Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …...01.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IIІ „Б” въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 3433 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби и на двете страни срещу
решение от 13.12.2017г., постановено по гр. дело № 39036/2017г. на СРС, 128
състав, с което съдът е признал за установено, на основание чл. 422, във вр. с
чл. 415 от ГПК, че М.И.А. и Г.Н.А. дължат
солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата 3
166. 12 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. за абонатен № 101112, като е отхвърлил този иск за разликата до
пълния му предявен размер от 3648. 81 лв. като неоснователен, както и сумата 320. 67 лв., представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2015г. – 22.02.2017г., като е отхвърлен иска за лихва
до пълния предявен размер от 385. 78 лв.; отхвърлени са исковете на „Т.С.“ ЕАД
срещу М.И.А. и Г.Н.А. за признаване за установено дължимостта на сумата 55. 75
лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г. и
лихва за забава за периода 15.09.2015г. – 22.02.2017г. в размер на 11. 69 лв. С решението
са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът - ищец „Т.С.” ЕАД обжалва отхвърлителната част на решението,
с оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния закон. В тази връзка се поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е определил размера на главницата, като е
кредитирал единствено заключението на съдебно-техническата експертиза, без да
обсъди заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Излагат се подробни съображения,
че съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия от 2002г., е налице възможност за
погасяване на стари задължения на абонатите със суми в повече от изравнителни
сметки. Отделно се излагат подробни съображения, че ответниците имат качеството
потребители на топлинна нерегия. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да уважи исковете изцяло, с
присъждане на направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
По делото е депозиран писмен отговор от ответника Г.А.
на въззивната жалба на ищеца, с който се поддържа, че решението в обжалваната
част е правилно. Твърди се, че изложените във въззивната жалба доводи на „Т.С.“
ЕАД са неоснователни и се моли въззивния съд да я остави без уважение като
неоснователна и недоказана.
Въззивниците – ответници М.И.А. и Г.Н.А. обжалват
първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, че
жалбоподателите имат задължение за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия и обезщетение за забава. В отделно депозираните жалби се
навеждат оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, поради
неправилно приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените
правила. Въззивницата М.И.А. поддържа, че по делото не е доказано качеството й
на потребител на топлинна енергия, тъй като не фигурира в издадените от ищеца
счетоводни документи. Отделно двамата жалбоподатели излагат подробни
съображения, че не е доказано по делото стойността и качеството на доставената
топлинна енергия в претендирания размер. Молят въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в атакуваната от тях част, като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове изцяло като неоснователни
и недоказани, с присъждане на разноски.
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Т.с.” ЕООД
не заявява становище по въззивнате жалби.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено, като
въззивният съд изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С
оглед доводите в жалбите, следва да се отбележи следното:
По жалбата на ответниците М.И.А.
и Г.Н.А.:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен по силата на закона при Общи условия,
съгласно чл. 150 ЗЕ. Договорът касае доставка на топлинна енергия до
самостоятелен обект, представляващ процесния апартамент – абонатен № 10122. Не
е оспорено, а и от представения по делото нотариален акт № 72/2010г. за
учредяване на договорна ипотека е видно, че ответниците – съпрузи са
собственици на процесния топлоснабден имот, което обуславя и качеството им на „потребители“
по смисъла на закона за процесния период.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период не е спорно между страните, а се и установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи, както и от приетото от СРС
заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на третото лице помагач с договор, също приет като писмено
доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответниците, в
качеството им на собственици на имота, са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на закона и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължат заплащане на
цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия, за претендирания
период. Ето защо искът е доказан по основание спрямо двамата ответници. Оплакванията
на жалбоподателката М.А. пред настоящата инстанция за неоснователност на
исковете спрямо нея, са необосновани. Без значение за възникването на
облигационното правоотношение в случая е на чие име са издавани фактурите и
изравнителните сметки, каквито са доводите в жалбата й. По делото е безспорно
установено, че процесният имот е в режим на съпружеска имуществена общност /в
представения нотариален акт ответниците са посочени като съпрузи и това
обстоятелство не е оспорено/, поради което бланкетния довод в жалбата, че
жалбоподателката е „гол“ собственик, а съпругът й притежава вещно право на
ползване, са изцяло недоказани.
Доводите в жалбите на ответниците относно липсата на
доказателства, от които да се установи количеството на подадената ТЕ към сградата,
в която се намира процесния имот, съдът намира за неотносими. Фактите относно
размера на начислената топлоенергия се установяват на самостоятелно основание
от заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. Вещите лица са изготвили заключенията
въз основа на проверени главни отчети и изравнителни сметки, както и всички
издадени фактури за процесния топлоснабден имот и изводите им не са опровергани
от други доказателства по делото.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. Вещото лице е съобразило, че
в процесния имот е имало 4 бр. отоплителни тела и щранг лира в баня, на които
са поставени измервателни уреди, както и
два броя водомери за топла вода. Начислените на въззивниците суми са определени
като дължими на база реален отчет на уредите за индивидуално разпределениеи и
на база правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на доставеното
количество ТЕ за отопление, сградна инсталация и ТЕ за БГВ. Вещото лице по СТЕ е
дало констатации, че първоначално за първия отоплителен сезон 01.05.2014г. –
30.04.2015г. не е бил осигурен достъп и ФДР е процедирала по реда на чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването чрез екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата, но впоследствие след рекламация е
извършен допълнителен отчет на ИР в имота и отчетените показания са отразени в
нова изравнителна сметка, като е извършена корекция на предходната такава.
Съгласно заключението на СТЕ, на 21.10.2015г. отоплителните тела в имота са
затапени и за периода 01.05.2015г. – 30.04.2016г. не е начислявана сума за
топлинна енергия, но е начислена топлоенергия за БГВ при условията на чл. 69,
ал. 2 от Наредба № 16-334 поради неосигурен достъп – по 140 л потребление за
едно денонощие на всеки ползвател, при двама ползватели за имота. Ето защо,
настоящият състав намира оплакванията на жалбоподателите относно липсата на
доказателства, от които да се установи обема на реално ползваната ТЕ, за
неоснователни. СРС правилно е кредитирал заключението на СТЕ, съгласно което
размерът на претендираната главница възлиза на сумата общо 3166. 12 лв.,
формирана от начислена сума за отопление за целия период в размер на 1273. 52
лв. на база реален отчет, сумата 1880. 770 лв.
за БГВ, начислена на база реален
отчет и на база брой потребители за периода на неосигурен достъп и сумата 11.
90 лв. – корекционна сума, изчислена на база изравнение само за процесния
период.
Неоснователно е позоваването на въззивниците на
нищожност на клаузи в ОУ на основание разпоредбите на ЗПП. При определяне размера
на задължението за главницата, СРС не прилага клаузата от ОУ за предпоставките
на рекламацията, която потребителят дължи да извърши при несъгласие с
определените от топлопреносното предприятие задължения. Задължението е
определено според отчетеното количество на подадената топлоенергия и при дела
за ответника на база заявената кубатура, в т. ч. и такса мощност. Следователно,
съответствието на клаузата за рекламация с изискванията на ЗПП, е без значение
за решаването на спора.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите А.
досежно неизправност на абонатна станция, респ. липса на доказателства общият
топломер да е преминал метрологочина проверка.
В заключението на СТЕ са констатирани периодични проверки на топломера в
абонатната станция съгласно БДС и са описани протоколи за тяхната смяна на всеки
две години.
Други конкретни относими оспорвания не са релевирани
от ответниците, включително и относно начина на изчисляване на мораторните
лихви.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата
на ответниците е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваната от тях част.
По жалбата на „Т.С.“ ЕАД:
В жалбата се релевирани относими съображения само относно кредитирането заключението на СТЕ от първоинстанционния съд, независимо че бланкетно се обжалва и отхвърлителната част на решението досежно сумите за дялово разпределение. В жалбата са изложени доводи, които са изцяло неотносими към настоящия спор, като жалбоподателя се позовава на Общи условия от 2002г., които не са приложими за процесния период. При определяне размера на дължимата главница СРС не е кредитирал заключението на ССчЕ относно констатациите, че на 20.10.2015г. е било извършено прихващане на вземания по фактури за 2009г. и изравнения за възстановяване на абоната , а на 15.11.2015г. е осчетоводено прихващане на изравнителни сметки от м.10.2015г. със суми за доплащане и главница и лихва по фактура от 2009г. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Съгласно действалите през исковия период Общи условия, когато при изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е по-голяма от сумата за реално потребената от него енергия, сумата в повече се приспада от дължимата сума за следващия период, или по желание на купувача се възстановява от продавача; при просрочени от купувача задължения, със сумата в повече се погасяват най-старите задължения, ведно с дължимите лихви. Настоящият съдебен състав приема, че под "най-стари задължения" по смисъла на посочената клауза следва да имат предвид тези най-стари задължения, които се отнасят за съответния отчетен период, тъй като в противен случай би се стигнало до хипотеза на предварителен отказ от давност, който е недействителен - арг. от чл. 113 ЗЗД.
Изравнителният резултат води до възникване
на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни
вноски са в по-малък размер от стойността
на действително доставеното количество топлинна енергия - в този случай
дължимата сума от изравнителната сметка се заплаща в 30-дневен срок след датата
на издаване на данъчно кредитно известие, респ. издаване на съобщението за дължимата
сума. Изравнителният резултат може да доведе до възникване на вземане в полза
на потребителя, само ако същият е заплатил прогнозните месечни вноски и последните
са в по-голям размер от стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия.
Ето защо в случая правилно
първоинстанционният съд е възприел констатациите
на вещото лице по СТЕ, съгласно които дължимата сума за процесния период, без
предишни просрочени или неплатени сметки, без изравнявания за периоди извън
процесния, е в размер на 3166. 12 лв. и тази сума е възприел СРС като общо
дължима.
В случая, по делото не е
установено да е налице изрично изявление на ответниците за извършване на прихващане
на сумата за възстановяване от изравнителните сметки, още повече
не за следващия отоплителен сезон, а за предхождащ го. Допълнителен аргумент,
че извършените от ищеца едностранно прихващания не могат да се зачетат е и
обстоятелството, че стойността на ТЕ, предмет на настоящето
производство, не е безспорна, и не може да се извършва извънсъдебно прихващане със суми за исковия период подлежащи на връщане на
ответника-абонат, а и няма данни за това прихващане ответницата да е уведомена. Предвид горното съдът намира, че дължимата сума за
реално потребената топлинна енергия за процесния имот е тази, която е отразена в заключението на съдебно-техническата експертиза.
В жалбата не са релевирани конкретни оплаквания
досежно сумите за дялово разпределение, поради което въззивният съд следва да
приеме жалбата и в посочената част за неоснователна.
По изложените съображения, жалбите на двете насрещни
страни следва да бъдат оставени без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноски за настоящата
инстанция не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 13.12.2017г., постановено по гр. дело № 39036/2017г. на СРС, 128
състав.
Решението
е постановено при участие на третото лице
„Т. С.” ЕАД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.