Решение по дело №294/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260008
Дата: 8 януари 2024 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20191100100294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 08.01.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА - ДИМИТРОВА

 

и секретар Т.Стоянова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело294 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               

 

Предявeн е от В.В.Г. против С.А.Д.„А.Б.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

Ищецът твърди, че пострадал на 30.05.2018 г., около 11.05 ч., в гр.София, при пътно-транспортно произшествие, настъпило по  вина на водача на т.а „Форд Транзит“ с рег. № ********Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност" ответникът отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди: счупване на пети пръст на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на пети пръст на дясната ръка; охлузване на дясно бедро; кръвонасядане на дясно коляно и дясна подбедрица; охлузване на челото; разкъсване на вътрешния мениск на дясна колянна става; посттравматични костнохрущялни счупвания на бедрената кост. Твърди, че от телесните повреди претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, за които застрахователят му дължал обезщетение в размер на 40 000 лв. Моли съда да осъди ответника да му заплати посоченатата сума, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва твърденията, че поведението на сочения от ищеца деликвент е било противоправно и виновно; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в исковата молба вреди; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който управлявал МПС с несъобразена скорост; оспорва размера на иска.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За да бъде уважен иска ищецът трябва да ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, че към датата на настъпване на произшествието  отговорността на водача на т.а „Форд Транзит“ с рег. № *******е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка ”Гражданска отговорност”.

От заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено, и от представеното по делото влязло в сила наказателно постановление № 18-4332-011584/19.06.2018г. на СДВР, отдел “Пътна полиция“, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 30.05.2018 г., около 11.05 часа, т.а „Форд Транзит“ с рег. № *******се е движел по бул.“Никола Петков“ с посока от бул.„Братя Бъкстон“ към ул.“Александър Пушкин“ по лявата лента. В района на кръстовището с ул.“Симеон Радев“ водачът на товарния автомобил е предприел маневра “завой наляво“. По същото време водачът на движещия се зад товарния автомобил мотоциклет „Сузуки ГСХ-Р“ 1000 с рег. № *******е предприел маневра „изпреварване“ на товарния автомобил, при което е настъпил удар между двете превозни средства – между предната част на мотоциклета и лявата странична част на товарния автомобил в зоната на лявата врата. Последвало е завъртане на мотоциклета в посока, обратна на часовниковата стрелка, като са увредени левият панел и задната врата на товарния автомобил и дясната част на мотоциклета, след което мотоциклетът е паднал на лявата си страна. Вещото лице – автотехник от компексната експертиза заявява, че виновни за настъпване на катастрофата са и двамата водачи: шофьорът на товарния автомобил е предприел маневра „завой наляво“ на място, където такава маневра не е била разрешена, в момент, когато това не е било безопасно за него и за другите участници в движението, а водачът на мотоциклет “Сузуки“ е предприел изпреварване на товарния автомобил и е навлязъл върху платното за насрещно движение на място, където това не е било разрешено и в момент, когато това не е било безопасно.

За установяване механизма на катастрофата е разпитан и св.Р./водач на т.а „Форд Транзит“ с рег. № *******/, от чийто показания се установява същият механизъм на катастрофа, който е установила и автотехническата експертиза. Според свидетеля,  катастрофата е настъпила на  бул.“Никола Петков“ между „Бъкстон“ и „Пушкин“. Докато правел ляв завой, бил ударен от мотор, който идвал зад него „с немалка скорост“. Ударът настъпил в средата на камиона и каросерията. Свидетелят пуснал ляв мигач, за да направи ляв завой, като преди това погледнал в огледалата, но не видял мотоциклета. На пътното платно имало общо четири ленти, по две за всяка посока. Управляваният от свидетеля товарен автомобил се намирал в най-крайна лява лента и оттам  предприел завой наляво. Мотоциклетистът се движел зад товарния автомобил, изпреварил няколко превозни средства, пресякъл двойната непрекъсната линия на пътя и навлязъл в лентата за насрещно движение. Ударът настъпил в лентата за насрещно движение. Свидетелят забелязал мотоциклета едва при удара. Катастрофата настъпила на обяд, при добра видимост и суха настилка на пътя.

Макар свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, съдът кредитира неговите показания относно механизма на катастрофата, не и относно скоростта на водача на мотоциклета, тъй като са последователни и непротиворечиви и се подкрепят от комплексната автотехническа и медицинска експертиза, както и от останалите доказателства по делото – от влязлото в сила Наказателно постановление № 18-4332-011584/19.06.2018г. на СДВР, отдел “Пътна полиция“, както и от писмените обяснения на ищеца от 30.05.2018 г. по административно-наказателната преписка./л. 64, л. л.67/.

За установяване на травматичните увреждания на ищеца и претърпените от него неимуществени вреди са  приети заключение на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, заключение на комплексна медицинска експертиза, изготвена от специалист – образна диагностика и ортопед - травматолог, както и заключение на психиатрична експертиза.

От заключението на комплексната автотехническа и медицинска  експертиза, което съдът кредитира, се установява, че при катастрофата ищецът е получил следните телесни повреди: открито счупване на дисталната фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка с наличие на разкъсно-контузна рана по дланната повърхност на 5 пръст на дясна ръка с дължина 5 см; повърхностна травма на окосмената част на главата; контузия с охлузване в областта на дясното бедро и дясната колянна става. Откритото счупване на крайната фаланга на пети пръст на дясната ръка е наложило хирургична обработка, шев на раната и поставяне на гипсова имобилизация, както и последващо провеждане на рехабилитация за около две седмици. Тази травма е довела до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период, по-голям от 30 дни. Останалите травматични увреждания в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът завявява, че други травми при прегледа, извършен непосредствено след катастрофата, не са били установени, респ. не е установена травма на дясната колянна става, нито са отразени оплаквания и функционален дефицит, които да са наложили извършване на образна диагностика и проследяване от травматолог. Впоследствие, 10 дни след пътно-транспортното произшествие/на 11.06.2018г./, ищецът си е направил ЯМР, за което не е бил насочен от медицинско лице, а от адвоката си. Не са представени медицински документи за проведено лечение на лезия на мениска. В описаната находка на ЯМР на дясната колянна става не са посочени данни за пресни травматични промени в коляното като костномозъчен оток и кръвоизлив в колянната става. Експертът заявява, че има и разминаване в описанието на увредените структури – посочена е увреда на латералния- външния мениск, а като диагноза е посочена увреда на медиалния - вътрешния мениск. Не е проведено лечение и проследяване след установяване на травмата на медиалния мениск. Вещото лице заявява, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период на уврежданията на 5-ти пръст на дясната ръка е около 5-6 седмици, като в случая не е настъпило пълно възстановяване. Мекотъканните увреди на дясното бедро и коляно, изразяващи се в охлузване на кожата, са оздравели напълно за период от около 10-12 дни. Няма данни за проведено лечение на увредения мениск на дясната колянна става. В приложеното разчитане на магнитно- резонансното изследване на дясната колянна става не е описан видът на увредата на медиалния мениск на дясната колянна става. Тази травма е изведена само като извод. Такива увреждания на коляното са свързани със силни болки, излив в ставата и ограничен обем движение на коляното, достигайки  до блокаж на коляното при по-големи разкъсвания на мениска, които се проявяват веднага след инцидента. При личен преглед на ищеца на 10.11.2020 г. вещото лице травматолог е установило надлъжен белег по дланната повърхност на 5-ти пръст на дясната ръка, придърпващ кожата. Пръстът е свит в двете стави от по 20 градуса. Ищецът не може напълно да изправи пръста си, като тези последици са трайни. Експертът не е констатирал функционален дефицит на дясната колянна става. Не се очакват промени в общия и локалния здравен статус на Г. за в бъдеще. При прегледа ищецът се е оплакал от болки в 5-ти пръст на дясната ръка при натоварване и смяна на времето.

Поради установените несъответствия и непълни данни при разчитането на  магнитно- резонансното изследване от 11.06.2018 г. на дясната колянна става на ищеца  по делото бе допусната комплексна експертиза, изготвена от специалист по образна диагностика и вещо лице - ортопед –травматолог. Експертите извършиха ново разчитане на представените по делото дискове за извършени изследвания от 30.05.2018г./ денят на катастрофата/ и от 11.06.2018 г.  От заключението на тази експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че на 30.05.2018 г.  непосредствено след катастрофата ищецът е прегледан по спешност във МБАЛ-ВМА- София, където след като са извършени рентгенови снимки на череп, на шийни прешлени и на дясна ръка и консултация с неврохирург, са установени следните увреждания: открито счупване на дисталната фаланга на 5- ти пръст на дясна ръка; повърхностна травма на окосмената част на главата. Раната на пръста е обработена хирургично и зашита. Поставена е гипсова имобилизация. На 11.06.2018 г. на ищеца е направено магнитно-резонансно изследване на дясната колянна става, като в изводите към изследването е записано: “руптура на медиалния мениск със загуба на конгруентност на ставата от това; посттравматични остеохондрални фрактури на фемур; реактивни синовиит, бурсит“. В това изследване при описанието на откритата находка на дясната колянна става не е посочена увредата на медиалния мениск и състоянието на ставата. След извършеното повторно разчитане на изследването от 11.06.2018 г. експертите са установили следните увреждания: костномозъчен оток в долния край на дясната бедрена кост; костнохрущялни счупвания на бедрената кост с увреда на ставния хрущял от вътрешната страна на бедрената кост; увреда на външния мениск; малък ставен излив. Според вещите лица, костномозъчният оток в долния край на дясната бедрена кост, костнохрущялните счупвания на бедрената кост с увреда на ставния хрущял от вътрешната страна на бедрената кост добре кореспондират с описанието в представено по делото съдебно-медицинско удостоверение от 11.06.2018 г. за наличие на травма и зеленикаво жълтеникаво кръвонасядане с размери 13/7 см. по вътрешната страна на дясната колянна става на ищеца, вътрешната повърхност на дясното коляно и към вътрешната повърхност на дясната подбедрица в горната трета, както и съответстват на описаната в амбулаторен лист № 232/21.06.2018 г. палпаторна болка по хода на медиалната цепка на дясната колянна става. Въз основа на посочените констатации вещите лица са направили извод, че тези травми са настъпили в причинно-следствена връзка с катастрофата. Експертите не установяват травма на латералния мениск. Твърдят, че в приложената медицинска документация няма данни за такава травма, нито оплаквания на ищеца или установена болка при извършените прегледи след катастрофата.

От заключението на психиатричната експертиза, което съдът приема, се установява, че при катастрофата ищецът е получил „разстройство в адаптацията“. Това психическо заболяване е от невротичния спектър и не повлиява базовите психични годности на индивида. Ищецът е имал неприятни емоционални преживявания от една страна, вследствие  на болките от получените травматични увреждания. От друга страна, тези преживявания са били свързани с процеса на доказване на причините за катастрофата и вината на участниците в нея, както и с процеса на възстановяване от настъпилите травматични увреждания. Експертът е посочил, че вследствие на катастрофата физическото, психично и социално благополучие на ищеца е било  временно нарушено. В съдебно заседание вещото лице заявява, че пострадалият не е приемал медикаменти, не е имал консултации с психиатри и психолози. Разстройството на адаптацията е продължило около 6 месеца след инцидента, няма данни за по-дълго протичане. Към момента на прегледа на ищеца от вещото лице няма белези за продължаването на това състояние, пострадалият е възстановен.

При така събраните доказателства, с оглед на заключенията на експертизите по делото, съдът приема за установено, че поведението на водача на т.а „Форд Транзит“ с рег. № *******е било противоправно и виновно и е причинило настъпването на катастрофата, както и телесните повреди на ищеца. Водачът на т.а „Форд Транзит“ с рег. № *******е нарушил чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП, като при наличие на маркировка М2 е предприел маневра „завой наляво“ на място, където тя не е била разрешена и в момент, когато това не е било безопасно за него и за другите участници в движението. От медицинската част на комплексните експертизи, както и от психиатричната експертиза, се установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, т.е доказани са всички юридически факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ.

Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:

Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.  Съдът съобрази вида и степента на уврежданията, съгласно заключенията на двете комплексни експертизи: открито счупване на дисталната фаланга на 5-ти пръст на дясната ръка с наличие на разкъсно-контузна рана по дланната повърхност на 5 пръст на дясна ръка с дължина 5 см; повърхностна травма на окосмената част на главата; контузия с охлузване в областта на дясното бедро и дясната колянна става; костномозъчен оток в долния край на дясната бедрена кост; костнохрущялни счупвания на бедрената кост с увреда на ставния хрущял от вътрешната страна на бедрената кост; увреда на външния мениск; малък ставен излив. Съдът съобрази възрастта на ищеца към датата на катастрофата /27г./, вида на проведеното лечение -  предприето е оперативно лечение на  счупената дистална фаланга и разкъсно-контузна рана на петия пръст на дясната ръка, изразяващо се в хирургична обработка и зашиване на раната и поставяне на гипсова имобилизация; няма данни за проведено лечение на травми на дясната колянна става  – оперативно или консервативно. Вещите лица не са установили да е проведено лечение на другите травми на дясната бедрена кост. Съдът отчете продължителността на лечението и възстановителния период на уврежданията - на петия пръст на дясната ръка – около месец и две седмици /5-6 седмици/, мекотъкнанните увреди на дясното бедро и коляно и охлузвания на кожата са оздравели за период от 10 -12 дни. Няма данни за лечението и възстановяването на  дясната колянна става и на други увреждания на дясната бедрена кост. При прегледа на ищеца от назначения експерт по делото – травматолог - ортопед не е установен дефицит на движенията на дясната колянна става. Според психиатричната експертиза ищецът е получил разстройство в адаптацията, което е продължило около 6 месеца, като пострадалият към настоящия момент се е възстановил. Трайна последица за неговото здраве е единствено състоянието на петия пръст на дясната ръка, който е свит в двете стави от по 20 градуса. Ищецът не може напълно да изправи пръста си, останал е и надлъжен белег по дланната повърхност на 5-ти пръст на дясната ръка, придърпващ кожата. Няма други невъзстановени увреди.

Като съобрази посочените обостоятелства, икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2018 г., съдът определи размера на обезщетението за неимуществени вреди на 17 000 лв. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и съдебна практика по сходни дела – напр.  решение № 180/15.02.2023 г. по вгр.д. № 2763/2022 г. на АС-София – при настъпили на 09.08.2021 г. счупване на хирургичната шийка на лява раменна кост /горен край/ и счупване в областта на крайната фалангелна става на трети пръст на дясната ръка, респ. извършено лечение на счупването на лявата раменна кост с поставяне на метална остеосинтеза и 4 броя Киршнерови игли и продължителност на възстановителния период от 4 месеца и половина, при което е останал функционален дефицит в движенията на лявата раменна става и деформация на пръста на дясната ръка е определено обезщетение в общ размер от 26 000 лв., а по настоящото дело лечението се е изразило единствено в поставянето на гипсова имобилизация на петия пръст на дясната ръка и е останала трайна деформация и белег на пръста.

По възражението за съприничяване на вредите:

Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който управлявал МПС с несъобразена скорост

Възражението не бе доказано.

Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за настъпването на вредите /решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, второ ТО; решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, второ ТО/.

По делото не са ангажирани доказателства от ответника с каква скорост се е движел ищецът по време на катастрофата, респ. не е установено избраната от пострадалия скорост да е причина за настъпване на произшествието, поради което възражението на ответника остана недоказано. Вещото лице - автотехник от комплексната експертиза е посочило, че поведението на ищеца е допринесло за настъпване на катастрофата, тъй като е предприел изпреварване на товарния автомобил и е навлязъл върху лентата  за насрещно движение на място, където това не е било разрешено и в момент, когато това не е било безопасно, но не е установено да се е движел с несъобразена скорост. Ответникът не е основал възражението си за съпричиняване на вредите на твърдения за допуснати други нарушения от ищеца.

По разноските:

Ищецът е направил разноски за експертизи в размер на 550 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 233.75 лв., съразмерно на уважената част от иска.

Ответникът е представил списък на разноските, като претендира разноски за експертизи в размер на 300 лв. и 2076 лв. за адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства, че е направил разноски в посочените размери. Неоснователно е  въражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника – същото  дори е под минималния размер от 3850 лв. по чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1366.20 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1963.50 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част на иска. 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважения иск в размер 680 лв. 

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА С.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.В.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв.О., на основание чл.432,  ал.1 от КЗ, сумата от 17 000 лв../обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесни повреди, настъпили при пътно-транспортно произшествие на 30.05.2018 г., причинено по вина на водача В.Г.Р., при управление на т.а „Форд Транзит“ с рег. № *******, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част, до пълния предявен размер от 40 000 лв.

 

ОСЪЖДА С.А.Д.„А.Б.“ АД да заплати на В.В.Г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размера  233.75 лв., съразмерно на уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА В.В.Г. да заплати на С.А.Д.„А.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1366.20 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА С.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адвокат В.В.О.,***, адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1963.50 лв. с ДДС, съразмерно на уважената част на иска. 

 

ОСЪЖДА С.А.Д.„А.Б.“ АД, ЕИК *******, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 680 лв. 

 

  Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

СЪДИЯ :