№ 155
гр. Враца, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. П.
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420102077 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО вр. чл. 109, ал. 1, изр. второ ЗЗО.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК *********, чрез адв. В. Б., против Ц. И. В., ЕГН
**********.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2023 г. ответникът бил транспортиран
от ЦСМП в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив след претърпяно ПТП с мотор
и след употреба на алкохол. Пациентът бил хоспитализиран в Клиниката по
неврохирургия – база II на 11.02.2023 г. в 19:47 часа. При приема му ответникът бил с
прекъснати здравноосигурителни права, които не е възстановил по време на болничния
си престой. В болничното заведение му бил оказана болнична помощ по клинична
пътека № 208 „Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни
травми“ съгласно Приложение № 17 на НРД за МД 2020 г. – 2022 г. Сочи се, че при
постъпването му била съставена ИЗ № 9899/2023 г. за лечението била издадена
епикриза, в която са описани извършените медицински дейности. Пациентът бил
изписан на 16.02.2023 г.
Ищецът заявява, че тъй като ответникът е бил неосигурен по смисъла на ЗЗО,
то на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗЗО дължи да заплати стойността на оказаното му
лечение в размер на 1 074 лева, в която са включени образна диагностика, лабораторни
изследвания, изследване на кръвна група, консултативен преглед при специалист и пет
дни престой в клиниката. Сочи, че цените са определени в Ценоразпис на платените
1
услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
Сочи се, че по депозирано от болничното заведение заявление е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 414/2023 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, с оглед на което предявява
установителен иск за установяване съществуването на вземанията си.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
Ц. И. В., ЕГН **********, дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, ЕИК
*********, сумата от 1 074 лева, представляваща стойността на предоставената му
медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от
11.02.2023 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 266/12.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника чрез назначения му от
съда особен представител адв. И. И., с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Сочи се, че получените от ответника травми представлявали спешно
състояние, което се покрива от медицинския стандарт за Спешна медицина. Заявява,
че макар ответникът да е лекуван в друго отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
състоянието му го е било спешно и животозастрашаващо. Пациентът е хоспитализиран
с отделението по неврохирургия не по свое желание, а чрез направление за
хоспитализация издадено от Спешно отделение на лечебното заведение с оглед
спешното състояние на лицето и невъзможността в Спешно отделение да му окажат
адекватна медицинска помощ. Счита, че невъзможността на лекарите в Спешно
отделение да окажат адекватна медицинска грижа за пациента и прехвърлянето му в
друго отделение не следва да бъде поставяно в тежест на пациента, а именно да
заплаща за медицински услуги, които не е заявявал сам. Спешната помощ се
финансира от републиканския бюджет и в частност от Министерство на
здравеопазването, като не се заплаща от нито от Здравната каса, нито от пациентите.
Сочи, че финансирането е нормативно уредено в Наредба № 3 за медицинските
дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които
Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения и критериите и
реда за субсидиране на лечебни заведения. Сочи, че предвид факта, че ответникът е
хоспитализиран в отделението по НХ чрез направление от Спешно отделение,
разходите за лечението и престоя следва да останат за сметка на лечебното заведение,
което е получило финансиране за ответника като пациент, преминал през спешно
отделение.
2
На следващо място сочи, че от представените от ищеца доказателства не се
установява по безспорен начин, че ответникът е бил пациент и е ползвал
предоставените от лечебното заведение медицински услуги. На повечето медицински
документи, част от ИЗ на пациент, липсва подпис в графа пациент, а където има такъв,
не може да се установи по безспорен начин дали е положен от ответника. Не е
установено безспорно, че всички посочени медицински услуги са извършени на
пациента, както и не се установява обемът и количеството медикаменти, които са
използвани за лечението му. Счита, че лечебното заведение не е изпълнило лечебния
алгоритъм по клиничната пътека.
Иска се постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа
на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
ответника е издадена Заповед № 266/12.02.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
сумата от 1 074 лева, представляваща стойността на предоставената му медицинска
помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от 11.02.2023 г. до
16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 25 лева – платена държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
са събрани данни, че лицето не живее на регистрирания адрес, поради което и с
Разпореждане № 1838/10.05.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. По депозираната в
срок искова молба е образувано настоящото гр. д. № 2077/2024 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
От приетата по делото медицинска документация - Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от 11.02.2023 г. и История на
заболяването № 9899/11.02.2023 г. се установява, че на същата дата ответникът е
насочен от ЦСМП за спешен прием в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив.
Същият е хоспитализиран в Клиниката по неврохирургия – база II на 11.02.2023 г. в
19:47 часа, приет е от д-р М. Г., с приемна диагноза: счупване на основата на черепа.
На същата дата ответникът е подписал Декларация за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури от
11.02.2023 г., подписана от ответника, в деня на хоспитализацията ответникът е
3
декларирал, че е информиран за диагнозата и характера на заболяването /т. I/ и за
естеството на лечение /т. II/, с условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на
клиничната пътека, по която е постъпил /т. III/, и с ценоразписа на медицинската
помощ и услуги, предоставяни от ищеца /т. V/, като е приел да заплаща същите в
случай че лечението му не се заплаща от републиканския бюджет, от бюджета на
НЗОК или от друг източник на финансиране, както и е запознат с цената на ден
престой /леглоден/ в клиниките и отделенията на лечебното заведение /т. VI/, заявил е,
че е съгласен с предложените му медицински грижи и диагностични и лечебни
процедури /т. VIII/, че в наясно, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните
му права, ако същите не бъдат възстановени до края на болничния му престой, дължи
стойността на предоставената му медицинска помощ и услуги съгласно ценоразписа на
лечебното заведение /т. XVIII, последно изречение/.
Видно от справка от ТД на НАП, направена в момента на хоспитализацията му
– на 11.02.2023 г. в 19:48 часа, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни
права, като не са платени здравните му осигуровки за 5 години назад – за целите 2018
г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
Статусът му на здравнонеосигурен е отбелязан в горния десен ъгъл на История
на заболяването № 9899, в която ответникът се е подписал в полето „пациент“.
В хода на хоспитализацията му е оказана болнична помощ по клинична пътека
№ 208 „Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“
съгласно Приложение № 17 на НРД за МД 2020 г. – 2022 г., както и са били проведени
медицински процедури и изследвания по посочената клинична пътека, което се
установява и от представената медицинска документация - листове за преглед на
пациент, резултати от образно-диагностично изследване, фиш за имунохематологично
изследване, резултати от клинична лаборатория, кардиограма, температурен лист и т.н.
Всичко това е видно още и от епикризата на ответника, където е обобщена
извършената медицинска дейност.
До ответника е изпратена покана за доброволно плащане изх. №
2131/11/17.05.2023 г. за сумата от 1 074 лева, ведно със сметка за пациент от 04.04.2023
г., в която е съдържа разбивка на цените – вид услуга и цена за всяка. Писмото е
върнато в цялост с отбелязване, че адресатът се е преместил.
Представен е и Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД и Заповед № 89/05.02.2015 г. за утвърждаването му, като са
посочени изрично цените на конкретно извършените спрямо ответника дейности и
услуги.
Представена е и Фактура № **********/04.04.2023 г., издадена на ответника от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД за сумата от 1 074 лева и отново съдържаща всяка
предоставена му медицинска услуга и нейната стойност
4
Други относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО вр. чл. 109, ал. 1, изр. второ ЗЗО, за признаване за установено,
че Ц. И. В., ЕГН **********, дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив,
ЕИК *********, сумата от 1 074 лева, представляваща стойността на предоставената
му медицинска помощ и услуги по време на болничния му престой за времето от
11.02.2023 г. до 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 266/12.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на РС – гр.
Враца, ГО, VII състав.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
следните предпоставки: 1. Че ответникът е бил хоспитализиран в Клиниката по
неврохирургия – база II на болничното заведение за времето от 11.02.2023 г. до
16.02.2023 г., по време на който му е оказана медицинска помощ по клинична пътека
№ 208 „Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми“
съгласно Приложение № 17 на НРД за МД 2020 г. – 2022 г.; 2. Вида и обема на
извършените медицински услуги, в т. ч. образна диагностика, лабораторни
изследвания, изследване на кръвна група, консултативен преглед при специалист и пет
дни престой в клиниката; 3. Стойността на всяка услуга съгласно действащия
Ценоразпис на платените услуги, предоставяни от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД; 4. Че
за същия период пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права.
В тежест на ответника е да докаже оспорването си, че получените от ответника
травми са представлявали спешно животозастрашаващо състояние, което се покрива
от медицинския стандарт за Спешна медицина и се заплаща от държавния бюджет.
Съдът намира, че всички предпоставки за основателността на иска са доказани
от ищеца, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/, лицата с прекъснати здравноосигурителни права
заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните
заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл. 82
от Закона за здравето /ЗЗ/.
Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е сред лицата, които
подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33 вр. чл. 34 ЗЗО,
като е следвало да внася за своя сметка здравните вноски, тъй като същият, видно от
служебно изготвената справка, никога не е имал сключен трудов договор.
5
Установено е, че за посочения период ответникът е бил хоспитализиран в
Клиниката по неврохирургия – база II на болничното заведение – ищец, както и че към
датата на хоспитализиране, както и към датата на изписването му от болничното
заведение, е бил с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като не е внесъл повече
от три месеца дължимите месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до
началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ /чл. 109, ал.
1, изр. първо ЗЗО/. Здравноосигурителните му права не са възстановени и към датата
на приключване на устните състезания, видно от служебно изготвената справка за
здравноосигурителен статус на ответника.
От представените документи са установени и всички извършени на ответника
медицински изследвания и манипулации - образна диагностика, лабораторни
изследвания, изследване на кръвна група, консултативен преглед при специалист,
медикаменти, както и пет дни престой в клиниката. Остойностяването им е извършено
по действащия към момента ценоразпис на болницата, както изисква чл. 52, ал. 2 ЗЗО.
Изложеното обосновава извода, че е изпълнен фактическият състав, а именно –
на пациента е оказана медицинска помощ от страна на лечебното заведение и
пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към момента на приемането
му за лечение.
Неоснователно е възражението, че ответникът не дължи заплащане на
медицинската помощ, тъй като се касае за животозастрашаващо състояние, което не се
заплаща от пациента. Не е налице изключението по чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ, според което
извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се
предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни
състояния. Това е така, тъй като при прегледа на ответника в отделението по спешна
медицина е констатирана необходимост лечението му да се осъществи в болнично
заведение, поради което същият е насочен за прием в Клиниката по неврохирургия при
ищцовото дружество. Съгласно чл. 7 от Наредба № 25 от 04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, държавата поема разходите по оказване на спешна
медицинска помощ на пациента, но до неговото хоспитализиране. Предвид посочената
правна уредба, безплатна е единствено спешната медицинска помощ, оказана на
пациента до неговата хоспитализация, като след хоспитализирането му в съответното
отделение, болничният престой и лечение се заплащат от НЗОК, ако пациентът е
здравноосигурен, или от самия пациент, ако е с прекъснати здравноосигурителни права
поради незаплащане на дължимите вноски, какъвто е настоящият случай.
Съгласно чл. 109, ал. 1 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че
лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от
36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.
6
Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска
помощ. А чл. 52, ал. 2 ЗЗО предвижда, че неосигурените лица заплащат оказаната им
медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. Сред изключенията, към
които препраща разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗЗО, е и медицинската помощ при
спешни състояния – чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗ. Свързаните с нея медицински услуги са извън
обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани и на
основание чл. 82, ал. 5 ЗЗ се финансират от държавния бюджет и от общинските
бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на
здравеопазването.
Спешни състояния са състояния, при които остро или внезапно е възникнала
промяна в здравето на човека, която изисква незабавна медицинска помощ (чл. 99, ал.
2 ЗЗ). Медицинската помощ при спешни състояния е насочена към предотвратяване на
смърт, тежки или необратими морфологични и функционални увреждания на жизнено
значими органи и системи или усложнения при родилки, застрашаващи здравето и
живота на майката или плода (чл. 99, ал. 3 ЗЗ). Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗЗ
задължава всяко лечебно заведение да извърши възможния обем медицински дейности
при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или
здравноосигурителен статут.
Следователно и с оглед всички цитирани по-горе правни норми, всеки
пациент, намиращ се в състояние, изискващо незабавна медицинска помощ,
транспортиран до съответния Център за спешна медицинска помощ или до Спешното
отделение на съответното лечебно заведение, има право на пълния обем медицински
дейности, от които да бъде установено какво е неговото здравословно състояние и има
ли нужда същият да бъде хоспитализиран. Тези прегледи и изследвания са напълно
безплатни за пациента, независимо от неговия здравноосигурителен статус, и се
финансират от държавния бюджет чрез Министерство на здравеопазването, дори
когато се окаже, че при конкретния пациент няма нужда от хоспитализация. Ако обаче
състоянието на пациента налага същият да бъде приет за лечение в съответното
лечебно заведение, тогава извършваните медицински дейности се заплащат по
съответната клинична пътека.
Следователно, оказаната на ответника спешна медицинска помощ до
хоспитализирането му в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД е била безплатна за него, тъй като се финансира от държавата. Извършените след
това обаче медицински дейности се заплащат по общия ред – в случая от ответника,
тъй като същият е с прекъснати здравноосигурителни права.
Освен това, въпреки указаната му с доклада доказателствена тежест,
ответникът не доказа, че действително се касае за спешно животозастрашващо
7
състояние.
Неоснователно е и възражението, че не се установява, че ответникът е бил
пациент на лечебното заведение и е ползвал предоставените му медицински услуги.
Видно е, че подписи на ответника се съдържат както в декларацията за информирано
съгласие, така и в историята на заболяването № 9899, като същите не са оспорени.
Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси
плащане, по делото са приети медицински документи. Медицинската епикриза като
официален писмен документ/изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му,
удостоверяващ факти с правно значение по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК/ има
обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г.
по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Същото важи и за направлението за
хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции,
които също представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни
лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение. Официалните
свидетелстващи документи доказват с обвързваща съда доказателствена сила, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документите, са се
осъществили така, както се твърди в документа. В представените такива е отразено, че
на ответника са извършени описаните медицински интервенции – по време, вид и
резултат. Установява се, че пациентът е получил медицинска помощ в посочения в
исковата молба обем.
По същите съображения неоснователни са и възраженията на ответната страна
за липса на необходимост от извършване на част от предприетите медицински
дейности, както и за непредоставяне на част процесните медицински услуги.
Също неоснователни са възраженията, че ответникът не е уведомен за цените в
лечебното заведение, както и за това, че е с прекъснати здравноосигурителни права.
Настоящият съдебен състав поначало споделя приетото в цитираното от
особения представител на ответника Определение № 378/14.04.2016 по гр. д. №
903/2016 г., ВКС, IV г. о., но намира, че същото е напълно неотносимо и неприложимо
в процесния случай, тъй като касае различна фактическа обстановка, при която
пациентът е бил приет в съответното лечебно заведение при данни от НАП за
непрекъснати здравноосигурителни права и третиран като здравноосигурен, като не е
подписал декларация за информирано съгласие и пр. – все обстоятелства, изцяло
различни от тези, установени в настоящото производство.
Видно от Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ
и прилагане на диагностични и лечебни процедури от 11.02.2023 г., подписана от
ответника, в деня на хоспитализацията ответникът е декларирал, че е информиран за
диагнозата и характера на заболяването /т. I/ и за естеството на лечение /т. II/, с
условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която е
8
постъпил /т. III/, и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставяни от
ищеца /т. V/, като е приел да заплаща същите в случай че лечението му не се заплаща
от републиканския бюджет, от бюджета на НЗОК или от друг източник на
финансиране, както и е запознат с цената на ден престой /леглоден/ в клиниките и
отделенията на лечебното заведение /т. VI/, заявил е, че е съгласен с предложените му
медицински грижи и диагностични и лечебни процедури /т. VIII/. Пациентът е бил
наясно, че в случай на прекъсване на здравноосигурителните му права, ако същите не
бъдат възстановени до края на болничния му престой, дължи стойността на
предоставената му медицинска помощ и услуги съгласно ценоразписа на лечебното
заведение /т. XVIII, последно изречение/. С оглед на така декларираното от ответника,
следва да се приеме, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно задължението си
за предоставяне на информация по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ.
Декларацията представлява частен диспозитивен документ и се ползва с
формална доказателствена сила, досежно обстоятелството, че изявленията, изхождат
от лицето, сочено като техен автор. В този смисъл така представената декларация
удостоверява изявлението на пациента, че последният е запознат с цената на
предоставените услуги, както и че следва да заплати последната, в случай че тази цена
не се заплаща от бюджета на НЗОК.
Ответникът е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, тъй
като видно от съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за
информирано съгласие – Образец № 1, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на
лечебното заведение /т. V/. Изискването на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ – пациентът да получи
информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез
дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в
декларацията.
Освен това, ответникът сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен за
крайната обща стойност на лечението, като самоволно е напуснал болничното
заведение, установено на сутрешната визитация на 16.02.2023 г. По същата причина и
не е завършен алгоритъмът на клиничната пътека и това не е по вина на болницата, а
на ответника.
Видно от История на заболяването № 9899, в горния му десен ъгъл е
отбелязано, че статусът му е „здравно неосигурен“, като в документа се съдържа
подпис на ответника, който не е оспорен. Следователно същият е бил уведомен, че е
здравнонеосигурен.
Фактът, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи на
собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи отговорност като
гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК. В случая не
9
се касае за инцидентно неплатени здравни осигуровки за 3 месеца, довело до
прекъсване на правата на ответника, за което да съществува някакво съмнение дали
ответникът е бил наясно и е знаел. Видно от събраните доказателства, същият никога
не е имал сключен трудов договор, а здравните му осигуровки не са заплатени за 7
поредни години - за целите 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г.,
което води до извода, че ответникът съвсем съзнателно не се е осигурявал здравно за
един значителен период от време. Да му се признае, че не дължи заплащане на
предоставените му медицински услуги, защото не е знаел, че е здравнонеосигурен,
означава да се наруши основният правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение.
С оглед всичко гореизложено, искът е основателен и следва да бъде уважен.
Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
08.02.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ищеца.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
В заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на 25
лева – платена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските в заповедното
производство в размер на 25 лева.
В настоящото производство ищцовото дружество претендира присъждане на
разноски, като по делото се съдържат доказателства такива да са сторени, както
следва: държавна такса в размер на 25 лева и депозит за особен представител 350 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноски за исковото производство в общ размер на 375 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц. И. В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***********, ДЪЛЖИ на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №
66, следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО
вр. чл. 109, ал. 1, изр. второ ЗЗО сумата от 1 074 лева /хиляда седемдесет и четири
лева/, представляваща цената на предоставената му в качеството му на пациент
10
медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени в периода
11.02.2023 г. – 16.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 08.02.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед № 266/12.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на Районен съд
– Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц. И. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***********, ДА ЗАПЛАТИ на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Пещерско шосе“ № 66, сумата от 375 лева /триста седемдесет и пет лева/ - разноски в
настоящото производство, както и от 25 лева /двадесет и пет лева/ - разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 414/2024 г. по описа на Районен съд – Враца,
ГО, VII състав.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11