Р Е Ш Е Н И Е
№ 2011 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,второ
отделение, ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 1.03.2011 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря К.К.
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.дело №
1305 по описа на съда за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.49 ал.2
от ЗКИР и е образувано по жалба на Министерство на отбраната,против заповед № РД-18-98/10.ХІ.2008 г. на ИД на АГКК-София,в частта относно кадастралния регистър за
поземлен имот с идентификатор 10135.1507.135 ,съгласно определения за разделяне
на производството № 2071/27.04.2010 г. /л.57/ и № 2129/30.04.2010 г. /л.58/. С
довода за неправилно отразено в кадастралния регистър право на собственост
върху имота,тъй като същият не бил съсобственост между Министерство на
отбраната и останалите посочени в
регистъра частни лица,се иска постановяване на решение за отмяна на обжалваната
заповед и вписване на имота в КР като държавна собственост,предоставена за
управление от Министерство на отбраната.В съдебно заседание жалбата се поддържа
от упълномощения процесуален представител с искане за присъждане на разноските по
делото,включително юрисконсултско възнаграждение.
Конституираният на основание чл.18ал.1
от АПК във вр. с чл.31 ал.2 от ГПК като
заинтересована страна Министър на регионалното развитие и благоустройството,потвърждава
процесуалното действие по подаване на жалбата от страна на Министерство на
отбраната,а в съдебно заседание чрез упълномощения процесуален представител изразява
становище за отмяна на обжалваната заповед в оспорената част,като претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Изпълнителният Директор на АГКК-София не се явява в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Заинтересованите страни Р.И.И.,Р.С.И.,Л.Д.П.,П.Д.П.,Е.Р.,Г.Х.В.,Д.И.Г.,Д.М.Е.,М.Г.П.,В.И.М.,В.Т.И.,Ц.Г.А.,С.А.К.,Д.Н.П.,Ц.Т.К.,К.Б.Н.,З.Н.З.,А.В.С.,Л.В.С.,М.М.К.,Н.Д.Г.,В.Г.Г.,В.В.А.,Б.Г.И.,И.Д.П.,Н.Х.С.,В.Х.С.,Й.П.Х.,Н.Г.Н.,Ю.Г.Н., Я.Р.И.,Г.К.Ц., И.М.Д.,М.П.Б.,К.Д.Д.,П.Б.И.,С.А.И.,Р.Г.Д.,Г.М.Б.,М.М.Ц.,О.Д.И.,С.Д.У.,М.Ж.И.,И.Ж.К.,Н.П.,Ж.А.Г.,Д.Д.М.,И.Д.И.,Л.Г.,М.Г.К.,Г.Т.Т.,Р.И.А.,К.С.А.,В.Б.В.,Ж.Б.П.
и Н.Р.Н.,чрез назначеният по реда на чл.136 ал.1 от АПК общ процесуален
представител адвокат К.,признават обстоятелството,че по отношение на ПИ с
идентификатор 10135.1507.135 притежават единствено ограничено вещно право на
строеж,като същевременно оспорват упражняваното от Министерство на отбраната
право на собственост на държавата върху същият имот с мотива,че съгласно пар.42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС собствеността принадлежала на Община Варна,съответно претендират отмяна
на обжалваната заповед в оспорената част.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното : С
решение №16 на Изпълкома на Сталински градски народен съвет по протокол №
37/10.ХІІ.1958 год. /л.11/ е изменена регулацията на кв.155-а по плана на гр.Сталин
/ гр.Варна /,като парцели І,ІІ,ІІІ,ІV и V се обединяват в един парцел І в
кв.153-а,който се отчуждава за ведомствени жилища на МНО,намиращи се на бул.
“Г.Д.”***. Същото решение е обективирано под №55 в
протокол № 1/22.04.1959 год. на Изпълкома на Сталински градски народен съвет
/л.13/,въз основа на което за така отчужденият парцел І от кв.153-а е съставен
акт за държавна собственост № 1779/1.08.1960 г. /л.14/,съгласно който имота е
отстъпен за ползване от под.КЕЧ. В последно действащия кадастрален план на 8-ми
м.р. на гр.Варна,одобрен със заповед № 300-4-47/1.10.2003 г. на АК-София ,имотът е отразен с № 540.1321,а в регистъра като
собственици на 1/52 ид.части са записани следните
лица : КЕЧ под.”Светкавица” , И.А.И. , В. Т. И.,Л.Г.,наследници Ж. В. И.,С.И.,М.И.Х.,Е.Г.Х.,Г.П.Н.,К.Б.Н.,Р.Г.Д.,наследници
И. Р. П.,М.Г.П.,З.Н.З.,Р.И.И.,наследници Т. Д. В.,П.П.В.,К.Д.Д.,Д.Г.И.,Р.С.И.,К.И.К.,П.Й.Х.,Г.Х.В.,Ц.Т.К.,К.Л.Г.,П.И.,Н.П.,Д.М.Е.,Ц.Г.А.,М.М.К.,Х.Д.С.,Ц.В.С.,Д.Д.М.,И.Д.И.,Д.И.Г.,Н.Д.Г.,В.И.М.,Л.Д.П.,А.В.С.,Л.В.С.,М.П.Б.,Д.П.И.,П.Д.П.,Д.Н.П.,Л.Д.Д.,В.Б.В.,Ж.Б.П.,С.А.К.,Щаб
на флота,Е.Р.,Ж.А.Г. и В.Г.Г.. В издадената от ИД на АГКК-София
заповед № РД-18-98/10.ХІ.2008 г. за одобряване на КК и КР за територията на
административен район “Одесос”-Варна,същите лица,при
същите права са вписани в КР като собственици на ПИ с идентификатор
10135.1507.135,като единствената разлика е тази,че П.Б.И. и С.А.И. са с вписано
право на строеж,а вместо под.КЕЧ “Светкавица” и Щаб на флота,като собственик е
вписано МО с 1/52 ид.части. Заповед № РД-18-98/10.ХІ.2008 г. е
обнародвана в Дв-к бр.1/6.01.2009 г.,като предвид на
това,че подаденото от Министерство на отбраната възражение вх.№
04-3485/21.03.2007 г. остава неуважено,въпреки
решение № 2224 по протокол №3/19.03.2007 г. /л.68-70/,то от страна на същото
министерство е подадена жалба до АС- Варна,която е приета в АГКК с рег.№
04-9/4.02.2009 г..
При така установените обстоятелства
жалбата е процесуално допустима,като подадена в срок от надлежна страна,срещу
подлежащ на съдебен контрол ИАА,а разгледана по същество тя е основателна.
Между жалбоподателя и заинтересованите страни липсва спор относно предмета на
делото,който касае правилността относно вписаните в кадастралния регистър права
на отделните физически лица – с направеното от последните признание,че по
отношение на ПИ с идентификатор 10135.1507.135 те притежават единствено
ограничено вещно право на строеж,се признава неправилността на отразените в КР техни
права на собственост при квоти 1/52 ид.части.
Изключение е налице единствено по отношение на П.Б.И. и С.А.И.,по отношение на
които правилно в КР е отразено притежаваното от тях ограничено вещно право на
строеж,а в останалата част обжалваната
заповед е постановена в противоречие с материалния закон – в случая е следвало
органа да приложи чл.41 ал.2 т.2 от ЗКИР,като извърши вписване в КР съобразно
правата на ФЛ установени с притежаваните от тях актове по чл.38 ал.1т.3 от ЗКИР,а не съобразно данните по чл.41 ал.2 т.1 от ЗКИР взети от регистрите по
последно действащия КП,които са съдържали неправилно вписани права на
собственост,вместо право на строеж. Тези актове установяващи,че
заинтересованите страни притежават съответни идеални части от правото на строеж
върху терена на ПИ с идентификатор 10135.1507.135,а не право на собственост,са
приложени като писмени доказателства по делото : за В.Г.Г. /л.166/, за В.В.А.
/л.192/, за В.Б.В. и Ж.Б.П. /л.200/, за И.М.Д. /л.224/, за А.В.С. и Л.В.С. /л.234/,
за Е.Р. /л.241/, за М.П. /л.244/, за В.М. /л.248/, за Д.И.Г. /л.257/, за Н.Д.Г. /л.258/, за К.Д.
/л.260/,за П.Б.И. /л.263/, за Л. Д. П. /л.268-269/, за М.М.К. /л.273/, за Г.Х.В.
/л.276/, за Д.М.Е. /л.278/, за Ц.Г.А.
/л.280/, за М.П.Б. /л.283/, за Д.Н.П. /л.285/, за С.А.К. /л.287/, за К.Б.Н.
/л.294/, за Й.П.Х. /л.304/, за Г.К.Ц. /л.311/, за Ц.Т.К. /л.317/, за И.Д.И. и Д.
Д.М. /л.319/, за Р.С.И. /л.329/, за Б.Г.И. /л.331 и 332/ , за Я.Р.И. /л.335/ ,
за В.Т.И. /л.344/ , за М.М.Ц. и Г.М.Б. /л.351/, за Н.Х.С. и В.Х.С. /л.362/, за Ж.А.Г.
/л.376/,за Н.Р.Н. ,К.С.А. и Г.Т.Т. /л.411/. Същевременно от заключението по т.1
на съдебно-техническата експертиза се установява,че отчуждения и предоставен за
управление от МНО имот,за който са съставени приложените като писмени
доказателства по делото протоколи № 30/26.09.1956, № 37/10.12.1958 г. и
№1/22.04.1959 г., АДС № 1779/1.08.1969 г. е напълно идентичен с ПИ с
идентификатор 10135.1507.135,т.е. налице са актове по чл.38 ал.1 т.3 от ЗКИР,които установяват правото на държавна собственост върху целия терен,а не
само върху 1/52 ид.части от него.С оглед
последното,неправилно са вписани в КР не само правата на ФЛ,но и правата на
държавата.Тезата на заинтересованите страни,че правото на собственост
принадлежи на Община Варна е извън рамките на техния правен интерес – в процеса
те могат да претендират единствено свои права и след като признават ,че не
притежават право на собственост ,то за тях
е правно недопустимо да упражняват защита на чужди права. Що се касае до
съставения на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС АЧОС № 5054/22.07.2008 г. /л.622/,то
във връзка със същия,от страна на Община Варна не е бил повдиган в хода на
административното производство спор за материално право по отношение на ПИ
10135.1507.135,при наличието на който в регистъра не се извършва вписване
до разрешаването му по
съответния ред. Индиция за липсата на такъв спор към
момента на постановяване на обжалваната заповед е липсата на предприето от
страна на Община Варна обжалване в срока по чл.49 ал.2 от ЗКИР на заповед № РД-18-98/10.ХІ.2008 год.. С оглед
последното,извън правомощията на този съд,както и извън правомощията на
административният орган е разрешаването на впоследствие повдигнатия между Министерство на отбраната и Община Варна
спор за материално право по отношение на процесния имот,поради което е безпредметно
конституирането на Общината като страна по делото – определение №
6599/9.12.2010 г. /л.683/. Обжалване на заповед № РД-18-98/10.ХІ.2008 г. не е било предприето и от нито едно от ФЛ,които
въпреки притежаваното от тях ограничено вещно право на строеж върху
ПИ 10135.1507.135 не са били вписани в КР – някои от тях изначално не са
били вписани,а по отношение на други са вписани техните праводатели.
Тъй като съобщаването на заповедта се извършва съгласно чл.49 ал.1 от ЗКИР по
реда на чл.35 ал.3 от ЗКИР,чрез обнародване в ДВ-к,то за тези ФЛ е неприложима
и нормата на чл.162 от АПК за присъединяване към жалбата на МО - тази норма предполага акта да не е бил съобщен,а
в случая той е бил съобщен.По тази причина за тези лица е правно невъзможно
чрез молби за конституирането им като заинтересовани страни по делото,да
предявяват по същество в защита на своите права ,претенции по оспорване на
заповед № РД-18-98/10.ХІ.2008
год.,съответно същите не са конституирани като страни по делото – определение №
5395 от 13.Х.2010 г./ л.481/ и протоколно определение от 21.12.2010 г./ л.732 /.
С отмяната на оспорения акт като материалнонезаконосъобразен
/ чл.146 т.4 от АПК / , преписката следва съгласно чл.173 ал.2 от АПК да се
върне на компетентния орган,тъй като актът следва да бъде издаден в специална
форма и подписан от този орган. При новото произнасяне, органът следва да
отрази в КР данните по чл.2 ал.2 т.1 и 2
от ЗКИР в съответствие с изискванията на
чл.41 ал.2 от ЗКИР,като изследва актуалните актове по чл.38 ал.1 т.3 от ЗКИР на
всички лица претендиращи права по отношение на ПИ с идентификатор 10135.1507.135,включително
неучаствалите в съдебното производство ,и само при
липсата на такива да ползва данните от регистрите към предходни карти и планове,а
когато установи спор за материално право не следва да извършва вписване в КР за
конкретно спорещите лица.Тъй като предмета на делото касае единствено КР,то
извън този предмет остават всички въпроси относно КК,какъвто е този за
обособяването на незастроената част от дворното място
като самостоятелен имот с отделен идентификатор. При този изход от спора
,ответникът дължи съгласно чл.143 ал.1 от АПК заплащане на МО и МРРБ на разноските по делото – на МО 150 лв. за
експертиза и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер по чл.8 във вр. с чл.7 ал.1 т.4 от
Наредба №1/9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на МРРБ юрисконсултско възнаграждение в същия
размер – 150 лв.. Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ заповед № РД-18-98/10.ХІ.2008
г. на ИД на АГКК-София, в частта относно кадастралния
регистър за ПИ с идентификатор 10135.1507.135 с изключение вписаното право на строеж на
лицата П.Б.И. и С.А.И. и ВРЪЩА преписката
на органа за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на това
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА АГКК-София ДА ЗАПЛАТИ за разноски по делото на Министерство на отбраната
сумата от 300 лв. и на Министъра на регионалното развитие и благоустройството
сумата от 150 лв..
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :