево/л.252-255 от протокола/.
Въобще не е ясно това ново основание за посочените имоти какво значение има, т.к. липсва каквато и да е обосновка за основателност или неоснователност на тези доводи на недопуснатия кандидат. Липсват и самостоятелни изводи в този аспект и в решението - преповторено е само това становище на комисията по възражението, което въобще не кореспондира с посочените основания в уведомителното писма от 21.01.2021 г. В решението липсват мотиви дали и защо доводите на оспорващия, основани на конкретните Условия за кандидатстване, са основателни или не. От съдържанието на оспореното решение не стават ясни фактическите основания за прекратяване на производството по отношение на кандидата, поради което е немотивиран акт. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивирането на акта представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, която законът е установил за защита правата на страните в административното производство. Издаването на оспореният акт в нарушение на изискването за мотивиране по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК представлява съществено административнопроизводствено нарушение, което нарушава правото на защита на адресата, възпрепяства съдебния контрол и обуславя материална незаконосъобразност.
Формата на произнасяне от страна на компетентния орган на Държавен фонд „Земеделие“ по заявленията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не може да се отличава от предвидената в разпоредбата на чл. 59 от АПК, която изисква мотивирано изложение на обстоятелствата, позоваване на доказателствата, които ги установяват, и правните изводи, на които се опира взетото решение. Не само съдът, но и административният орган, има задължение да обоснове решението си с подробен и логически свързан писмен текст, който да внесе яснота относно съображенията, които са го ръководили.
Така представеното съдържание на оспореното решение препятства възможността кандидатът да разбере фактическите основания за прекратяване на производството му, както и съдът да извърши проверка за съответствието на акта с материалния закон.
Липсата на ясни мотиви в издаденото решение, следва се приравни на пълна липса на мотиви, респ. оспореният акт е в несъответствие с изискванията за форма – чл. 146, т. 2 от АПК, като това обосновава извод за незаконосъобразност на оспореното решение и представлява основание за отмяната му.
При издаването на акта са допуснати съществени нарушение на административно производствените правила. В съответствие с чл. 34 от ЗУСЕСИФ, въз основа на извършената проверка за административно съответствие и допустимост комисията по чл. 33 е изготвила списък на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка, като в списъка са посочени и основанията за недопускане. Списъкът е публикуван на интернет страницата на съответната програма и в ИСУН, а за недопускането е съобщено на оспорващия кандидати по реда на чл. 22, ал. 3 или 4, който се е възползвал от възможността да представи възражение и доказателства. В случая комисията, разглеждаща възраженията, твърде формално и повърхностно е изпълнила предвидената процедура. По процесното проектно предложение, № 95 в протокола, комисията е възпроизвела изложеното в уведомително писмо от ДФЗ изх. № 01-2600/352 от 21.01.2021 г. за недопускане до техническа и финансова оценка на Проект е peг. № BGQ6RDNP001 -6. 007-0015 и е прието, че възражението макар и основателно в една част, е неоснователно в друга част, без да е ясно на какво основание комисията направи този извод. Такова несъответствие не е посочено като основание в уведомителното писмо от 21.01.2021 г., съответно не са правени и такива възражения. Не е ясно въз основа на какво тази комисия е приела, че
“.. проектното предложение правилно не се допуска до техническа и финансова оценка на основание несъответствие с т.6 от раздел 11.1. от Условията за кандидатстване/УК/, а именно изискването към датата на подаване на проектното предложение кандидатът да е собственик и/или ползвател на цялата налична в земеделското стопанство земя. Два от общо три включени в бизнес плана договори за налична н стопанството земя не са с минимален срок на действие пет години към датата на проектното предложение.“
Съгласно чл. 33 и чл. 34 от ЗУСЕСИФ комисията извършва проверка за административно съответствие и допустимост, тоест следва да извърши собствен анализ на предложенията и да изведе собствени правни изводи. В този смисъл са основателни твърденията на оспорващият, че процедурата по разглеждане на подадените от него възражения срещу изпратеното уведомително писмо не е правилна, доколкото Комисията е възпроизвела описаното в изпратеното уведомително писмо и неясно на какво основание е приела посоченото несъответствие. С това е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като процедурата по разглеждане на възраженията е уредена, за да бъде извършен повторен и независим контрол върху работата на комисията за оценка на проектните предложения, а не просто да бъдат потвърждавани нейните изводи и то без да са ясни основанията за това.
Съгласно условията за кандидатстване при неясноти и непълноти на представените документи комисията следва да изиска допълнителни документи и обяснения. Въпреки заложеното задължение комисията за разглеждане на проектите не е изискала обяснения по отношение на установените несъответствия. Фактите и обстоятелствата, които са били от значение за осъществяването на преценка по подаденото заявление, не са били изяснени в противоречие с приложимите административнопроизводствени правила и принципите за достъпност, публичност, прозрачност, последователност и предвидимост.
При преценка на събраните по делото писмени доказателства се установява, че са налице нарушения на административнопроизводствените правила съобразно чл. 35 от АПК, които обосновават отмяна на оспорения акт. Административният орган не е изяснил всички относими по случая факти и обстоятелства. Нарушена е и разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от АПК, тъй като органът е длъжен да обсъди всички събрани доказателства. В случая в уведомителното писмо са посочени едни основания, постъпило е възражение, при разглеждане на което са посочени като неоснователни възражения които не са правени, т.к. в уведомителното писмо не са сочени такива. Въобще не става ясно защо в становището на комисията, която е разгледала възражението на Ц. се сочат несъответствия с т.6 от раздел 11.1“Критерии за допустимост на кандидатите“ от УК, т.к. тези критерии всъщност са изпълнени от него.
При условие, че административният орган беше изяснил всички обстоятелства от значение за случая и обсъдил възраженията на кандидата, може и да е стигнал до правилен извод, които да бъде обоснован и ясен както за кандидата, така и за съда.. Изложеното обосновава посочения по- горе извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорвания акт.
По отношение материалноправната законосъобразност на оспореното решение, респективно съответствието му с приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира следното:
С разпоредбите на чл. 18, ал. 6 – ал. 8 от Постановление № 162/ 05.07.2016 г. на МС са регламентирани изискванията и правилата, по които се разглеждат и съответно се преценява основателността на подадените от кандидатите възражения срещу включването на проектните им предложения в списъка на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка. Предвидено е, че ръководителят на УО определя със заповед лица с необходимата квалификация и професионална компетентност, които да извършват проверка за основателността на получените възражения, като след приключване на проверката лицата изготвят писмено становище до ръководителя на УО за основателността на всяко от възраженията.
Процедурата по която е постановено обжалваното решение е такава на производство по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, уредбата на която се съдържа в раздел ІІ от ЗУСЕСИФ. Приложима за тази процедура е разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, според регламента на която ръководителят на УО на програмата утвърждава за всяка процедура насоки или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Видно от разпоредбата на чл. 26, ал. 4, изр. 3 от ЗУСЕСИФ, утвърдените насоки имат характера на общ административен акт. За процедурата по която е постановено оспореното решение е издадена от ръководителя на УО заповед № РД 09-623/28.06.2019 г., с която са утвърдени Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 6. 3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. По делото няма спор относно обстоятелствата във връзка с публикуването и съобщаването на така утвърдените Насоки по реда на чл. 26, ал. 4 и ал. 6 от ЗУСЕСИФ, както и затова, че същите не са били оспорени от настоящия жалбоподател по реда за оспорване на общите административни актове. Точка 1 от утвърдените Насоки съдържа условия за кандидатстване с проектните предложения за предоставяне на горепосочената безвъзмездна помощ и приложенията към тях /Приложение № 1/. Приложение № 1 към заповед № РД 09-623/28.06.2019 г., представлява Условия за кандидатстване, в които по 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ предвиждат, че допустими за подпомагане са кандидати, които са „собственици и/или ползватели на цялата налична в земеделското стопанство земя - т. 2. 4 към датата на подаване на проектното предложение, а съгласно цитираната т.6 „ цялата налична в земеделското стопанство земя по т.2.4 трябва да се стопанисва от кандидата.“
От изложеното в оспореното решение, не става ясно на какво основание е прието, че за кандидата е налице такова несъответствие по т.6 от раздел 11.1 от УК, като се твърди за два от трите имота, без да е ясно за кои имоти иде реч, макар в протокола на комисията от 02.02.2021 г. да са посочени имоти 035002, 055015 и 077011 в землището на с.Комарево/л.255 от протокол на оценителна комисия за разглеждане на възражения/.
За пълното следва да се посочи, че съгласно кореспонденция между страните относно констатирани нередовности, на заявителя е указано, че не е представил необходимите документи за имот № 38131.55.10 с площ от 3.858 дка/ виж.т.7 на л.75 от делото/, но този въпрос комисията въобще не е обсъждала и не се е произнесла. Като в протокола от 02.02.2021 г. на комисията, която е разгледала възражението на заявителя, вече фигурират други имоти с №№ 035002 и 055015 в землището на с.Комарево, за които има представени договори за наем.
Предвид което според съда оспореното решение е постановено в нарушение на т.6 от раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите“ от Условията за
кандидатстване.
По изложените съображения съдът приема, че решаващият орган неправилно, в нарушение на закона, е прекратил производството по отношение на кандидата на основание чл. 34, ал. 4, т. 2 от ЗУСЕСИФ, вместо да върне проектното предложение за техническа и финансова оценка. Горното налага отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
Оспорващият не е заявил претенции за разноски в производството.
Предвид изложеното и на основание чл. 200, ал. 1, предл. второ от АПК във вр. с чл. 27, ал. 4 от ЗУСЕСИФ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение № 03- РД/492 от 16.02.2021 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на производството по оценка на проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-6.007-0015 в ИСУН, ИД № в ИСАК: 12/06/3/0/04902, УНР: 677546, подадено от А.А.Ц..
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд само от страните, участвали в административното производство, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Административен съдия: