Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2218, гр. Пловдив, 02.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 11.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6197/2019г.
по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К №
1843796 от 27.10.2017г. на ОД на МВР
Пловдив, с което на М.Е.М., ЕГН **********, в качеството на управител на
„ВИАТЕЛ” ЕООД, на основание чл.188, ал.2 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/, вр. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
М.Е.М., моли Съда да отмени процесния електронен фиш като незаконосъобразен. По
същество не оспорва нарушението. Редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е депозирана
в срок, поради което е допустима, а разгледана по същество, същата е и НЕОСНОВАТЕЛНА.
Електронният фиш е издаден против М.Е.М.
за това, че на 27.10.2017г. в 23:03 часа на Автомагистрала „Тракия“ км 118+425
в посока град София, заснет със стационарна система „Sitraffic Lynx ERS 400”, се
движил с лек автомобил „БМВ Х 6 М”, с рег № *****, с
установена скорост от 171 км/ч., след приспаднат толеранс от 3%, при
ограничение на скоростта от 140 км/ч. за населено място, като е превишил
разрешената скорост с 31 км/ч. Установеното било прието като нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП
била наложена глоба в разбер от 300 лева.
Отговорността на жалбоподателя била ангажирана на основание чл.188, ал.2 от ЗДвП, в качеството му на
управител на „ВИАТЕЛ” ЕООД.
При така установената по несъмнен и категоричен начин фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, Съдът счита, че електорнният фиш е ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН и като такъв следва да бъде потвърден, по следните съображения:
При
извършената служебна проверка Съдът констатира, че обжалваният електронен фиш
съдържа реквизитите по чл.189 ал.4 от ЗДвП – посочени са данните за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното
превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство и
лицето, което следва да носи отговорност на основание чл.188 ал.2 от ЗДвП
/предвид липсата на подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП/,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срокът,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Техническото
средство заснело нарушението - стационарна систтема „Sitraffic Lynx ERS 400” е
от одобрен тип, видно от удостоверение № 09.10.4823, валидно към датата на
нарушението, като е преминало първоначална и периодична проверка. Установени са
и конретните географски координати, а приложения по преписката снимков материал
засяга процесния автомобил и времето на извършеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от
Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното
място е 50 км/ч., извън населено място – 90 км/ч., а по автомагистрала – 140
км/ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че действително с лек автомобил „БМВ Х
6 М”, с рег № *****, жалбоподателят М. е осъществил
превишаване на определените в чл.21, ал.1 от ЗДвП стойности за скорост на
автомагистралата в процесното време, представляващо административно нарушение на горепосочената
норма от ЗДвП. В случая законосъобразно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя,
като го е наказал в качеството му на управител
на „ВИАТЕЛ” ЕООД, на основание чл.188 ал.2
от ЗДвП и предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП. Собствеността на процесния автомобил и отговорността, която следва да носи
нарушителят е установена посредством справка в базатата данни на МВР за
регистрацията на МПС. Всъщност самият жалбоподател не оспорва нарушението по
същество.
Правилно на
жалбоподателя за така установеното нарушение е било наложено административно
наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер от 300 лева по
реда на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4
от ЗДвП, който размер не подлежи на ревезиране от страна на Съда.
По отношение
на наведеното от жалбоподателя възражение, че не са спазени изискванията на
чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., която все още действала към
27.10.2019г., но липсвали доказателства за поставен пътен знак Е 24, следва да се посочи следното:
С
изменението на ЗДвП в сила от 05.07.2017 г. отпадна изискването на чл. 165, ал.
2, т. 8 от ЗДвП, а именно контролните органи да обозначават чрез поставяне на
пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на
интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по
спазването на правилата за движение чрез АТСС. Действително, в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. тези изисквания по чл.7 не са отменени към момента на
установяване на нарушението. С отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, обаче,
следва да се счита отменена и съответната му разпоредба от подзаконовия
нормативен акт по неговото прилагане, т.е. чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от
Закона за нормативните актове, актът по прилагане на закон губи изцяло или
отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона
съобразно обсега на отменяването. В ал. 2 на чл. 13 от ЗНА е предвидено, че
новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои
разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с
разпоредбите на новия. В ПЗР на ЗДвП, обаче, липсва такава разпоредба,
следователно и не е налице задължение на контролните органи да обозначават
местата за контрол с пътен знак, както и да ги оповестяват чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Ето защо наведеното в
тази посока възражение на жалбоподателя се явява неоснователно.
Съдът не
споделя и доводите му за допуснати съществени нарушения при издаването, респ.
връчването на електронния фиш. На първо място, е необходимо да се отбележи, че действително в Т.Р.№ 1 от 2014 г. електронният
фиш е приет като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие, поради което следва, че формата, съдържанието, реквизитите
и процедурата по издаване специфичните правила на ЗАНН, са неприложими за
електронния фиш. За формата на последния следва да се приемат за задължителни
само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, а те безспорно са
налице, поради което не е необходимо посочване на дата на издаване на
електронния фиш.
На следващо
място, по отношение на това, че процесният електронен фиш е връчен в неразумен
срок, след изтекли повече от две години
от констатиране на нарушението. В настоящия случай от издаването на електронния
фиш до неговото връчване е изтекъл значителен период от време, но това
обстоятелство само по себе си не може да бъде третирано като съществено
процесуално нарушение, което да обоснове отмяна на административното наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, както в приложимата им редакция, така
и към настоящия момент, не е определен срок, в който издаденият електронен фиш
да бъде съобщен на нарушителя. Установен е единствено 14-дневен срок от
съобщението му, в който наказаното лице може да подаде писмената декларация, от
която процесуална възможност жалбоподателят не е бил лишен, предприел е и
действия по жалене на електронния фиш, респ. не е засегнато и правото му на
защита. Ясно е, че правилата на давността изключват отговорността и по силата
на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в случая са относими нормите на чл.81, ал.3 НК,
вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, какъвто срок
в случая не е изтекъл към настоящия момент.
Ето защо
предвид изложеното и неоснователността на направените от жалбоподателя
възражения, Съдът намира, че процесният електронен фиш следва да се потвърди
като правилен и законосъобразен.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен
фиш Серия К № 1843796 от 27.10.2017г. на
ОД на МВР Пловдив, с което на М.Е.М., ЕГН **********, в качеството на
управител на „ВИАТЕЛ” ЕООД, на основание чл.188, ал.2 от Закон за движение по
пътищата /ЗДвП/, вр. чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г