РЕШЕНИЕ
№ 5158
гр. С., 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. Т. Гражданско дело №
20241110121236 по описа за 2024 година
Предявен е от Т. С. С. против З. д. "Е." АД осъдителен иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2000 лева – частична претенция от
сумата от 9000 лева, представляваща разликата между изплатената от
ответника сума от 3624,30 лева и действително дължимото обезщетение за
имуществени вреди по лек автомобил "Ф. Ф." с рег. № ********, вследствие
на пътнотранспортно произшествие от 09.11.2023 г., предизвикано от водача
на лек автомобил "Ф. Г." с рег. № *******, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 09.11.2023г. на път Е 79 на пътен възел „Д." настъпва
пьтнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Ф.", модел „Ф."
с регистрационен № ******* и л.а. марка „Ф.", модел „Г." с рег. Nº * **** **.
Ищецът твърди, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на
описания по-горе л.а. „Ф.", модел „Г.". Водачът му като се движи в кръгово
движение на пътния възел в крайна лява пътна лента завил надясно без да
пропусне движещия се вдясно от него в съседна дясна пътна лента л.а. „Ф.". В
резултат на маневрата на л.а. „Ф." настъпил удар между двата автомобила като
ударът за л.а „Ф." бил първоначално преимуществено в неговата челна част,
докато л.а. „Ф." след извършената маневра за преминаване от една лента в
другата заета лента и при загуба на управление на превозното средство от
неговия водач се и завъртял. След първоначалния удар л.а. „Ф." се отклонил и
се ударил със страничната си част и в крайпътно съоръжение - мантинела, при
което били увредени и двете му десни врати, заден десен панел и задна броня.
1
Водачът на л.а. марка „Ф.", модел „Г." с рег. № * **** ** действал в
противоречие с предписанията на чл.25 ал.2 от 3Двп. За произшествието бил
съставен Протокол за ПТП с пострадали лица №******* от 09.11.2023г. Лек
автомобил марка „Ф.", модел „Ф." с регистрационен № ******* бил
собственост на ищеца Т. С. С.. Вследствие на удара върху автомобила на Т. С.
С. били нанесени множество увреждания на арматурно табло, кондензатор,
сензор колизия на въздушна възглавница, въздушна възглавница на пътник,
преден ляв предпазен колан, преден десен предпазен колан, ключалка на
преден ляв предпазен колан, ключалка на преден десен предпазен колан,
армировка на броня, носач напречен, предна маска, решетка на радиатор
долна, решетка на радиатор комплект отвън, решетка на радиатор комплект
отвътре, емблема в решетка на радиатор, преден ляв калник, преден десен
калник, облицовка на основа на калник преден ляв, облицовка на калник на
основа преден десен, капак преден, панти на капак преден лява и дясна,
ключалка на преден капак, десен и ляв фар, предна броня, престилка предна,
въздушна възглавница на водач, хладилен агент на климатична система
описани от опис от служители на застрахователя след първоначален оглед. От
произшествието бшлш увредени и двете десни врати, заден десен панел и
задна броня в резултат на контакт на автомобила с мантинела след
първоначалния удар между двата автомобила, също описани в опис от
първоначален оглед. За л.а. марка „Ф.", модел „Г." с рег. № * **** ** към
момента на ПТП - 9.11.2023г. бил сключен и действащ договор за застраховка
,,Гражданска отговорност" на автомобилистите, за който „З. д. Е." АД, ЕИК
**********, издало застрахователна полица валидна за периода от 5.7.2023 г.
до 5.7.2024 г., видно от справка на Гаранционен фонд и съгласно протокола за
ПТП от 9.11.2023г. Във връзка с това Т. С. завел преписка/щета № **********
на 22.11.2023г. при застрахователя на виновния водач - „З. д. Е." АД, ЕИК
**********. По претенцията по чл. 380 от Кодекса за застраховането Т. С.
предоставил автомобила си да бъде огледан за първоначален оглед и
предоставил всички изискани му документи След представяне на всички
нужни документи „З. д. Е." АД, ЕИК **********, изплатило застрахователно
обезщетение в размер на 3624.30 лева. За възстановяване на автомобила на Т.
С. били необходими 11 624.30 лева. След извършеното плащане от страна на
застрахователя преди завеждане на исковата молба останали непогасени 9000
(девет хиляди) лева като към настоящия момент от тях ищецът претендира
2000 (две хиляди) лева. На основание горното и на основание чл. 432 ал.1 от
Кодекса за застраховането за Т. С. С. бил налице правен интерес от
предявяването на осъдителен иск срещу „З. д. Е." АД, ЕИК **********. Иска
се уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва върху същата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.04.2024 г. до
окончателното изплащане на задълженията. Претендира се присъждането на
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „З. д.
Е.“ АД оспорва исковата претенция по размер. Не оспорва реализирането на
пътно-транспортно произшествие от 09.11.2023 г. Не оспорва, че вследствие
от последното са настъпили увреждания по л. а. "Ф. Ф." с рег. № ********,
както и че към този момент между водача на л. а. "Ф. Г." с рег. № ******* и
ответника е бил сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В тази връзка пред ответника е образувана
2
щета по повод заявена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно
обезщетение. Ответникът твърди, че същото е определено в размер от 3624,30
лева и е преведено по банков път на ищеца. Поддържа, че така определеното и
изплатено обезщетение съответства на действителния размер на вредите по
процесното МПС, възникнали в пряка причинно – следствена връзка с ПТП от
12.04.2024 г. и описаните в изготвените опис-заключения, като е съобразено с
среднопазарната стойност за възстановяване на увредените детайли към
момента на възникване на щетите. При условията на евентуалност твърди, че
е налице тотална щета. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на
разноски.
С протоколно определение от 24.02.2025 г. съдът по искане на ицеца е
допуснал изменение на иска, като размерът на същия е увеличен от 2000,00
лв. на 3693,70лв.
Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
В тежест на ищецът е да установи, при условията на пълно и главно доказване
на следните обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на гражданската отговорност
на водача на л. а. "Ф. Г." с рег. № ********, като в срока на действие на
договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач
да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна
връзка с което да са причинени вреди на л. а. "Ф. Ф. " с рег. № ********,
собственост на ищеца, правото на последният да получи застрахователното
обезщетение, както и размера на вредите. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД
вината се предполага и не подлежи на доказване.
При доказване на горните факти в тежест на ответника е да установи
положителния факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди
това, както и твърдените от него основания за изключване или намаляване
отговорността му.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на посочените в
исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на л. а. "Ф. Ф." с
рег. № ******** и л. а. "Ф. Г." с рег. № *******, вследствие от поведението на
водача на последния, в резултат от което ПТП по л. а. "Ф. Ф." с рег. №
******** са настъпили твърдените от ищцата имуществени вреди; че при
настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л. а.
"Ф. Г." с рег. № ******* е била застрахована при ответника по силата на
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; че във връзка с
процесното ПТП пред ответното дружество е образувана щета, в хода на която
е определено и изплатено на ищцата застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 3624,30 лева.
Спорните по делото въпроси са свързани с размера на вредите
По тези въпроси са събрани следните доказателства:
Приет е препис от протокол за ПТП № ******* от 09.11.2023 г., съставен от
мл. автоконтрольор при ОДМВР – П.. Видно от протокола на 09.11.2023 г. в
13,30 ч., в гр. П. ПВ-I-1/км 287+290 ПВ Д., е настъпило ПТП с участието на
3
„Фоксваген Г.“, рег. № *******, управляван от Л. Б. Я., и „Ф. Ф.“, рег. №
********, управляван от М. М. Д.. Водачът на л.а. „Ф. Г.“ като се движи в
кръгово движение на пътния възел в крайна лява пътна лента завил надясно
без да пропусне движещия се вдясно от него в съседна дясна пътна лента л.а.
„Ф.". В резултат на маневрата на л.а. „Ф." настъпил удар между двата
автомобила като ударът за л.а „Ф." бил първоначално преимуществено в
неговата челна част, докато л.а. „Ф." след извършената маневра за
преминаване от една лента в другата заета лента и при загуба на управление
на превозното средство от неговия водач се и завъртял. След първоначалния
удар л.а. „Ф." се отклонил и се ударил със страничната си част и в крайпътно
съоръжение - мантинела, при което били увредени и двете му десни врати,
заден десен панел и задна броня.
От приетата САТЕ се установява, че причинените поражения и щети по л.а.
„Ф. Ф.“, настъпили на 09.11.2023 г., са в причинно-следствена връчка с
механизма на процесното ПТП.
От заключението по САТЕ се установява още, че към момента на процесното
ПТП, средно претеглената стойност на л.а. „Ф. Ф.“ е 9837,67 лева, а общата
пазарна стойност на ремонта е 9837,67 лева, без корекционен коефициент,
предвид което била налице тотална щета. Стойността на запазените части към
датата на ПТП по средни пазарни цени е 2354 лева.
От заключението се установява, че стойността на застрахователното
обезщетение за лек автомобил "Ф. Ф.", рег. № ********, определена при
условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 7318 лева.
При така събрания доказателствен материал в частност от приетия протокол за
ПТП и от приетата съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвена на основание чл. 202 ГПК се
установява механизмът на настъпване на ПТП, а именно че на 09.11.2023 г.
около 13,30 ч. по път "Е79"/п.п. "І-1" в зоната на кръговото кръстовище, на
пътен възел "Д.", около км.2871290 в посока от гр. П. към с. Д. се е движил
л.а. "Ф. Ф." с рег. № ********, управляван от М. М. Д., като този автомобил е
бил в дясна пътна лента. Едновременно с гореописания автомобил попътно,
непосредствено след него и в лява пътна лента се е движил л.а. "Ф. Г." с рег. №
*******, управляван от Е. З. И.. На около 15-20 м. преди разклонението за с.
Д. и за гр. Б., водачът на л.а. "Ф. Г." е предприел едновременно изпреварване и
маневра завой на дясно, като е навлязъл рязко в дясна пътна лента и е ударил
л.а. “Ф. Ф." в предна лява част. В следствие на гореописания страничен удар в
ляво, л.а. “Ф. Ф." се отклонява рязко на свое дясно и се удря в дясна странична
мантинела, като деформира част от нея и опорните метални колчета в
продължение на около 12 м. След удара и двата автомобила спират с
установени щети, описани в констативен протокол за ПТП. ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието при суха, равна пътна настилка в добро
експлоатационна състояние.
От заключението на вещото лице се установява, че настъпилите щети по
увредения автомобил са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че е
безспорно между страните, а и от доказателствата по делото се установява по
категоричен начин, че водачът на лек автомобил "Ф. Г.", чиято отговорност е
4
била застрахована при ответното дружество е виновен за настъпилото ПТП.
Съдът намира, че водачът на лек автомобил "Ф. Г.", извършвал маневра
навлизане в съседна пътна лента е следвало да съобрази поведението си с
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП съгласно която при извършване на маневра,
която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея.
Поведението на водача на лек автомобил "Ф. Г." е противоправно, доколкото е
предприел маневра навлизане в съседна лента за движение, без да я
подсигури. Предприемайки процесната маневра, без да пропусне попътно
движещия се автомобил „Ф. Ф.“ и да се увери, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, водачът на лек автомобил "Ф. Г." е станал причина
за настъпване на процесното ПТП и носи вина за същото.
По отношение на размера на процесните вреди съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на МПС, в т. ч. и вредите,
причинени на чуждо имущество. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", съдът следва да определи последното с оглед
размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
събитието. Тази действителна стойност съответства на средната пазарна цена
на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите,
без да се прилага коефициент на овехтяване, в границите на застрахователната
сума, определена в договора за застраховка "Гражданска отговорност. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.
Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 6/2.02.2011 г. по т. д. №
293/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 206/3.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о., решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т.
о., решение № 115/9.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о./ при
изчисляване на размера на застрахователното обезщетение не следва да се
прилага корекционен коефициент за овехтяване на вложените при ремонта
части, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност. При частични вреди или при пълно унищожаване на имущество
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото
имущество, която не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към
деня на настъпване на застрахователното събитие. При определяне на
5
действителната стойност трябва да се има предвид, че за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, а за възстановителна -
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/.
От заключението по САТЕ се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил е 9837,67 лева, изчислена по
средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието.
Следва да се подчертае, че възражението, инвокирано от ответника, че ищецът
не доказва да е извършил ремонт на увреденото имущество, е неотносимо.
Това е така, защото с настъпване на процесното ПТП е увреден
притежаваният от ищеца лек автомобил, намалена е неговата стойност. В
резултат от деликта стойността на притежаваното от ищеца имущество е
намаляла, а едновременно с това и заради това за увреденото лице е
възникнало вземане за размера на вредата. Без значение е за ангажиране на
отговорността на делинквента, респ. застрахователя на неговата гражданска
отговорност, как увреденото лице ще управлява имуществото си – дали ще
отстранява уврежданията, дали ще придобие заместваща вещ, или по друг
начин. Размерът на вредата като елемент от фактическия състав е установен от
заключението по САТЕ.
Следва да се посочи, че обективен е подходът на вещото лице да усредни
стойностите на пазарните цени на резервните части в съотношение между
цените на резервните части като оригинални и алтернативни резервни части.
Както оригиналните, така и алтернативните нови резервни части се предлагат
на пазара и всеки потребител може да избере какъв вид резервни части да
вложи при ремонта на увреден автомобил, за да гарантира неговата
техническа цялост и безопасност на движение. Съд намира, че именно този е
релевантният за определяне на действителната стойност на причинените
вреди размер на щетите, тъй като законът свързва този размер с цената, срещу
която може да се закупи същото по вид и качество имущество на пазара, т. е.
пазарна стойност, а тя се определя като средна стойност от стойностите на
предлаганите на пазара както оригинални части, така и части от алтернативни
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти /официален
сервиз и алтернативни вносители/. В тази връзка следва да се посочи, че
сумата, изчислена на база единствено средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
застрахователно събитие, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но
само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от
ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и др. В този смисъл
константната практика Решение № 261263 от 8.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
5122/2020 г. и Решение № 3005 от 2.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
13300/2021 г.
По гореизложените мотиви съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение е в размер на 7318 лева, изчислено като от пазарната стойност на
автомобила /9672 лева/ и извадена стойността на запазените части /2354 лева/.
Ответното З. д. е изплатило обезщетение в размер на 3624,30 лева, поради
6
което дължим остава остатъкът от 3693,70 лева.
При това положение искът се явява изцяло основателен.
По претенцията за лихва
Настоящият състав на СРС споделя практиката на въззивния СГС,
обективирана в Решение № 787/07.02.2025 г. по в.гр.д. № 11966/2023 г. и
Решение № 430/26.01.2023 г. по в.гр.д. № 1664/2022 г.
Издаването на удостоверението чл.390,ал.1 КЗ е свързано с предвиден сложен
фактически състав от действия на застрахования и застрахователя.
Изискването на чл.390,ал.1 КЗ е за представяне не просто на удостоверение за
прекратяване на регистрацията, а на такова, в което изрично е посочено
основанието – настъпила тотална щета. Легална дефиниция на понятието
„тотална щета” се съдържа в чл.390,ал.2 КЗ, съгласно която тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, а
стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно
определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз
проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна
оценка - при изплащане на парично обезщетение. Съгласно чл.18а, ал.7 от
Наредбата /в редакцията й след 01.07.2019 г./ при прекратяване на
регистрацията по чл. 18, т. 1 /със заявление на собственика/ на основание взето
решение за изплащане на тотална щета уведомление от лицензиран
застраховател се получава по служебен път от информационните системи на
Гаранционния фонд.
Ето защо за прекратяване на регистрацията на МПС поради тотална щета е
необходимо след подаване на уведомление за щета от застрахования,
застрахователят да определи разходите за необходимия ремонт съгласно
определения способ за обезщетяване и ако установи, че стойността на
разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната
стойност на МПС, да изпрати уведомление до компетентните органи чрез
информационните системи на Гаранционния фонд, след което да „изиска” /т.е.
да даде указания/ от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение по
чл.390,ал.1 КЗ.
Едва след изпращане на такова уведомление и даване на указания, на
застрахования може да бъде издадено удостоверение за прекратяване на
регистрацията поради тотална щета, което той да депозира пред
застрахователя.
В случая е безспорно между страните, че застрахованият е депозирал
уведомление за щета, след което застрахователят е следвало да определи
стойността на разходите за необходимия ремонт, респ. ако установи, че
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на МПС, да изпрати уведомление до компетентните
органи чрез информационните системи на Гаранционния фонд и да изиска от
застрахования удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ.
По делото не са събрани доказателства /не са наведени и такива фактически
твърдения/ застрахователят да е изпълнил така описаната процедура. „
По предявената извънсъдебна щета и в хода на съдебното производство
застрахователят е поддържал становище, че не е налице „тотална щета”,
7
респективно не е поискал от увредения представяне на удостоверение за
дерегистрация на автомобила, нито е изпратил уведомление до компетентните
органи.
Това становище на ответника за липса на основание за изплащане на
застрахователно обезщетение, респ. за отсъствие на „тотална щета”, изключва
възможността за прекратяване на регистрацията на увреденото МПС по
посочения ред предвид необходимостта от извършване на описаните действия
от застрахователя, поради което, неиздаването на удостоверението по
чл.390,ал.1 КЗ е в резултат единствено на неизпълнение на нормативно
установените задължения от страна на застрахователя по чл.390,ал.2 КЗ и чл.
чл.18а, ал.7 от Наредбата. С това свое поведение длъжникът сам се е поставил
в забава за заплащане на обезщетение, поради което същото се дължи без
допълнителни условия.
На следващо място, дори да се приеме, че е налице неизпълнение от страна на
застрахования на задължението по чл.390,ал.2 КЗ, съдът намира, че
застрахователят отново е изпаднал в забава. Непредставянето на
удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ не касае дължимостта на обезщетението и не
може да бъде основание за отказ за образуване на щета по застрахователната
претенция и за определяне на размера на застрахователното обезщетение
/същото се издава в хода на самата ликвидационна преписка по описания по-
горе ред след определяне размера на обезщетението/. Липсата на представено
удостоверение от застрахования като кредитор възпрепятства единствено
изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е
определено по размер от застрахователя. Когато произнасянето по
застрахователната претенция е отказ на застрахователя да заплати
обезщетение, мотивирано с недължимост на същото /какъвто е настоящият
случай/, неизпълнението на длъжника не е поради непредставяне
удостоверение по чл.390,ал.1 КЗ, доколкото в този случай липсва причинна
връзка между неизпълнение на задължението на застрахования и
неизплащането на застрахователното обезщетение /в този смисъл и Решение
№167 от 30.01.2020г. по т.д. №2273/2018г. на ВКС, II ТО/.
Задължението на застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ да плати
обезщетение на застрахованото лице при настъпила вреда на застрахованото
имущество е задължение с определен ден за изпълнение – обезщетението
следва да бъде изплатено не по-късно от 15 работни дни от деня, в който
застрахованият е уведомил насрещната страна за настъпилото събитие и е
представил всички доказателства по щетата, освен ако по договора е уговорен
по-кратък срок – арг. чл. 405, ал. 1 КЗ. В настоящия случай не се установява
наличие на клауза, регламентираща различен срок за изпълнение на
задължението на застрахователя да плати обезщетение, поради което следва
да се приеме, че същият е изпаднал в забава с изтичане на 15 работни дни от
уведомяването. От приложения по делото опис на предадените документи и
вещи е видно, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие, като е представил и всички доказателства по щетата
/няма данни застрахователят да е изисквал допълнителни/. Следователно, 15-
дневният срок за определяне и изплащане на обезщетението (изчислен в
работни дни съобразно разпоредбата на чл. 405, ал. 1, вр. с чл. 108, ал. 1 КЗ) е
изтекъл на и от следващия ден ответникът е изпаднал в забава съгласно
8
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, т.е. ответникът е изпаднал в забава по
отношение изплащането на дължимото обезщетение преди подаване на
исковата молба в съда, поради което и законна лихва се дължи.
Същевременно искът е бил предявен като частичен – за 2000 лв. от целия
размер от 9000 лв., като с протоколно определение от 24.02.2025 г. е
допуснато увеличение цената на иска на 3693,70 лв.
С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото
само част от спорното субективно материално право - при парични
притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на
която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Непредявената
част от вземането остава извън предмета на делото и за нея не настъпват
последиците от предявяването на иска - давността не спира и не прекъсва,
съответно и не се начислява законна лихва. Увеличението на размера въвежда
разликата като предмет на спора и затова по отношение на тази разлика от
момента на въвеждането й в процеса се проявяват последиците – спиране,
прекъсване на давността и начисляване на законна лихва. /в този смисъл и
Решение № 60141/25.11.2021 г. по т.д. 2022/2020 г. на I TO на ВКС/.
Ето защо и по отношение на първоначално предявения размер на претенцията
от 2000 лв. за законна лихва се дължи от датата на предявяване на иска –
12.04.2024 г., а по отношение на увеличения размер на частичния иск /1693,70
лв./ – от датата на молбата по чл.214,ал.1 ГПК, т.е. от 24.02.2025г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в общ размер от 148 лева, депозит за САТЕ в
размер на 500 лева и претендира адвокатско възнаграждение в размер на общо
700 лева, като са представени и доказателства за сторените разноски.
В проведеното съдебно заседание на 24.02.2025 г. процесуалният
представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размерът на предявения иск, броя
и вида на извършените процесуялни дейстия от процесуалния представител на
ищеца, както и броя на проведените открити съдебни заседания, на които
процесуалният представител на ищеца се е явил.
Предвид което на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 1148
лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “З. д. Е.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
бул. „Х. К." № **, да заплати на Т. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Ц.
Ц." № **, ет. *, ап. *, на основание чл. 432 КЗ, ал. 1 КЗ сумата от 3693,70 лева
/частичен иск от 9000,00 лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди на лек автомобил "Ф. Ф.", рег. № ********, от ПТП от 09.11.2023 г.,
9
причинено от застрахован при ответника по "Гражданска отговорност" водач
на лек автомобил "Ф. Г.", рег. № *******, ведно със законната лихва върху
сумата от 2000,00 лева, представляваща първоначалната част от предявения
иск, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /12.04.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумата, както и законната лихва върху сумата от
1693,70 лв., представляваща увеличената част на иска, считано от 24.02.2025 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “З. д. Е.” АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление:
бул. „Х. К." № **, да заплати на Т. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул. „Ц.
Ц." № **, ет. *, ап. *, на основание 79, ал. 1 ГПК сумата от 1148 лева –
разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10