№ 439
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20241001000429 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в
първоинстанционното производство Х. Н. Ш., подадена чрез адвокат Л. Т.
срещу Решение № 467 /27.03.2024г. по т.д.№ 1941/23 по описа на СГС, VI- 8
състав, с което са отхвърлени предявения от ищеца Х. Н. Ш. срещу ответника
Н. Н. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.8, ал.1 ЗАПСП
относно признаването за установено по отношение на ответника, че ищецът е
носител на авторски права в качеството му на съавтор заедно с ответника на
трийтмънт за аудио-визуално произведение с работно заглавие „ЗОК“, а при
условията на евентуалност, че е съавтор по отношение на версиите на същото
аудиовизуално произведение от 30.12.2011 г., евентуално от 03.01.2012 г.,
евентуално от 15.01.2012 г. и отхвърлен предявения от ищеца Х. Н. Ш., ЕГН
********** срещу ответника Н. Н. Д. иск с правно основание чл. 95б, ал.1, т.1
ЗАПСП, относно признаването за установено, че ответникът е нарушила
авторското право на ищеца, в качеството му на съавтор, като е използвала
неправомерно трийтмънта за аудио-визуално произведение с работно заглавие
„ЗОК“ във версията му от 10.08.2022г., която версия е резултат от
1
преработката без разрешение на ищеца на версиите му от 30.12.2011 г.,
03.01.2012 г. и 15.01.2012 г., за участие в конкурсна процедура по финансиране
пред ИА „Национален филмов център“, както и за превръщането му в
сценарий, без ищецът да е бил посочен в представените документи за
участието в конкурса като съавтор, преработила е трийтмънта в сценарий без
съгласието на ищеца и е използвала преработеното произведение-сценарий на
аудио-визуално произведение за участие в конкурс пред ИА „Национален
филмов център“ за финансиране, като не е посочила, че ищецът е съавтор на
оригиналното произведение.
Твърди се, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и е необосновано.
Твърди се, е при приета безспорна фактическа обстановка са направени
неправилни изводи относно липсата на съавторство от страна на ищеца.
Счита, че от събраните доказателства се установява, че е налице творческа
дейност извършвана от ищеца, съвместно с ответницата, тъй като тя не се
свежда само до физическата дейност по записването на същото и развитието
на идеята и отделните елементи има също творчески характер. Създаденият
текст е отразил творческите идеи както на ищеца, така и на ответницата и
създадения текст отразява съвместен творчески труд. Твърди, че положения от
Х. Ш. труд не е консултантски, тъй като не тя е потърсила неговото
съдействие, а той е търсил нейното съдействие и е участвал във всеки етап от
работата по трийтмънта. Това се подкрепяло и от факта, че ответницата се е
съобразявал с бележките на Ш., преработвала е текста, съобразно тях т.е. той е
участвал с творчески труд при създаването на това произведение на
литературата, независимо, че то физически е материализирано само от
ответницата. Счrта за неправилен извода на съда, че не е имало намерение
между двамата за създаване на общо произведение.
Предвид изложеното, твърди, че се явява основателен и втория иск, тъй
като след като той е съавтор на произведението, то ответницата не е имала
право да го преработва или предоставя на друг продуцент без неговото
съгласие. Твърди се, че неговите права са нарушени, тъй като не e търсено
неговото съгласие и той не е посочен като съавтор, както при
кандидатстването с трийтмънта за преработването му в сценарий, нито при
търсенето на финансиране за него. Макар Ш. и Д. общо да са взели решение за
2
търсене на финансиране от НФЦ за развитие е преработка на трийтмънта,
неговото съгласие е било принципно, но нито подаването на документи, нито
прехвърлянето на правата на продуцента са били съгласувани с него. Твърди,
че в нито един момент Х. Ш. не се е съгласявал, че няма права върху
произведението и че то следва да бъде реализирано с него като режисьор.
Моли да бъде отменено решението, като вместо това бъдат уважени
предявените искове. Претендира разноски. Не са заявени доказателствени
искания.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се
иска потвърждаване на обжалваното решение. Не са заявени доказателствени
искания. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на
изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно, а в обжалваната част за допустимо.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Не се спори между страните, че през есента на 2011г. ищецът Х. Ш. се
свързал с ответницата Н. Д., като описал реална житейска ситуация на свои
близки, които станали приемни родители на куче-водач, като споделил с нея
възможността тази история да бъде основа на сценарий за бъдещ филм.
Ответницата Д., която е автор на сценарии за филми, започнала работа
над така наречения трийтмънт или кратък сценарий по сцени, без диалози.
Работното заглавие на същия било „Зок“.
При разработването на варианти на същия, ответницата Д. обсъждала
тези варианти с ищеца и приемал и включвала в тях и някои идеи на ищеца
Ш.. Видно от представената електронна кореспонденция между двамата, по
повод представен от Д. вариант на краткия сценарий за периода от 02.09.2011г.
до 17.10.2011г., Х. Ш. е давал мнение кои части според него са добри,
3
предлагал е да бъдат включени или изключени действия и герои, както и
бележки относно една или друга възможност.
На 30.12.2011г. Н. Д. изпратила вариант на триймънта на ищеца.
След написването на трийтмънта от 2011г., ответницата предложила на
ищеца да кандидатства с него по програма за държавно финансиране, за да
може да се пристъпи към изготвянето на сценарий. Ш. се противопоставил и
заявил, че ще намери частно финансиране. Към този момент разговорите
между двамата са били в смисъл, че ще създадат заедно филм, чийто
сценарист ще е тя, а Х. Ш. ще режисира същия.
През 2012г. Ш. се свързал със свидетелката E. М., която е следвало да
изготви бюджет за бъдещата филмова продукция. От разпита на свидетеля М.
пред СГС, се установява, че тя работи като изпълнителен продуцент на
свободна практика и с ищеца Х. Ш. имат само професионални отношения,
като почти не са се срещали. Преди 12 години с нея се е свързала съпругата на
ищеца М. С., която й казала, че съпругът й има един трийтмънт, който иска да
режисира, и я попитала, дали тя може да го прочете и да го остойности,
защото искал някой ден този проект да бъде реализиран, като филм.
Свидетелката получила трийтмънта, прочела го, след което ищецът й
разказал, че това било негова идея, но понеже не можел да пише сценарии, Н.
Д. пишела сценария, а той щял да бъде режисьор на филма. Свидетелката
изготвила снимачна програма и бюджет, като през цялото време
комуникирала с Х. Ш., защото той казал, че Н. пишела сценария, но той щял
да режисира филма, а тя като продуцент, който евентуално трябва да помогне
в реализацията на филма, се интересувала от режисьорското виждане по
въпроса – дали този брой снимачни дни ще са достатъчни, за да се заснеме,
дали тези и тези елементи от този трийтмънт правилно е остойностила. Във
връзка с този проект между свидетелката и ищеца през м.февруари на 2012г.
започнала комуникация, като в крайна сметка тя му изпратила снимачния план
и бюджета, които е изготвила. В показанията си посочва, че никога не е искала
да бъде продуцент на този проект по смисъла на Закона за авторско право, т.е.
да й бъдат прехвърлени правата. Уточнява, че тя е т.нар. изпълнителен
продуцент, т.е. би могла да работи за продуцент, на когото са прехвърлени
правата, но по-скоро отговаря чисто логистично за финансирането, да бъде
реализиран самият проект. Твърди, че в един имейл до ищеца му е написала,
4
че може да кандидатстват с трийтмънта по програма „Медия за развитие на
сценарий“.
Впоследствие Х. Ш. комуникирал с няколко продуцента във връзка с
проекта „Зок“, но в крайна сметка не постигнал съгласие да работи с тях, тъй
като неговите виждания и тези на продуцентите се разминавали.
На 10.08.2022г. Н. Д. изпратила нова версия на трийтмънта на ищеца и
на процудента У.. От кореспонденция между ищеца и ответника, чрез мобилно
приложение, от 19.10.2022г. е видно, че Х. Ш. не желае да работи с
продуцента У. и уведомява Н. Д., че тя и продуцента продължават без него с
проекта „Зок“. От кореспонденция от 15.08.2023г. осъществена между
страните е видно, че ищецът отстоява позицията си, че не желае да работи с
продуцента У., във връзка с общия им проект, а ответникът желае той да бъде
осъществен, дори и без съгласието на ищеца.
Н. Д. е кандидатствала пред НФЦ за финансиране във връзка с развитие
на сценарий за пълнометражен филм „Зок“ с рег. №22И224, като в
документацията е спомената като сценарист, а като продуцент е посочен
„Бъфпикчърс“ ЕООД – Н. У.. Ищецът не е споменат като съавтор на
трийтмънта. Със Заповед № 434/12.12.2022г., проектът е класиран на второ
място за финансиране.
Представени са доказателства за водени извънсъдебни преговори между
страните по повод спора относно авторството на трийтмънта, в които ищецът е
направил преговорно предложение, съобразно което единственото му искане е
било премахването на идеята за кучето в това произведение.
Съгласно приетите като писмени доказателства по делото: молба от
18.01.2024г. от изпълнителния директор на ИА „Национален филмов център“
(ИА „НФЦ“) и Заповед № 434 от 12.12.2022 г., в ИА „НФЦ“ липсват данни
процесният проект да е представен за кандидатстване за производство на
игрален филм във втора конкурсна сесия за 2023 г., както и, че продуцентът
„Бъф Пикчърс“ ЕООД, представлявано от Н. У. е кандидатствал с проект със
заглавие „ЗОК“, но за финансиране за развитие, т.е. писане (разработване) на
сценарий за пълнометражен игрален филм, като за сценарист по проекта е
посочена Н. Д.. Този проект за развитие на сценарий е бил одобрен за
финансиране със Заповед № 434 от 12.12.2022 г. изпълнителния директор на
ИА“НФЦ“.
5
През въззивната инстанция са представени изброените в исковата молба
варианти на трийтмънта от 30.12.2011г. и от 15.01.2012г., както и от ищцата
варианта, с който тя е кандидатствала в конкурса пред НФЦ.
Допусната и назначена е съдебно-изкуствоведска експертиза, която е
изготвена от вещото лице Й. З. А.. Експертизата е допуснато по инициатива
на съда, тъй като част от фактите, които следва да бъдат установени са
установими от лице със специални знания. Последният дава заключение, след
запознаване с представените по делото доказателства, че по идея на ищеца,
през втората половина на 2011 г. и през първите две седмици на 2012 г
ответницата работи активно върху няколко варианта на трийтмънт със
заглавие Зок"', поредните версии на който споделя с ищеца. Последният прави
коментари по тях, преобладаващата част от които изцяло одобрителни,
предлага отделни уточнения и допълнения, касаещи детайли или аспекти от
сюжетното развитие в част от епизодите, като повечето от предложенията
ответницата възприема, като ги обработва и включва в поредния вариант на
трийтмънта. Приетите предложения остават в около 1/5 от епизодите и в трите
варианта на трийтмънта, приложени по делото (с 1-2 изключения).
Доколкото, приетите предложения на ищеца не повлияват съществено
върху цялостното изграждане на образите на първоначалните персонажи,
задълбочаването на конфликта и развитието на драматургичната структура на
трийтмънта, а последните са разработвани и текстово оформени от ответника,
приносът на ищеца, освен по отношение на първоначално дадената идея, може
да се допълни с периодични консултации между него и ответника по текущата
работа върху поредния вариант на трийтмънта, включващи уместни и
конкретно формулирани предложения на ищеца за подобрения по
съдържателната част, като се отчита, че обемът и характерът на този принос
не дават достатъчно основания за възникване на пълноправно съавторство.
Ответницата работи изцяло самостоятелно по писането на варианти на
трийтмънта като до варианта от 15.01.2012 г. няма безспорни индикации, че
същият представлява окончателна негова версия. Няма основание да се
приеме, че ответницата е извършвала последваща преработка на трийтмънта
до версията, предоставена в НФЦ пред 2022 г., а е доработвала поредната
версия, като е премахвала/добавяла/сливала епизоди, размествала е тяхна
предишна поредност, променяла е акценти в съдържанието им, като
6
цитираните доработки (редакции) се отнасят пряко до около 20% от общото
съдържание на трийтмънта.
Горните фактически констатации са основани на събраните пред първата
инстанция доказателства, които не са оспорени от страните, на признанията на
страните за част от фактите и на свидетелските показния, които съдът
кредитира изцяло. Съдът кредитира заключението на експертизата в частта, в
която същата е констатирала обективни факти и е дала професионално
заключение и не я кредитира в частта, в която експертизата е дала заключение
по въпроса дали е налице съавторство, тъй като същата е отговорила на
правен въпрос.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
искове с правни основания чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.8, ал.1 ЗАПСП и
чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП.
По първия предявен иск, ищецът Х. Ш. претендира признаването за
установено по отношение на ответницата, че е носител на авторски права в
качеството си на съавтор заедно с нея на трийтмънт за аудио-визуално
произведение с работно заглавие „ЗОК“, а при условията на евентуалност, че е
съавтор по отношение на версиите на аудиовизуално произведение от
30.12.2011 г., евентуално от 03.01.2012 г. и евентуално от 15.01.2012 г.
Съгласно чл.3 ал.1 т.1 от ЗАПСП, обект на авторското право е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на
творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е
обективна форма, като т.нар. трийтмънт - сценарий без диалог по сцени, който
следва да се счита за литературно произведение.
Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е
създадено произведение. Съгласно чл. 8 ал1 от ЗАПСП, авторското право
върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо
независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части,
които имат самостоятелно значение.
Според твърденията на ищеца в исковата молба, процесното
произведение е създадено от него и ответницата в условията на съавторство и
е резултат от съвместната творческа дейност и на двамата, насочена към
7
постигането на резултат – създаване на трийтмънт за аудио-визуалано
произведение с работно заглавие „Зок“. Твърденията на ищеца са в смисъл, че
той не е участвал в писането на процесното произведение, но е дал
първоначалната идея, впоследствие е давал идеи за развитието на
произведението, които са били приемани от ответницата и в резултат на тях,
произведението е придобило вида, в който е в момента.
Дори да се приемат за доказани твърденията на ищеца, то те не му
придават качеството на съавтор на произведението. Съобразно чл. 4 т.2 от
ЗАПСП не са обект на авторското право идеи и концепции.
Съавторство върху произведение по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗАПСП не
възниква по отношение на всяко произведение, създадено в резултат от
усилията на повече от едно лице, а само по отношение на произведенията,
създадени от съвместна творческа дейност на две или повече лица, тоест при
знание и съгласие у самите автори, че същите създават общо произведение
при обединени общи творчески усилия и очакван общ творчески резултат.
В конкретния случай, от събраните доказателства по делото се установи,
че ищецът и ответникът са имали намерение да обединят усилията си, но не за
създаването на трийтмънта или сценария на бъдещ филм, а за създаването на
самият бъдещ филм, като Н. Д. е следвало да напише сценария, а Х. Ш. да
осигури логистичната подкрепа на продуцент за реализиране на проекта и да
бъде режисьор на филма. Ответницата е написала сценарий без диалози по
сцени - трийтмънт (т.е. създала е съответното литературно произведение, в
което е вложила своя авторски труд), а относно съдържанието му приносът на
ищеца е, че той е дал идеята на сюжет базиран на реална история за баща и
дъщеря, които споделят травмата от загубата на своята съпруга, съответно
майка, и как едно куче - водач ги връща към нормален живот, както и в
консултантска дейност и съгласуване на отделните епизоди с неговото мнение,
с оглед качеството му на бъдещ режисьор на филма.
Приетите предложения на ищеца не повлияват съществено върху
цялостното изграждане на образите на първоначалните персонажи,
задълбочаването на конфликта и развитието на драматургичната структура на
трийтмънта.
Характерната особеност на авторското право (съответно и на
съавторството) е, че то възниква едва когато е налице обективиране на
8
творческия труд на автора (съавтора) т.е. от момента, в който творческият
резултат бъде изразен в обективна форма, която дава възможност този
резултат да бъде възприет от други лица. Този извод е наложен както от
цитираната в първоинстанционното решение съдебна практика- Решение №
421 от 16.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 384/2004 г., ТК, Определение № 486 от
9.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 1078/2021 г., I т. о., ТК така а и от правото а на
ЕС. Що се отнася до критериите, на които следва да отговаря определен обект,
за да се ползва с авторскоправна закрила по смисъла на чл. 2-5 от Директива
2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2001 г. относно
хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в
информационното общество, то в решенията на СЕС по дело С-5/08 и С-
833/18, е прието че понятието "произведение", срещу възпроизвеждането,
публичното разгласяване и публичното разпространение на което без
разрешение авторите са защитени съобразно цитираните норми на правото на
Съюза, се състои от два елемента. От една страна, то предполага наличието на
оригинален обект, който е собствено интелектуално творение на неговия
автор, и от друга страна, изисква това творение да е обективирано. От
събраните доказателства не се установи, ищецът да е обективирал
(създал)каквото и да е произведение или част от такова на литературното
изкуство. Творческият процес, в резултат от който възниква авторското
произведение е едно фактическо действие, той не е правно действие. В чл. 5 от
ЗАПСП е регламентирано по абстрактен начин кой може по силата на закона
да бъде автор на произведение. Но кое точно лице в отделните случаи може да
бъде определено като автор е въпрос на конкретно доказване. Авторското
право възниква от момента, в който творческият резултат бъде изразен в
обективна форма, която дава възможност този резултат да бъде възприет от
други лица (Решение № 421 от 16.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 384/2004 г.,
ТК). Фактическите действия от страна на ищеца се състоят в даване на мнения
относно обективираното от ответницата, както и на конкретни идеи, които
съответно са приети или не от нея.
Не би могло да се приложи разширително тълкуване на понятието
съавторство по чл. 8 ал.1 от ЗАПСП (така както е поискано от жалбоподателя
във въззивната жалба), когато се установява, че се касае за заимстването на
идеи, които са изключени от защита на авторските права по чл. 4 т.2 от
ЗАПСП (Решение № 51 от 29.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 387/2010 г., I т. о.,
9
ТК). Приносът на ищеца към изработването на процесния трийтмънт – даване
на първоначалната идея за сюжет, консултиране и споделяне на идеи не
представлява творческа дейност в резултат на която е било създадено
литературното произведение, поради което в производството по делото не се
установи, че той е съавтор на който и да било вариант от трийтмънта. Дори
ползването на части от произведения на други лица, при създаването на ново
произведение, не поражда съавторство между автора на новото произведение
и тези лица.
Не без значение е и намерението на лицата, за което се установи, че е
било създаването на общо произведение, на филм, а не е било
засвидетелствано намерение за създаване на общо литературно произведение
– кратък сценарий.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че предявеният от ищеца
срещу ответника иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.8, ал.1
ЗАПСП, относно признаването за установено по отношение на ответника, че
ищецът е носител на авторски права в качеството си на съавтор заедно с
ответника на трийтмънт за аудио-визуално произведение с работно заглавие
„ЗОК“ е неоснователен и недоказан.
Поради това, че в производството по делото не се установи ищецът да е
съавтор на процесното литературно произведение, неоснователен е и искът му
относно признаването за установено, че ответницата е нарушила авторското
право на ищеца, в качеството му на съавтор като е използвала неправомерно
трийтмънта във версията му от 10.08.2022г., за участие в конкурсна процедура
по финансиране пред НФЦ за превръщането му в сценарий, без ищецът да е
бил посочен в представените документи за участието в конкурса като съавтор,
преработила е трийтмънта в сценарий без съгласието на ищеца и е използвала
преработеното произведение-сценарий на аудио-визуално произведение за
участие в конкурс пред ИА „НФЦ“ за финансиране, като не е посочила, че
ищецът е съавтор на оригиналното произведение. Основателността на този
иск е обусловена от уважаването на първия и тъй като липсва годен обект на
авторска защита, съответно нарушаване на права върху такъв обект, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното решение.
10
При този изход на производството на адвоката осъществил безплатна
адвокатска защита на въззиваемата следва да се присъди възнаграждение в
размер на 2 000лв. за тази инстанция.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 467 /27.03.2024г. по т.д.№ 1941/23 по
описа на СГС, VI- 8 състав.
ОСЪЖДА Х. Н. Ш., ЕГН ********** да заплати на адв. д-р Х. Р. Г.,
член на САК, вписана под рег.№********** сумата от 2 000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11