№ 14892
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20211110165869 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И. И. И., ЕГН
**********, чрез адв. Г., спрямо К. К. Л., ЕГН ********** , с адрес: гр.
София, ж.к. „..., ет. 14, ап. 66.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на следния недвижим
имот: апартамент № 66, с площ от 48.04 кв.м., находящ се в гр. София, ж.к.
„Л..., ет. 14, с идентификатор ...6 заедно с прилежащото му таванско
помещение № 35, с площ от 1,96 кв.м., заедно с избено помещение № 66, с
площ от 5,94 кв.м.,заедно с 1,022 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото. Твърди, че е собственик на ½ ид. ч. от
процесния имот по силата на договор за дарение от 25.10.2021г., а
праводателката му Е.С.Ш е придобила собствеността по силата на
наследствено правоприемство от своя баща С.В.И., който пък от своя страна е
придобил идеалната си част въз основа на договор за продажба на държавен
недвижим имот от 10.01.1994г. и решение за прекратяване на брака между
него и М.С.И по бр.д. № 54793/81г. на СРС, 88 с-в. Излага, че собственик на
останалата ½ ид. ч. е ответницата, която била придобила собствеността по
силата на наследствено правоприемство от своята майка М.С.И, която пък от
своя страна е придобила идеалната си част въз основа на договор за продажба
на държавен недвижим имот от 10.01.1994г. и решение за прекратяване на
брака между нея и С.В.И. по бр.д. № 54793/81г. на СРС, 88 с-в. Поради
изложеното се иска допускане на делба на процесния имот при посочените
квоти.
Ответникът подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
иска с твърдение, че е изключителен собственик на процесния имот. Твърди,
че същият бил придобит от баща й К.Н.Л на основание давност от момента на
закупуването на имота през 1994 г. до смъртта му през 2014г. Твърди, че баща
й заплатил сумата за процесния имот в размер на 11 200 лв., живял в него
1
заедно със семейството си, само той правел ремонти по процесния имот, като
през цялото време не бил смущаван във владението си от никого. Ето защо
моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Искът е за делба, с правно основание по чл.34 от ЗС.
Не се спори между страните, а и от представения по делото договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 10.01.1994 г., се установява, че С.В.И. и М.С.И са придобили
следния недвижим имот: ап. 66, находящ се в гр. София, ж.к. „..., вх. А, ет. 14,
със застроена площ от 48,04 кв.м., заедно с таванско помещение № 35, с площ
от 1,96 кв.м., заедно с избено помещение № 66, с площ от 5,94 кв.м., заедно с
1,022 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.ч. от правото на
строеж върху мястото, който апартамент, съгласно КККР, представлява
самостоятелен имот с идентификатор ...6, находящ в гр. София, ж.к. „Л..-5“,
бл. 523, ет. 14, който самостоятелен обект е разположен в сграда с
идентификатор 6....6, която сграда се намира в поземлен имот с
идентификатор 6..., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж - ...7,
...5; под обекта - ...1, над обекта - 6....6.71, 6....6.70.
Не се спори още, а и това се установява от Решение от 30.12.2015г. по
гр.дело с № 54793/ 2014г., че бракът между С.В.И. и М.С.И, сключен на
24.06.1979 г., е прекратен с развод по гр.д. № 54793/2014 г. по описа на СРС,
83 с-в, влязло в сила на 04.02.2016 г.
Не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за
наследници на С.В.И., починал на 12.05.2017 г., се установява, че същият е
оставил за свой законен наследник единствено дъщеря си – Е.С.Ш.
Безспорно между страните се явява и обстоятелството, че с договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 139, том I, рег. № 8040, дело № 112
от 25.10.2021 г. Е.С.Ш е дарила на И. И. И. ½ ид.ч. от процесния недвижим
имот.
От представеното по делото удостоверение за наследници на К.Н.Л,
починал на 06.09.2014 г., се установява, че след смъртта си последният е
оставил за свой законен наследник дъщеря си - К. К. Л., а от представеното
удостоверение за наследници на М.С. Л., починала на 13.09.2019 г., се
установява, че същата е оставила за наследник внучка си и ответник по
делото – К. К. Л..
По делото е представена декларация с нотариална заверка на подписите
на С.В.И. и М.С. Л., с която същите заявяват, че продажната цена за
процесния имот е изплатена изцяло от К.Н.Л – син на Марийка с негови
средства в размер на 11 200 лева, както и че са готови да му прехвърлят
собствеността върху имота, при негово желание.
Събрани са гласни доказателствени средства, като на страната на ищеца
са разпитани свидетелите И.с.С. и Р.М.А., от чиито показания се установява,
2
че през 2016 г. същите са ходили на оглед на съсобствен имот на С., намиращ
се в „Л..“, като последният ги е чакал пред блока с чанти със зимнина, качили
се горе и С. отключил апартамента, като им предложил чай и бисквити,
показал на свидетелките стаята, която отдава под наем, като им обяснил, че
кухнята щяла да се ползва общо с бившата му съпруга. Последният обяснил,
че живеел в село до София, но често пребивавал в София, когато трябвало да
ходи на лекар или да върши друга административна работа. Заявяват, че при
огледа, нямало никой в апартамента, но С. им казал, че бившата му съпруга
живеела там. След огледа С. ги изпратил, като същият е останал в
апартамента. Заявяват, че свидетелката Р. не е наела имота. Свидетелят И.С.
дава показания, че в нейна полза било учредено право на ползване върху ½
ид.ч. от процесния имот, като същата посетила за втори път имота при
учредяване правото й на ползване, за да види къде се намира и в какво
състояние е същият.
От показанията на свидетелите А.К.И. и В.М.Ц. се установява, че
същите живеят в процесния блок от 1983 г., съответно на 6-ти и 8-ми етаж,
като свидетелите посочват, че познават К., както и че същият живеел на 14-
тия етаж от 1983 г., заедно с майка си, жена си и дъщеря си. Заявяват, че
имотът се стопанисвал от К., като същият правил ремонти, като свидетелят Ц.
твърди, че той му е правил ремонта в хола, кухнята и тераса, а К. му платил.
След смъртта на последния, имотът се стопанисвал от дъщеря му К..
Свидетелите посочват, че не знаят някой друг да е имал претенции към
процесния имот. Свидетелят Ц. заявява, че познава С., както и че последният
не е живял в апартамента. Сочи, че знаел, че К. е собственик на имота,
доколкото последният му е споделял, че го изплаща.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По отношение на възражението за изтекла придобивна давност в тежест
на ответника е да докаже, че наследодателят й К.Н.Л е упражнявал трайна и
непрекъсната фактическа власт върху имота, продължила повече от 10
години, като е манифестирал намерението си за своене на имота пред
собствениците му.
Съдът намира възражението за изтекла придобивна давност за
неоснователно, поради следното:
Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот -
чл. 79 от Закона за собствеността /ЗС /, включва осъществяване на владение
върху него, както и изтичане на определен от закона срок, през който е
продължило владението - съответно 10 г. при недобросъвестно и 5 г. при
добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго, като своя. От своя страна владението следва да е постоянно - тоест
владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си; да е
непрекъснато - тоест владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца
по смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е
3
било отнето от трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или
поддържано по насилствен или по скрит начин. От съществено значение е
владението да е противопоставено на собственика на вещта.
За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на
вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде скрито - то
трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на
държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да
дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е
отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред
всички.
Съдът намира, че по делото не са събрани доказателства за това, че
наследодателят на ответника е установил владение върху имота за себе си.
Обстоятелството, че е живял в имота, понеже е бил допуснат в него от
собствениците, не обосновава подобен извод. Според настоящия съдебен
състав, в конкретния случай става въпрос за извършването на т.нар. търпими
действия, предвид установените близките отношения между собствениците на
имота и наследодателя на ответника. По делото не се установи по безспорен
начин, че наследодателят на ответника, считано от 1994г. е започнал да
упражнява фактическата власт върху вещта с намерение за своене, което е
демонстрирано по отношение на собствениците. От свидетелските показания
се установи, че наследодателят Лазаров е живял в имота с майка си, която е
притежавала ½ ид.ч. от него, като в същия били допуснати и жената, и
дъщерята на К. отново като член на семейството. Не се доказа да е налице
трансформиране на фактическата му власт във владение тъй като не се
установи намерението за своене на вещта само за него, както и
противопоставяне на останалите собственици на имота в който смисъл не се
събраха никакви доказателства такива, от категорията на отказ да бъдат
допускани в имота действителните собственици, лишаването им от достъп,
отказ да бъде освободен апартамента, разкриването на намерение за своене
пред всички, вкл. и пред административните органи. В този смисъл е и
представеното удостоверение от СО – Район „Л..“, от което се установява, че
в периода от 10.01.1994, включително и до смъртта си през 2014 г., К. не е
бил регистриран на адреса на процесния имот. Извършването на ремонти в
апартамента е свързано с осъществяваното фактическо ползване на имота
като търпими действия, доколкото извършването им израз на подобряването
на условията на живот, което ползва живеещите в имота. Затова, само от
извършените разходи за ремонт, които и не се доказаха по делото, не може да
се направи извод, че е установено владение върху апартамента от страна на К.
Лазаров.
Гореизложеното не се разколебава и от представената по делото
декларация с нотариална заверка на подписите, доколкото същата
представлява единствено извънсъдебно признание за неизгоден за
подписалите я лица факт, а именно, че цената за процесния имот е платена от
К. Лазаров, което обстоятелство обаче не води до придобиване на имота от
страна на същия по давност, като съдът намира, че заплащането на
продажната цена от страна на трето лице може да породи единствено
4
наличието на облигационни отношения между него и собствениците за
връщането на сумата. В този смисъл ирелевантно за настоящия спор се явява
обстоятелството кой е заплатил цената за процесния имот.
С оглед на горепосоченото, съдът намира, че не се е осъществил
фактическия състав на чл. 79 ЗС, поради което възражението на ответника за
придобиване имота по давност се явява неоснователно.
По делото се установи, че С.В.И. и М.С.И са придобили процесния
имот по време на брака им, като не се спори между страните, че след
прекратяването му на 04.02.2016 г., всеки е придобил по ½ ид.ч. от процесния
имот, а това е така и на основание чл.28 от СК ( обн. ДВ бр.47, от
23.06.2009г.) От представените писмени доказателства се установи, че С.В.И.
е оставил за свой законен наследник Е.С.Ш, която от своя страна е дарила
своята ½ ид.ч. от процесния имот на ищцата – И. И.. Установи се още, че
М.С.И е оставила за свой законен наследник ответника по делото – К. Л..
Ето защо предявеният иск се явява основателен, като делбата следва да
се допусне при следните квоти: ½ ид. ч. за И. И. И. и ½ ид.ч. за К. К. Л..
Разноски на този етап от производството не се дължат на страните.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.34 от ЗС делба между И. И. И., ЕГН
**********, чрез адв. Г., спрямо К. К. Л., ЕГН ********** , с адрес: гр.
София, ж.к. „..., ет. 14, ап. 66 на следния недвижим имот: ап. 66, находящ се в
гр. София, ж.к. „..., вх. А, ет. 14, със застроена площ от 48,04 кв.м., заедно с
таванско помещение № 35, с площ от 1,96 кв.м., заедно с избено помещение
№ 66, с площ от 5,94 кв.м., заедно с 1,022 % ид.ч. от общите части на сградата
и толкова ид.ч. от правото на строеж върху мястото, който апартамент,
съгласно КККР, представлява самостоятелен имот с идентификатор ...6,
находящ в гр. София, ж.к. „Л..-5“, бл. 523, ет. 14, който самостоятелен обект е
разположен в сграда с идентификатор 6....6, която сграда се намира в
поземлен имот с идентификатор 6..., при съседи на самостоятелния обект: на
същия етаж - ...7, ...5; под обекта - ...1, над обекта - 6....6.71, 6....6.70, при
квоти по ½ (една втора идеални части) за всеки един от тях.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5